Джеймс Хадли Чейс
Джокер в тестето (6)

Глава шеста

Хелга буташе количката покрай рафтовете с консервирана храна. Бяха минали години, откакто не бе го правила, и разбра какво й беше липсвало. Преди да се омъжи за Херман, тя винаги обядваше сандвич и вечеряше навън.

Наблюдаваше как жените слагаха в количките си консерви, поглеждаха цените, отказваха се от едни и вземаха други. Това беше нов свят за нея: не магическият свят, в който живееше Херман, а по-вълнуващият живот, ръководен от въпроси като: „Мога ли да си го позволя? Трябва ли да се охарчвам за това?“ Разглезена от парите на Херман, тя бе забравила за тези неща.

Усети силно желание да купува. На рафтовете имаше толкова много консерви с привлекателни етикети, които я изкушаваха: червен боб, люто конкарне, опашки от омари, равиоли. Имаше и пакетирани супи, нарязана шунка и така нататък.

Приличаше на туристка, която зяпа чудесата на Рим. Продължи да пълни количката си, по-щастлива от когато и да било, а като стигна до щанда с месото и птиците, взе котлети и се пресегна за пиле, но изведнъж се сети, че нямаше представа как да ги сготви, нито пък можеше да разчита на Дик в това отношение. Така че ги остави обратно с нежелание и се насочи към щанда с полуфабрикати.

Купи повече неща, отколкото й трябваха, но й беше забавно, а освен това имаше достатъчно пари. Взе четири бутилки водка и три мартинита, опаковка бира и едно уиски.

Хареса й да стои на опашката и да чака да й маркират покупките. За първи път от години насам усети близост с хората. Накрая закара количката до минито и натовари покупките си на задната седалка.

Когато се върна в хотела, помоли портиера да се погрижи да й съберат багажа.

— Ще дойда утре сутринта — каза тя. — Няма да спя тук тази нощ.

— Добре, мадам. Току-що пристигна телеграма за вашия служител Хинкъл.

— Дайте ми я. Ще се свържа с него.

В апартамента си прочете телеграмата. Съобщението беше кратко и идваше от Париж.

Невъзможно ми е да дойда в Насо. Татко ще се оправи. Винаги успява.

Шийла.

Картите продължаваха да се нареждат, както тя искаше, помисли си Хелга. Безпокоеше се за дъщерята на Херман. Щеше да й бъде неприятно тя да е тук, но бе и малко шокирана от коравосърдечието й.

Пъхна телеграмата в един плик и го адресира до Хинкъл във вилата в Перъдайс Сити, събра багаж колкото за една нощ, като не забрави да сложи и два чифта бански, плажен халат и сандали. После се обади на портиера да прати някого да свали чантата до колата и след десет минути вече караше към вила „Блу Херън“.

Вкара минито в предназначения за четири коли гараж, отключи външната врата и влезе в голямата дневна. Огледа се. Мистър Мейсън, агентът за недвижими имоти, бе отдал дължимото на богатството й. Във вазите бяха подредени с вкус рози, карамфили и орхидеи. На визитката му, оставена на една от масите, пишеше: „Приятно прекарване.“

Симпатичен човек! — каза си тя и се насочи към френските прозорци, отвори ги и излезе на терасата.

Точно за това си беше мечтала, помисли си. Обиколи вилата, качи куфара си в спалнята и облече бански. Часът беше 17.36. Имаше време да поплува, после щеше да извади покупките, да си приготви едно питие, да включи уредбата и да прекара останалата част от вечерта в мечти за утрешния ден.

Харесваше й, че целият този прекрасен плаж беше само неин. Като се върна след плуването, чу телефона да звъни. Затича към дневната и вдигна слушалката.

— Надявам се, че не ви преча, мисис Ролф. — Позна гласа на д-р Ливай.

— Не, разбира се, че не. Как е съпругът ми?

— Състоянието му е същото. Много загадъчно. Мога да ви уверя, че е извън опасност, но докато не излезе от тази странна кома, д-р Бърнстайн няма да е в състояние да направи изследванията.

— А кога ще стане това? — попита нетърпеливо Хелга.

— Не знаем… всеки момент или след доста време. Помислих си, че би трябвало да ви уверя, че няма за какво да се безпокоите. Само трябва да чакаме. — Настъпи пауза, после той продължи: — Д-р Бърнстайн е много зает и утре се връща в Берлин. Боя се, че и аз не мога да остана тук, тъй като много други пациенти се нуждаят от мен. Заминавам също утре за Перъдайс Сити. Д-р Белами ще ни уведоми, когато мистър Ролф излезе от тази кома. — Последва нова пауза. — Излишно е да казвам, че и двамата с д-р Бърнстайн имаме пълно доверие на д-р Белами.

— Е, много добре. Помолете д-р Белами, ако настъпи промяна, да ми се обади.

