Йосиф Бродски
Място като всички други (3)

III

Привечер е в града на твоите спомени и ти седиш на терасата на едно кафене под сведените кестени. Светофарът лениво проблясва с червено-жълто зеленото си око над пустата пресечка, по-горе лястовици кръстосват платиненото, безоблачно небе. Вкусът на кафето или на бялото вино ти подсказва, че не си нито в Италия, нито в Германия, сметката ти пък подсказва, че не си и в Швейцария. Все едно, ти си на територията на Общия пазар.

Отляво се намира Концертната зала, а отдясно Парламентът. А може и да е обратното — трудно е да се различи подобна архитектура. Шопен е минал през този град, Лист също, както и Паганини. Що се отнася до Вагнер, в пътеводителя пише, че е минавал оттук три пъти. Както изглежда, и Ловецът на плъхове. А може би е просто неделя, ваканционно време, насред лято. „През лятото — казва поетът — столиците опустяват.“ Чудесно време за преврат, нали, за навлизането на танковете по калдъръмените улици — без почти никакво движение. Разбира се, ако това място е наистина столица…

Разполагаш с няколко телефонни номера, но вече си ги изпробвал два пъти. Колкото до целта на твоето поклонничество — Националният музей, заслужено прочут с италианските си майстори, — него вече си го посетил направо от гарата, а той затваря в пет. Лошото на голямото изкуство и особено на италианските майстори е, че те кара да се възмущаваш от действителността. Ако, разбира се, действителността е това…

Остава ти да разлистиш местния справочник и да обмислиш дали да отидеш на театър. Навсякъде играят Ибсен и Чехов, обичайното континентално меню. За щастие не говориш езика. Националният балет се оказва на турне в Япония и ти нямаш намерение да изгледаш „Мадам Бътерфлай“ за шести път, дори и да е с декор на Хокни. Остава ти киното и попгрупите, но от дребния шрифт на тази страница, да не говорим за имената на групите, леко ти се повдига. На хоризонта заплашително изплува все по-разширяващата се окръжност на твоята талия в някоя „Лютеция“ или „Златна подкова“. Всъщност именно този разширяващ се твой диаметър ограничава възможностите ти за избор.

Колкото повече човек пътува, толкова по-наясно е, че спането в хотелското легло с Флобер няма да му помогне. По-разумно решение е разходка в лунапарка, половин час на стрелбището или с някоя видеоигра — нещо, което да укрепи егото ти, без да изисква познания на местния език. Или да вземе такси до върха на хълма, който се извисява над града и предлага невероятна панорама на твоя събирателен град и неговите околности — Тадж Махал, Айфеловата кула, Уестминстърското абатство, „Василий Блажени“ — всичко накуп. Това е още едно безсловесно преживяване — едно „ах“ ще е достатъчно. Естествено, ако има хълм и ако има такси…

Върни се в хотела си пеша — обратният път е все по нанадолнище. Възхищавай се на храсталаците и живия плет, зад който се крият изисканите къщи, възхищавай се на шумолящите акации и на мрачния монолит на бизнес центъра. Позабави крачка край добре осветените витрини, особено край тези, които продават часовници. Такова разнообразие, почти като в Швейцария! Не че имаш нужда от нов часовник; това е просто приятен начин да убиеш времето — гледането на часовници. Възхищавай се на играчките, възхищавай се на бельото — това ще се хареса на семейния човек у теб. Възхищавай се на добре изметения паваж и идеалната безкрайност на булевардите — винаги си имал слабост към геометрията, която означава, както сам знаеш, „никакви хора“.

Затова, ако срещнеш някого в бара на хотела, той ще е вероятно като теб — събрат пътешественик. „Хей — ще ти каже той, извръщайки лице към теб, — защо тук е толкова пусто? Да не е паднала неутронната бомба или нещо подобно?“

„Неделя — ще отвърнеш ти. — Просто неделя, насред лято, ваканционно време. Всички са на плажа.“

Но знаеш, че лъжеш. Защото нито неделята, нито Ловецът на плъхове, нито неутронната бомба, нито плажовете са изпразнили твоя събирателен град. А той е празен, защото за въображението е по-лесно да създаде архитектура, отколкото живи хора.