Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (6)

6

Няма да срещнеш мъж на име Драго в Лондон. Думите на Рамона оставиха дълбока празнина в сърцето на Лара. Как би могла да продължи да съществува в свят без Драго? Любенето с него беше най-радостното, най-вълнуващото нещо, което някога беше правила. У него имаше нещо тайнствено. Кой беше той? Обичаше ли го друга жена? Щеше ли да я забрави, след като замине? Тя се беше омъжила за него, когато той беше прекалено болен, за да знае какво прави, и глупаво се беше надявала, че помежду им ще се породи нещо повече.

Лара знаеше, че не е законно свързана с Драго. Най-доброто, което би могла да направи за него, бе да престане да задава въпроси за миналото му и да се наслаждава на времето, което им оставаше да бъдат заедно. Баща й никога не би й позволил да се омъжи за човек с подозрително минало, изпълнено с насилие, както и без никакво бъдеще. Нито пък щеше да признае циганския й брак.

Лара въздъхна тежко, сърцето й беше разбито. Каква глупава гъска е била! Ако Драго действително се интересуваше от нея, щеше да иска тя да бъде с него. Но той й бе казал направо в очите, че раздялата им ще е окончателна.

Така да бъде. Когато настъпеше моментът, Лара се закле да го остави да си тръгне, без да разкрива колко е сломено сърцето й. Не й беше останало нищо друго, освен гордостта.

Джулиън се изми бързо във вира, после се върна в лагера и си сипа от овесената каша, която къкреше в тенджерата на Рамона. Лара още не беше излязла от фургона, не се виждаха нито Рамона, нито Пиетро. След снощното празненство ранобудниците бяха малко.

Джулиън се нахрани, после отиде в заграждението за добитък, за да помогне на Рондо в грижите за конете. Утре щяха да потеглят за панаира и той знаеше, че Пиетро би искал конете да изглеждат добре.

Рондо почти не показа, че го е забелязал, и Джулиън се запита дали още ревнува от него. Мислите му се върнаха към последната нощ, той си спомни как безкрайно се бяха любили с Лара. Признаваше си, че беше малко пиян, но знаеше какво прави и си спомняше чудесно великолепието на тази нощ. Девствеността й го потресе, и сега го мъчеше мисълта кой ли ще бъде следващият й любовник.

Тази мисъл го накара да се намръщи жестоко. Всъщност не би трябвало да го интересува, но представата за Лара в чужди обятия определено беше неприятна и даже повече от неприятна, когато осъзна, че новият любовник на Лара най-вероятно ще е Рондо. Не че Джулиън имаше каквото и да било против младия циганин, който като че ли наистина беше привързан към Лара.

— Проклятие — измърмори той под нос.

Всичките тези предположения го подлудяваха. Той имаше мисия; да намери убиеца и да прекъсне кръга на контрабандата, която лишаваше правителството от така необходимите постъпления. Никъде в тази задача нямаше място за омайна млада циганка.

Джулиън забеляза, че Рондо го гледа сърдито, но реши да не обръща внимание на това. Имаше си достатъчно грижи и без да се забърква с ревнив вероятен любовник. Дължеше прекалено много на тези хора, за да допусне враждебни чувства да вредят на отношенията му с тях.

Върна се в лагера едва когато стана време за вечеря. Седна при останалите и получи чиния с храна. След миг Лара седна до него.

— Къде беше цял ден? — запита тя.

— Работих при конете.

Той се вгледа в лицето й под полуспуснати клепачи, омаян от сладката извивка на устата й, от екзотично дръпнатите й очи. Размърда се, изведнъж му стана горещо. Само като я гледаше, се втвърдяваше. Самата мисъл за нея го караше да набъбва. Плътните й, сочни устни, закръгленото й малко тяло, страстта й. Повече от всичко — страстта й. Снощи беше отприщил нещо диво и необуздано у нея.

Наведе се напред, и прошепна:

— Добре ли си? Бях доста груб с тебе снощи.

Бузите й добиха цвета на тъмна роза под гладката златиста текстура на кожата й.

— Добре съм — каза тя с нисък глас. — Ти си нежен мъж, Драго. Една жена не би могла да иска по-добър любовник за първия път.

