Джеймс Хадли Чейс
Джокер в тестето (7)

Глава седма

Палмите шумоляха под лекия бриз. От време на време се чуваше меко тупване от падането на някой кокосов орех. Слабият шум от движението по крайбрежния път се смесваше с плисъка на разбиващите се в брега вълни.

Хелга лежеше на подплатения с възглавнички стол на терасата. Беше включила приглушените светлини на басейна, но иначе бе оставила терасата да тъне в мрак. Леко осветената синя вода хвърляше успокояващи отблясъци.

Жена на средна възраст с мераци към момче, което може да й бъде син.

Най-жестокото и най-вярното нещо, което някога й беше казвано. Между пръстите й димеше цигара. Доколкото си спомняше, сексуалните желания я мъчеха от много време. За това си имаше дума: нимфомания. Беше си въобразявала, че е само нейна, никому неизвестна тайна. Сега това момиче бе сложило край на преструвките. Като мислеше за миналото си, Хелга се насили да приеме срамния факт, че и други хора знаеха, макар че не й го бяха казвали. Усмихнатите келнери, младите мъжаги, дори развратниците на средна възраст, с които бе прекарвала по някой и друг час, вероятно и сега даже я одумваха.

Между нас да си остане, стари приятелю — представи си как си приказват, — оная кучка Ролф е много страстна. Нали се сещаш… жената на Херман Ролф. Вдига си краката щом си свалиш шапката.

Хелга усети по тялото й да преминава студена тръпка. Тя познаваше мъжете. Знаеше, че не могат да се сдържат да не се фукат със завоеванията си. Защо си беше въобразявала наистина, че няма да дрънкат и да й се присмиват?

Е, сама си го просеше, рече си тя. Никога не са ти стигали силите да се пребориш с това. Можеше да отидеш на психиатър, ако наистина искаше да се бориш. Психиатър? Лечение! Не, не това беше начинът. Трябваше сама да се излекува и все още не беше прекалено късно!

Това момиче направо й бе хвърлило в лицето факта, че трябва да спре да спи, с когото й попадне (в момента, когато си каза това, тя си спомни колко пъти си го бе обещавала). Дано само Херман да умреше! Щеше да се омъжи отново и да се отърве от всички тези опасни сексуални авантюри. Писмото на Херман, което я обричаше да живее като монахиня, все още беше в сейфа на хотела. Щеше да го унищожи, ако той умреше, но ако се възстановеше?

Затвори очи.

Ако се възстановеше, животът й щеше да стане непоносим. Спомни си омразата в погледа му, изкривената му уста, която бе изрекла „урва“, което тя знаеше, че означава курва. Ако се възстановеше, щеше да й се наложи да го напусне. Щеше да започне работа. Да си намери съпруг с пари. Да…

По дяволите! — помисли си тя. — Погледни истината в очите! Кой мъж с достатъчно пари би се оженил за мен на моята възраст? Но ако имаше шестдесет милиона, магическият ключ към света щеше да е в ръцете й.

Мисълта й се прехвърли към Дик Джоунс. Трябва да си бе загубила ума, за да й хрумне да легне с това сукалче. Но я болеше, че той толкова отчаяно искаше да се измъкне от нея, та чак бе измислил оправданието със счупената ръка. Да върви по дяволите! Все още имаше и друг изход. Забрави го! Остави го да се забавлява с Тери. Но те и двамата щяха да й се надсмиват. От тази мисъл по тялото й отново премина студена тръпка.

Нека се подиграват! Момичето с червената коса! Признай, каза си Хелга, че е впечатляваща. Има характер. Направо си губи времето с жалък подлец като Дик.

Стана и тръгна около басейна. Така ли щеше да продължи и в бъдеще животът й, докато Херман е жив? Лукс и самота? Помисли си за „Оушън Бийч клъб“ с всички онези ужасни английски откачалки с лакомо вторачени в количката със сметанови сладкиши очи и за мъжете с почервенели лица и подпухнали тела. Само да умреше Херман! Тогава щеше да е свободна: господарка на шестдесет милиона долара!

Даде си сметка, че на вратата се звъни. Погледна часовника си. Беше 20.40.

Дали беше Дик?

Дали Тери му бе предала съобщението и, уплашен заради полицията, той бе дошъл?

Само при мисълта да легне с него сега й се повръщаше, но — за Бога! — поне щеше да изкара мъката и яда си на някого! Щеше да го накара добре да я запомни!

Тя бързо прекоси дневната, когато звънецът иззвъня повторно. Отвори рязко вратата с мятащи мълнии очи и отново преживя шок.

Вместо еленовоокия Дик на прага бе застанал Франк Гритън: с лула в уста, със зле стоящ му сив костюм, като средното копче на сакото едва издържаше на напора на огромното му шкембе.

— Извинете ме, мисис Ролф. — Той извади лулата и повдигна панамената си шапка. — Прибирах се към къщи и видях, че свети. Имам информация за вас, но ако предпочитате, ще дойда утре…

Тя потисна гнева си и успя да се усмихне.

— Влезте, мистър Гритън. Точно смятах да си приготвя едно питие. Ще ми правите ли компания?

— Благодаря.

Той я последва в дневната.

— Мястото е уютно, но уединено.

— Така е. — Тя отиде до барчето. — Какво ще пиете?

— Сама ли сте тук, мисис Ролф?

Тя спря и го погледна.

— Да.

— Мислите ли, че е разумно? Твърде уединено е.

— Какво ще пиете? — Резкият й глас му подсказа, че не е в настроение да приема съвети.

