Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (2)

Глава 2

Треската превърна лейди Едит Гилкрист в най-големия успех на сезона и й спечели ръката — а вероятно и сърцето — на херцог Кинрос. Ако Еди не се чувстваше ужасно зле на собствения си дебютен бал, може би нямаше да е така популярна. Но тъй като главата я болеше и й се виеше свят, тя се носеше из балната зала като перце и само се усмихваше. И се усмихваше.

Това се оказа формула за постигане на небивал успех.

Когато измина половината вечер, тя беше танцувала с всички желани ергени и два пъти с херцог Кинрос, лорд Бекуит и лорд Менделсън. Мащехата й, Лейла, по едно време я хвана за ръката и й каза, че лейди Джърси я е провъзгласила за най-очарователната дебютантка на сезона. Очевидно беше пренебрегнала факта, че на деветнайсет Еди бе вече стара — нещо, което не беше на мода.

Еди само се беше усмихнала. Опитваше се да запази равновесие.

Когато се появи в библиотеката на баща си късно на следващата сутрин, бузите й бяха бели като роклята й, а преговорите относно бъдещата й женитба бяха почти завършени.

Тя държеше очите си сведени — за да скрие факта, че са прорязани от червени жилки — усмихваше се, когато й говореха, и каза само:

— Разбира се, татко.

И:

— За мен ще бъде чест да се омъжа за Ваше благородие.

— Истината е, Еди — заяви Лейла пет минути, след като Кинрос си тръгна и Еди се върна в спалнята си, — че треската ти беше изпратена от някоя вълшебница, за която баща ти е забравил да ни каже, че ти е кръстница. Кой би казал, че ще уловиш херцог?

Този херцог беше шотландец, което говореше против него, но според Лейла фактът, че Кинрос притежава най-огромното и великолепно имение в цяла Шотландия, го правеше почетен англичанин и най-желаният мъж на брачния пазар.

Еди просто нададе стон и се отпусна по корем на леглото. Главата й пулсираше от болка, чувстваше се слаба и замаяна и честно, дори не си спомняше как изглежда годеникът й. Имаше прекрасен глас, но беше прекалено висок. Или поне тя мислеше така. Беше едър. Е, поне не беше червенокос. Тя не харесваше червенокоси мъже.

— Думите ти не са особено мили — каза с лице, заровено във възглавницата.

— Знаеш какво искам да кажа. Ти изглеждаше така прекрасна и бледа. Перлите, които Мери вплете в косата ти, бяха наистина нещо красиво. И само се усмихваше, вместо да говориш. Което бе особено привлекателно. За мъжете, искам да кажа.

— Не мислиш ли, че е малко прекалено импулсивен? — измърмори Еди.

Лейла дръпна завесите и отвори прозореца. Еди харесваше стаята си, която бе голяма и просторна и с прозорец, който гледаше към задната градина. Но мразеше това, че Лейла сяда на перваза на прозореца, за да пуши пури с отрязани краища.

— Не може да пушиш тези отвратителни неща тук — побърза да каже. — Мразя мириса им, а съм болна!

Макар да лежеше по очи, прекрасно знаеше, че Лейла не й обръща абсолютно никакво внимание. Чуваше я как се настанява на любимото си място на перваза, откъдето можеше да издухва дима в градината, и пали пурата си от свещта. Мащехата й мислеше, че така в стаята не остава дим и Еди не го усеща, но истината не бе такава.

— Възможно е да повърна — отбеляза Еди и премести главата си на по-хладно място върху възглавницата.

— Не, няма. Имаш треска, а не стомашно разстройство.

Еди се предаде.

— Бъдещият ми съпруг е или импулсивен, или глупав. Срещнахме се едва снощи и дори не мога да си спомня как изглежда.

— Не е импулсивен, мъжествен е — каза Лейла. — Решителен.

— Идиот.

— Ти си красива, Еди. Знаеш го. Всички го знаят, за бога. Вероятно е чул за теб много преди миналата вечер. Всички говорят за изящната Едит, която най-после ще се появи в обществото.

— Не забравяй зестрата ми — каза Еди кисело. — Тя е много по-важна от формата на носа ми.

— Той няма нужда от зестрата ти. Очевидно нямаш представа колко много млади жени са се опитвали да го впримчат в брачен съюз. Беше сгоден за девойка от благородно шотландско семейство — Кейпон или май беше Партридж? Тя почина преди година и оттогава нито едно момиче не е привлякло погледа му. Разбира се, беше в траур няколко месеца.

— Толкова тъжно. Може би е бил с разбито сърце.

— От онова, което дочух, били сгодени от люлката и херцогът не я познавал много добре.

— Пак е тъжно.

