Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (14)

Глава 14

„Кързън стрийт“№20, Лондон,

градската къща на граф Гилкрист

— Годеникът ти — каза графът с леден тон — първоначално се съгласи на годеж от пет месеца, а сега иска да намали срока. Мисля, вече ти казах, че наскоро е станал настойник на осиротялата си сестра, съвсем малко дете. Подозирам, че се страхува, че тя ще остане без майка през това време, макар да не изрази загриженост за нея, когато помоли за ръката ти.

Семейство Гилкрист се беше върнало в Лондон веднага след сватбата, а Гауан бе отпътувал за Брайтън, за да разговаря отново с банкерите. Еди тайно броеше дните до закриването на срещата на банкерите. „Утре“, мислеше си. „Или дори тази вечер.“

— С радост ще се съглася — каза тя, като придаде смиреност на гласа си. Последното, което искаше, бе да предизвика справедливия гняв на баща си, като отбележи факта, че е пропуснал да й спомене за Сузана.

— Това не ми харесва — каза той рязко. Заобиколи масата и остави чашата си.

— Може ли да запитам защо?

— Херцогът не е мъжът, за който го мислех.

— Това не е вярно — възрази Еди. — Гауан е точно…

— Гауан? Обръщаш се към него на първо име? Това е скандално. — Устните на баща й образуваха много тясна черта.

Искаше й се да му отвърне рязко, но така само щеше да навреди на каузата си.

— Нямах предвид… Не исках да прозвучи така — каза.

— Очакват ме в Парламента — заяви баща й. Поклони се и излезе.

Тази вечер не се прибра за вечеря.

— Знаеш ли — каза Еди по време на вечерята, — мисля, че се отнасяш прекалено мило с баща ми, Лейла. Ето, стоиш си у дома, докато съпругът ти е навън и прави каквото поиска.

— А какво искаш да правя? Да флиртувам с Грифъс? Дори не го харесвам. Прекалено е млад.

— Разбира се, че не. — Еди остави вилицата си. — Но защо животът ти трябва да е толкова нещастен? Не казвам, че трябва да флиртуваш, Лейла. Само казвам, че трябва да си създадеш свой живот, някаква рутина, за да не си мрачна, когато татко не се прибере.

Лейла изглеждаше изпълнена със съмнения.

— Знам, дадох ти някакво извинение със закъснелия си дебют, но сега няма причина да си седиш у дома. А ти рядко излизаш от къщи.

— Съпругата трябва да се държи така.

— Но съпругът й трябва да е с нея у дома. Да не споменаваме факта, че трябва да я придружава на балове и в театъра. Баща ми рядко е тук, а когато е, е толкова студен, че може да изстудиш напитките с него вместо с бучка лед. Къде щяхме да отидем тази вечер, ако татко не бе приел предложението на Кинрос? Ако все още търсех съпруг, с други думи?

— У Алмак, предполагам — каза Лейла. — Сряда вечер е, а ти бе изпратен ваучер след дебюта.

— Да, така е — каза Еди. — Точно там ще отидем тази вечер.

— Но защо? Баща ти няма да знае къде съм. Не че го интересува. А ако не си дойде цяла вечер, както направи снощи? Твърди, че спи в стаята си в Камарата на лордовете. — Каза последното без никаква вяра.

— В такъв случай, ти ще прекараш времето в танци, което също е важно. Няма причина да седиш тук и да въртиш палци, докато те отегчавам със свиренето си на виолончело. — Еди се изправи. — Ще помоля Мери да ме облече за танците.

— Добре.

Еди я посочи с пръст.

— Ти, моя мащехо, ще бъдеш щастлива тази вечер.

— Предполагам. — Лейла като че ли имаше желание, но не можеше да стори подобно нещо. Усмивката й беше колеблива.

— Кажи на Уилкинс, че искаме шампанско, преди да излезем. Ще пийнем и така няма да отказваме танц на никого. Нека клюките стигнат до татко!

Еди слезе по стълбите след малко с вид нещо средно между скромен и съблазнителен. Нямаше новини от Гауан да се е върнал в Лондон, но, разбира се, жената не се облича красиво само за да достави удоволствие на мъжа.