— Разбира се, мисис Ролф.

Тя остави слушалката и вдигна рамене. Няколко минути мисли за съпруга си, после с гримаса го прогони от ума си и отиде до гаража, за да вземе продуктите и напитките. Наложи й се да го направи на два пъти, но това й достави удоволствие.

Мистър Мейсън беше включил хладилника, така че имаше готов лед. Приготви си голяма водка с мартини и изпи коктейла, докато подреждаше продуктите.

За първи път от години насам щеше сама да си приготви вечерята. Разгледа различните пакети с полуфабрикати, които бе купила, и се спря на гулаша. Прочете инструкциите и сложи тенджера с вода. После намери пакет изсушени картофи. Отново прочете инструкциите, които изглеждаха достатъчно прости, и сложи на другия котлон втора тенджера, която напълни до половината с вода.

Докато гулашът и картофите станат готови, тя изпи още една водка с мартини и се почувства леко пияна. Картофите изглеждаха малко разкашкани, но гулашът миришеше хубаво. Сложи и от двете в една чиния и се сети, че не бе подредила масата. Докато намери прибори, салфетка, сол и пипер, храната бе изстинала, но не беше лоша, рече си тя. Не приличаше на онова, на което беше свикнала, и тя се изкикоти при мисълта какво ужасено изражение би направил Хинкъл, ако влезеше в този момент.

— Е, поне няма да умра от глад — каза си на глас. — Забавно е!

Оставяйки остатъците от храната в мивката, за да ги почисти Дик, когато дойде сутринта, тя си направи нова водка с мартини и отиде в дневната.

Включи уредбата и намери някаква станция, която излъчваше пронизителен джаз със силни барабани.

Седеше в креслото и наблюдаваше как слънцето потъва в морето, докато накрая луната не посребри водите. Чувстваше се по-леко, отколкото й се беше случвало от много време насам.

Утре — помисли си тя. — Първата нощ в Насо, която няма да прекарам сама.

Мисълта й отлетя към Дик и пулсът й се ускори.

Никое момче на неговата възраст не може да устои на сексуалните си желания. Възможно беше да не я желае, но тя имаше достатъчно опит, за да знае как да го възпламени. Щеше да свърши бързо: при младите мъже с тяхната възбуда и липса на самоконтрол беше така, но след като си починеше, вторият път щеше да е добре.

Малко след 22.00 изключи радиото, загаси лампите в дневната, заключи френските прозорци и отиде в спалнята си. Съблече се, взе душ, сложи си къса нощница и легна в огромното легло. Откриваше й се гледка към осветеното от луната море. Нощта беше гореща, задушна и напълно тиха.

Любовно гнездо!

Ръцете й се плъзнаха по гърдите и тя се усмихна. Утре!

 

 

Хелга се събуди рязко, намръщи се на часовника до леглото, видя, че е 07.20 и за миг не можа да се сети къде е. После огледа голямата луксозна спалня и си спомни. Запита се как ли изглежда собственикът на това любовно гнездо и каква е била приятелката му. Случи се автомобилна катастрофа и дамата загина. Хелга направи гримаса. Някои хора нямаха късмет. Горкият мъж! Горкото момиче! Спомни си израза на баща си: „Всяко зло за…“

Взе набързо душ, облече си бяла пижама и слезе долу в кухнята. Умираше за чаша кафе, но приготвянето му се оказа трудна работа. Намери някаква сложна машина с тръбички, които бяха за нея пълна загадка. Сложи кафето в едно съдче и когато водата завря, дяволският уред избухна, като изпръска с кафе стените и вградените шкафчета.

Погледна машината с яростен гняв. Все пак щеше да пие кафе! Сложи тенджера с вода на котлона и когато завря, сипа вътре две големи лъжици кафе. Дяволската смес изкипя и изпоцапа цялата печка.

Изключи газта и огледа безпомощно стаята. Като видя зацапаните от снощната храна тенджери, петната по шкафчетата и бъркотията на печката, се предаде. Надяваше се Дик да може да прави кафе.

Отиде до хладилника, извади лед, приготви си силна водка с мартини и моментално си възвърна настроението. Преоблече се с бански и отиде да поплува. Докато беше във водата, си каза, че трябва да намери някоя жена, която да се грижи за прането. Мистър Мейсън сигурно щеше да й помогне.

Върна се във вилата малко преди 08.30. След няколко минути Дик щеше да се появи. Бързо облече отново пижамата си, после, като включи радиото на станция, която предаваше попмузика, се отпусна в едно кресло.

Ранното питие й беше замаяло главата и тя копнееше за чаша кафе. Помисли си за Хинкъл, който в момента беше толкова далеч: за почукването му на вратата и чудесното кафе, което й поднасяше.

Спомни си друга от любимите поговорки на баща си: Човек не ложе да иска и вълкът да е сит, и агнето — цяло.

