Пиер Байяр
Как да говорим за книги, които не сме чели (10)

Глава четвърта
С любимото същество

Където си даваме сметка с Бил Мъри и неговия мармот, че идеалната възможност да съблазниш някого, говорейки за книгите, които обича, без да си ги чел ти самият, би била да спреш времето

Можем ли да си представим, че две същества могат да бъдат толкова близки, че техните вътрешни книги поне веднъж да съвпаднат? Нашият следващ онагледяващ пример ще покаже една опасност от друг характер. Вече не случаят да изглеждаш натрапник в очите на автора на книгата, а този да не можеш да съблазниш жената, в която си влюбен, тъй като не си чел книгите, които тя обича.

Дори е банално да се каже, че нашите сантиментални връзки са дълбоко белязани от книгите, и то още от детство ни. Те са такива първо поради влиянието, което персонажите от романите упражняват върху избора ни в любовта, щрихирайки недостижимите идеали, по които се опитваме, най-често неуспешно, да моделираме другите. Но още по-изтънчено любимите книги рисуват една вселена, която ние тайно обитаваме и в която желаем другият да заеме място като персонаж.

Да имаме, ако не същия тип четене, то поне общо четене с другия (а това предполага всъщност и подобно не-четене), това е едно от условията за добро любовно разбирателство. Откъдето възниква и необходимостта още в началото на връзката да се покажем на висотата на очакванията на любимото същество като го накараме да почувства близостта на нашите вътрешни библиотеки.

* * *

Странна история се случва с Фил Конърс — въплътен на екрана от Бил Мъри — героят от американския филм на Харолд Реймис „Омагьосан ден“^[1]. Известен водещ на метеорологичните прогнози в голям американски телевизионен канал е изпратен посред зима заедно с продуцентката на предаването Рита (въплътена във филма от Анди Макдауъл) и един кинооператор да отрази важно събитие в провинцията — Денят на мармота. Церемонията, която се показва директно от много други медии, се състои всяка година на 2 февруари в малкото градче Пънксътаун в Пенсилвания. На този ден измъкват от убежището му един мармот на име Фил и интерпретирайки реакциите му, гадаят дали зимата ще продължи през следващите шест седмици. По време на телевизионното предаване се предлага и метеорологичната прогноза на учените за този период от време.

Пристигнал в градчето Пънксътаун със своя екип, Фил Конърс прекарва една нощ в семеен пансион и се явява на сутринта на снимките, коментирайки реакциите на мармота, които тази година предсказват удължаване на зимните студове. Тъй като изобщо не желае да се задържи в малкия град — свят, към който е напълно алергичен, — Фил е планирал да се върне в Питсбърг още същия ден. Колата на екипа обаче е блокирана от ледения вятър и снега на излизане от града. Тримата журналисти трябва да прекарат още една нощ в провинцията.

* * *

За Фил всичко започва на другия ден сутринта, ако може така да се каже, защото точно за него няма следваща сутрин. Събуден в шест часа от музиката на своя радиочасовник, той забелязва, че тя е същата като от предишния ден. Все още обаче не е особено обезпокоен. Тревогата започва да го завладява, когато си дава сметка, че продължението на предаването е абсолютно същото като това от предния ден и че баналните житейски сцени, които той фиксира от прозореца си, са се случили и един ден по-рано. Тази тревога нараства, когато излизайки от стаята си, Фил среща същия мъж като предишния ден и той се обръща към него със същите думи.

Фил постепенно разбира, че преживява отново същия ден. По-нататък действително всичко е повторение на сцени, които е преживял двадесет и четири часа по-рано. Например среща същия просяк, после е спрян от същия приятел от университета, с когото не са се виждали от години. Той е станал застраховател и иска да му продаде на всяка цена полица. И стъпва в същата локва вода. Пристигнал на снимачната площадка, той присъства на същата сцена на показване на мармота Фил, който дава същата прогноза.