— Имаш много меко сърце, Еди. Не бива да го слушаш. Херцогът очевидно е оставил преживяването зад гърба си, тъй като дойде на бала, танцува с теб и изгуби сърцето си. — Лейла направи пауза, за да издуха кръгче дим през прозореца. — Наистина романтично, не мислиш ли?

— А херцогът каза ли, че е изгубил сърцето си? Защото не ми се стори, макар зрението ми да беше замъглено.

— Изражението на лицето му говореше много.

— И по-добре да е било така, защото мълчахме, докато танцувахме. — Еди отново потърси по-хладно място, защото бузите й горяха. — Не размахвай тази пура. Димът влиза в стаята.

— Съжалявам.

В разговора отново настъпи пауза докато Еди размишляваше дали ще е по-добре да умре от треска, или да се омъжи за човек, чието лице не беше видяла ясно.

— Как изглежда той? — запита. — И, моля те, ще позвъниш ли за Мери? Главата ми пулсира.

— Ще ти направя студен компрес.

— Не, няма да мръднеш от прозореца, докато не изпушиш пурата.

— Как, в такъв случай, ще позвъня за Мери?

Макар да лежеше по корем, Еди знаеше, че Лейла не е помръднала от мястото си и все още седи върху перваза на прозореца.

— Ти нямаш майчински инстинкти — оплака се тя.

— Вярно е — отговори Лейла сухо. — Което е добре при дадените обстоятелства.

След смъртта на майката на Еди, лорд Гилкрист бе останал сам години наред — докато на възраст трийсет и шест не си изгуби ума по Лейла. Еди не беше харесала особено мащехата си, която имаше съблазнителния вид на истинска изкусителка — нещо, което тринайсетгодишната Еди не ценеше. Всъщност Еди беше отблъсната от факта, че баща й се е оженил за двайсетгодишно момиче, а още по-малко — за такова, чиито червени устни и съблазнителни извивки издават чувственост.

Но две години по-късно бе заварила Лейла да плаче и беше научила колко съкрушително е да не можеш да дадеш наследник на съпруга си. През последвалите години двете бяха станали приятелки. Уви, не бяха родени други деца и напоследък Лейла бе започнала да пуши и бе развила безразсъдни наклонности.

— Не биваше да казвам това — каза Еди. — Съжалявам.

— Няма нищо. Вероятно и бездруго щях да съм лоша майка.

— Не, напротив. Ти си забавна и сладка и ако захвърлиш тази пура и ми направиш студен компрес, ще те обичам завинаги.

Лейла въздъхна.

— Изгаси ли я?

— Да. — Миг по-късно пръстите й докоснаха рамото на Еди. — Трябва да се обърнеш, за да мога да ти поставя компреса.

Еди послушно легна по гръб.

— Ти също изглеждаше прекрасно снощи, Лейла. — Изгледа мащехата си с присвити очи. Лейла непрекъснато беше на диета, но Еди мислеше, че чувствените й форми са съвършени.

Лейла се усмихна.

— Благодаря ти, мила. Искаш ли да позвъня за Мери, за да се преоблечеш и да си легнеш?

— Не. Прекалено съм уморена.

Лейла си беше Лейла — липсваше й майчински инстинкт и не настоя, а просто постави влажната кърпа на главата на Еди и отново зае мястото си върху перваза.

— Друга ли ще запалиш?

— Не. Ще седя пред камината като добра мащеха. Може да се науча да плета, за да допълня образа на мащехата. Не съм съвсем сигурна, че съпругът ти ще оцени по-ексцентричните ми качества, затова трябва да придобия някои уважавани такива. Иначе няма да ми позволяват да ти гостувам.

— Защо говориш така? Толкова ли стриктен и предвзет е той?

— Не го познавам по-добре от теб.

— Но поне го видя ясно, защото нямаше треска.

— Да, може би е малко предвзет — каза Лейла. — Но не е нещо, с което да не си свикнала, като се има предвид баща ти.

По врата на Еди се стече вода, но й бе толкова горещо, че приветства хладината.

— Надявах се да избегна брака с някой като татко.

— Баща ти не е толкова лош.

— Напротив. Никога не си е у дома и никъде не те води. Знам, казваш, че е различно, когато двамата сте насаме, но с мен се държи лошо. Непрекъснато ми изнася лекции на вечеря. Което не е справедливо, тъй като никога не съм му давала поводи за тревога. Трябва да ми бъде благодарен. Последния път, когато я видях, майка ти ми разказа за Джулиет Фолсбъри, която избягала с един от слугите.

Лейла се засмя дяволито.

— Майка ми обожава тази история и още повече защото прякорът на мъжа беше Дългия. Знаеш ли, Еди, може би ще е добре, ако се разбунтуваш поне малко. Не е естествено толкова спокойно да се съгласяваш да се омъжиш за съвсем непознат.

— Не съм спокойна — отбеляза Еди.

