Брайън Хейг
Игра за милиарди (29)

29

По-малко от някакви си двайсет и четири часа след като Харви Кринц бе извършил първата си кражба, в кабинета му се появиха агенти на ФБР. Бяха трима, с мрачни лица, в хубави сини и сиви костюми, и носеха заповед за арест. И не бяха в настроение за приказки. Шефът на Харви изскочи от работното си място и започна да задава въпроси на висок глас, но не получи отговор. Агентите показаха заповедта, извиха ръцете на Харви зад гърба му, щракнаха белезниците и го изведоха. Той опита да се възпротиви и поиска да се обади на адвоката си, но грубо му казаха да млъква. Нямал право на адвокат, докато не бъде регистриран, обвинен и обработен, както му обясниха със заплашителни гримаси. Освен това нямало да му трябва адвокат. Щял да му трябва свещеник.

Час след това тримата агенти му показаха няколко снимки, на които се виждаше как самият той рови из чекмеджетата на Мия Дженсън — явно в кабинета бе имало миниатюрни камери, които се бяха включили при непохватното му влизане предния ден, — и се съгласи с тях.

Надежда можеше да търси само от свещеник.

Почти по същото време друга група федерални осъществиха доста по-мащабна операция в офисите на охранителната фирма. Нахлуха през входа, размахаха заповеди и призовки, накараха служителите да застанат с лице към стената и да се разкрачат.

Бяха довели голям екип криминолози, които плъзнаха из помещенията, запечатаха компютрите и започнаха да изнасят купища документация, оборудване за следене, буквално всичко, което не беше фиксирано за пода или стените.

Дани Райън, приятел на Марти О’Нийл от времето, когато и двамата работеха в Бюрото, нахълта в кабинета му.

— Ей, Дани, какво става? — попита О’Нийл и се опита да се овладее. Седеше на стола с крака върху бюрото си и полагаше усилия да изглежда спокоен.

— Как си, Марти? — отвърна Райън, като че ли се срещаха на игрището за голф.

— Ти ми кажи.

— Бих казал, че не си добре, приятел.

— Предполагам, че имаш заповед за обиск или съдебно нареждане, за да предприемеш това нахълтване в частен офис. Искам да съм сигурен, че ще съдя когото трябва.

— Зарежи заплахите, Марти. Звучат глупаво.

— Така ли?

Райън кимна.

— Ти си толкова тотално загазил, че не знам откъде да започна.

— Ооо…?

— Помниш ли процедурата, или трябва да ти я обяснявам?

О’Нийл се надигна бавно от стола. В началото на стажа си в Бюрото беше участвал в доста арести. Колко пъти беше наблюдавал смесицата от емоции по лицата на загазилите и се беше чудил как ли би реагирал самият той на тяхно място. Сложи длани върху бюрото си и леко се разкрачи. Мислено си даде дума, че ще остане спокоен и невъзмутим. Че няма да се пропука. Щеше да покаже на някогашните си колеги как се държи един престъпник.

— Да, да — кимна той, — имам право да мълча. Да се обадя ли на адвоката си сега?

— Ще е губене на време.

— Мога ли поне да се обадя на жена си да не ме чака за вечеря?

— Тя знае, Марти. В момента други колеги са в домати и извършват обиск. Сигурен съм, че жена ти ще схване посланието.

Марти изведнъж изпита почти неудържимо желание да се разплаче. Коленете му се разтрепериха, гласът му стана писклив и пресипнал. Затвори очи и промърмори:

— Кога ще се прибера за вечеря у дома?

Райън разбра въпроса.

— Ако покажеш образцово поведение пред трима абсолютни тъпаци, от каквито най-често се състоят комисиите за предсрочно освобождаване, след около двайсет години. Съжалявам, Марти, няма да има споразумения. Хванахме трите маймуни, които влязоха с взлом в дома на Дженсън. И тримата проговориха. Хванахме Кринц и той също проговори. Преди седем месеца имаме незаконно проникване в частен дом в Джърси и… по дяволите, истината е, че имаме толкова доказателства и обвинения, че вече не знаем какво да правим с тях. Ти си бил много лошо момче.