Изсмя се. Е, поне засега вълкът не се беше заситил!

Затвори очи. Отпускащото плуване и коктейлът оказаха въздействието си и тя задряма. Гласът на говорителя по радиото я събуди рязко.

Погледна часовника на камината. Беше 09.20. Зяпна го, погледна и този на ръката си и скочи на крака.

— Дик?

Трябва да беше дошъл тихо и вероятно сега чистеше кухнята. Оправи косата си, приглади пижамата и тръгна към кухнята.

— Дик?

Наоколо цареше тишина.

Бързо обиколи вилата, излезе на терасата и се върна в дневната.

Не беше дошъл!

Завладя я гняв. Няколко минути остана трепереща, със стиснати юмруци и блеснали очи.

Добре, малкия, помисли си тя. Няма да ти се размине! Копеле такова! Ще се погрижа за теб, дори това да е последното нещо, което ще направя!

После чу ръмженето на приближаващ мотоциклет, дълбок гърлен рев, който я накара да замръзне.

Ето го и него, помисли си. Малко влечуго такова! Ще те науча как се закъснява!

Чу се изскърцване на спирачки и моторът замря.

Тя стоеше и чакаше. Сърцето й препускаше и дланите й бяха влажни. Е, той беше тук! Щеше да го нахока и когато станеше достатъчно хрисим и уплашен, щеше да го заведе в спалнята. Изведнъж усети възбуда.

Звънецът на външната врата иззвъня. Не биваше да издава нетърпението си. Почака, докато звънецът не се чу втори път, после отиде в коридора и отвори вратата.

Бе преживяла много шокове в живота си, но този й дойде като силен удар по слънчевия възел и тя усети как дъхът й секва, по тялото й преминават студени тръпки и то отказва да помръдне.

Момичето, което се казваше Тери Шийлдс, стоеше на прага и венецианско червената му коса блестеше на слънцето. Беше облечено по същия начин като предишния ден, само че тениската все пак беше изпрана.

То погледна Хелга със студените си големи зелени очи. Лицето му беше безизразно. Хелга овладя стреса си. Стоманените й нерви отново й помогнаха.

— Какво искате? — запита тя с твърд глас.

— Съжалявам, че закъснях. — Момичето имаше мек приятен глас. — Забавих се в болницата.

— В болницата? Нещо случило ли се е?

— Дик претърпя злополука — отвърна момичето. — Предупредих го, че моторът е твърде тежък за него. Счупил си е ръката.

Хелга си пое дълбоко въздух, като кипеше от гняв. Господи! — помисли си тя, никога ли няма да ми върви?

— По-добре влезте. — Тя се обърна, отправи се към дневната и се отпусна в едно кресло.

Тери я последва, като затвори външната врата след себе си. Хелга я видя да хвърля бърз поглед наоколо.

— Седнете! — сопна се нетърпеливо тя. — Как се случи?

Тери избра един стол и се настани с плътно прилепени едно о друго колена и с ръце в скута.

— Подхлъзна се. Моторът е прекалено мощен за него.

— И все пак вие го карате?

Тери вдигна рамене.

— Момичетата са по-внимателни от момчетата.

Мъдра и разумна забележка, помисли си Хелга.

— Значи си е счупил ръката?

— Точно така. — Тери отново вдигна рамене. — Тревожи се. Платили сте му да работи при вас. Много е съзнателен. Помоли ме да поема задълженията му, докато се пооправи.

Хелга се пресегна за цигара, втренчи се в нея, после запали.

— Да поемете задълженията му?

— Да чистя… да поддържам вилата. Мога да го правя, ако желаете.

Хелга си помисли за бъркотията в кухнята, за неоправеното легло горе и за желанието си да пие кафе.

— Дик ми даде петдесет долара — продължи Тери. — Така че няма да ви струва нищо, ще задържа тези пари.

— Искам чаша кафе — каза Хелга. — Можете ли да правите кафе?

— О, разбира се. — Тери се изправи, огледа се и без да пита за посоката, се насочи към кухнята.

Хелга изпуши две цигари. По дяволите! — помисли си тя. — Значи отново ще спя сама довечера! Счупена ръка! Не можеш да заведеш в леглото си момче със счупена ръка. Значи отново щеше да й се наложи да чака! Юмруците й се свиха. Щеше ли някога да свърши това непрекъснато чакане?

Тери влезе в дневната с поднос, върху който бяха сложени кана с кафе, чаша, захарница и сметана. Остави всичко на масата близо до Хелга.

— Онази машина, която сте използвали, за да си правите кафе… — започна тя, — всъщност е за чай.

За миг Хелга усети комплекс за малоценност, с който обаче моментално се пребори.

— О? Че кой, за Бога, използва машина, за да си прави чай?