— Но и не се бунтуваш. Тревожа се, че ще позволиш на съпруга си да наложи волята си и той ще се превърне в чудовищен диктатор.

Имаше нещо в тона на Лейла, което послужи като предупреждение на Еди, но тя се чувстваше прекалено зле, за да се досети какъв може да бъде проблемът. Ако въобще имаше такъв извън навика на баща й да командва.

— Може би ще избягам, ще се дегизирам като мъж и ще свиря в оркестър. Представи си, Лейла. Някои хора не правят нищо, освен да свирят цял ден. А през нощта отново свирят, но пред публика. — В главата й зазвучаха нотки от сюитата за виолончело на Бах. Музиката проби дори мъглата на треската, обвила мозъка й, и зазвуча в главата й.

— Искам само да кажа, че трябва да защитаваш мнението си, Еди. Не е лесно да се живее с мъж.

— Татко никога не ми е отказвал нещо, което наистина искам.

— Вярно е. Той ти позволява да си стоиш у дома и да свириш на виолончело. И така ти дори мина възрастта, в която трябваше да се появиш в обществото. Отдавна трябваше да заемеш мястото си в него.

Музиката отново се прокрадна в главата на Еди и я подмами да се замисли за нотите от прелюдията към сюитата. Трябваше да е лесно като упражнение, но някак си…

Чу гласа на мащехата си, който прекъсна мислите й.

— Истината е, че баща ти се ужасява, че можеш да напуснеш дома. Кой ще свири дуети с него? Кой ще му говори безкрайно за музика? Съжали ме, моля те. Нямам никакъв интерес към виолончелото и не мога да говоря с часове за музика. Нямам нищо против да слушам, но говоренето ме уморява. А ми предстои цял живот с приказките на баща ти за лъка и настройките.

— Виолончелото е единственото общо между мен и баща ми. Дори не мога да си спомня някога да ми е говорил за нещо друго. А сега ще трябва да се омъжа за човек, който вероятно не знае нищо за музиката.

Наистина, ако на Еди не й беше толкова зле, тя щеше да изпита справедливо негодувание. Но тя изпитваше такова самосъжаление към себе си, че нямаше време да оплаква и брака си.

— Чувствам очите си като сварени яйца — добави.

— Съжалявам, мила. Искаш ли да изпратя за доктора?

— Не. Ще ми даде лауданум, който няма да ми помогне. Треската не може да се лекува с наркотик.

— А аз обожавам лауданума — каза Лейла. — Вземала съм го само веднъж, но никога няма да забравя как ме накара да се почувствам. Сякаш се носех в пространството и бях свободна, нищо на света не можеше да ме разтревожи.

— Ще трябва да се погрижа повече никога да не го вземаш. Вероятно ще се пристрастиш към него като мисис Фицхю. Говори се, че онзи ден се строполила на пода на балната зала и съпругът й трябвало да я изнесе.

— Достатъчна причина да го избягваме, да. Не съм абсолютно сигурна, че баща ти ще може да ме вдигне от пода, без да залита.

— Имаш ли нещо против отново да натопиш кърпата в легена?

Лейла го направи, а в това време Еди мислеше за предстоящия си брак.

— Даде ли Кинрос някакво обяснение за прибързаното си предложение?

— Влюбил се в теб — отговори Лейла веднага и постави студения компрес върху челото на Еди. — Хвърлил само един поглед на златистите ти къдрици, да не споменаваме прекрасните ти други черти, и решил да спечели съревнованието за ръката ти. — Но в гласа й имаше нещо…

— Истината, Лейла.

— Предполагам още, че е имал важна работа. Замина за Брайтън веднага след разговора с баща ти.

— Работа — повтори Еди. — Каква работа?

— Проблеми, свързани с банкнотата от една лира. Не мисли прекалено много за това, мила — посъветва я Лейла. Еди я чу да отваря малката метална кутийка, в която държеше пурите си.

— Какво точно каза той?

— О, моля те, нека говорим за нещо по-интересно! Кинрос притежава едно от най-големите имения в Шотландия. Можеш само да си представяш, Еди. Пристигна с две карета и осем слуги, всичките в ливреи. Предполагам, че ще живееш като кралица. Баща ти твърди, че Кинрос живее в замък.

— Замък? — Еди осмисли информацията. — Но не си направи труда да ме изведе на разходка с карета, преди да ме направи господарка на замъка. Човек би показал, че ще почака, докато поне вечеряме веднъж заедно. А какво, ако се задавя със супата или с пилешки кокал? Предполагаш ли, че има незаконни деца, които го чакат в родината му?

— Съмнявам се. По-важно е, тъй като и двамата му родители са мъртви, че няма да ти се налага да се справяш с кръвожадна шотландска свекърва.

— Какво тогава може да е по-важно от ухажването на бъдещата му съпруга?

— Трябва да погледнеш на това от мъжка гледна точка, Еди.

