Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (25)

24

Едуина едва съзнаваше, че таксито спря пред сградата на Р. Л. Мислите й бяха другаде — ту свързани с кошмарната вечер, ту с нейния офис… или по-скоро, поправи се тя, с това, което беше нейният офис. Преди по-малко от двадесет минути, докато Р. Л. чакаше в таксито на Седмо авеню 550, тя използва електронния процесор, бързо напечата заявлението си за оставка, премина по полутъмните празни коридори, водещи към офиса на Антонио и остави листа в средата на масивното стъкло, покриващо бюрото, като го притисна с една от скъпите награди „Коти“.

Тя сметна, че като си подаде оставката и напусне тълпата от партито, ще облекчи болката си, но сега като че ли се чувстваше още по-зле. Беше по-напрегната. Вътре в нея се бунтуваше готова всеки момент да избухне смесица от гняв, нараненост, агресия, отвращение, бунт и унижение.

Не можеше ли Антонио да ме извика и да ми каже това насаме? — мислеше си тя с възмущение. О, не! Трябваше да го науча от Клас и то пред всички! Тя се остави Р. Л. да й помогне да слезе от таксито и да я поведе по стълбите на къщата. Едва осъзнаваше къде се намира. Докато влизаше с него в апартамента, тя гледаше наоколо, без в действителност да вижда нещо. Защо съм тук? — чудеше се тя. Всичко, което бих искала е да се уединя на безопасно място, където да мога сама да ближа раните си.

— Ще приготвя нещо за пиене — усмихна се Р. Л. — мисля, че и двамата имаме нужда от питие.

Тя стоеше със скръстени ръце, докато той премина тихо по килима и отиде до маса с гарафи и чаши. Чу се шум от изливане на течност и звън на кристал, после той се върна при нея и й подаде чаша „Бакара“. Тя я пое и загледа кехлибарената течност, като че ли чудейки се какво да прави с нея.

Той изпи своето питие наведнъж и погледна към нея.

Тя все още стоеше там, потънала в болката си.

— Изпий го — нареди й той тихо, като остави чашата си.

Тя вдигна с две ръце своята и послушно изпи питието. Макар че брендито беше силно, тя сякаш не го почувства — дори не направи гримаса. Усещаше само как парещата течност се стича надолу през гърлото й и я стопля отвътре.

Тя погледна Р. Л. с благодарност. Изглежда, той винаги правеше точно това, което бе необходимо.

Той пое празната чаша от ръката й и я остави на масата.

— Почувства ли се по-добре?

— Малко по-добре — кимна тя с глава.

Очите му пронизваха нейните. Те бяха толкова големи, зелени и красиви, мислеше тя, толкова богати и топли. Толкова проницателни, че сякаш я изгаряха, прониквайки в нея.

Тя продължаваше като хипнотизирана да го гледа в очите. Затаи дъх.

— Сега трябва да забравиш какво се е случило на тази вечеря — каза той. — То свърши и е далеч оттук, вън от тези стени. Тук единственото нещо, което съществува сме ние и настоящето. Ти и аз — ние сме истинската реалност.

Въздухът сякаш се изпълни с напрежение. Едва сега тя почувства вълнуващата смес от приятния аромат на неговия одеколон, меката светлина, която хвърляше бледи сенки по лицето му и спокойната тишина, сред която единствено те двамата съществуваха.

Едуина беше смутена.

Тя усещаше, че гневът й отслабва, вътрешната й болка се разсейваше и се превръщаше в нещо въображаемо и далечно. Той беше прав. Това бе истинската реалност.

Както става с мене?

Тя се изчерви, приближи се до него и наклони главата си назад, за да го вижда по-добре, неспособна да прекъсне хипнотичното въздействие, което имаха неговите очи върху нейните. Тя осъзнаваше единствено високия му ръст, широките му рамене, приятния блясък на кожата му. Дали така й се струваше, или той наистина ставаше по-красив, докато тя го изучаваше?

Той вдигна ръка и докосна нежно бузата й. Пръстите му галеха кожата й и все така нежно се придвижиха по скулите й. Самото му докосване като че ли породи електрически ток у нея.

Двамата продължиха да се взират един в друг.

Тя почувства как краката й отмаляват. Ласкавото му докосване на лицето й оставяше по него следи от живи искри. Чудно бе, че само допирът на пръстите му можеше да предизвика такава реакция!

