Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (1)

Пролог

На момичето му оставаше съвсем малко да живее.

Пружината на леглото й в нейния апартамент на третия етаж в жилищна сграда встрани от Лексингтън авеню се люлееше, тракаше и скърцаше.

Тя бе готова да надмине себе си. При всяко проникване тя го поемаше, хълбоците й страстно се издигаха над матрака, за да срещне мъжа по средата на пътя.

Очите на мъжа бяха възбудени и блестяха като две малки огледала. Пот покриваше голото му тяло, което блестеше като полирана повърхност. Тя беше прикована към леглото от неговите слабини, нанизана на пениса му. Силата на живота и смъртта мощно изпълваше главата му и някакво подлудяващо заслепение обземаше цялото му същество. Без да прекъсва ритъма на движенията си, той протегна ръка назад и почувства хладината на метала.

Невероятен прилив на сила обхвана тялото му.

Кръв, кръв, кръв — под него, където тя се извиваше като прободено прасе, където беше свързана с него с плътна маса от набъбнала от кръв плът и нейният живот бе негов.

— Ти си курва! — изръмжа той, като я напомпваше с нова ярост.

Тя простена и се сгърчи.

— Кажи го! — извика грубо той.

— Да! — простена тя. — Да, аз съм курва! Не спирай! А, да, така е, продължавай! Не спирай!

С рязко движение скритата кама подскочи, блесна и сякаш оживя. В този момент очите й се отвориха широко и блеснаха. Внезапното й осъзнаване смрази езика й.

Преди да може да извика, камата се заби в гърлото й, като преряза гласните й струни.

— Грррр! — ръмжеше гърлото й.

Гейзер от кръв изпръска стените.

Тя почти се повдигна.

Камата се плъзна срещу лицето й, връхлетя върху носа й и отряза върха му.

Тялото й се изви като дъга и очертанията на ребрата й изпъкнаха нагоре като скулптурен релеф. Пръстите й се свиха и се бореха. Кокалестите й хълбоци подскочиха нагоре.

Той я режеше. Режеше.

Тогава соковете на живота се раздвижиха в подутите му тестиси и бликнаха навън в момента на смъртта й.

Под него тялото й се извиваше в агонизиращи гърчове и когато той се отдръпна, последен изблик от сперма опръска триъгълника й от къдрави косми.

Няколко минути по-късно, с тяло, безчувствено от облекчение, той внимателно се промъкна до най-близката станция на метрото и се изгуби в тълпата.