Макар че тя бе направила точно това.

Мери бе използвала машата, за да изправи косата й.

Лейла ахна.

— О, Еди, скъпа, изглеждаш просто великолепно! — Сведе поглед към роклята си. — Толкова си стройна, а аз напълнявам все повече.

— Напротив, не си пълна. Имаш сладостни извивки, Лейла. Има разлика. Аз също не съм стройна.

— Стройна си в сравнение с мен може би защото не пиеш чай следобед. Всяка една от тези извивки се дължи на сладките. Шампанското ни чака. — Лейла махна с чашата си в нейната посока. — Може би имам прекалено пищни извивки за вкуса на баща ти.

— Лейла, скъпа, пияна ли си вече? — Еди прие чаша от Уилкинс, който се поклони и излезе.

— Мисля, че съм леко пийнала. Сигурно заради новата ми диета. Реших да ям само грозде след три следобед. Никакъв чай повече. Той е моето падение.

— Абсурд!

— Ако успея да остана на тази диета, може би ще успея да спечеля баща ти обратно. Да го изтръгна от ръцете на Уинифред.

— Уинифред? Коя е тя? — Еди седна срещу мащехата си и отпи от шампанското си. После, след като отново погледна Лейла, отпи щедра глътка. Може би щеше да успее да се потопи в духа на нещата. — Да не искаш да кажеш, че си открила името на татковата любовница?

— Не, но я нарекох Уинифред. Винаги съм мразила това име, затова така ми е по-лесно.

— По-лесно?

— Да я мразя, разбира се — каза Лейла. — Заради това, че разби и бездруго нещастния ми дом. Също така я смятам за отговорна и за факта, че ядях прекалено много сладки. И за факта, че единствената причина, поради която съпругът ми става през нощта, е да използва гърнето.

— Ха! — възкликна Еди.

— Онова, от което имам нужда, е вдъхновение. Ще използвам Уинифред като мотивация да отслабна. Сигурна съм, че тя е стройна и просто прекрасна.

— Ти си просто прекрасна — каза Еди и загледа как Лейла изпива на един дъх половин чаша шампанско.

— Още повече че настъпи времето — каза Лейла и направи драматична пауза — да ти кажа тайните на брачното ложе.

— Знам ги — побърза да я увери Еди.

— Не, не, не основното. Ще ти издам тайните, които се предават от майка на дъщеря. — Лейла направи пауза и смръщи вежди. — Знаеш ли за petit mort, малката смърт?

Еди беше сигурна, че знае, затова кимна.

— Характерно за нас, англичаните, е, че нямаме дума за това — каза Лейла мрачно. — И трябва да използваме френската, като че ли французите са единствените, които могат да доставят удоволствие на жените. Мога да ти кажа… — Спря се. — Но подробностите няма да ти харесат, тъй като става въпрос за баща ти.

— Да — съгласи се Еди. — Няма.

— Е, най-важното, което трябва да помниш, е, че каквото и да те помоли мъжът да направиш за него, трябва да ти отвърне със същото.

Еди смръщи вежди. Вярно, разбирането й за половия акт бе само за основните неща, но не можеше да си представи някаква взаимност.

— Не, не това — каза Лейла и започна да размахва ръце. — Ще го разбереш, когато го видиш. Искам да кажа, когато те помолят да направиш нещо. Просто приеми думата ми сега.

— Добре.

— Трябва да кажа, че смятам това за доста малко вероятно, но ако Кинрос може да задържи инструмента си изправен само няколко минути или въобще не може да го вдигне, мога да помогна. Има лекарства за това! Затова само ми кажи, мила, и аз ще се сдобия с точното лекарство. Дори ще мога да ти го изпратя по пощата.

— Благодаря — каза Еди и се запита дали съпругите казват на съпрузите си за ефекта на лекарството, или пък им го дават тайно.

— А ето я и голямата тайна, макар никога да не съм мислила, че ще се нуждая от това. — Очите на Лейла се напълниха със сълзи. — Но имам.

Еди започна да изпитва смущение. И да се чувства объркана.

— Има ли нещо общо с девствеността?