Джулиън изведнъж загуби апетит. Устата му пресъхна. Той остави внимателно чинията си.

— Ще отидем ли във фургона?

Лара го изгледа с блеснали очи. Лекото й колебание го накара да замре. Щеше ли да му откаже?

— Май съм прекалено припрян — проточи той лениво. — Ако съм те изтощил снощи, трябва само да кажеш.

Лара се изчерви още повече, докато оставяше недокоснатата си чиния до неговата.

— Уморена съм, но не изтощена. Най-добре е наистина да си легнем рано.

Устните му трепнаха развеселено. Поканата в дълбините на екзотичните й очи беше ясен знак, че малката огнена циганка знае точно какво иска той. Освен това тя го искаше не по-малко. Джулиън стана и протегна ръка. Тя я пое и той я дръпна да се изправи. Ръка за ръка двамата се отдалечиха към фургона си, без да подозират тъмния поглед на един мъж, който ги следеше.

— Цял ден те желая — каза Джулиън, изненадано осъзнавайки, че говори сериозно. — Каза, че си добре след снощи. Ще можеш ли… искаш ли ме пак?

— Искам те — прошепна тя, като се хвърли в прегръдките му.

Ръцете му я обгърнаха. Тя разтвори ризата му и се притисна до голата му гръд. Той впи устни в нейните, целувката им стана хищна, желанието — неутолимо. Той я зацелува жадно, докато в същото време смъкваше блузата от раменете й, за да обхване гърдите й. Те изпълниха ръцете му като тежки плодове. Дълбоко в гърлото му се зароди нисък стон. Джулиън усети как зърната й се втвърдяват под дланта му, и поиска да вкуси тъмните плодове, да ги засмуче и да ги облизва, докато Лара не започне да моли за милост, но тя имаше други идеи.

Отдели уста от неговата, плъзна длани по горещите му рамене и гръд и погали с устни силната му шия. После плъзна език надолу по мускулите на гърдите му, докато те не срещнаха твърдото мъжко зърно.

Джулиън нямаше представа как стана всичко, но след броени мигове двамата лежаха голи на леглото, окъпани в златистата светлина на свещта, а телата им блестяха от пот. Той се извъртя, положи я върху себе си, разтвори краката й и се вмъкна между тях. Тя се уви около него.

— Язди ме, сладка дивачке — подтикна я той, докато извиваше ханша си и навлизаше дълбоко.

Лара постепенно го пое във влажната си горещина. Той я усети как се разтяга, докато я изпълваше с твърдостта си. Грациозно се изправи върху него, почти изхлузвайки го, после рязко се наниза докрай, отмятайки къдравата си грива върху лицето му.

Джулиън почувства трепетния й дъх на бузата си, когато Лара започна да го язди като жребец. Ритъмът ставаше все по-забързан, докато тя не се измори. Тогава собствената му жажда взе връх. Ревът на насладата му разтърси стените на малкия им фургон.

Унесоха се в сън, после отново се любиха. Почти не говореха, защото знаеха, че страстният им съюз е обречен. Двама различни хора от различни светове нямаха право да бъдат щастливи заедно.

На следващата сутрин керванът потегли за Локърби. Джулиън помогна да подкарат конете зад фургоните.

Панаирът започваше след два дни и Пиетро искаше да стигнат там навреме.

Спряха на смрачаване и останаха да лагеруват за през нощта до една река. Джулиън жадно предвкусваше момента, когато с Лара щяха пак да останат сами и ще се любят. Вътре в шарения им фургон грижите му избледняваха като някакво далечно минало. Отговорностите му като глава на фамилията Торнтън вече не изглеждаха важни. Неговата мисия за правителството не значеше нищо, когато Лара го прегърнеше. Дори спомените за Даяна не нахлуваха сред стените на уютното убежище, където се усамотяваше с пламенната си циганска булка.

На следващата сутрин керванът потегли току след зазоряване. Джулиън яздеше с конете, а умът му беше пълен с мисли за Лара. Нейната страст предната нощ беше неизчерпаема, почти безумна. Дали тя усещаше, че времето им заедно изтича? Ореховото олио по кожата му избледняваше. Той очакваше цветът да се изгуби напълно до края на панаира.