Докато Райън го претърсваше, О’Нийл усети, че е бил изигран. През цялото време някой е дърпал конците, карал го е да подскача като глупак в края на дълга стегната примка.

— Поне ми кажи кой ме издъни пред вас — помоли се той дрезгаво.

— Дори и да знаех цялата история, нямаше да ти кажа. Ти обаче определено си се захванал с хора, с които не е трябвало. А сега мълчи и ме остави да приключа.

 

 

Когато висш агент на ФБР от вашингтонския офис изпрати покана, дори главният инспектор на Пентагона и директорът на СКР се отзовават.

Срещата беше уговорена за пет часа. Двамата висши служители на Пентагона, придружени от малка група сътрудници, пристигнаха пет минути по-рано с два еднакви черни седана с правителствени номера. Младши сътрудник ги посрещна на тротоара и ги преведе през охраната, после нагоре по стълбите.

Специален агент Мия Дженсън и висок мъж, който им се струваше някак познат, чакаха във фоайето. Мия отиде направо при Маргарет Харпър, директор на СКР.

— Агент Мия Дженсън — представи се тя. — Работя за вас.

Веждите на шефката й се повдигнаха с интерес.

— Чувала съм името.

В превод това означаваше: „Защото съвсем скоро те изритах от разследването на Капитол Груп.“

Без никакво колебание или допълнителни обяснения Мия й подаде лист хартия. Една изписана страница с подпис отдолу.

— Оставката ми — каза тя направо.

— Не разбирам.

— Влиза в сила незабавно. Одобрете я и готово.

— Защо е това?

— Ще разберете след няколко минути. Обещавам, че всички възможни въпроси ще получат отговор. Засега е във ваш интерес да я одобрите.

— Няма да направя подобно нещо, Дженсън. Нямам представа кога изтича договорът ви или в какви неприятности сте се забъркали.

— Не съм се забъркала в никакви неприятности, а договорът ми е без значение. Възнамерявам да ви връча най-тежкия случай на десетилетието. Ако не ме освободите, не мога да го направя.

Всички присъстващи се заслушаха в този прелюбопитен разговор. Харпър се замисли за момент над странното искане, после отговори:

— Не се пазаря с агентите си.

— Точно в това е цялата работа. Освободете ме и ще ви дам най-едрия случай, който някога сте виждали. Иначе няма да стане.

— Не разбирам.

— Помислете къде се срещаме. Ще предам материалите на друга разследваща агенция, а вие ще стоите отстрани и ще гледате. Повярвайте ми, във ваш интерес е да избегнете това.

Харпър пристъпи от крак на крак доста неуверено.

— Нека направим така. Ще подпиша временно освобождаване, ще чуя за какво става дума и после ще реша дали да стане перманентно, или да го прекратя.

Мия се замисли за момент.

— Добре, все ми е едно.

След миг ги въведоха в заседателната зала.

Специален агент Маркъс Грейвс вече беше там и седеше със сериозно изражение на лицето до голяма конферентна маса.

— Кафе и чай има в ъгъла — обяви Грейвс гостоприемно и посочи към две еднакви масички. На едната имаше два термоса и чаши, а на другата — портативно записващо устройство, свързано с две тонколони.

Никой не искаше чай или кафе. Вместо това бързо отидоха до масата и се настаниха. Мия и приятелят й седнаха в средата един до друг с мрачни, но иначе спокойни лица.

Извадиха се бележници, химикалки, столовете престанаха да стържат по пода. В мига, в който всички, изглежда, бяха готови, Мия им пожела приятна вечер и им благодари, че са дошли. После продължи:

— Името ми е Мия Дженсън. Завършила съм право и адвокатската колегия ми е дала разрешение да практикувам във Вашингтон. През последните две години бях специален агент в СКР, но преди две минути се оттеглих и сега отново съм в ролята на адвокат.

Томас Ръдърфорд, главен инспектор на Пентагона, но също така и юрист, погледна Грейвс и попита троснато:

— След като тя работи за нас, защо се срещаме тук?