— Това ли? О, не. Въобще не боли много. Не оставяй приказките на старите жени да те плашат. Може да има няколко капки кръв, които ще направят твоя шотландец щастлив. Мъжете изпитват гордост, когато знаят, че са разорали девствено поле.

— Поле?

— Ти си полето, а той разполага с плуга, ако ме разбираш. Макар че, може би мотика ще е по-добро сравнение. Не, истинската тайна е да накараш съпруга си да вярва, че изпитваш удоволствие, докато всъщност не изпитваш.

— О, боже! — възкликна Еди. Колкото повече чуваше за брака на баща си, толкова по-нещастен й се струваше той.

По бузата на Лейла се търкулна сълза.

— Нямахме проблеми, преди всичко да се сведе до зачеването на бебе. Това е толкова стресиращо. — Подсмръкна. — Обаче на теб няма да ти се случи. Казах ли ти колко ти завиждам, че в Шотландия те очаква вече родено дете?

Еди мълчеше. Едва ли можеше да каже на Лейла, че е лежала будна цяла нощ и се е тревожила, че малката Сузана няма да я хареса.

— На някои жени не им се налага да се тревожат за такива неща, защото съпрузите им не се интересуват дали изпитват удоволствие или не. Но добрите съпрузи се интересуват. И има моменти, когато, ако не успееш да симулираш, той продължава да опитва докато не ти дойде да крещиш. Онова, което мъжете не разбират, е, че жената може да е толкова уморена или нещастна, че въобще нищо да не чувства. Следиш ли мисълта ми, Еди?

— Повече или по-малко.

— В такъв случай, тя има само една възможност — играе ролята.

— Съжалявам?

— Преструва се — уточни Лейла. — Изиграва я.

— Какво изиграва?

— Малката смърт.

— О!

— Не ме слушаш, нали?

— Всъщност не.

— Правенето на любов е шумна работа — каза Лейла.

— Така ли? — Еди все повече и повече се заинтересуваше, макар да продължаваше да се чувства объркана. Не си го бе представяла по този начин.

Лейла остави чашата си, сега празна, и отметна глава назад. От устните й излезе дрезгав чувствен стон. Тя зарови длани в косите си и залюля глава напред-назад.

— Да, да, точно така, още, още!

Вратата се отвори и зад рамото на Лейла застана Уилкинс.

— Ааа, точно така, мили, по-силно, по-силно! Ти… си толкова… толкова… — Отново заклати глава и повиши глас: — Подлудяваш ме. Изпращаш ме в рая. Не съм на себе си. Аз… свършвам!

Уилкинс се бе заковал на мястото си.

Лейла изправи гръб, потупа косата си, за да я вкара в ред, и каза:

— Уилкинс, и двете искаме да напълниш отново чашите ни.

— Мога да си представя колко си жадна — каза Еди и се изкикоти невъздържано.

— Това е тайната за щастлив брак.

Еди й спести коментара си. Това като че ли не помагаше на брака на Лейла. Уилкинс, междувременно, започна да налива шампанското, без видими признаци да е шокиран. Той заслужаваше всяко пени, което баща й му плащаше.

Лейла изпи на един дъх половината течност в чашата си. Чашите бяха малки, но все пак… Третата ли й беше?

— Време е да тръгваме — каза Еди и остави чашата си. — Алмакови ни чакат.

— Домът на семейство Алмак — каза Лейла с леко заваляне на думите — не е място, където една невярна жена може да шпионира любовницата на съпруга си. Казах ли ти, че реших да си измисля нова самоличност? Уморих се да бъда Лейла. Толкова досадно име. Невъзможно е да се произнесе.

— Просто бъди благодарна, че не се казваш Едит. И не си невярна.

— Остарявам, което е още по-лошо.

— Не мисля, че архиепископът ще се съгласи с твоята преценка за зло.

— Остарявам преждевременно — каза Лейла с въздишка. — Ето какво става с жени като мен. Седим, не правим нищо и остаряваме, докато разните Уинифред по света крадат съпрузите ни. Ако се казвах Джоузефин, всичко щеше да бъде различно. Никой мъж не би изневерил на съпругата си, ако се казва Джоузефин.