Стигнаха Локърби в навечерието на откриването. Пиетро избра място за лагеруване недалече от полето, където щеше да се състои панаирът, и скоро лагерът се оживи. Лара беше обяснила на Джулиън как протичат панаирните дни. Жените ще се разхождат наоколо, ще продават дрънкулки и ще гадаят. Рамона ще има своя палатка, където ще гледа в кристална топка и ще предсказва бъдещето на хората срещу сребърни монети. Пиетро и мъжете, които няма да пеят и да танцуват, ще се заемат с продажбата на конете.

Джулиън реши да не се набива на очи, защото мястото беше наистина пълно с хора и бе твърде възможно някой от неговите приятели или врагове да го познае.

Лагерът утихна рано тази нощ. Пиетро поговори поотделно с всяко семейство за задачите им. Искаше конете му да бъдат на място и хората му да са готови, когато панаирът започне. Парите, спечелени тук, щяха да ги хранят през зимните месеци. След панаира Пиетро възнамеряваше да върне Лара на баща й, катунът да лагерува в земите на провинциалното му имение през зимата.

Аристократът великодушно беше позволил на циганите да отсядат в земите му когато поискат — заради връзките им с дъщеря му.

Джулиън се люби бавно и нежно с Лара тази нощ. Два пъти я доведе до трепетна кулминация. Преди тя да се унесе в сън, той я запита какво смята да прави утре на панаира.

— Обикновено стоя пред палатката на Рамона и каня хората вътре, за да им гадае — каза тя сънено. — Пиетро не ми позволява да се разхождам сама като другите жени.

Вълна на огромно облекчение се разля из тялото на Джулиън. От опит знаеше, че циганките често продават телата си и се скриват в гората с набелязания мъж. Обикновено мъжете се връщаха от такива любовни срещи без някое ценно бижу или без кесията си. Джулиън знаеше, че Лара няма да продава тялото си, но се страхуваше, че някой грубиян може да я вземе за проститутка и да я насили.

— Доволен съм — забеляза той, прозявайки се. — Едно нещо по-малко, за което да се тревожа. Ако смяташе да обикаляш наоколо с другите жени, щях да ти го забраня. Няма да съм наблизо, за да те защитавам. Смятам да стоя при конете по време на панаира.

— Пиетро винаги ме наглежда. Ще бъда добре.

Удовлетворен, Джулиън я притисна в прегръдките си и се унесе в сън.

Възбуда владееше лагера цялата следваща сутрин. След закуска започнаха да се готвят за панаира. Слънцето още не се беше показало, когато Пиетро и другите мъже потеглиха натам. Джулиън ги следваше с конете.

Сергиите тъкмо отваряха. Лара отиде с Рамона и Пиетро, докато Джулиън помагаше да вкарат конете в грубо скованото ограждение, където бъдещите купувачи да могат да ги оглеждат и да се пазарят, за да сключат добра сделка. Не мина много време и към панаира започнаха да прииждат хора от околните градове. Конете на Пиетро веднага привлякоха внимание.

Джулиън не беше избрал най-доброто място, където да остава незабелязан. Мъжете посетители на тумби се въртяха около конете почти непрекъснато. Сключваха се сделки и доволните нови собственици отвеждаха животните. В края на първия ден останаха достатъчно първокласни коне, за да гарантират печалба и за следващия ден.

Джулиън се готвеше да се върне в лагера, когато някой го потупа по рамото.

— Човече, интересува ме онзи пъстрият, сивият. Може би да го погледна отблизо?

Джулиън замръзна. Този глас! Познаваше го като своя собствен. Проклятие! Какво прави Синджън толкова далече от дома? Джулиън се обърна бавно, вглеждайки се в красивото лице на брат си.

За чест на Синджън той не направи нищо, с което да се издаде, че е познал Джулиън. Просто го загледа зяпнал, с присвити в неверие очи.