— Защо не изчакаш да ти обясни тя?

— Предпочитам да чуя твоето обяснение.

Прозвуча разумно и Грейвс реши да се държи дружелюбно и да бъде отзивчив.

— Мия дойде при нас преди седем месеца. Зае се да разследва възможни престъпления на голяма фирма, изпълняваща поръчки за отбраната. Безпокоеше се за сигурността си и с основание, както се оказа. През последните няколко дни разбихме голяма престъпна група. Бяха влизали в дома й, започнаха да душат около миналото й. Сега предлагам да я изслушаме.

Главният инспектор сложи длани на масата и се вторачи в Мия. Изражението му беше по-скоро объркано, а не гневно, макар и да беше ясно, че му е неприятно всичко това да се случва на чужда територия. Харпър не беше объркана, а по-скоро ядосана — младшите агенти обикновено не изнасят мръсното бельо навън.

Мия посрещна погледите им, без да трепне.

— Бих искала да представя клиента си Джак Уайли. Допреди осем месеца той беше съдружник в „Колдрон“, частна инвеститорска фирма на Уолстрийт. Именно Джак насочи сделката с изкупуването на „Арван Кемикълс“, техния полимер и патентите им към Капитол Груп.

Представянето на Джак наелектризира помещението. Погледите се насочиха към него. Повечето от присъстващите присвиха очи, челата им се сбърчиха. През последните двайсет и четири часа всички бяха чули името му. Някои бяха видели и снимката му на първа страница в сутрешния вестник или по телевизията. Той беше издирваният в цялата страна беглец, усмихнатото лице от плаката „Търси се“ с награда пет милиона долара и много вероятно извършител на измама за двайсет милиарда. Някои от присъстващите си помислиха, че всъщност той не прилича много на публикуваната снимка — в действителност беше висок, по-слаб и не така загорял от слънцето. Джак се усмихна и кимна учтиво. Явно не се безпокоеше, че е сред толкова много представители на закона.

Мия изчака достатъчно, за да премине изненадата.

— От името на Джак предлагам следното споразумение — продължи тя. — Джак ще даде показания при едно условие. Ще го направи под формата на сигнал до властите. Вероятно сте запознати с тази програма, но няма да навреди, ако ви припомня основните положения. Миналата година федералното правителство похарчи повече от два и половина трилиона долара. Предвид факта, че поне десет процента от тази сума са били изгубени заради кражби, измами или злоупотреби, Конгресът прие закона за изобличителните сигнали, според който всеки, който изобличи измама, трябва да получи награда от една четвърт от сумата, която правителството успее да възстанови от мамещата фирма. А сега добрата новина. Джак не е алчен. Той ще се задоволи само с десет процента от това, което ще спести.

— Или просто можем да го арестуваме — заплаши Харпър. — Да го хвърлим в най-гадния федерален затвор, за да видим колко ще издържи, преди да проговори.

— Нямате основания — възрази Мия хладно.

— Какво ще кажеш за измама, кражба, фалшифициране на документи? Винаги можем да предявим някакви обвинения. Можем да подходим доста творчески. Все нещо ще мине.

— Джак не е направим нищо нередно. Той е невинен. И разполагаме с нужните доказателства, за да подкрепим това твърдение.

— Аз пък чувам за пръв път адвокат да твърди такова нещо за клиента си — каза иронично Харпър.

Мия отвори уста, за да възрази, но промени решението си.

— Искам да чуете един запис. — Тя кимна на един от агентите до Грейвс. Агентът стана, отиде до ъгъла и натисна бутона за възпроизвеждане.

В паузата Мия обясни:

— Единият глас е на Мич Уолтърс, изпълнителен директор на Капитол Груп. Разговаря с Даниъл Белуедър.

Двете имена накараха всички да наострят уши.

Уолтърс: Е, как мина снощи?

Белуедър: Чудесно. Трябваше да видиш физиономията на Робинсън, когато разбра, че ще седя до него.

