Тахере Мафи
Възпламени ме (13)

Тринайсета глава

Вече всеки може да открие базата на Пункт Омега. Всеки гражданин, всеки цивилен, всеки с нормално зрение знае къде се намира огромният кратер в Сектор 45.

Уорнър беше прав.

Разкопчавам бавно колана си, пресягам се слепешком към дръжката на вратата. Имам чувството, че се движа през мъгла, че краката ми са изваяни от прясна глина. Не преценявам каква е височината на танка и пропадам във въздуха.

Това е.

Голото, безплодно поле, което някога познавах като терена около базата на Пункт Омега; същото онова, за което Касъл ни беше разказвал, че едно време се е къпело в зеленина. Твърдеше, че било идеалното място за база на движението му. Но това било преди големите промени. Преди климатът да се измени и растенията да повехнат. Сега е гробище. Дървета като скелети и виещи ветрове, тънък слой сняг, поръсен по студената, твърда земя.

Базата я няма.

На нейно място зее грамадна дупка в земята, широка около два километра и дълбока около петнайсет метра. Прилича на купа с вътрешности, със смърт и опустошение, смълчана в първите мигове след трагедията. Дългогодишни усилия, толкова време и енергия, вложени в постигането на една цел, на един стремеж: на плана за избавление на човечеството.

Всичко е потъпкано за една нощ.

С внезапен порив вятърът прониква под дрехите ми, увива се около костите ми. Ледени пръсти полазват нагоре по краката ми, стисват коленете ми и ги дръпват надолу; в следващия момент вече не знам как изобщо стоя права. Кръвта ми сякаш е замръзнала във вените, станала е чуплива. Покрила съм устата си с длани, но не знам кой ги е сложил там.

Нещо тежко се стоварва върху раменете ми. Палто.

Поглеждам назад и откривам Уорнър. Подава ми чифт ръкавици.

Взимам ги и ги нахлузвам върху премръзналите си пръсти и се питам как така още не съм се събудила, как така никой не ме е разтърсил, за да ми каже, че всичко е наред, че сънувам, че няма нищо страшно.

Чувствам се празна отвътре, сякаш някой е изгребал с лъжица жизненоважните ми органи и вече си нямам нищо, само празнота, единствено пълно, абсолютно недоумение. Защото това е невъзможно.

Базата на Пункт Омега.

Няма я вече.

Срината е до основи.

— ДЖУЛИЕТ, ЗАЛЕГНИ…