Той внимателно я наблюдаваше.

— Толкова си хубава — прошепна Р. Л. и тя по-скоро усети, отколкото чу топлия дъх на думите му. Пръстите му лениво се заплъзгаха по устните й. — Знаеш ли колко често съм мечтал за това? За мене и тебе?

Очите й широко се отвориха.

После той бавно наведе главата си и устните му докоснаха нейните.

Той й подейства като електрически шок. Цялото й тяло затрепери.

Тя затвори клепачи и целувките му станаха по-енергични. Почувствала мощните му ръце, тя разтвори устни. Едната му длан бе на оголената среда на гърба й, а другата върху облечените й хълбоци. Той я притисна към себе си — гърди срещу гърди, бедра срещу бедра.

После устните му напуснаха нейните и тя отвори очи. Той още я гледаше, усмихвайки се; тя също се усмихна.

Пръстите му леко напредваха надолу по голия й гръб, после достигнаха и изследваха долната част на гърба и хълбоците й под коприната на вечерния й костюм.

— Едс — прошепна той.

Очарователните й очи го погледнаха въпросително.

— Къде беше през всичките тези години? Как съм живял без тебе?

— Не ти, аз…

— Шшшт! — прекъсна я той и постави показалец на устните й. — Не казвай нищо.

Той пак се наведе над лицето й, хвана с две ръце хълбоците й и я притисна още по-силно към себе си. Този път целувките му бяха невъздържани и продължителни; тя го целуваше по същия начин, вкусвайки топлите му устни, твърдите му бели зъби и мекия му език. Тя усещаше как гърдите й прилепват плътно към неговите; усещаше ясните контури на пробудения му пенис, твърд и готов, задържан от панталона му, притискащ се до венериния й хълм. В отговор, тя силно стисна ръцете му, забивайки пръсти в мускулите му.

Главата й бе като замаяна. Целувките му я парализираха и като че ли това нямаше никога да свърши. В същото време нежните му, търсещи пръсти я събличаха. Той бавно свали розовия й колан; опипвайки гърба й, отвори ципа на горната част на костюма й от шартрьоз, която се свлече като пашкул. После изхлузи елегантната й пола надолу с копринено шумолене по пътя до глезените й.

О, този внезапен допир на хладен въздух до голотата й! Това деликатно измъчване от пресиленото въздържане! Растящо напрежение от възбудена страст…, която се надига и я изпълва цялата. Тази предварителна игра беше просто непоносима!

Тя се задъхваше от докосването му, а пръстите и бавно се придвижиха по безупречната му гола плът. Докато целувката продължаваше, те дишаха един от друг, вкусваха от взаимното си непреодолимо желание и се оставаха на нуждата си един от друг.

— О, господи! — въздъхна тя, когато той най-после бавно се отдръпна от нея и започна да се съблича… — Не! — Гласът й беше дрезгав и твърд. — Остави на мене!

Той стоеше напълно неподвижен, докато ръцете й внимателно се заеха с яката му, леки като перца. Тя развърза вратовръзката и разкопча ризата му от горе до долу. Като се стараеше да бъде така възбуждаща, както беше той, тя постави дланите си под ризата му върху окосмените му гърди, масажирайки зърната му с пръстите си, преди те да се плъзнат надолу по слабините му.

Сега беше негов ред да тръпне и трепери; тя го чуваше да се задъхва, когато разкопча колана му. И не преставаше да го гледа в очите, тези топли зелени очи, като го хипнотизираше така, както той я хипнотизираше преди малко.

Тя се изненада от едно откритие: аз съм влажна! Като го гледам да понася тази сладка агония, не издържам!

Следващата целувка предприе тя. Посягайки с ръка, тя наведе главата му към своята, докато с другата разкопча панталона му.

Тялото му потръпна, когато горещите й пръсти погалиха пениса му. Напращял и готов, той опъваше слипа му, пулсиращ със свой собствен живот.

Едуина сдържаше желанието си да го освободи. Бавно, казваше тя на себе си, бавно… Как се изправи пенисът му! Да, стегнат в слипа, той бе още по-привлекателен! Господи, това можеше да продължи до безкрайност!