Без да отвърне каквото и да било, Тери се върна в кухнята. Хелга я чу, че се зае с почистването.

Кафето беше превъзходно, точно каквото й правеше и Хинкъл. Изпи две чаши, после стана и отиде в кухнята. Тери вече бе почистила печката и сега миеше петната по стените.

— Как се казваш? — попита Хелга, макар че вече знаеше.

— Тери Шийлдс. — Момичето не спря, за да й отговори, а продължи да плакне парцала в мивката.

— Добре, Тери, докато се оправи Дик, можеш да работиш тук.

Тери спря и погледна Хелга право в очите. На Хелга й се искаше на лицето на момичето да се появи някакво изражение, но то остана каменно.

— Добре. Искате ли да готвя?

— Можеш ли да готвиш?

— Повечето жени могат, нали?

— Всеки ден ще обядвам навън — отвърна Хелга, като предпочете да отмине забележката на момичето. — Бих искала да ми приготвяш вечерята — нищо специално.

— Искате ли да ядете онези боклуци в шкафа?

Хелга я зяпна.

— Боклуци ли?

— Онези пакети с полуфабрикати.

— Че какво им има? — запита ядосано Хелга.

— Както желаете. — Тери остърга остатъците от гулаша в кофата. — Ако искате да ви готвя, дайте ми малко пари да купя прилична храна.

След миг колебание Хелга отиде в дневната, намери портмонето си, извади четири петдесетдоларови банкноти и, като се върна в кухнята, остави парите на кухненската маса.

— Прави, каквото знаеш. Сега излизам. Не е необходимо да стоиш тук през целия ден. Оправи къщата и се върни, за да сготвиш вечерята. Искам да е готова в осем и половина.

— Добре.

Хелга усети, че това беше моментът да упражни властта си.

— Предпочитам да ми отговаряш „Да, мисис Ролф“ вместо „добре“.

— Добре, мисис Ролф. — Тери погледна четирите петдесетдоларови банкноти. — Армия ли ще храните? Тя бутна настрана три от петдесетачките. Петдесет стигат.

Хелга взе останалите три банкноти и усети раздразнение.

— Изглеждаш ми доста компетентна, Тери.

— Ако имах парите ви, нямаше да ми се налага да бъда — отвърна момичето и започна да чисти една от тенджерите.

Хелга я погледна, но тъй като момичето не й обръщаше никакво внимание, тя се качи горе, облече зелена ленена рокля, взе плажна чанта, в която сложи хавлия и бански, и се върна в дневната.

— Ще бъда тук около шест — рече тя. — Заключи, ако обичаш. Имам резервен ключ. Очаквам да дойдеш около седем.

— Добре, мисис Ролф. Не се безпокойте. Нищо няма да открадна.

— Ще трябва да престанеш да се държиш нагло, ако искаш да продължиш да работиш при мен! — кресна Хелга. — Не очаквам да откраднеш нещо.

Тери я погледна с безизразно лице.

— Няма да се разочаровате, мисис Ролф — и тя мина покрай Хелга и се насочи нагоре по стълбите към спалнята.

Хелга остана неподвижна доста дълго, после вдигна раздразнено рамене, отиде в гаража и запали минито. Докато караше към „Дайъмънд Бийч хотел“, обмисляше новото положение.

Дик беше извън строя и ето ти сега това момиче. Трябваше да признае, че то я бе заинтригувало. От него можеше да научи нещо повече за Дик, а тя искаше да знае повече. За свое учудване осъзна, че сексуалните й желания бяха изчезнали. Беше самотна. Момичето можеше да запълни празнотата, докато Дик се оправи достатъчно, за да легне с нея.

Багажът й, внимателно събран, беше във фоайето на хотела. Плати сметката, стисна ръката на мениджъра, даде щедър бакшиш на портиера и, изпратена с усмивки и поклони, подкара обратно към вила „Блу Херън“. Щеше да разопакова багажа си, после да отиде до „Оушън Бийч клъб“ и да се запише за член. Просто не можеше да продължи да живее тук без никаква компания. От брошурата на клуба в хотела бе разбрала, че там предлагат всичко, с което човек би могъл да убие времето: имаше казино, басейн, тенискортове, игрища за голф, танци, бридж и високоскоростни моторници под наем.

Движението беше натоварено и тя се принуди да пълзи по главния крайбрежен път, но се чувстваше спокойна и това не я дразнеше. Като минаваше покрай един голям магазин на самообслужване, видя майката на Дик да чака на автобусната спирка, натоварена с две големи торби.

— Здравейте, мисис Джоунс — извика тя. — Мога ли да ви откарам?

Едрото дебело лице на мисис Джоунс се разтопи в усмивка.

— Колата ви е малка, мадам, а ми се струва, че аз съм доста едра жена. — Тя се приближи до колата и се наведе, усмихвайки се.