— Наистина трябва да извикаме каретата.

— Мисля, че ще започна да говоря френски — каза Лейла, без да обърне внимание на думите й. Взе чашата на Еди и изпи останалото в нея шампанско. — Упражнението ще ми се отрази добре. И ще мога да се оттегля във Франция вместо в провинцията.

— C’est la vie — каза Еди. — Само това знам на френски, така че разговорът ни ще бъде кратък.

— Мила, всички могат да говорят френски, само да се опитат. Ето една добра фраза: Evacuez les lieux!

— Какво означава?

— Напуснете района! — извика Лейла и размаха ръце. — Никога не се знае кога ще се наложи да извикаш тази фраза в претъпкано място. Гувернантката ми ме научи на всякакви полезни фрази. Etes-vous-enceinte? Тази не се оказа полезна. Не, не съм бременна. — Протегна ръка и звънна със звънчето. — Имам нужда от още шампанско, преди да тръгнем.

— Трябва да тръгнем веднага — повтори Еди. — Не заключват ли вратите? Не оставаш ли отвън, ако закъснееш макар и секунда?

— Знаеш ли, можех да бъда вече бременна, ако баща ти не беше такова упорито магаре — каза Лейла, продължавайки да не обръща внимание. — Знаеш защо зайците имат по толкова много зайчета, нали?

Еди изправи мащехата си на крака. Пийнала или не, Лейла бе прекрасна, като най-вкусната сметана, на която един джентълмен може да се надява. Горната част на небесносинята й рокля бе впита в плътта й така, че човек би могъл да помисли, че няма достатъчно плат на света, но тя определено имаше гръд за подобен ефект.

— Роклята ти стои превъзходно.

— Непрекъснато трябва да си напомням да свивам корема си — каза Лейла и тръгна към вратата, все още стиснала в ръка празната чаша на Еди. — О, ето те, Уилкинс. Защо не ми напълниш друга чаша? Ще я изпия, докато мисля коя пелерина да облека.

Еди взе чашата от ръката й и я подаде на иконома.

— Каретата ни, моля, Уилкинс. Семейство Алмак ни очакват.

— Както и каретата, лейди Едит — отговори икономът и взе пелерината на Лейла в ръце. — Ако ме последвате, дами.

— Зайците, онези с малките зайчета, знаят какво правят — каза Лейла, докато Уилкинс намяташе раменете й с пелерината. — Освен това, Еди, промених решението си. Няма да отидем у семейство Алмак. Те нямат шампанско. Ще отидем у лейди Шатъл.

— Коя е лейди Шатъл?

— Далечна позната. Обикновено бих отхвърлила организираните от нея балове като вулгарни, но това беше, преди да получа това. — Извади смачкана бележка от дамската си чанта. — Изпратих на баща ти бележка, в която го помолих да ни придружи у Алмакови. Ето отговора му.

Еди приглади хартията. Само в два реда, баща й изразяваше съжаление, че не може да ги придружи у семейство Алмак, защото е приел по-ранна покана.

— Откъде знаеш, че е на бала на лейди Шатъл?

— Нямаше нужда да ми казват. И бездруго знаех, че мъж в неговата ситуация би отишъл на този бал, затова му отговорих, че ще се срещнем там.

— Но ако той не е там?

— Къде другаде би могъл да бъде? — запита Лейла, игнорирайки царствено присъствието на иконома. — Ще придружава Уинифред, без съмнение. Може би ще му спомена за зайците, когато го видя. Просто ще изпусна думата в някой разговор и ще видя дали ще се досети.

Еди погледна безстрастното лице на иконома.

— Точно така. Информирай кочияша, че ще отидем у лейди Шатъл, ако обичаш, Уилкинс.

И той се подчини. След минута бяха вече потеглили. За нещастие, къщата на въпросната дама беше на около петнайсет минути път, което означаваше, че Лейла ще е все още под въздействието на алкохола при пристигането им.

— Веднага ще разбера коя е тя — заяви тя весело, като слязоха от каретата пред голямата градска къща.

— Намекваш, че сред тълпата ще има и куртизанки? — запита Еди, открила, че балът на Шатъл я интересува повече от този на Алмак.

