Уилиям Макдоналд
Истинско следване на Христос (3)

Условията да бъдеш ученик

Истинското християнство е пълно посвещение на Господ Исус Христос.

Спасителят не търси мъже и жени, които ще Му дадат свободните си вечери или почивните си дни, или годините след пенсиониране. Той търси онези, които ще Му дадат първото място в своя живот. „Днес Той търси — както винаги е търсел — не тълпи, носещи се безцелно след Него, а отделни мъже и жени, чиято вярност до смърт ще се роди от съзнанието, че Той желае онези, които са готови да следват пътя на саможертва, който Той е утъпкал пред тях“ — Ивън Хопкинс.^[1]

Нищо друго не може да бъде подходящ отговор на Неговата жертва на Голгота, освен безусловното отдаване. Една любов, толкова велика, така божествена, не може никога да се задоволи с нещо по-малко от нашите души, нашия живот, всичко наше.

Господ Исус постави строги изисквания пред тези, които искат да Му бъдат ученици — изисквания, които в съвременното общество почти напълно се пренебрегват. Твърде често ние гледаме на християнството като на отърваване от пъкъла и гаранция за рая. Оттам нататък смятаме, че имаме всички права да се ползваме от най-доброто, което този свят може да ни предложи. Знаем, разбира се, че в Библията съществуват тези силни стихове за ученика на Христос, но ни е трудно да ги съвместим със своите собствени представи за това какво е християнство.

Ние приемаме факта, че един войник жертва живота си от любов към родината. Не ни изглежда странно, че комунистите жертват живота си по политически причини. Но че „кръв, пот и сълзи“ трябва да характеризират живота на един последовател на Христос, ни се струва някак си далечно и непонятно.

Но думите на Господ Исус са достатъчно ясни. Едва ли има място за неразбиране, ако ги приемем за чиста истина. Ето условията на ученичеството, както са ни дадени от Спасителя на света:

1. Любовта към Господ Исус Христос над всичко

„Ако някой дойде при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26). Това не означава, че трябва когато и да било да проявяваме към близките си враждебност или зла воля. Означава обаче, че нашата любов към Христос трябва да бъде толкова голяма, че всички други наши отношения — дори към най-близките ни — в сравнение с нея трябва да изглеждат като омраза. Всъщност най-трудната фраза в този стих е: „… а също и собствения си живот“. Самолюбието е една от най-упоритите пречки по пътя на ученичеството. Докато не сме готови да се откажем от живота си заради Него, ние не сме там, където Той ни иска.

2. Отричане от себе си

„Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе си…“ (Мат. 16:24). Отричането от себе си не е себеотрицание. Последното е отказване от някои удоволствия, храни или притежания. А да се отречеш от себе си, означава толкова пълно да се покориш на господството на Христос, че твоето „Аз“ да няма никакви права или власт. Означава, че „Аз“-ът абдикира напълно от трона си. Това е изразено в думите на Хенри Мартин: „Господи, нека изгубя напълно своята собствена воля, нека не считам истинското си щастие за зависещо и в най-малка степен от нещо, което може да ме сполети отвън, а за изцяло съдържащо се в хармонията с Твоята воля“.

Мой славен Победителю, Принце Божествен!

Вземи капитулиралите ми ръце във Своите!

Най-сетне волята ми Ти принадлежи

тържествено:

Щастлив васал съм аз на Твоята корона!

Х. Г. Моул

3. Съзнателен избор на кръста

„Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си…“ (Мат. 16:24). Кръстът не е някаква физическа немощ или душевно страдание; тези неща са присъщи на всички хора. Кръстът е един път, който е избран съзнателно и доброволно. Той е „път, който до днес, според вървежа на този свят, е път на позор и безчестие“ — Котес^[2]. Кръстът символизира срама, преследването и хулите, който светът изсипа върху Божия Син и който ще изсипе върху всеки, който дръзне да се изправи срещу течението. Всеки вярващ може да избегне кръста просто като се съобразява със света и неговите пътища.