— Ще се справим. — Хелга отвори страничната врата. Мисис Джоунс натовари двете си торби на задната седалка и после £ усилие се настани отпред. Колата леко потъна. Докато затваряше вратата, мисис Джоунс каза:

— Наистина много мило от ваша страна, мадам. Не се случва често някой да ти предложи да те закара. Мисля, че слугите ми тая сутрин бая ме поизмъчиха.

Слуги? — помисли си Хелга. — За краката си ли говореше?

— Моят син ми разказа за къщата ви, мадам — продължи мисис Джоунс. — Казва, че е хубава, голяма, прекрасна. Рекох му, че е късметлия да има стая на такова място. — Тя погледна изпитателно Хелга. — Мадам, надявам се, че добре се грижи за вас. Предупредих го да си гледа съвестно работата. Това е късмет, какъвто се случва веднъж в живота на човека. Той знае. Момчето ми не е глупаво. Разбира кое е добро за него.

Умът на Хелга заработи трескаво.

— Значи харесва стаята си? — попита тя. — Много се радвам.

— Да, мадам. Описа ми я. Даже си има телевизор.

— Започна работа едва днес сутринта — рече Хелга, като се надяваше да измъкне още информация.

— Точно така, мадам, но нали дойде да се види с вас снощи. Веднага след това се върна у дома и ми разказа всичко. Мислех си, че ще остане да живее при мен, докато работи за вас, но той ми обясни, че имате нужда от него непрекъснато.

— Посещават ме разни приятели — отвърна Хелга. — Дик ще ми помага.

— Разбирам ви, мадам. — Мисис Джоунс кимна. — Това е добра възможност за него.

С безизразно лице Хелга каза:

— Бих искала съвета ви, мисис Джоунс. Дик ми спомена за приятелката си… Тери Шийлдс. Смята, че можела да бъде полезна във вилата.

За миг тя отмести поглед от пътя и погледна изпитателно едрата дебела жена до себе си. Видя как мургавото лице се стегна и челото се сбръчка мрачно.

— Онова момиче ли? Бяла никаквица! — излая мисис Джоунс. — По-добре да нямате нищо общо с нея, мадам. Дик е добро момче, но не е на себе си заради тая пачавра. Карайте го здравата да работи, мадам. Погрижете се да няма много свободно време. Ако го оставите, ще продължи да тича след този парцал.

— Какво ви кара да мислите така за нея, мисис Джоунс?

— Ако имахте деца, мадам, ако бяхте майка, щяхте да познаете кое момиче е добро и кое не е. Аз зная. Виждала съм я. Тя не е стока.

— Видяхте ли Дик снощи?

— Дали съм го видяла? Ами да, мадам. Помогнах му да си събере багажа, за да се премести в хубавата ви къща. — Мисис Джоунс се обърна и погледна проницателно Хелга. — Той пристигна при вас, нали?

Хелга се поколеба и после отвърна:

— Да, пристигна.

Мисис Джоунс разцъфна в усмивка.

— Това е добре, мадам… Както казах, той е добро момче.

Хелга спря пред порутеното бунгало.

— Благодаря ви, мадам — рече мисис Джоунс. — Наистина сте много добра и мила. Наглеждайте как работи момчето ми. Той има желание, но трябва да му се казва какво да прави.

Хелга проследи с поглед едрата жена, която закрачи към вратата, натоварена с двете пазарски чанти, после направи обратен завой и се насочи към вила „Блу Херън“.

Докато караше, умът й работеше. Имаше късмет, че бе срещнала майката на Дик. Картите продължаваха да се нареждат по нейному. Значи я смятаха за глупачка. Устните й се извиха в злобна усмивка. Щом Дик не живееше в дома си, къде живееше тогава? Предположи, че се е преместил при Тери. Историята със счупената ръка беше лъжа. Хелга се постави на мястото на Тери. Дик сигурно й бе казал, че тя го е принудила да работи при нея. Тери вероятно се бе досетила, че тя (Хелга) има желания спрямо Дик. Счупената ръка беше начин той да се измъкне. Хелга отново се усмихна. Не бързай, каза си тя. Трябваше й доста информация, преди да се разплати с тези двамата. Никой не можеше да си позволи да я прави на глупачка. Няколко души се бяха опитвали да го правят и после бяха съжалявали.

Откри, че кара по Оушън Авеню, и, подчинявайки се на инстинкта си, намали и спря на един паркинг.

Влезе в сградата, където беше офисът на Франк Гритън. Докато, чакаше асансьора, отвори чантата си и извади табакерата. Кабината спря на партера, вратата се отвори и тя се озова лице в лице с облечения в бляскавия си костюм Хари Джексън.

Когато я видя, той трепна и пребледня.

— Здрасти, мистър Джексън, колко добре изглеждаш — рече тя.

Той мина покрай нея.

