Александър Драганов
Чеда на Магията (24)

Епилог

Джеси, Майкъл, Тиара и Далвон напуснаха с почетен ескорт град ак-Орках. След смъртта на Саркорос, местните приеха Раджак като свой управник. Все пак той беше Върховния жрец на Прокълнатия.

По пътя си обратно минаха и през селцето на Мустар, където починаха и направиха голям празник.

В крепостта ги чакаха Лийна и Вилхелм, Арлеан и Харолд: оцелелите в ужасната битка с армиите на Манфред.

Червеният дракон, прибран в своя гущеров вид, поздрави Тиара и Майкъл, които бяха станали неразделни. Принцесата пък се метна на врата на Джеси и двамата дълго се прегръщаха. Лийна се просълзи, щом разбра, че любимият й е изгубил магията си, но обеща, че винаги ще е до него, за да го пази.

Скоро стигнаха и кралския замък, където Далвон направи изненада на двете момчета и върна родителите им в Ралмия. Кевин и Алис, уморени, възрастни, но красиви хора прегърнаха и двамата си сина и не можеха да им се нарадват. Смъртта на барона предизвика припламването на свиреп огън в очите на Кевин, който прегърна Джеси така, че ребрата му изпращяха.

Постепенно живота в Ралмия се нормализира. Джуджетата и драконите се върнаха по родните си места в Планините на Забравата, а гномите из степите. Орките и гоблините минаха под властта на Раджак, а кралството на Ралмия бе оглавено от Кралски Съвет, съставен от Лийна, Джеси и Майкъл, макар реално Тиара също да участваше с влиянието си върху русия младеж. Старите Сандърс бяха щастливи да видят Ралмия устроена наново, но предпочетоха да прекарат старините си на Земята, оставяйки родната им земя в по-млади ръце.

Годините си отминаваха, Майкъл и Тиара се ожениха, същото стана и с Джеси и Лийна. Старите Сандърс тогава за последно дойдоха да видят родния си свят, а Алис открито плачеше, гледайки как двете й момчето вече са мъже, които са постигнали това, за което самата тя е мечтала на младини със съпруга си.

Драконът Вилхелм остави своята ездачка на грижите на любящия й съпруг, връщайки се в Планините и превръщайки се в символ на мъдрост и сила в Ралмия.

Постепенно отминаващите години се превърнаха във векове и само Вилхелм остана жив. Един ден, едно ралмийско момче се бе изгубило в Планините на Забравата. По онова време пътищата им вече бяха калдъръмени и широки, а чудовищата, обитавали ги някога, се бяха превърнали в приказки за лека нощ. Момчето — полуелф на име Тирлиан — бе избягало от вкъщи да дири приключения и, а криввайки от главната пътека, се бе загубило в снежните преспи. Там вероятно щеше да намери смъртта си, ако ловуващия Вилхелм по случайност не го беше открил. Драконът го отведе в гнездото си и там се върна към спомените си.

След няколко седмици Тирлиан се завърна у дома, седна и започна да записва старите легенди, които драконът му бе разказал.

Кръсти ги така:

„ХРОНИКИТЕ НА РАЛМИЯ:

За Великия Крал, Чедата на Магията и други приказки“