— Ние, полицаите, пием уиски, мисис Ролф.

Тя се насили да се засмее.

— Чела съм доста криминалета. Трябваше да се сетя.

Направи му силно уиски със сода, после си забърка водка с мартини.

— Навън е по-прохладно.

Гритън я последва с питието си в ръка на терасата и когато тя се отпусна в креслото, седна до нея.

— Спомням си собственика на тази вила, мисис Ролф. Нямаше късмет.

— Така ми казаха и на мен. — Тя отпи от питието си, като си помисли, че не е толкова хубаво, колкото коктейлите, които Хинкъл й приготвяше. — Значи имате информация за мен?

— Да. Казахте, че я искате бързо. — Гритън запали лулата си, отпи от уискито, кимна одобрително и продължи: — За Дик Джоунс. — Спря и я погледна. Сините му очи бяха с характерния полицейски твърд израз. — Смятам не само да ви предоставя информация, мисис Ролф, но да ви предложа и съвет.

Тя срещна изпитателния му поглед със стоманен блясък.

— Интересуват ме фактите, мистър Гритън. Нямам нужда от съвети!

— За това става дума. — Гритън изпуфка с лулата си, очевидно без да се смути от резкостта в гласа й. — Ще ви изложа фактите, но при сегашното ваше положение, мисис Ролф, имате нужда и от съвет.

— Кажете фактите!

Гритън махна лулата си, погледна я и потупа тлеещия тютюн с пръст.

— За първи път сте в Насо, а вероятно и изобщо на Карибските острови. Аз живея тук от двадесет години. Наели сте Джоунс да работи при вас. Навярно сте решили, че момчето заслужава да му помогнете. Не сте взели обаче предпазни мерки, като попитате в полицията за него, а преди човек да наеме когото и да било тук, мисис Ролф, много важно е или да му иска препоръчителни писма, или да се допита до полицията.

Хелга отпи от питието си, после остави чашата.

— Искате да кажете, че съм направила грешка, като съм го взела на работа?

— Да, мисис Ролф, точно това искам да ви кажа. Предупредих ви, че Джоунс е имал неприятности. Той е последният прислужник, който би трябвало да наемете, след като живеете на такова усамотено място.

Хелга замръзна.

— За Бога! Момче като него? Само не ми казвайте, че е убиец!

Лицето на Гритън остана сериозно, докато поклащаше глава.

— Не, не е убиец. На дванадесетгодишна възраст е бил изпратен в изправително училище за това, че е откраднал кокошка.

Хелга се приведе напред напълно вбесена и от очите й заизскачаха искри.

— Да не би да искате да ми кажете, че едно дванадесетгодишно момче може да бъде изпратено в поправително училище само защото е откраднало някаква проклета кокошка? Никога не съм чувала по-жестоко нещо! Вероятно е умирало от глад!

Гритън извади лулата си, изтръска тютюна и отново я лапна.

— Очаквах да чуя от вас точно това, мисис Ролф. Та вие не познавате Карибския басейн. Ето каква е мисълта ми. Кокошката не е била изядена. Използвали са я за кръвно жертвоприношение.

— Кръвно жертвоприношение? Това такова голямо престъпление ли е?

— Може би за вас не е, но ме оставете да ви обясня. Преди около седем години от Хаити тук пристигна един вудуски шаман. Вероятно не знаете какво е вудуски шаман, мисис Ролф. Това е човек с голям талант в магиите. Ако е добър човек, прави добри магии. Но ако е зъл, магиите му са лоши. Този мъж — името му беше Мала Му — правеше черни магии. Започна да се занимава с изнудване. „Ще ми платиш толкова и толкова, иначе съпругът ти или жена ти, или детето ти ще се разболее.“ Такива неща. Много малко от тукашните англичани ги е грижа какво става в кварталите с местно население, но с полицията не е така. Вудуската религия е нещо, за което тя не може да не си дава сметка и да пренебрегва. Мала Му използваше Джоунс, за да краде пилета, кучета, котки, открадна дори една-две кози за кървавите му ритуали. Накрая полицията арестува Мала Му, както и Джоунс.

Хелга допи питието си.

— Никога не съм чувала подобна глупост — рече тя. — Магьосничество… магии… кървави ритуали. — Направи нетърпеливо движените ръце. — Мога да разбера неуките местни жители, които вярват в подобни небивалици, но вие… сигурна съм, че вие… не може да вярвате в такива неща.

Гритън я погледна спокойно.

— Разбирам реакцията ви, мисис Ролф. Когато пристигнах тук, и аз мислех като вас — че вудуската религия е пълна глупост. Също така вярвах и че човек никога няма да стъпи на Луната. Сега, след като съм тук от двадесет години, възгледите ми са далеч по-широки. Не само вярвам в съществуването на магьосничеството, но приемам, че то е много опасна сила. Мога да ви уверя, че Джоунс е точно толкова опасен, колкото беше и Мала Му. Той, между другото, умря в затвора. Полицията подозира, че Джоунс е научил много от него и сега практикува магии, макар че няма доказателства.

Това се стори на Хелга толкова смехотворно, че тя загуби търпение към спокойния, пушещ лула, мъж.

— Не мога да приема тези глупости — отвърна рязко. — Предполагам, че след като сте живели толкова години в това екзотично място под палещите слънчеви лъчи и сред суеверните туземци, е възможно да вярвате в подобни безсмислици като магиите, но аз не ги приемам и никога няма да повярвам!