— По дяволите, Джулиън, това е последното място, където очаквах да те намеря. И още по-малко пък облечен като циганин. Гледай да имаш разумно обяснение. Ема е полудяла от тревоги. С Рори бяхме тръгнали към Лондон да те търсим, когато чухме за панаира. Не беше много далече, така че се отбихме от пътя, за да погледнем конете.

— Няма нужда да продължавате към Лондон — отвърна Джулиън. — Връщам се в града след панаира.

Джулиън трепна, когато Синджън тупна раненото му рамо. Раната беше излекувана, но мястото още беше чувствително.

— Джулиън, какво има? — Като не получи отговор, младият брат извика: — Ранен си! Господи, какво е станало?

— Нищо ми няма, бъди спокоен — увери го Джулиън. — Върни се у дома при Кристи и децата. Аз ще се оправям с Ема.

— В беда си, усещам. Защо си облечен като циганин? Къде беше? Как да ти помогна?

Челюстта на Джулиън се стегна.

— Не мога да ти кажа. Няма как да ми помогнеш сега. Ако имам нужда от помощ, ти ще си първият, към когото ще се обърна.

С ъгълчето на окото си Джулиън видя Лара да се приближава и се опита да отпрати Синджън. Но не успя.

— Драго! Готов ли си да се връщаме в лагера?

— Драго? — повтори Синджън, вдишал въпросително вежда.

— Не казвай нищо — изсъска Джулиън.

— Всички тръгват — каза Лара, отправяйки мила усмивка към Джулиън. — Идваш ли?

— Ти отивай, Лара, ще те настигна — каза Джулиън, молейки се дано Синджън да не го издаде. — Говорех за един кон с този джентълмен.

Лара се взря в Синджън за един дълъг момент, после се усмихна неуверено на Джулиън.

— Много добре. Не се бави.

И побърза, за да настигне група жени, които се връщаха в лагера.

Синджън подсвирна тихо.

— Каква красавица. Ще ми разкажеш за нея.

— Друг път — каза Джулиън, взирайки се подир Лара.

Лекото полюшване на ханша й накара гореща кръв да нахлуе в слабините му. Трябваше му голямо усилие, за да отмести поглед и да обърне отново вниманието си към брат си.

— Значи така, а? — каза Синджън, подсмихвайки се многозначително. — Не съм си и помислял, че ще си паднеш по циганка. Не и Джулиън, благоприличният ми и скучен брат.

— Стига, Синджън — предупреди го Джулиън. — Прибирай се у дома. Както виждаш, добре съм.

— Ще вземеш ли циганката със себе си?

— По дяволите! — изруга Джулиън. — На Лара не й е мястото в Лондон. Искаш ли сивия кон?

— Колко?

Джулиън назова цена, която знаеше, че ще удовлетвори Пиетро. Синджън огледа коня и се съгласи с цената. Плати и Джулиън му подаде юздите.

— Сигурен ли си, че си добре? — запита Синджън.

— Напълно.

— Гледай да е така — измърмори Синджън. — Рори е тук някъде. Ще го взема и се връщаме в Гленмур. Ще пратиш вест, нали?

Джулиън тупна Синджън по рамото.

— Да, имаш думата ми.

Синджън отведе коня и Джулиън се запъти обратно към лагера… и към Лара. Нямаше търпение отново да се люби с нея в усамотението на фургона им. Изведнъж си спомни думите на Синджън. Брат му като че ли мислеше, че той е обсебен от Лара, дори намекваше, че се е влюбил в нея. Глупости, помисли Джулиън. Разбира се, Лара беше непредвидено разсейване, но никога не би позволил на увлечението по огнената циганка да попречи на задълженията му.

Джулиън отведе Лара във фургона им веднага след вечерята. Макар че не казваха нищо, и двамата знаеха, че времето им заедно изтича. Любенето им тази нощ, макар и не по-малко пламенно, беше остро напомняне, че нищо не е вечно.

В края на панаира организираха тържество, за да отпразнуват успешния завършек на едноседмичното събитие. Тази вечер в лагера имаше изобилие от ядене, пиене и весело настроение. Повечето коне бяха продадени, много от гостите на панаира бяха пожелали да узнаят съдбата си. Дори продавачите на дрънкулки бяха доволни от спечеленото.