Уолтърс: Той е тъп идиот. Винаги е бил такъв. Администрация, която е в състояние да го направи министър на отбраната, е или сляпа, или безумна.

Белуедър (смее се подигравателно): Така е, Мич, но знаеш, че на харизан кон зъбите не се гледат.

Уолтърс: Мислиш ли, че се хвана?

Белуедър: Започва. Още не напълно обаче. Може би наполовина.

Уолтърс: Какво ще стане с Дженсън?

Белуедър: Край с нея. Ще я отстрани от разследването още утре.

Уолтърс: Чудесно. Просто чудесно. Наистина си го изиграл.

Белуедър: Да, нали? А ти какво направи за каузата снощи?

Уолтърс (доста ядосано): Джаксън ме съсипа. Унищожавах доказателства и фабрикувах други… за да лепнем всичко на Уайли.

Мия махна с ръка и агентът спря записа.

Ако досега имаше някакви съмнения относно онова, което предлагаше Джак, те се изпариха за миг, но след тях останаха стотици въпроси и съмнения.

— Откъде го имате? — попита бившата шефка на Мия.

— Няма да отговаряме, преди да сключим споразумение. За да не се съмнявате обаче, ще ви кажа, че това е само мостра, малка хапка от огромен банкет. Джак има хиляди записи. Разкрил е една от най-големите измами на всички времена и разполага с фантастична фонотека от доказателства.

Ръдърфорд вдигна ръце и започна да разтрива челюстта си.

— Как можем да сме сигурни, че клиентът ти не е извършвал никаква престъпна дейност?

— Не е извършвал, но не може да сте сигурни. А и няма значение. Джак ще се ползва от пълния имунитет според закона за изобличителните сигнали. Ще бъде свободен от съдебно преследване във връзка с всичко, което има отношение към случая.

— Може да е по закона, но е нелепо.

— И не подлежи на обсъждане — отсече Мия. — Ако не получим имунитет, няма да има споразумение.

Главният инспектор също беше адвокат и знаеше кога си има работа с умен колега. Мия определено беше умна. Умните адвокати винаги имат резерви. Реши да пробва и подхвърли:

— А ако кажем „не“?

— Думите ми в никакъв случай не трябва да се тълкуват като заплаха — отговори Мия веднага, явно подготвена за подобен въпрос.

Лицата от другата страна на масата се изопнаха — разбира се, че тя се канеше да ги заплаши.

— Да кажем, че клиентът ми е взел мерки да предаде копия на всички записи и документи на някои много уважавани медии. Мисля си за „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“. Както знаете, и двата вестника обожават големите правителствени скандали.

Тя млъкна, за да огледа слушателите си. Все още не приемаха поражението си, но чутото определено не им хареса.

Мия се прокашля и настъпи педала още малко.

— Не искам да изпадам в подробности на този етап, но по телевизията записите ще прозвучат доста по-драматично. Мисля си за предаването „60 минути“ или дори за тричасово специално шоу в праймтайма. Може да говорим и за поредица от по един час всеки ден в продължение на шест седмици. Има доста материал, който да се покаже, и в голямата си част той е много смущаващ. Повярвайте ми, всички в тази стая имате силни основания да не допуснете подобно нещо.

— Например? — подкани Маргарет Харпър.

— Например може да не искате да ви обвинят, че не сте защитили един честен, полагащ много усилия агент, когато са ви наредили без никаква причина да го отстраните от случая.

Харпър извърна лице. Изведнъж си даде сметка какво означаваше току-що чутият запис. Как би изглеждало на първа страница по вестниците? А какво говореше Мия за праймтайма?

Мия се обърна към Ръдърфорд.

— Или другата бомба? Капитол Груп е имала пълен достъп до кабинета на главния инспектор. Днес следобед един от служителите ви е бил арестуван, защото е ровил из папките ми и е предал много важен документ на частна разследваща фирма, която работи за тях. И този служител не е бил единствената им платена слушалка. Искате ли да чуете още подробности? — попита Мия любезно.

Никой не искаше да слуша повече.