Гритън откри, че лулата му бе загаснала. Запали я, преди да отвърне:

— Добре, мисис Ролф. Тъй като ме наехте, бях длъжен да ви съобщя фактите. От вас зависи дали ще ги приемете или ще ги отхвърлите. Сега стигаме до нещо, което безпокои полицията. Джоунс е станал собственик на скъп мотоциклет. Шефът на полицията инспектор Харисън се чуди как такова бедно момче като Джоунс е намерило повече от четири хиляди долара, за да си го купи. Изнудването върви заедно с вудуизма, мисис Ролф. — Гритън спря и я погледна изпитателно: — Ако Джоунс изнудва някого, жертвата му може да разчита, че полицията ще запази името й в тайна. На Харисън нищо не би му харесало повече от това да прибере Джоунс зад решетките.

Господи! — помисли си Хелга. — В какви каши се забърквам!

Гритън почака, погледна я и тъй като тя остана безмълвна, продължи:

— Хората често не желаят да признаят, че са обект на изнудване. Разбираемо е, но пречи на полицията. На жертвите на изнудване винаги се предлага защита и отношението към тях е като към VIP.

Хелга се поколеба. Трябваше ли да разкаже на този едър, пушещ лула, мъж цялата гадна история? Искаше й се, но не можеше да се насили да му признае, че е жена на средна възраст с изгарящи я сексуални мераци.

— Мистър Гритън — рече тя със студения си глас, — помолих ви да разберете дали Джоунс си е счупил ръката, къде живее в момента и да ми предоставите информация за онова момиче Тери Шийлдс. За това ставаше дума и за това ви платих. Впоследствие реших да не наемам Джоунс, така че ако случайно е изнудвач или вудуски шаман, не ме засяга. Счупил ли си е ръката?

Гритън пуфна с лулата си, докато я гледаше.

— Да, мисис Ролф, счупил я е. Късно снощи се е подхлъзнал и е паднал лошо.

Хелга усети внезапно облекчение. Значи счупената ръка не е била претекст, за да се измъкне! Тери не лъжеше. И още по-важното беше, че момчето не си бе измислило историята със счупената ръка, за да се измъкне от леглото й.

— А къде живее?

— Снощи е преспал в бунгалото на плажа, което е собственост на Хари Джексън, мисис Ролф — отвърна Гритън и я погледна с опитните си полицейски очи.

Въпреки изненадата Хелга някак си успя да запази лицето си безизразно.

— Колко странно! Сам ли е там?

— Според оперативния ми работник, който все още наблюдава бунгалото, Джексън се е присъединил към Джоунс около един часа снощи. Излязъл е в девет сутринта. Джоунс е все още в бунгалото.

— А момичето — Тери Шийлдс, не е ли било там?

— Не, мисис Ролф.

Хелга се замисли, после вдигна рамене. Насили се да си придаде безразличен вид въпреки обзелото я вълнение.

— Е, благодаря ви, мистър Гритън. Имам обаче един малък проблем. Тъй като няма да наема това момче, оставам без прислужник. Можете ли да ми препоръчате някого? Няма да приемам посетители, тъй че готвенето ще е най-обикновено.

Гритън остърга лулата си, докато мислеше.

— Ще постъпите умно, ако не наемете някой от туземците, мисис Ролф — каза той накрая. — Англичанката, която работи при мен, има сестра и в момента тя е свободна. Казва се мисис Джойс. Съпругът й бе рибар. Удави се при една буря миналата година. Мога да ви препоръчам нея.

— Тогава ще я помолите ли да дойде тук? Плащах на Джоунс сто долара седмично. Това ще я задоволи ли?

Гритън я зяпна. За първи път го беше учудила така, че да наруши непоклатимото му спокойствие.

— Прекалено много е, мисис Ролф. Петдесет ще са повече от достатъчно.

Прекалено много? — помисли си Хелга. — При всичките й пари?

Отвърна нетърпеливо:

— Искам да й плащам по сто долара седмично. Парите са от полза за хората. Обичам да помагам.

Гритън отново я погледна с твърдите си полицейски очи.

— Тя ще бъде много доволна.

— В такъв случай мисля, че това е всичко, мистър Гритън. Благодаря за информацията. Делото — така ли го наричате? — вече е приключено.

Гритън се замисли за момент.

— Остава момичето, Тери Шийлдс. Все още ли искате да ви докладвам за него?

До този момент на Хелга вече й беше дошло до гуша от Дик Джоунс и Тери Шийлдс. Не искаше да чува нищо повече за тях.

— Вече не ме интересува. Благодаря за всичко, което направихте.

Гритън се наклони напред и изтръска пепелта от лулата си в пепелника.

— Тогава ви дължа малко пари, мисис Ролф.

— Казах, че случаят е приключен. Не ми дължите нищо. — Насили се да се усмихне. — Отново ви благодаря за всичко.

Гритън се изправи.

— Мисис Ролф, сигурна ли сте, че не искате сведения за това момиче?

В момента тя копнееше да е сама. Трябваше да направи усилие, за да не му изкрещи.

— Не, благодаря, мистър Гритън. Вече нямам нужда от услугите ви.

Това бе едно от импулсивните й решения, за които по-късно щеше да съжалява.

 

 

Мисис Джойс се оказа по-голяма англичанка от англичаните. Пристигна на велосипед, който сякаш едва издържаше тежестта й. Беше едра жена, силно пристегната в талията, на около четиридесет години. Косата й беше ситно накъдрена, а английският й тен напомняше на Хелга за излъскана до блясък ябълка.

— Обичате ли чай, пиленце? — попита тя веднага щом й се представи. — Или предпочитате кафето?