— Здравейте, мисис Ролф. — Гласът му бе дрезгав. — Как вървят нещата?

Тя влезе в асансьора, като продължаваше да го гледа.

— Благодаря… чудесно. Надявам се, че с мисис Лопез сте все така щастливи.

Тя натисна бутона за петия етаж и докато Джексън потриваше устата си с опакото на ръката, вратата на асансьора се затвори.

Франк Гритън седеше зад бюрото си, като подръпваше от лулата. Изправи се на крака, когато Хелга мина бързо покрай възрастната му секретарка.

— Добро утро, мисис Ролф. Заповядайте. Чудесна сутрин, нали?

— Да. — Тя запали цигарата си, седна и додаде: — Искам да използвам услугите ви, мистър Гритън. Предлагам хонорар от хиляда долара. Гритън кимна. — Затова съм тук, мисис Ролф. Какво желаете да направя?

— Наех Дик Джоунс, за когото вече разговарях с вас, да поддържа реда във вилата ми. По-точно вила „Блу Херън“ — каза Хелга и кръстоса хубавите си крака. — Трябваше да пристигне днес сутринта, но вместо него се появи приятелката му Тери Шийлдс с неговия мотоциклет. Разправя, че Джоунс бил катастрофирал и си бил счупил ръката. Тъй като вече му бях платила сто долара, той я помолил да го замести. Разговарях с майката на Джоунс и се оказа, че тя не само смята, че синът й живее в моята вила, но и че е започнал работа. Всичко това ми се струва доста странно и признавам, че събуди любопитството ми. Не обичам хората да ме лъжат. Искам да разберете какво прави Джоунс, дали наистина си е счупил ръката, къде живее и кое е това момиче. Искам подробна информация, мистър Гритън.

Гритън я погледна замислено и кимна.

— Няма да има проблеми, мисис Ролф.

— Бих искала да разбера и защо Джоунс е бил изпратен в изправително училище. Също така искам да знам всичко за Тери Шийлдс. С две думи, мистър Гритън, искам подробна информация.

Гритън кимна, след което се усмихна.

— Ще получите подробна информация.

Хелга остави банкнота от хиляда долара на бюрото му, после се изправи.

— Искам да стане бързо, мистър Гритън.

— Ще бъде бързо — отвърна Гритън и я придружи до асансьора.

 

 

Когато се върна във вила „Блу Херън“, Хелга видя, че мотора го нямаше. Вкара колата в гаража, измъкна трите си куфара, отключи външната врата и внесе куфарите един по един в дневната. Ядоса се, че нямаше прислужник, който да свърши тази работа вместо нея, но се насили да не мисли за това.

Огледа вилата и откри, че всичко беше безупречно чисто. Кухнята беше тип-топ. След като замъкна единия от куфарите по стълбите до спалнята, откри, че и там, и в банята също всичко блестеше.

Прекара следващия час да вади и подрежда дрехите си. Когато свърши, беше станало 13.10 и тя се чувстваше гладна.

Дали да излезе? Отиде в кухнята и разгледа пакетите с полуфабрикати. На пакета с люто конкарне имаше възбуждаща апетита цветна снимка на готовото ястие. Реши да хапне във вилата, вместо да си прави труда да търси някой малък ресторант. Смяташе да остави съдовете неизмити, но реши, че Тери не трябва да разбере, че е яла „боклук“. Отне й известно време да ги оправи и това я раздразни, но си даде труда да остави печката и мивката във вида, в който ги бе намерила.

После отиде в дневната, изпъна се на големия диван и се замисли. Дик трябва да бъде наказан, реши тя. Налагаше се да изчака доклада на Гритън. Ако момчето наистина си въобразяваше, че може да я прави на глупачка, значи щеше да му се наложи да преживее малък шок.

Около 15.00 напусна вилата и се насочи към „Оушън Бийч клъб“. Магическото име на Ролф премахна необходимостта от каквито и да било поръчители и начални такси.

Секретарят на клуба, дебел дребничък мъж, й каза с лъчезарна усмивка, че за тях ще е чест да я приемат за временен член. Бил сигурен, че всичко тук ще й хареса, и започна възторжено да хвали удобствата, които клубът предлага.

— Навярно искате да се срещате с хора, мисис Ролф. Уверявам ви, че всички ще ви посрещнат радушно.

Той я разведе из клуба и я запозна с членовете англичани: възрастни и с наднормено тегло: мъжете с осеяни с червени жилки лица от прекалено многото пиене, жените — с чудати шапки, усмихващи се недоверчиво, но нетърпеливи да поздравят съпругата на един от най-богатите мъже в света.

Хелга изпита омраза към всички тях, но знаеше, че не може да продължи да живее сама във вилата и трябва да си създаде запознанства… Само че какви запознанства!

Изпи стоически английския чай, придружен от сандвичи и кейк със сливи в обкръжението на любезни остроумничещи хора, които продължаваха да гледат лакомо подир натоварената със сметанови сладкиши количка.