— Изиграй ролята на мъжа и ме осветли по въпроса.

Лейла направи гласа си по-дълбок и каза:

— Аз съм главният улов на брачния пазар. След като си избрах подходяща съпруга, ще информирам бащата на младата дама за добрия му късмет.

— Не е съвсем нелогично.

— Баща ти много харесва херцога.

— Това не е достатъчна препоръка. Предполагаш ли, че Кинрос ще дойде отново в Лондон, преди да се оженим?

— След като свърши работата си в Брайтън, ще отиде на сватбата на граф Шатерис, така че ще го видим там.

Еди нададе стон.

— Той ще се жени за едно от момичетата Смит, нали?

— Хонория. Тя е доста хубава. Знам, мислиш, че не е добра музикантка, но…

— Не става въпрос за мислене. Ужасна е.

— Възможно е, но е много мила.

— Не обичам домашните партита. Така никога няма да намеря време да се упражнявам.

— Баща ти каза, че сега, след като си дебютирала в обществото, очаква от теб да се държиш като истинска дама. Което означава, че ще прекарваш малко време у дома си и следователно ще се упражняваш по-малко.

Еди издаде груб звук. Заради треската не се беше упражнявала и предния ден, без да споменаваме приготовленията за бала. Рядко се упражняваше по-малко от пет часа на ден и нямаше намерение да променя навиците си.

— А ако бракът ми завърши като твоя?

— Няма нищо нередно в брака ми — увери я Лейла.

Еди я чу да издухва дима през прозореца.

— Спите в отделни стаи.

— Всички, които са нещо в обществото, спят в отделни стаи.

— Но не беше така в началото — настоя Еди. — Често виждах баща си да те целува, а веднъж го видях дори как те метна на рамо и затича нагоре по стълбите.

Настъпи тишина.

— Не е трябвало да виждаш това.

— И защо? Държах се лошо с теб, но се радвах да видя татко щастлив. Главата му едва ли не беше замаяна от щастие.

— Е, бракът е такова нещо — каза Лейла. — В един момент си главозамаян, а в следващия — безразличен.

— Не мога да си представя Кинрос главозамаян, а ти?

— А можеше ли да си представиш баща си главозамаян от любов, ако не беше видяла доказателствата със собствените си очи?

— Не.

— Временна лудост — каза Лейла тъжно. — Джонас възвърна здравия си разум и осъзна, че съм лековерна глупачка, и това бе краят.

— Но ти не си лековерна глупачка!

— Чух го от първоизточника миналата вечер.

— Татко е казал това? — Еди дръпна кърпата от челото си, повдигна се върху възглавниците и загледа Лейла с мъчително присвити от болката очи. Главата й пулсираше, но пак забеляза мрачното изражение на лицето на мащехата си.

Лейла захвърли недоизпушената пура и върна розовото си цигаре в кутията.

— Ще позвъня за Мери, за да свалиш корсета и да си легнеш удобно. Ще искаш ли да се окъпеш с хладка вода?

— Да — каза Еди. — Наистина ли си нещастна, Лейла?

— Това е само в резултат на отхвърлянето — отговори тя и се спря до леглото. — Ще ми липсваш и дори само мисълта за това извиква тревога у мен. Дай да пипна челото ти.

— Сега, когато съм почти омъжена жена, ще ми кажеш ли къде ходи баща ми нощем? Искам да кажа, има ли любовница?

— Не съм го питала. — Лейла прехапа долната си устна, после каза: — Не искам да знам. Господи, ти гориш. Трябва да те охладим по някакъв начин. — Протегна ръка към шнура на звънчето, което щеше да повика Мери.

Еди като че ли не можеше да задържи мисълта си върху никакъв практичен въпрос.

— Как изглежда Кинрос отблизо?

— Страшно мъжествен. Красив по онзи присъщ на истинските мъже начин. Широки рамене, мускулести бедра. Иска ми се да го видя в шотландска пола. Мислиш ли, че ще облече такава на сватбата ви?

— Мислиш ли, че има чувство за хумор? — И Еди сдържа дъха си, защото според нея това бе най-важното качество, което човек може да притежава. Тъй като през целия й живот й бяха казвали, че е красива, знаеше колко важно може да бъде чувството за хумор.

Мълчание.

— О, не… — изстена тя.

— Случаят беше строго официален — предложи обяснение Лейла. — Едва ли можеше да му разкажа шега за уелсците и да очаквам реакция от него.

— Ще се омъжа за огромен като мечка шотландец без чувство за хумор и със склонност към импулсивност.

Лейла сви рамене.

— Ще трябва да престанеш да ругаеш. Поне в негово присъствие, мила.

— Защо?

— Струва ми се, че държи на формалностите.

Еди отново изстена.

— Ще се омъжа за мъж, който прилича на проклетия ми баща.

— Така ще станем две.