Учудена, направо зашеметена, Хелга отвърна, че предпочита кафе.

— А аз пия чай. — Мисис Джойс разцъфна в усмивка. — Това е английски обичай. Вие просто си седете и си почивайте. Ще ви донеса чаша кафе след минутка.

За Бога! — помисли си Хелга. — Сега пък какво ми дойде до главата?

Кафето обаче беше хубаво, а приятното бърборене на мисис Джойс — забавно.

— Чудесно място нали, скъпа? Но сигурно се чувствате самотна. И на мен ми липсва мъжът ми. Ние, момичетата, се чувстваме самотни без мъжете си. Прочетох за милия ви съпруг. Поне е жив. Моят Том е само спомен за мен, но скъп спомен. Беше чудесен човек. Искате ли да ви приготвя обяд? А какво ще кажете за хубава риба за вечеря?

Хелга отвърна, че иска вечеря, а на обяд ще хапне навън.

— Каква хубава фигура имате, пиленце — каза с възхищение мисис Джойс. — Работила съм и при други дами. Боже! Те изобщо не се грижат за фигурите си, но вие… миличка, пиленце, вие трябва да се гордеете!

Леко смутена, Хелга изпита топлота към тази жена, защото имаше остра нужда от сърдечност.

— Много мило от ваша страна, мисис Джойс. Права сте… Когато човек живее сам, се депресира. Мисля, че когато една жена стане на четиридесет и три и наоколо й няма мъж, тя наистина изпада в меланхолия.

— Четиридесет и три? Не лъжете, скъпа. Бих се заклела, че нямате повече от тридесет. Моето мъжле често казваше, че жената е остаряла, когато вече не й се прави любов. — Тя се засмя, като плесна с отрудените си ръце. — Моят Том беше голяма скица. Такива неща разправяше! Но беше прав. Докато една жена иска мъж, не е стара.

Хелга изведнъж се отпусна и рече, усмихвайки се:

— А на вас приисква ли ви се понякога мъж, мисис Джойс?

Едрата жена се ухили.

— Аз ли? Ами, гълъбче, та нали животът е за това? Когато ми се прииска, просто си намирам някой. Том би одобрил. Момичетата имат нужда от мъж от време на време.

Усетила, че й се доплаква, Хелга се извърна настрани:

— Да… момичетата имат нужда от мъж.

— Така е, скъпа. — Гласът на мисис Джойс спадна с един тон. — Това е животът, нали? — Тя вдигна подноса с кафето. — Вие се позабавлявайте, а аз ще поработя. Том винаги казваше, че приказвам прекалено много. — И забърза към кухнята.

Да се позабавлява?

Хелга погледна към окъпания от слънчеви лъчи плаж. Какво щеше да прави? Да плува сама? Да отиде в „Оушън Бийч клъб“ и да слуша остроумията на онези отвратителни жени с техните ужасни шапки с цветя или на почервенелите дебели мъже, които щяха да я зяпат, да се чудят и да я одумват наум.

Спомни си за Херман и направи усилие да се обади в болницата. Жената от рецепцията й съобщи любезно, че няма промяна.

Мисис Джойс се появи откъм кухнята.

— Бедничкият човечец още ли е зле? — попита тя.

— Да. — Хелга се изправи. — Ще отида да поплувам.

— Непременно го направете, скъпа. Аз трябваше да се откажа от плуването след спонтанния си аборт, но морската вода е добра за вас.

Хелга трепна.

Когато една жена на средна възраст има мераци към момче, което може да й бъде син, студената вода помага.

Тя се качи горе, облече бански и после мина по плажната ивица и влезе в морето. Понесе се в синята топла вода, като гледаше нагоре към небето и към кимащите корони на палмите и чуваше бръмченето на моторниците и отдалечения шум от движението по пътя.

Рай, помисли си тя, само да имаше с кого да го сподели.

Момичетата имат нужда от мъж.

Дано да умре Херман! Докато се носеше из топлото море, смъртта му й изглеждаше единственото разрешение. Щом веднъж се освободеше от него с шестдесет милиона долара, щеше да може да си създаде нов живот с някой силен, внимателен мъж, който да се грижи за нея.

Нов живот!

Но тя инстинктивно усещаше, че Херман нямаше да умре още години наред. Бавно щеше да се възстанови. Да си възвърне говора. Щеше да каже на Уинборн да я зачеркне от завещанието му.

Напълно отчаяна, тя доплува до брега. Половин час по-късно, като остави мисис Джойс да почиства с прахосмукачката, подкара минито към „Оушън Бийч клъб“. Секретарят я посрещна с усмивка. Тя му каза, че би искала да играе тенис. Дали треньорът би поиграл с нея? Беше много добра тенисистка и треньорът с наднормено тегло, който от години играеше с дебели и възрастни хора, направо не можа да разбере какво става, когато Хелга, обзета от ярост, изигра с него играта на живота му. Накрая го победи с 9 на 7, 6 на 1 и 6 на 0.

— Вие сте великолепна тенисистка, мисис Ролф — изпъхтя той, като се бършеше с кърпата. — Това е най-добрата игра, в която съм участвал, откакто не играя в „Ригс“.

Мъже!

Тя му се усмихна.

— Бях в настроение.

Като го остави да си ближе раните, тя подкара минито към малък ресторант за морска храна. Избра си омар в бял сос с вино. Докато седеше сама в сянката на палмите и гледаше младежите, хората на средна възраст и старите на плажа, тя си помисли за Дик.

Ако не си беше счупил ръката, рече си тя, сега можеше да е при нея и да лежи до нея на огромното легло.