Всички, освен Джулиън и Лара бяха в празнично настроение. Джулиън беше решен да си тръгва. Преди да започне тържеството, беше потърсил Пиетро, за да поговорят насаме.

— Време е да си вървя, Пиетро.

— Ти знаеш кое е най-добре за тебе — отговори старейшината.

— Никога няма да забравя какво направихте за мене ти и твоите хора. Дължа ви живота си. Кажи ми къде да ви намеря в следващите няколко седмици и ще се погрижа за подходящо възнаграждение.

Пиетро поклати глава.

— Не искаме нищо от тебе, Драго. Катунът ни има късмет. Добре сме и занапред ще бъдем добре. Можеш да вземеш един от конете, за да пътуваш по-бързо.

— Благодаря. Кой знае? Може един ден пътищата ни пак да се пресекат.

— Моля те само да се разделите с добро с моята внучка. Заминаването ти ще бъде трудно за нея.

Вината накара Джулиън да отмести поглед.

— Пиетро, този брак… как да ти обясня? Аз съм англичанин. Бракът ми с Лара не важи пред никой съд. Лара е…

— … циганка — довърши Пиетро с лек укор в гласа. — Много под твоя ранг.

Джулиън го изгледа остро.

— Не съм споменавал да имам титла.

— Не беше нужно. Още от самото начало се виждаше, че не си обикновен човек. Въпреки това сме доволни, че ти спасихме живота. Ако Лара не беше казала, че си й съпруг, сега щеше да си мъртъв. Ти се възползва от нея така, както мъж се възползва от съпруга. Нека съвестта те напътства по отношение на Лара.

— Съвестта няма нищо общо с решението ми да си тръгна — възрази Джулиън. — Лара много добре знаеше за намеренията ми, още от самото начало. Не искам да изглеждам коравосърдечен, защото тя е жена, достойна за всеки мъж, но никога няма да се оженя. В миналото ми има известни събития, които ме накараха да се откажа от брака.

Пиетро се вгледа в лицето му.

— Ти си неспокоен човек, Драго, преследват те събития, които не можеш да промениш. Няма да те укорявам, че се възползва от внучката ми, защото Рамона настоя, че твоето идване било божие дело. Ако си решил да се разделиш с Лара, така да бъде. Върви си с мир, Драго. Вярвам, че един ден пак ще се срещнем.

— Грижи се за Лара — отговори Джулиън. — За краткото време, откакто я познавам, ми стана скъпа.

Обърна се и се отдалечи, без да чака отговора на Пиетро.

Пиетро се загледа след него със замислено изражение. Обгърна раменете на Рамона, когато тя се приближи към него след малко.

— Драго си тръгва — каза Рамона.

В гласа й не се долавяше въпрос.

— Да. Утре.

Погледът на Рамона откри Лара сред циганското гъмжило.

— Това не е краят за тях.

— Драго казва, че е.

— Пф! Какво знае той? — Тя сграбчи коравата ръка на Пиетро. — Страхувам се за внучката ни, съпруже.

Пиетро целуна набръчканата й буза.

— Трябва да вярваме, че баща й ще я пази, Рамона. Ако съдбата срещне Драго и Лара в Лондон, сами ще намерят пътя си.

Лара видя Драго да говори с Пиетро и интуитивно разбра какво обсъждат. Драго щеше да си замине. Тя знаеше, че този ден наближава, и беше смятала, че е подготвена за него. Но да бъде подготвена означаваше нещо повече от мисленото привикване с тази неизбежност. Умът й знаеше, че не е съдено да бъде с него, но сърцето отказваше да слуша.

Драго се беше любил с нея, без да ангажира сърцето си. Тя не можеше да изисква любов там, където я няма. Харесваше му да се люби с нея, тя знаеше това, но знаеше и че той няма търпение да си замине и да продължи да живее собствения си живот. Тя нямаше да го спре, макар ужасно да се страхуваше, че враговете му ще го спипат, щом излезе от защитата на циганския катун.

Побърза към Драго в мига, когато го видя да се отдалечава от дядо й.

— Тръгваш.