— Повярвайте ми — продължи Мия, — прослушала съм по-малко от една десета от записите. Половината Пентагон се споменава по един или друг начин, и то не в добра светлина.

— О, боже! — Сега главният инспектор започна да разтрива очите си. Главата му щеше да се пръсне от внезапно връхлетялата го мигрена. — Толкова ли е зле?

— „Уотъргейт“ на Никсън прилича на детска игра в сравнение.

— Кой е компрометиран?

— Кой не е? Много хора ще пострадат. Повечето обаче поне не са корумпирани, а по-скоро са проявили глупост, доверчивост или небрежност. Има много такива, но вие знаете какви са медиите и великата американска общественост. Не мисля, че ще обърнат внимание на такива нюанси в преценките си.

Лицата от другата страна на масата изразяваха смесица от шок, ужас и недоверие.

Мия реши да ги тласне отвъд границата.

— Самото разследване на Конгреса ще продължи с месеци. Тъй като са засегнати голям брой конгресмени и персонал, ще трябва да се устрои голям публичен линч, за да се тушира общественото възмущение. И се боя, че няма да е само полимерът. Капитол Груп има десетки договори с Пентагона. В записите на Джак има предостатъчно намеци и факти за корупция и по други сделки. — Млъкна за момент, за да подчертае щедростта на клиента си. — За тях няма да искаме компенсация.

— Защо ни включваш в играта? — попита главният инспектор. — Защо не се обърна само към приятелите си от ФБР?

Грейвс се наклони напред.

— Така се разбрахме, когато тя дойде при нас в самото начало — каза той. Видимо беше на нейна страна. — Даде ни някои материали, които бяха важни за нас. В разследващата фирма, за която стана дума, работят десетина наши бивши служители, пенсионирани или напуснали по други причини. Това ни злепоставя.

— А останалото е за нас? — попита Харпър и погледът й се плъзна от Мия към Грейвс.

Започваха да обсъждат подробностите.

— Мия много настояваше — призна Грейвс. — Държеше да има ясно разграничаване на отговорностите. Ще трябва да се освободите от доста хора.

— Тя ли го каза?

— В общи линии. Не забравяйте, че по онова време все още беше агент на СКР. Аз лично чух някои от записите. Тя не блъфира. Положението е по-лошо, отколкото можете да си представите.

— Значи сделката е вие да изперете вашето мръсно бельо, а ние — нашето? — обади се Ръдърфорд, който изведнъж се оживи.

— Достопочтените конгресмени също са наша работа — добави Грейвс и ги погледна твърдо — Не бих допуснал компромис.

— Разбира се. Няма проблем — отвърна Ръдърфорд веднага, всъщност повече от щастлив, че трябва да отстъпи по тази точка. Пентагонът се финансираше от Конгреса. — Не е в наш интерес да гневим поддръжниците си в Конгреса — добави той, след което двамата бързо се заеха да уточняват юрисдикции, обвинителни актове и съдилища.

Харпър и Ръдърфорд нямаше как да не забележат колко отстъпчив е Грейвс. Юмрукът на ФБР като че ли омеква, помислиха си те, но после си дадоха сметка защо е така: Грейвс беше чул доста от записите. Отстъпчивостта му нямаше нищо общо с колегиалната щедрост. Имаше предостатъчно материал, по който всички да работят доста време, и в момента го безпокоеше прекалено многото работа.

— Договорихме ли се? — попита Мия при първата пауза в разговора им.

Харпър и главният инспектор се спогледаха. Не беше никак трудно да се разгадаят погледите им. Решението беше ясно.

Мия спокойно извади лист и го плъзна по масата към главния инспектор. Ръдърфорд го взе, Харпър се наклони към рамото му. Двамата го прочетоха заедно — кратко, прецизно формулирано споразумение, което изброяваше всички условия на Мия, от десетте процента награда за Джак и неговото оневиняване до постоянното освобождаване на Мия от СКР. Главният инспектор се подписа под текста и го върна през масата.

Мия го прибра в куфарчето си и каза:

— А сега мисля, че е време Джак да ви обясни какво купувате.