4. Живот, изживян в следване на Христос

„Ако някой дойде след мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва“ (Мат. 16:24). За да разберем какво означава това, трябва просто да се запитаме: „Какво характеризираше живота на Господ Исус?“. Това беше живот на подчинение на волята на Бога. Живот, живян със силата на Светия Дух. Живот на саможертвено служене на другите. Живот на търпение и многострадание пред лицето на най-ужасните неправди. Живот на ревност, изразходване, самообладание, кротост, благост, вярност и отдаденост (Гал. 5:22-23). За да бъдем Негови ученици, трябва да ходим, както е ходил Той. Трябва да показваме плодовете на приликата с Христос (Йн. 15:8).

5. Пламенна любов към всички, които принадлежат на Христос

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици: ако имате любов помежду си“ (Йн. 13:35). Това е любовта, която цени другия повече от себе си. Любовта, която покрива множество грехове. Любовта, която дълго търпи и е милостива. Тя не се превъзнася и не се гордее. Тя не се държи безобразно, не търси своето, не е раздразнителна, не мисли зло. Тя преглъща всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и всичко търпи (1 Кор. 13:4-7). Без тази любов ученичеството би било един студен законнически аскетизъм.

6. Неотклонно постоянство в Неговото слово

„Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици“ (Йн. 8:31). За да има истинско ученичество, е нужно постоянство. Лесно е да започнем добре, да избухнем в блясъка на славата! Но проверката за истинност е устояването докрай. Този, който гледа назад, след като е сложил ръка на ралото, е негоден за Божието царство (Лука 9:62). Епизодично подчинение на Писанието не върши работа. Христос търси тези, които ще Го следват в постоянно, безусловно покорство.

Запази ме от връщане назад!

На плуга ръкохватките са мокри от сълзи;

Негодни от ръжда са упойте сечива —

О, Боже мой! От връщане назад ме опази!

Х. Г. Моул

7. Отричане от всичко, за да следваме Него

„Който от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик“ (Лука 14:33). Това е може би най-непопулярното от всички изисквания към ученика, които Христос е поставил, и нищо чудно да е най-непопулярният стих в цялата Библия. Начетени богослови ще ви изложат хиляда и една причини, поради които той не трябва да се разбира буквално, но обикновените ученици го поглъщат жадно, като приемат, че Господ Исус е знаел какво говори. Какво означава да се отречеш от всичко, което имаш? Означава да изоставиш всички материални притежания, които не са абсолютно необходими и които могат да се използват за разпространение на благовестието. Човекът, който се е отрекъл от всичко, не се превръща в нехранимайко; той работи, за да осигури нуждите на семейството си и на самия себе си. Но тъй като страстта на живота му е делото на Христос да напредва, той влага всичко, което е в повече от насъщните нужди, в работата на Господа и оставя бъдещето на Бога. Търсейки най-напред Божието царство и Неговата правда, той вярва, че никога няма да му липсват храна и облекло. Той не може съзнателно да задържа излишъци, когато души загиват в нужда от благата вест. Той не иска да пропилява живота си в трупане на богатства, които ще попаднат в ръцете на дявола, когато Христос дойде за Своите светии. Той желае да се покорява на Христовата забрана за събиране на съкровища на земята. Отричайки се от всичко, той жертва това, което и без друго не може да задържи и което вече е престанал да обича.

И така, това са седемте изисквания към ученика на Христос. Те са ясни и недвусмислени. Пишещият това осъзнава, че чрез тяхното изваждане наяве той се самоосъжда като безполезен слуга. Но трябва ли Божията истина винаги да бъде потискана заради неуспехите на Божия народ? Не е ли вярно, че винаги посланието е по-голямо от онзи, който го носи? Не е ли правилно да признаем Бога за истинен, а всеки човек — за лъжлив? Не трябва ли да кажем „Твоята воля да се изпълни дори в моята слабост“?

Като изповядаме миналия си провал, нека смело се обърнем към изискванията на Христос и отсега нататък да търсим това: да бъдем истински ученици на нашия прославен Господ!

Учителю, води ме към Своята врата!

Пробий ухото ми, отново се предавам!

Защото Твойто иго значи свобода —

за Тебе да се трудя и търпя желая само.

X. Г. Моул