Всички тези глупави приказки за вудуизма! Това беше нещо, което не можеше да приеме, и толкоз! Как беше възможно човек като Гритън да говори подобни тъпотии!

Мислите й се насочиха към Тери Шийлдс. Какво ли правеше тя? После се сети за Джексън. Даде припряно знак на келнера да й донесе сметката.

Часът беше само 14.20. Оставаха й целият следобед, вечерта и нощта, които трябваше да прекара все така самотна. Момичетата имат нужда от мъж. Колко вярно! И все пак толкова опасно. Отново си спомни за Херман, чиято изкривена уста изричаше думата „курва“. Търпение, каза си тя. Може да имаш късмет. Той може и да умре. Тогава магическият ключ към света щеше да е неин!

Качи се в минито и подкара обратно към вилата. Мисис Джойс се готвеше да си тръгва.

— Ето ви и вас, гълъбче — рече тя. — Добре ли прекарахте сутринта?

— Да, благодаря. — Хелга се насили да се усмихне. — А вие?

— Да… обичам да чистя. Това е животът ми, гълъбче. Том винаги казваше, че съм ходеща прахосмукачка. — Тя се засмя. — Мъже! Дори не се сещат за праха. — Затвори очи. — Знаем ги за какво си мислят, нали, мисис Ролф?

И аз знам за какво си мисля, рече си Хелга.

— Да, права сте.

— Момчето дойде да оправи капаците в спалнята ви, скъпа — додаде мисис Джойс. — Ще се върна в седем. Ще ви донеса хубава риба или предпочитате нещо друго?

— Не, риба е добре.

Хелга видя как едрата жена се отдалечи на велосипеда си, после влезе в дневната. Огледа се. Празнотата и тишината на тази луксозна стая я потиснаха. Качи се горе и взе душ, после отиде до дрешника, за да вземе бялата си пижама. Като я свали от закачалката, погледът й застина върху нея.

Инициалите й, избродирани върху джоба на горнището, бяха внимателно изрязани.

Остана доста дълго втренчена в горнището. Беше озадачена. После, без да може да си обясни причината, усети как по тялото я полазват тръпки. Пусна горнището на пода, сякаш се беше превърнало в някакво ужасно насекомо. Огледа стаята с разтуптяно сърце. Какво означаваше това? Кой го беше направил? Мисис Джойс? Немислимо!

Момчето дойде да оправи капаците в спалнята ви.

Прекоси стаята и разгледа двата дървени капака. Видяха й се наред. Не беше ги отваряла предишната нощ. Сега ги отвори и ги бутна напред — назад. Движеха се идеално. Отново ги затвори и огледа спалнята. Очите й спряха на бялото горнище на пода. Поколеба се, после го вдигна. Разгледа внимателно добре изрязаните шевове. Някой бе използвал бръснач, за да махне джоба. Но защо? Направи гримаса, отнесе горнището в банята и го пусна в коша с прането.

Погледна часовника си. Господи! Как едва-едва пълзеше времето! Беше 14.50. Отиде до дрешника и разгледа всичките си дрехи. Никоя друга не бе пипана. Даваше си сметка колко бързо тупа сърцето й и я хвана яд на себе си. Трябваше да има някаква причина да отрежат джоба — който и да го бе сторил. Работникът, който бе дошъл да оправи капаците? Беше чела за перверзни мъже, които крадат женско бельо от просторите. Дали този работник беше такъв? Беше сигурна, че мисис Джойс нямаше нищо общо с това.

Пое си дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои.

Щеше да говори с нея вечерта. Усети странна атмосфера във вилата: някакво особено усещане, което я безпокоеше. Разбра, че няма да може да остане тук целия следобед. Трябваше да излезе… Да направи нещо, но какво?

Облече си жълта ленена рокля, избра си подходящи обувки и чанта и после слезе в дневната. Излезе на терасата и погледна към частния си плаж: четвърт миля самотна, пуста ивица пясък и също такова море. Обърна им гръб.

Не можеше да остане тук сама. „Оушън Бийч клъби“? Много скоро щеше да дойде време за чая. Помисли си за старчоците, които гледаха лакомо количката със сладкишите. По дяволите! — рече си. — Дори те бяха за предпочитане пред самотата.

Заключи, качи се в минито и отиде в клуба. През следващите два часа седя и слуша местните клюки, наблюдава старчески пръсти, които посочваха към сладкиши, докато келнерът сервираше, изпи две чаши чай, давайки си сметка, че събралите се около нея мъже се перчеха. Помолиха я да се включи в партия бридж и тъй като трябваше да убие още време, тя прие. Партньорът й, генерал в пенсия, беше много доволен да играе заедно с нея. Другите двама: слаба възрастна дама с кисела физиономия и съпругът й, който беше дебел и шумен, играеха добре, но Хелга беше първокласна бриджорка, както ставаше с всичко, с което се заемеше. Чудесната й памет и безпощадните й ходове напълно унищожиха противниците, за които по-късно научи, че били смятани за най-добрите играчи на бридж в клуба.

Бързо се отегчи от слабата съпротива и в края на втората партия се извини под претекст, че има важна среща. Генералът, който с нищо не бе допринесъл за победата им, се разтопи в усмивки, а другите двама веднага започнаха да правят разбор на играта.

Хелга се върна във вилата в 18.50. Тъкмо си приготвяше водка с мартини, когато чу, че мисис Джойс пристига.

Едрата жена се насочи към кухнята с торба с продукти и Хелга каза:

— Пийнете с мен, мисис Джойс.