Помисли си за Дик. Ако малкото копеленце си бе удържало на думата, в този момент двамата щяха да са в голямото легло. Отказа втори сандвич с краставичка.

— Но те са толкова хубави, мисис Ролф. С тази фигура няма защо да си правите труда да спазвате диета.

Като чувстваше, че се задушава и ще пукне от скука, накрая тя си тръгна. Забеляза, че мъжете гледат с удивление скромната й кола. Около минито бяха паркирани ролсове, бентлита и кадилаци.

Подкара обратно към вилата. Спомни си за Херман и се обади в болницата, откъдето й казаха, че в състоянието му все още няма промяна. Часът беше 17.15. Качи се в спалнята и облече бяла пижама, после слезе в дневната и си забърка водка с мартини. Гледа новините по телевизията. Нестабилността на долара я обезпокои. Помисли за всичките си долари в швейцарската сметка. Трябваше да ги превърне в швейцарски франкове.

Малко преди 19.00 чу ръмженето на приближаващия се мотоциклет. Моторът заглъхна, после външната врата се отвори.

В дневната влезе Тери Шийлдс, натоварена с книжен пакет.

— Ето те и теб, Тери — каза Хелга, като се усмихна. — Благодаря ти за прекрасното почистване.

Девойката беше облечена със синя риза с къс ръкав и тъмносин клин. Косата й изглеждаше влажна, сякаш бе плувала.

— Взех скариди — рече тя. — Обичате ли?

Хелга я погледна. Отново се впечатли от силата на характера, която се четеше на лицето й. Никаквица ли? Съвсем не приличаше на такава!

— Скариди? Да… чудесно. — Последва пауза, после попита: — Как е ръката на Дик?

Докато вървеше към кухнята, Тери отвърна:

— Не го питах.

Устните на Хелга се изопнаха. Допи питието си, стана и отиде до вратата на кухнята. Тери вадеше нещата от книжния пакет.

— От колко време познаваш Дик? — попита тя, като се облегна на рамката на вратата.

— Достатъчно дълго — отвърна кратко Тери. — Как ги обичате — печени или със сос?

— Което е по-лесно — отвърна Хелга припряно.

— Момичето се извърна и я изгледа с безизразно лице.

— Никое хубаво ястие не се приготвя лесно, мисис Ролф — рече. — Кажете какво искате и ще го получите.

— Е, тогава печели… Не съм гладна.

Тери сложи скаридите в ситото и започна да ги плакне със студена вода.

— Дик гадже ли ти е, Тери? — попита Хелга.

Тери изтръска скаридите и ги изсипа върху една кърпа.

— Може и така да се каже.

— Ами ти? Къде живееш?

— Имам си квартира.

— Предполагам, но къде?

— В северната част.

Настъпи дълга пауза, през която Тери подсушаваше скаридите. Хелга беше решена да бъде настоятелна.

— Говорих с майката на Дик тази сутрин. Разбрах от нея, че той не живее вкъщи. При теб ли е?

Тери включи фурната.

— Има ли значение? — Извади пакет ориз. — С ориз добре ли е? Мога да ги приготвя с картофи, ако предпочитате.

— Ще ги ям с ориз. — Отново последва пауза. — Питам те: при теб ли живее?

Тери сипа ориза в една чаша.

— Толкова ли ви интересува, мисис Ролф?

Хелга овладя надигащия се в нея гняв.

— Колкото и странно да ти изглежда, Тери, интересува ме. С теб ли живее?

Тери сипа гореща вода в една тенджера и я сложи на котлона.

— Да, живее при мен и ме чука.

Хелга за миг замълча шокирана. Изведнъж осъзна, че като разпитва момичето, го предизвиква да се държи нагло.

— Не ме интересуват отношенията ти с него — отвърна тя студено. — Искам да знам къде е.

Тери сипа сол във водата. Започна да мие ориза.

— Майка му не ми спомена нищо за това, че си е счупил ръката — продължи Хелга след известно мълчание.

Тери изсипа ориза в кипналата вода.

— Имате ли нещо против да вечеряте рано, мисис Ролф? — попита тя, без да я погледне. — Имам среща.

— Чу ли какво казах? — викна Хелга. — Не вярвам, че си е счупил ръката!

Тери започна да нарежда — скаридите във фурната.

— Обичате ли лимонов сок, мисис Ролф? Някои хора са алергични към лимона. Ако не понасяте лимон, има сос от люти чушки.

— Тери, счупил ли си е ръката, или не е?

— Ако искате вечеря, мисис Ролф, бихте ли ме оставили да я приготвя? Всички тези приказки ми пречат.

Хелга се овладя с усилие. Спокойната и студена съпротива на това момиче бе нещо, което не беше срещала досега.