— Без съмнение — каза Лейла. — Затова и баща ти ще бъде там. Както казвах, ще позная Уинифред. Знам какъв тип жени харесва Джонас. Обзалагам се, че е една от онези жени, които те уверяват, че каквото и да хапнат, просто не могат да напълнеят. Знаеш ли, веднъж той ми каза, че имам плосък корем. Но това беше по времето, когато наистина имах плосък корем.

— Лейла — каза Еди, — отегчена съм от Уинифред, а дори още не съм я срещнала. Да последваме иконома и да влезем на топло.

— Но аз съм дъщеря на маркиз! — заяви Лейла.

— Точно така — окуражи я Еди. — Уинифред вероятно има по-ниско потекло. И се обзалагам, че трябва да подпълва корсета си, за да постигне някакъв ефект на гърди.

— Нямам нужда от подобни тактики — каза Лейла, отметна пелерината назад и разкри превъзходните си форми.

— Уинифред ще трябва да сложи зелки в корсета си, за да изглежда като теб — каза Еди.

Лейла кимна рязко и влезе царствено в къщата.

Доколкото Еди виждаше, в къщата нищо не подсказваше възможното присъствие на куртизанки. Икономът се поклони точно като всички останали икономи, подаде пелерините им на един слуга, после ги поведе по коридора към балната зала. Влязоха и той обяви пристигането им.

— О, погледни — извика Лейла, очарована, спусна се надолу по стълбите и блъсна иконома. — Ето я Бетси!

— Коя е Бетси? — запита Еди, подтичвайки след нея, готова да хване Лейла, ако се препъне.

— Скъпа приятелка на майка ми. Сега трябва да е лейди Рунсибъл. Мисля, че миналото лято беше вдовица, бедната. И това трябва да е третият й, не, четвъртият й съпруг.

— Каква трагедия. Или може би триумф е по-добра дума.

Лейла се смеси с тълпата, като дърпаше Еди след себе си.

— Вината не е нейна. Те просто умират след година или две. Но тя е успяла да запази косата си без бели косми и трябва да признаеш, че това вече е триумф.

Секунда по-късно тя се впусна в разговор с жена, в чиято коса наистина нямаше бели косми. Времето, изглежда, бе спряло за лейди Рунсибъл. Еди се усмихна учтиво и се огледа за баща си. Беше сигурна, че не би могъл да устои на изкушението да последва Лейла на бала.

Чу дълбок глас и някой докосна лакътя й. Обърна се и видя лорд Бекуит.

— Лейди Едит. — Погледна роклята й — светлорозова, но без дантела, която да прикрива гърдите й, и лицето му се озари от възхищение. — Какво удоволствие е да ви срещна тук.

Еди направи реверанс.

— Лорд Бекуит, много се радвам да ви видя.

— Au contraire — говореше Лейла наблизо. — Прекалено дълго странях от обществото. Реших да обърна нова страница.

Лорд Бекуит се поклони, взе ръката на Еди и я целуна, но после не я пусна.

— Надявам се, че не е неприлично да кажа и вярвам, че изразявам чувството на много джентълмени, като заявявам, че съжалявам за прибързания ви годеж.

— Лейди Едит няма да се омъжи още месеци наред — каза Лейла, присъединявайки се внезапно към разговора.

Бекуит отново се поклони.

— Истинско удоволствие е да ви срещна, лейди Гилкрист.

— Боже мой, да намерим ли освежителните напитки? — запита Лейла. — Трябва да кажа, че след уморителното пътуване с каретата до тук, ще се радвам да пийна нещо възстановяващо. — След миг седяха около малка маса с чаши шампанско и малки чинии bonnes bouches пред тях.

— Хапни — каза Еди на Лейла и побутна чинията със сладките към нея. — В противен случай, сутринта ще те боли главата.

— Напротив — възрази Лейла. — Винаги съм успявала да се справя с шампанското. Вярвам, че съм родена с мехурчетата му в кръвта си.

Вдовицата Рунсибъл бе придружена от двама мъже, нейни кандидати, както предположи Еди, за ролята на неин пети съпруг. Лейла започна да флиртува усилено с единия, лорд Грел. Еди въздъхна и отново се обърна към Бекуит:

— Предполагам, че не сте виждали баща ми тази вечер?