На третия ден от престоя си в Пънксътаун Фил разбира със сигурност, слушайки за трети път на своето радио същата мелодия, че объркването на времето, в чиято жертва се е превърнал, не засяга само един ден и че е осъден вечно да преживява едно и също, без надежда да се измъкне нито от провинциалния град, нито от времевия период, в който е затворен. Пълно затваряне, тъй като дори смъртта престава да бъде освобождение. Решен да приключи с всичко това, след многобройни повтарящи се дни, след консултации с лекар и психоаналитик, неспособни да му окажат помощ в този непредвиден от медицината случай, Фил открадва за отмъщение мармота, после отмъква и кола. Преследван от полицията, той се хвърля с животното в една яма. На другия ден сутринта се оказва невредим в леглото си, а по радиото звучи същата музика. Вън пък се точи същият ден…

* * *

Това объркване на времето е източник на цяла серия оригинални ситуации и съответно на такива в речта. Присъстващ на две сцени едновременно — сцената на деня и тази на другите дни, минали и бъдещи, Фил може да си позволи да се заиграва постоянно с двусмислието, дарено му от това застопоряване във времето. Например да заяви на любимата жена, чието лице рисува на снега, че е прекарал известно време да я изучава.

Преживяването до безкрайност на един и същи ден има своите неудобства, но носи и предимства. Позволява да извършиш действия, които са възможни само след детайлно опознаване на организацията на всеки ден, понякога до секунда. Така Фил забелязва, че един конвоиращ парични суми оставя за няколко секунди при спирането пред банката един от чувалите в задната част на фургона без наблюдение. Той може да го присвои, възползвайки се от този момент на невнимание. Ситуацията му осигурява абсолютна безнаказаност, понеже Фил е сигурен, че каквото и да прави, грешките и престъпленията му ще бъдат изтрити през нощта. Може и да си позволи да наруши ограниченията в скоростта, да шофира по ж.п. линията и прочие. Полицията ще го арестува, но това няма никакви последици, тъй като идва сутринта и започва новото повторение на деня.

Всъщност това застопоряване на времето позволява да се използва методът на опити и грешки. Фил си набелязва една съблазнителна млада дама, която разпитва за името й, за гимназията, в която е учила и за преподавателя й по френски. После, на „другия ден“, й се представя като бивш съученик. Припомняйки си с нея юношески преживявания, той увеличава по този начин шансовете си да я вкара в леглото си.

* * *

Влюбил се постепенно в Рита, продуцентката на предаването, Фил предприема стъпки да я съблазни по метода на подобрението, който, лишавайки фактите от последиците им, позволява човешките отношения да се повтарят във времето. Отивайки да пие по чаша с нея една вечер, той научава коя е любимата й напитка и на другия ден си поръчва демонстративно същата. И след като допуска грешка — не фатална за този отрязък от време, — да вдигне тост за мармота Фил и така си навлича гнева на любимата, която сухо го порязва с думите, че пие само за мира в света, на „следващия“ ден той подобрява представянето си като предлага адекватния пацифистичен тост.

В този същия контекст на ежедневно усъвършенстване е и сцената, която ни интересува тук и която се отнася за мястото на нечетените книги в зараждането на една любовна връзка. След многобройни дни на повторение Фил успява да започне с Рита диалог, който й носи пълно удовлетворение, тъй като събеседникът й непрекъснато й поднася всички слова, които тя би желала да чуе в идеалния свят на една идеална сливаща връзка. Да кажем: макар всъщност да му е приятно само в рамките на големия град, Фил споделя пред нея мечтата си да живее в планината, далеч от всякаква цивилизация. Но в мига на най-голямата си победа, Фил прави и грешка. Рита му доверява, че първото й университетско образование не е било за работа в телевизията, а за:

„Изучавах италианската поезия от XIX век.“

Това признание кара Фил да избухне в смях и да изпусне следващите думи:

„Наистина си имала време за губене!“

В следващия миг среща ледения поглед на Рита и си дава сметка за грубата си грешка…

Но нищо не е непоправимо в един свят, в който всичко започва по един и същ начин и поправката е направена по най-бързия начин, т.е. един ден по-късно.

Разполагайки с достатъчно време да изтича до градската библиотека и да открие нужното, Фил е готов и в момента, когато Рита му доверява страстта си към италианската поезия от XIX век, той започва унесено да рецитира откъси от „Риголето“^[2] под възхитения поглед на младата жена. Принуден да говори за книги, които не е чел, на него му е достатъчно да разтегне в един ден няколкото секунди на отговора си, за да съвпадне той точно с желанието на Другия.