— Не мога, гълъбче. Само като помириша алкохол, ми призлява. Моят Том никога не слагаше капчица в уста. — Остави пазарската чанта на пода. — Взела съм ви чудесно филе от риба. Английската риба, като калкана например, ми липсва, но и тази си я бива. Ще я опека с грах и ориз, миличка. Ще ви хареса.

— Звучи чудесно. Бих искала да мога да готвя. Ще позволите ли да ви гледам, мисис Джойс?

— Сигурна съм, че умеете много неща, скъпа. Готвенето не е трудна работа. Толкова много жени правят трагедии от него, но аз смятам, че ако обичаш да си похапваш, готвенето е цяло удоволствие.

Като опря хълбоци на кухненската маса, Хелга си запали цигара и започна да наблюдава как мисис Джойс приготвя рибата.

— Искам да ви питам за капаците в спалнята ми, мисис Джойс. Кой беше този работник?

След като изми филето, мисис Джойс започна да бърше ръцете си.

— Кой беше ли, скъпа? — Тя погледна остро Хелга. — Каза ми, че вие сте го помолили да дойде.

— Трябва да го е извикал агентът за недвижими имоти мистър Мейсън. Не знаех, че капаците не са наред.

— Момчето каза, че имали нужда от смазване. — Мисис Джойс сложи тенджера вода на котлона. — Имаше добри обноски. Съжалих го, тъй като ръката му беше гипсирана.

Хелга разля питието си, но някак успя да запази лицето си спокойно. Дик!

— Сам ли го оставихте горе, мисис Джойс? Едрата жена я зяпна.

— Откраднал ли е нещо?

— Не, но сам ли го оставихте в спалнята ми?

— Дойде в неподходящ момент, скъпа. Миех ваната. Оставих го сам за не повече от няколко минути. Нещо не е наред ли?

— Някои от дрехите ми не бяха на мястото си.

— Дрехите ви? Такова момче не би пипало дрехите ви.

— Сигурно. Е, няма значение.

— Нещо не е наред, нали? — Мисис Джойс изглеждаше обезпокоена. — Ако е взел нещо, на ваше място бих уведомила полицията, скъпа. Тукашните полицаи са много отзивчиви.

— Не е взел нищо. — Хелга погледна часовника си. — Всичко е наред. Ще гледам новините.

— Новините! — Мисис Джойс изсумтя. — Можете да минете и без тях, гълъбче. Човек включи телевизора и слуша само гадости.

Хелга влезе в дневната.

Значи Дик беше идвал. Той беше изрязал джоба с инициалите от пижамата й. Защо?

Спомни си каква й бе казал Гритън: Мога да ви уверя, че Джоунс е толкова опасен, колкото беше Мала Му. Полицията подозира, че е научил доста неща от него и сега се занимава с магии.

Пълни глупости — рече си тя. — И все пак във вилата се усещаше някаква зловеща атмосфера.

Насили се да чуе новините: грабеж, две убийства, индустриален скандал и петима заложници, за които се искаше откуп.

Колко права беше мисис Джойс: слушаш само гадости.

— Готово е, пиленце — обади се тя. — Настанете се удобно.

Като продължаваше все още да мисли за Дик, Хелга отиде до масата и седна. Остана учудена и доволна, като видя, че имаше половин бутилка „Шабли“.

Мисис Джойс сервира храната.

— Помислих си, че ще искате чашка вино, скъпа — рече. — Налейте си сама. Не ме бива за такива неща.

— За всичко се грижите, мисис Джойс.

— Познавам дамите от класа от пръв поглед, скъпа. Започвайте и се нахранете добре.

— Изглежда превъзходно.

— Сигурна съм, че ще ви хареса. Сега за утре мислех си, че ще искате да опитате ястие с миди. Тъй като бях съпруга на рибар, се специализирах в морската храна и, без да се хваля, мога да кажа, че приготвям миди по-добре от всеки друг на острова.

— Много ще се радвам. — Хелга откри, че рибата е превъзходна. Като видя, че мисис Джойс се приготвя да клюкарства, рече: — Прекарах следобеда в „Оушън Бийч клъб“.

— Така ли? И таз добра! Учудвате ме, скъпа. Този клуб е място само за стари глупаци… но не и за момиче като вас.

Хелга изпита топли чувства към тази жена.

— Докато чакам мистър Ролф да се възстанови, трябва да правя нещо.

— Права сте. Никога не е приятно да се чака. Колко жалко, че няма някой симпатичен мъж да ви разведе наоколо. В Насо има много интересни неща.

— В клуба се разбъбрихме. Вярвате ли във вудуизма? — Хелга погледна изпитателно мисис Джойс, чието щастливо изражение изведнъж изчезна.

— Вудуизмът ли? Говорили сте за това ужасно нещо?

— Имаше двама старчоци, които, изглежда, вярват в съществуването му. Вие какво мислите по този въпрос?

— Мисис Ролф… — Едрата жена изведнъж стана сериозна. — Надявам се, че съм добра християнка. Не бих искала да се меся в онова, което правят чернокожите. Питате дали съществува вудуизмът. Да. В квартала, където живее туземното население, стават много ужасни неща. Моят Том ми каза да нямам нищо общо с тях, а той знаеше какво говори.

— Ужасни неща ли? Какви неща, мисис Джойс?

— Магии… някои от чернокожите правят магии.

Известно време Хелга се храни в мълчание, после попита:

— Магии? Какви магии?

— Мисис Ролф, има неща, за които е по-добре да не се говори. Яжте си вечерята, за да не изстине.