Твърдението й като че ли засегна нещо кървящо у него. Той изглеждаше измъчен, сякаш нещо отвътре го разкъсваше.

— Трябва да поговорим, Лара. Ела във фургона.

Тя още не беше готова да чуе прощалните му думи.

— Не може ли по-късно?

— Не. — Той протегна ръка. — Ела.

Тя хвана ръката му и го последва в техния фургон. Той затвори решително вратата и я отведе към леглото.

— Седни.

Стягайки сърцето си за думите, които щяха да я наранят, тя кацна на ръба на леглото.

Той се заразхожда напред-назад.

— Спри! — извика Лара. — Просто кажи каквото имаш да казваш и да свършваме с това.

Драго спря изведнъж и коленичи преди нея. Хвана ръцете й.

— Не съм ти казал нищо за себе си поради простата причина че исках да предпазя тебе и хората ти от моите врагове. Колкото по-малко знаеш за мене, толкова по-защитена ще бъдеш.

— Ти така каза — отвърна тя кисело.

— Това не се е променило. Вече обсъдихме циганския ни брак и знаеш позицията ми.

Брадичка на Лара се вдигна.

— Не съм искала нищо от тебе.

Щом се върнеше при баща си, името на Драго никога нямаше да излезе от устните й. Само сърцето й щеше да знае за болката й.

— Никога нямаше да те взема, ако подозирах, че си невинна — продължи той. — Загубих си ума. Струваше ми се, че толкова искаш да…

— Исках.

Главата на Драго се стрелна нагоре.

— Аз бях опитният. Трябваше да разбера. Никога няма да те забравя, Лара. Ако положението беше друго…

— Положението можеше да бъде друго, ако не бях циганка — нападна го тя. — Не мога да променя това, което съм.

— Така е. И аз не мога да променя това, което съм.

— Кога трябва да заминеш?

— Утре. Малкото останало орехово олио по кожата ми може да мине за летен загар. Отговорностите ми…

— Не искам да слушам за тях. Върви, щом трябва, няма да те спирам. Дори циганите си имат гордост.

Струваше й се, че никога досега не е виждала толкова измъчен човек.

— Опитай се да не ме мразиш, скъпа. Раздялата не е лесна и за мене. Винаги ще си спомням за времето с тебе като за истински рай. Животът ми никога не е бил толкова прост и толкова приятен.

Само това ли можеш да ми кажеш, извика сърцето на Лара.

— Искам да се любя с тебе тази вечер, Лара, но не и ако ти не искаш.

Да не искам ли? Тя копнееше за това, имаше нужда от него.

— Желая те със сърце и душа. Само ми кажи едно нещо. Има ли друга жена в живота ти?

Сенките в очите му станаха по-дълбоки.

— Вече не.

Лара чу всичко, което имаше нужда да узнае. Очевидно Драго беше от онези мъже, които обичат само веднъж, дълбоко, от цялото си сърце. Никоя друга жена не би могла да заеме мястото на онази, която е загубил.

Тя вдигна лице.

— Целуни ме, Драго. Тази вечер си мой. Погледни ме и ми кажи, че мислиш за друга жена, когато се любиш с мене.

Той седна до нея на леглото.

— Не мисля за никоя друга, освен за тебе, моя огнена циганко. Ароматът ти, вкусът ти, прегръдките ти… ти ме възбуждаш непоносимо.

Силните му длани обхванаха лицето й и устните им се сляха. Той започна да я целува бавно, с такава страст, с такава нежност, че очите й се замъглиха от сълзи. Как щеше да съществува без Драго? Целувката му стана по-дълбока; езикът му се гмурна в устата й и способността й да мисли изчезна.

Възбуда разтърси Джулиън, гореща и интензивна като светкавица. Никоя жена досега не беше карала тялото му да пее и кръвта му да се сгъстява така, както тази млада циганка. Да целува Лара беше чисто удоволствие. Да се люби с нея беше чист екстаз. Да се раздели с нея — самият ад. Ако не беше граф, щеше да прати по дяволите благоприличието и обществото и да я отведе в Лондон със себе си. Хората можеше да сметнат, че благовъзпитаният граф Мансфийлд си е загубил ума, но цялото висеше общество щеше да му завижда.