Опитът за съблазняване на Рита не тече само чрез книгите. Фил се възползва от спирането на времето, за да се научи да свири на пиано, ходейки „всеки ден“ на учител. Той е научил, че младата жена мечтае мъжът на живота й да свири на някакъв музикален инструмент. Интензивните упражнения в тази разширена ниша на времето му позволяват една вечер, когато Рита отива на танци — а тя ходи там по принцип редовно, — да се появи в оркестъра като джаз музикант.

* * *

Построен в обратен ред на другите ни примери, „Омагьосан ден“ излага посредством комплексен разказвателен механизъм фантазията за пълнота и прозрачност, поставяйки на преден план две същества, общуващи без огорчения. Да си дадеш време да изучиш грижливо знаковите книги на другия, като в крайна сметка те станат и твои, това е може би условието за истинското разбирателство в областта на културата и за пълното съвпадение на вътрешните книги.

Априори, приложеният метод е точно този, който е адекватен за многобройните житейски ситуации, където е необходимо да съблазниш, да покажеш на другия, че споделяш с него вътрешната му културна вселена. Упражнявайки се с предпочитаните четива на Рита и прониквайки възможно най-дълбоко в нейния интимен свят, Фил се насилва да създаде илюзията, че вътрешните им книги са идентични. И може би една идеално споделена любов би дала достъп и до най-тайните текстове, върху които личността на другия е изградена.

Но само едно безкрайно разтягане на времето помага на две същества да споделят вътрешните си книги, т.е. своите тайни вселени — дотолкова тези последните са изградени от несравними фрагменти на картини и слово. В забавената ситуация, която преживява Фил, словото не е непрекъснат и невъзвратим поток и става възможно, като в сцената на тоста за мармота, да се спираш на всяко изречение, за да схванеш произхода и стойността му, свързвайки го с биографията и вътрешния живот на другия.

Изкуственото спиране на времето и на словото би ни позволило да се приближим до неизменните текстове, заровени дълбоко в нас, докато в ежедневието те са увлечени в едно неудържимо движение, което ги променя непрекъснато и прави невъзможна всякаква надежда за съвпадение. Ако нашите вътрешни книги са, по подобие на фантазиите ни, с относителна устойчивост, книгите-екрани, за които говорим, не престават да се променят и всеки опит да спрем техните трансформации е напразен.

Така мечтаното съвпадение не може да бъде осъществено, освен чрез прибягване към фантастичното. Най-често нашите разговори с другите за книгите ще трябва за нещастие да се осъществяват по повод фрагменти, преработени от нашите въображаеми представи и оттук, по повод нещо съвсем друго, а не по книгите, написани от писателите. Последните често не биха се разпознали по никакъв начин в това, което казват за тях читателите.

* * *

Извън хумора в някои ситуации, има нещо плашещо в начина, по който Фил се заема да съблазни Рита, защото изчезва каквато и да е нерешителност в разговорите. Да казваш неспирно на Другия думи, които той желае да чуе, да бъдеш точно това, което той очаква, това е като да го отречеш като Другия, тъй като преставаш да бъдеш крехък и несигурен субект пред него.

Тъй като за разлика от живота, във филмите има поука, Фил в края на краищата ще изпълни целите си не чрез завладяване на Рита, а чрез отказа от себе си. Ако бавното достигане до репликите, които Другия очаква, позволява на Фил да прегърне и целуне Рита, то не е достатъчно да завладее напълно младата продуцентка и най-вече да накара времето да тръгне отново — Фил продължава да се събужда в същия ден, какъвто и да е напредъкът по отношение на любимата.

И докато времето тече и събитията се повтарят напълно идентични, Фил се променя и губи част от арогантността си към другите. Той започва да се интересува от тях, да задава въпроси за живота им, да им прави услуги. Дните продължават да се повтарят, но те вече са посветени на това да помага на другите. Фил започва да използва своя метод на личностно подобрение за добри дела — например да пристигне достатъчно навреме, за да спаси стар човек от премръзване на улицата или да улови малко момченце, което пада от дърво.

Интересувайки се от останалите, той самият става интересен и успява с милото си отношение да съблазни Рита само за един ден. И заспивайки до нея в стаята, където се събужда вече много утрини, без да мръдне във времето и ей толкова, той отваря очи в началото на поредния ден и разбира, че има нещо ново: до него е Рита и от радиото за първи път се носи друга мелодия… Така Фил успява да прекрачи границата на едно непреодолимо дотогава време, което разделя днешния ден от утрешния.