— Но това ме интересува. Моля ви, кажете ми.

Мисис Джойс се поколеба, после облегна едрото си тяло на кухненската врата и подхвана:

— Е, скъпа, ами тези чернокожи умеят да правят разни работи. Не вярвам на слуховете, които се носят, но знам за едно малко момченце, което живееше до нас. Баща му беше рибар като моя Том. Веднъж дойде някакъв чернокож мъж и поиска пари. Рибарят го удари и го изхвърли. След един ден момченцето се разболя и изпадна в кома. Докторите не можаха с нищо да му помогнат. Накрая рибарят отиде при онзи чернокож мъж, даде му всичките си спестявания и на следващия ден момчето се оправи. Видях всичко това с очите си. Разправят се и толкова много други неща. Имаше едно куче, което лаеше ли, лаеше, а съседът не можеше да понася това. Той отиде при един чернокож и му даде пари. На следващия ден кучето спря да лае и никой никога не го чу повече. Мога да продължавам още дълго, мисис Ролф, но вие си довършете вечерята, а аз ще измия съдовете.

Мисис Джойс отиде в кухнята. Хелга привърши рибата, пи малко вино и си запали цигара. Беше се намръщила, а умът й усилено работеше.

Това е смехотворно, помисли си тя. Магьосничество! Магии! Не, нямаше да приеме тези небивалици. Мисис Джойс беше същата като Гритън. Бяха живели прекалено дълго под тези палещи лъчи.

Мисис Джойс се пови отново и започна да разчиства масата.

— Хареса ли ви, скъпа? Кафето е готово. На терасата ли ще го пиете?

Хелга излезе на терасата и седна. След няколко минути мисис Джойс донесе поднос с кафето.

— По телевизията дават чудесен уестърн, скъпа. Няма нищо по-хубаво от добър уестърн — каза тя, докато наливаше кафето. — Ако нямате нищо против, ще си тръгвам.

— Да, разбира се. Значи до утре и благодаря за всичко.

— Ще дойда в осем. Приятна вечер, скъпа.

— Благодаря, подобно.

Едва когато видя как мисис Джойс се отдалечава на велосипеда си, Хелга осъзна колко самотна и празна беше тази вила. Стана и нетърпеливо запали приглушените светлини на басейна. Не беше в настроение да гледа телевизия. Отново седна и допи кафето. Сега започна да й се иска да бе останала в „Дайъмънд Бийч хотел“. Поне щеше да вижда хора във фоайето. Ако не беше Дик, Хинкъл щеше да й прави компания.

Погледна осветения от луната плаж. Тишината, която се нарушаваше само от лекия шум на морето, беше потискаща. Можеше ли да прекара останалите три часа до лягане по този начин — като гледа празното море? Чувстваше се толкова самотна, напълно отрязана от света. Разбира се, можеше да отиде до клуба и пак да играе бридж, но това щеше да е дори още по-лошо, отколкото да остане тук сама.

Докато беше в клуба следобед, си бе купила три книги. Реши да остане тук и да чете.

Влезе в дневната и погледна книгите. Избра си историческия роман (по-дебел дори от „Отнесени от вихъра“), тръгна обратно към терасата и спря.

Изведнъж инстинктивно почувства, че я наблюдават. Стоеше неподвижно в средата на голямата стая и се ослушваше. Чу единствено шума на морето. После звука от падащ кокосов орех.

Отново усети смразяващото кръвта й чувство, което бе изпитала, когато откри, че джобът на пижамата й е отрязан. Винаги се беше гордяла със здравите си нерви, на изведнъж осъзна, че ако някой я нападнеше, единствената й защита щеше да е телефонът.

Но кой щеше да дойде тук? — помисли си тя, подразнена от внезапно овладялото я безпокойство. — Просто си въобразяваше!

Овладя се, давайки си сметка, че пулсът й е доста ускорен, и излезе на терасата. Приглушените светлини на басейна сега като че ли създаваха зловеща атмосфера. Дори луната сякаш хвърляше ужасяващи отблясъци.

Тя спря, все още изпитвайки чувството, че не е сама… че някой я наблюдава.

Но кой?

Някой чернокож? Можеше да се прокрадне и да се нахвърли върху нея. Писъците й щяха да се изгубят в самотното място.

Направи усилие и извика с твърд глас:

— Има ли някой тук?

Последва дълга пауза, през която тя стоеше там, сега вече наистина уплашена, после чу шумолене в близкия шубрак и усети как сърцето й подскочи.

— Кой е?

— Няма нищо, мисис Ролф… аз съм.

Откъм тъмнината се появи фигурата на мъж и излезе под слабата светлина. Хелга притаи дъх.

— Аз съм… Хари Джексън.

Взира се доста дълго в застаналата в сянката фигура, после паниката й се превърна в гняв.

— Как смееш да идваш тук! Веднага си тръгвай или ще извикам полицията!

Джексън пристъпи по-напред в светлината. Тя видя, че носи малка картонена кутия и е облечен с най-хубавия си костюм.

— Съжалявам, мисис Ролф. — Гласът му беше дрезгав. — Имам нужда от помощта ви, както и вие от моята. Не исках да ви изплаша.

— Чу какво казах! Веднага си тръгвай или ще извикам полицията!

— Моля ви, погледнете това, мисис Ролф. Махна капака и бутна отворената кутия към нея.

С биещо като барабан сърце, Хелга погледна към сложената в кутията малка дървена кукла: тя представляваше оплешивяващ мъж с миниатюрни слънчеви очила, облечен с бяла копринена пижама.