Мислите му се пръснаха, когато Лара плъзна пръсти в отвора на ризата му. Ръцете й бяха топли и меки, безкрайно възбуждащи върху гърдите му. Той успя да разкопчае предницата на панталоните си и копчетата на ризата си, докато ръцете й бродеха по мускулестите му рамене и гърди и надолу, по корема към…

Стон на дива наслада избликна от гърлото му, когато пръстите й го обгърнаха. Той задърпа блузата й и я скъса в нетърпението си да я види гола. Дрехите отлетяха, устните се сляха, ръцете бяха навсякъде. Той прокара палеца си по втвърденото й зърно. Наведе глава и го пое между зъбите си. Лара ахна; той усети треперенето й. Джулиън разбра, че и тя е толкова възбудена, колкото и той, когато тя хвана главата му и я задържа към гърдите си. Той засмука зърната й, вкусвайки нежните стонове, които се изтръгваха от гърлото й, тъжно осъзнавайки, че няма да ги чуе никога повече.

Тя се пресегна, хвана члена му и той се уплаши, че ще излее семето си в ръката й. Започна да се бори да си възвърне самообладанието. Не му беше приятна мисълта да се изложи в последната вечер, когато са заедно. За миг помисли дали да не я вземе бързо, както изискваше тялото му, но почти веднага отхвърли тази мисъл. Обърна я по корем и я повдигна на колене и лакти.

Лара изписка изненадано.

— Какво правиш?

— Не си ли виждала как се съвкупяват конете?

— Разбира се, но какво общо има това с… ох…

Той разтвори коленете й, настани се зад нея и нежно я близна по врата. Погали цепнатината й и я опита с пръсти. Обля ги влага. Топлината й го опари. Той я разтвори и проникна дълбоко в нея. За да не свърши преждевременно любенето им, остана неподвижен за един дълъг, напрегнат момент.

— Драго, моля те. Прекрати това мъчение.

Молбата й го разтърси. Той хвана ханша й, за да я задържи на място, и започна да навлиза и да излиза, стиснал зъби, отметнал глава, с нисък стон, заседнал в гърлото му. Кулминацията дойде изведнъж, с огромна сила. Двамата стигнаха до края заедно, като едно тяло и една душа, но толкова разделени, колкото може да бъдат двама злочести любовници.

Лара остана да лежи спокойно в ръцете на Драго, докато дишането им отново стана нормално. Искаше й се тази нощ да не свършва, но знаеше, че зората ще се появи на източното небе така несъмнено, както че след нея ще дойде денят. Нямаше да моли Драго да остане, нямаше и да го моли да я вземе със себе си. Положението беше невъзможно и за двамата. Той имаше отговорностите, за които спомена, а тя имаше баща, който я чакаше. Но мисълта, че Драго може да я остави, без да погледне назад, въпреки всичко беше болезнена.

Изведнъж, изневиделица я връхлетя стряскащо предчувствие.

— Пак ще се срещнем, Драго — прошепна тя. — Когато изпаднеш в опасност, ще бъда до тебе.

— Съмнявам се, скъпа — отговори той. — Предпочитам да мисля, че ще живееш благополучно с твоите хора в някоя далечна част на Шотландия. Няма да ти хареса нито Лондон, нито интригите му.

— Там ли отиваш? В Лондон? В Лондон ли е домът ти?

Той мълча толкова дълго, че Лара разбра, че е навлязла в забранени пространства.

— Извинявай. Няма нужда да отговаряш на тези въпроси. Знам, че не обичаш да говориш за себе си. Прости ми.

— Толкова малко време ни остава, скъпа. Има други неща, които бих искал да правим, вместо да говорим.

— Да — прошепна Лара, обвивайки ръце около врата му.

Ако това беше последната им нощ заедно, нека тя бъде незабравима.

Любиха се отново, преплели ръце и крака, притиснали тела едно о друго, устни и ръце изследваха места, които може би бяха пропуснали при първото си трескаво сливане. После заспаха. Когато Лара се събуди на следващата сутрин, Драго си беше отишъл.

А с него — и сърцето й.