Тя го галеше леко през тънкия плат, стискаше го нежно, после плъзна пръстите си по бедрата му. Очите му се затвориха; тя чуваше как той се задъхва и дишането му се ускоряваше.

Тя остави панталона му да падне.

Дойде мигът, когато и двамата не можеха повече да сдържат порива си.

С плавно движение той отстрани панталона си, повдигна я и я взе в ръцете си. Тя обви със своите врата му и той я понесе по мокета на стълбите към спалнята. Тя се притисна до него, опряла бузата си до топлите му гърди, и се заслуша в ускорения пулс на сърцето му. Струваше й се, че лети като насън, че парапетът падаше под нея, докато тя се изкачваше нагоре с него. Колко са тихи тези стаи. Какво кротко убежище беше това! Той отвори с крак вратата.

Каква голяма стая — осветена загадъчно, полутъмна.

Все така нежно той я постави на гръб върху мекото легло на покривката от златиста коприна. Тя лежеше и го гледаше, как той ляга до нея. После устните му я покриха с нежни целувки. Челото. Устните. Ушите. Шията. Гърдите. Всяко негово докосване беше деликатно, прочувствено, измъчващо, преднамерено.

Той проникна в нея, без да бърза, навлизайки дълбоко, бавно и нежно. Озовал се в нея, тя не можеше повече да се сдържа. Като заби пръстите си в гърба му, тя бързо кръстоса крака върху хълбоците му и го привлече още по-надълбоко.

Движенията му бяха бавни и ритмични. Всяко дълбоко проникване бе за нея прекрасна мелодия, пътуване към опиянението. Правенето на любов беше ново утвърждаване. Възкресение. Като че ли нещо у нея умираше, а друго отново се раждаше.

Сълзи изпълниха очите й и тя застена тихо. Гладката й млечна кожа, опъната около формите й, излъчваща влажен блясък и неговата мощна, мъжка мускулатура се сляха в едно.

— О, да! — промълви тя. — О, продължавай! Р. Л., продължавай! Продължавай!

При този вопъл движенията му станаха по-невъздържано и по-енергични и буйни.

Лицето й болезнено съсредоточено, сякаш от непоносима болка, но дълбоко в очите й блестяха възторжени пламъци.

В този миг започна оргазмът й. Той я обземаше като неуморни вълни върху сърф, връхлитащи и отдръпващи се, връхлитащи и отдръпващи се…

Това беше смърт. Това беше живот. Това беше краят на едно и началото на друго. Настоящето и бъдещето, звездите и луната, слети ведно.

Искаше й се то да продължи вечно. Вечно…

Тя усети напрежението му. Гърбът му се изви като дъга и той дълбоко и болезнено изпъшка, обхванат от разтърсващи спазми. Тя го притисна силно към себе си в момента, в който той престана да се движи; съединени заедно, сякаш борейки се за живота си, двамата едновременно извикаха в екстаз и излязоха от пространството, от реалността и времето.

След това, в продължение на дълги минути, те лежаха заедно, отпуснати и все още съединени; дишането им беше равномерно и дълбоко.

Тя разтърси учудена глава, когато излезе от това състояние. Той я държеше в ръцете си и тя трябваше да се извие, за да го види. Очите й блестяха в полумрака.

— Струва ми се, че току-що съм се върнала от друга планета! Винаги ли бяхме толкова добри?

Той се подпря на лакът и отмести настрани великолепната й коса.

— Не си ли спомняш — попита той тихо.

— Това беше отдавна, Р. Л.! — Тя стисна устни, като че ли да задържи сълзите си. После бързо погледна настрана и прошепна: Много, много отдавна!

— Само четиринадесет години.

— Не. — Тя поклати глава. — Исках да кажа друго нещо. — Гледаше го в очите. — Не съм спала с мъж… много години.

Той я погледна втренчено.

Тя протегна ръце към лицето му и галейки го нежно с пръсти, развълнувана, прошепна тържествено:

— Благодаря ти.

В отговор той отново легна върху нея и притисна лицето си във врата й.

— Но — прошепна той нежно, поглеждайки я, докато устните му галеха гърлото й — нощта е още млада, млади сме и ние. Едва започнахме.

Сякаш за да подчертае думите му, тя усети вътре в нея той отново да получава ерекция.

Ако любовта не може да заличи душевната рана, размишляваше тя, не зная кое би могло да го стори.