Приликата с Херман беше толкова стряскаща, че тя едва сдържа писъка си.

В главата на куклата беше забита дълга лъскава игла.

Луната се скри зад малък черен облак. Палмите внезапно зашумяха под повея на бриза.

С треперещ глас Джексън каза:

— Не издържам повече. Трябва да се махна оттук. Само вие можете да ми помогнете.

— Какво е това? — Тя посочи куклата.

Той се отпусна в един стол, закри лице с ръцете си и заплака, хленчеше като малко момченце, което се е ударило.

Хелга го погледна, после гнусната кукла. Осъзна, че няма защо да се страхува от Джексън. Той беше слабо, лигаво, немъжествено същество, което човек можеше само да съжалява, но куклата я плашеше.

За момент остана замислена, давайки си сметка, че й е студено. После влезе бързо в дневната, отиде до барчето и сипа две силни брендита. Занесе чашите на терасата.

— Изпий това и престани да хленчиш! — Резкостта в гласа й оказа въздействието си върху Джексън, който грабна чашата и я пресуши.

— Трябва да намеря пари, мисис Ролф! Трябва да се махна оттук! Мога да ви продам информация.

— Така ли? — Сега тя се владееше. Седна и запали цигара. — Няма да получиш нищо от мен, но ще ми обясниш какво означава тази кукла или ще се обадя на полицията!

— Мога да ви продам информация — изстена Джексън. — Кълна се, че няма да дадете парите си напразно, мисис Ролф. Трябва да се махна оттук! Онова малко метиско копеле смята да ме убие!

Хелга се насили отново да погледне куклата. Не можеше да има съмнение, че изобразяваше Херман Ролф. Около врата й висеше миниатюрна пластмасова торбичка, в която беше сложено нещо.

— Кой направи това?

— Той… Джоунс. Каза, че може да ви попречи да напуснете Насо, като вкара мистър Ролф в кома! Каза, че като забие игла в главата на куклата, мистър Ролф ще изпадне в кома!

Хелга усети как по тялото й премина тръпка. Спомни си какво й бе казала мисис Джойс за малкото момченце, което живеело до тях. Спомни си и за озадачените, обезпокоени изражения на д-р Бърнстайн, д-р Ливай и д-р Белами. Възможно ли беше това? Можеше ли забитата в главата на куклата игла да е предизвикала мистериозната кома на Херман? Сети се какво й бе казал Гритън: Когато пристигнах тук и си като вас си мислех, че вудуизмът е глупост. Не вярвах и че на Луната някога ще стъпи човек.

Престани с тези тъпотии! — рече си тя. — Знаеш, че такива неща не могат да се случат! Някъде в тестето трябва да има джокер^[1]! Този хленчещ мъж се опитва да те преметне!

— По-добре ми обясни — подкани го тя с треперещ глас.

— Затова съм тук. — Джексън сви ръцете си в юмруци и пак ги отпусна. — Имам нужда от пари, мисис Ролф. Дайте ми пет хиляди и всичко ще ви обясня.

Тя го погледна с презрение.

— Ако продължаваш да се опитваш да ме изнудваш, ще се обадя в полицията и тогава ще имаш възможността да обясниш всичко на тях!

Той се сви.

— И вие няма да искате полицията да разбере за това, мисис Ролф. Не се опитвам да ви изнудвам. Кълна се, че е така! Трябват ми пари, за да се махна от това място. Информацията, която мога да ви дам, струва много повече от пет хиляди. Джоунс дяла кукла, която да прилича на вас. Открадна парче коприна с инициалите ви, за да направи роклята й. Каза, че трябвало да има нещо, което принадлежи на човека, когото желае да контролира. — С трепереща ръка Джексън посочи към миниатюрната пластмасова торбичка, която висеше около врата на куклата. — В тази торбичка, мисис Ролф, са сложени отрязаните частички от ноктите на съпруга ви. Джоунс ги е взел, когато е почиствал апартамента в хотела. Послушайте ме, мисис Ролф, той смята да ви убие.

Макар че беше потресена, Хелга упорито отказваше да приеме чутото.

— Казах ти, Джексън! Изчезвай! Писна ми от тези глупости!

— Джоунс ме обра до шушка! Нямам никакви пари! — изстена Джексън. — Трябва да се махна от този остров! Лопез е вече по петите ми! За Бога, мисис Ролф, дайте ми някакви пари! Ако не си беше счупил ръката, Джоунс вече щеше да е довършил куклата и щяхте да сте мъртва!

Като гледаше уплашеното му, плувнало в пот лице, Хелга изведнъж се изплаши. Щяхте да сте мъртва. Спомни си сериозното лице на Гритън. Спомни си как се промени изражението на лицето на мисис Джойс, когато я бе попитала за вудуизма. Възможно ли беше всичко това?

Насили се да каже:

— Чух достатъчно тъпотии. Махай се!

Джексън я погледна отчаяно, после вдигна ръце, изгубил надежда.

— Тогава ще трябва да ви се доверя, надявайки се, че ще ми помогнете, мисис Ролф. Онова момиче… Тери Шийлдс. — Той се приведе напред. — Мога да ви кажа коя е тя.

— За последен път те предупреждавам… махай се!

— Те с Джоунс имат намерение да се отърват от вас чрез вудуизма, така че тя да може да наследи парите на Ролф! — После, като я мушна с пръст, Джексън продължи: — Тери Шийлдс е доведената ви дъщеря! Тя е Шийла Ролф, която ще наследи всичките пари на баща си, ако вие умрете!