— Напротив. Той е тук, лейди Едит. Дошли сте поотделно, предполагам?

Лейла вероятно бе чула, защото застина, а после се наведе още по-близо към жертвата си.

Канеше се да отговори утвърдително, когато видя баща си да върви към тях.

— Татко! — извика, изправи се, а после се поклони. — Ето те и теб!

Лейла си пое дълбоко дъх, стисна чашата си толкова силно, че Еди се изненада, че не я счупи, и я пресуши.

— Дъще — каза баща й и спря рязко до нея. — Лейди Гилкрист. Лейди Рунсибъл. Лорд Бекуит. Лорд Грел.

Вторият от придружителите на лейди Рунсибъл се бе отдалечил, преди лорд Гилкрист да успее да го поздрави. Пристигането на много ядосан мъж може да има такова въздействие върху разговора. Баща й приличаше на варварин, облечен във вечерно облекло. Макар сакото му да бе от синьо кадифе, а яката му — безупречна, очите му гледаха като на луд.

Еди проследи погледа му и видя, че Лейла се е навела близо към лорд Грел, който бе такъв глупак, че дори не изглеждаше разтревожен.

Макар да го познаваше добре, Еди се уплаши от изражението на баща си. Лорд Бекуит й се усмихна извинително и се смеси с тълпата.

— Господи, ето го и съпруга ми! — извика Лейла, преструвайки се, че едва сега вижда графа. Наклони се на една страна, сякаш щеше да падне от стола, но Еди знаеше, че иска да види дали Уинифред не стои наблизо.

Графът беше изпълнен с гняв и Еди се съмняваше, че Уинифред въобще съществува.

Лейди Рунсибъл се изправи и отмъкна лорд Грел със себе си, вероятно спасявайки живота му.

Еди очакваше баща й да принуди Лейла да стане и да извика каретата, но той седна на освободения от Бекуит стол. Еди също седна и няколко мига тримата седяха в мълчание около малката маса.

Накрая Еди наруши мълчанието.

— Да ви оставя ли сами? Мога да се разходя из стаята или да танцувам с лорд Бекуит.

— Защо? — запита Лейла. — Не че в твое отсъствие ще водим някакъв значим разговор. Баща ти най-вероятно ще ме обвини, че съм флиртувала с нещастника, който само допреди малко седеше тук. Като че ли имам шанс, след като Бетси е решила да се омъжи за него.

— Нямах такова…

Лейла прекъсна съпруга си.

— Къде е Уинифред? — Вдигна поглед и улови този на минаващия иконом.

— Коя е Уинифред? — запита графът, смръщил вежди.

Лейла беше заета да обяснява на иконома, че иска четири чаши шампанско, от които две са за нея, затова с отговора се зае Еди:

— Любовницата ти, татко.

— Как се осмеляваш да ми говориш така нахално? Кой говори такива лъжи на мащехата ти? Дори не познавам Уинифред!

— О? — възкликна Лейла, завръщайки се в разговора. — Слаба, много слаба, с корсет, в който слага зелки, познаваш този тип жени. И непрекъснато говорят колко завиждат на жените, които могат да натрупат килограми.

Графът очевидно не разбираше.

— Не се опитвай — посъветва го Еди.

Икономът пристигна с шампанското и тя взе своето, преди Лейла да я е изпреварила.

— Уинифред — каза Лейла малко тъжно — е жената, която те открадна от мен, Джонас. Някога ти доставях удоволствие. Не бяхме точно като зайци, но такъв е животът. — Тя сви рамене и изпи половината шампанско на една глътка.

— Откога е така? — Видът на баща й беше още по-варварски отпреди.

— О, от около две години — каза Еди, след като се замисли. — Ако оценяваме брачната хармония от едно до десет, вие сте в стадий осем или десет, като десет е този на истинското отчаяние.

— Нямаш право да ми говориш така, дъще! — сряза я той.

Еди извърна очи от лицето на баща си, на което бе изписана смесица от гняв и мъка… и видя Гауан да стои зад графа.