— Зададох ти въпрос и искам отговор! — рече със сподавен глас.

— Ще бъде готово след десет минути, мисис Ролф. Извинете ме. Ще сложа масата.

Като мина странично покрай Хелга, Тери влезе в дневната.

Хелга остана неподвижна със свити в юмруци ръце. Страшно й се искаше да се втурне в дневната, да хване тази малка нахална уличница и да й зашие един шамар. Съвземи се. Действаш като малоумна.

Влезе в дневната и без да поглежда Тери, която слагаше масата, включи телевизора. На екрана се появи образът на момиче, снимано в близък план. То като че ли искаше да глътне микрофона и устата му бе голяма като кофа. Усиленият пронизителен глас загърмя в стаята. Хелга се намръщи й намали звука.

Тери се върна в кухнята.

Последва дълга пауза, през която момичето на екрана се бореше с микрофона и издаваше звуци като разгонена котка.

Тери се върна, носейки съд с ястието и чиния.

— Всичко е готово, мисис Ролф! Нямате вино. Ако ми бяхте казали, щях да купя.

Хелга отида до добре подредената маса и седна.

— Ще купя утре. Яденето изглежда много привлекателно. — Тя огледа идеално приготвените скариди и купата с ориз. — Явно си доста добра готвачка, Тери.

— Е, ако това е всичко, мисис Ролф, ще тръгвам — рече Тери. — Ще почистя утре.

Вече напълно спокойна и твърда като камък, Хелга започна да бели една скарида.

— Не, не е всичко, Тери. Седни.

— Съжалявам, мисис Ролф. Казах ви. Имам среща. Хелга си сипа малко ориз в чинията.

— Седни! — Изяде една скарида. — Чудесно!

Тери се отправи към вратата.

— Тери! Чу ли какво ти казах? Седни!

— Съжалявам, мисис Ролф. Вече закъснях. — Тя стигна до врата и я отвори.

— Седни! — изкрещя й Хелга. — Освен ако не искаш да видиш любимия си в затвора!

Тери спря, вдигна рамене, с безизразно лице се върна и се отпусна в едно кресло.

Едно на нула, рече си Хелга. Значи това малко копеле означава нещо за нея! Изяде още една скарида, изстиска лимон върху ориза, съжали, че няма чаша „Шабли“, което така би вървяло с това ядене.

— Дик каза ли ти, че е загазил? — попита тя, като си избра нова скарида. Насили се гласът й да звучи спокойно.

— Казвайте, каквото имате да казвате, мисис Ролф, и бъдете кратка — отвърна Тери с безразличие. — Имам среща.

— Скаридите са много хубави — додаде Хелга и си помисли: „Ще я науча аз тази малка кучка — с нейните камъни по нейната глава“. — Срещата ти с Дик ли е?

— Вас какво ви засяга, мисис Ролф?

Точка за нея, помисли си Хелга. Внимавай.

— Засяга ме. Дик е в беда — продължи тя. — Не си ли се замисляла как е успял да си купи мотоциклет, който струва над четири хиляди долара?

Момичето се отпусна назад в креслото, като кръстоса дългите си крака.

— Това си е негова работа. Само хората, които нямат какво да правят, си пъхат носа в чуждите неща.

Още една точка за нея, рече си Хелга, но аз държа коза.

— Не ти ли каза, че ми открадна един пръстен, продаде го и с получените пари си купи мотоциклета? — Тя обели нова скарида и изцеди лимон.

Тери не отговори нищо. Погледна часовника си, после разкръстоса и отново кръстоса краката си.

— Чу ли ме?

— Да. А на мен защо трябва да ми пука?

— Не ти ли пука?

— Имате ли да казвате още нещо, мисис Ролф?

— Да. Съобщи на Дик, че ако не дойде тук до девет часа тази вечер, ще го приберат в полицията и ще го съдят за това, че ми е откраднал пръстена.

Тери кимна и се изправи.

— В девет? За какво ви е по това време, мисис Ролф?

Хелга довърши скаридите.

— О, ами за да почисти, Тери. Просто иди и му кажи. — Тя погледна момичето със стоманен поглед. — Освен, разбира се, ако не искаш да прекара нощта в затвора.

— Мисис Ролф, ще ви дам един съвет. — Тери бръкна в страничния джоб на панталона си, извади две омачкани петдесет доларови банкноти и ги пусна на пода. — Това са парите, които Дик ви дължи. Няма да видите нито него, нито мен повече. Сега съвета: когато жена на средна възраст има мераци към момче, което може да й бъде син, студената вода помага. Идете и си вземете студена вана, мисис Ролф. — Тя се обърна и напусна стаята и вилата.

Докато слушаше как ръмженето на мотоциклета заглъхва в далечината, Хелга погледна към празните люспи от скаридите — толкова празни, колкото тя се чувстваше в момента.