Кони Мейсън
Дивачката (7)

6

Той застана до леглото и започна да сваля дрехите си. Ботушите му тупнаха на пода с глух звук. Тя искаше да отвърне поглед, но не можеше. Наистина беше виждала мъжки тела, но не и така великолепни като тялото на Райън. Така издължени, стройни и мощни. Гърдите му бяха опасани с издуващи се мускули и леко окосмени, тъмните косми слизаха като клин надолу към стегнатия му стомах и слабините. Погледът й не спря там, а продължи още по-надолу. Гордо изправен в гнездото от гъсти черни косми между краката му, неговият секс като че ли нарастваше с всяка секунда под напрегнатия й поглед.

— Надявам се, че харесваш това, което виждаш.

Тя почувства топлина да избива по бузите й и вдигна очи към лицето му.

— Ти си… искам да кажа, не знаех, че мъжете стават толкова големи, когато са възбудени.

— Подозирам, че има още много неща, които не знаеш. Възнамерявам скоро да удовлетворя любопитството ти. Дай ми устата си, любов моя.

Тя затвори очи и му поднесе устните си за целувка.

Усети невероятната топлина, излъчвана от него, когато той започна да обсипва устата й с горещи целувки, почувства грапавата текстура на езика му, когато той близна ръба на устните й, карайки ги да се отворят за него. Райън обгърна в длани лицето й и устните им се сляха в съвършено единство. Тя въздъхна, когато горещият напор на езика му накара тялото й да потръпне от възбуда.

Изгаряше я огън. Възхитата й избликна на задъхани тласъци, когато устата му се спусна по гърлото към гърдите й, щателно изследвайки нежните хълмчета и розовите им връхчета с дръзки удари на езика. Тогава той добави ново измерение в любенето им, когато ръката му потърси хлъзгавите гънки между краката й. Тя едва не изскочи от кожата си, когато той намери мястото, така невероятно чувствително, че и най-лекият му допир пораждаше тръпка на интензивна наслада. Но не се задоволи само да я докосва там.

Полека започна да търка с палец и показалец втвърдяващата се пъпка, докато слабините й не започнаха да се движат и да се извиват към ласката му. Тя не знаеше точно какво иска, но знаеше, че трябва да го има, защото ще умре, ако не го получи.

— Райън. Усещам… искам… О, божичко, какво правиш?

— Не се противи, любов моя — прошепна той срещу устните й. — Още мъничко и си готова. Отдай се на чувството.

Жестоко желание пулсираше в нея. Макар че не намираше почти никакъв смисъл в думите му, тя искаше да им се подчини. Почувства как плътта й набъбва, усети влага да облива пръстите му. Знаеше, че трябва да се срамува от това, но имаше още толкова усещания, които да вкуси. Усещаше тялото си леко и почти безтегловно, сърцето й препускаше, кръвта пееше във вените й.

— Хайде, котенце, знам, че си готова.

Райън я подканваше с накъсан глас, напрегнато, сякаш губеше битка.

— Аз… не знам… какво…

— Може би това ще помогне.

Той отново се насочи към зърната й, започна да ги облизва, превръщайки ги в стегнати връхчета, подобни на малки камъчета, докато ръката му продължаваше изтънченото мъчение там долу. Топлината, излъчваща се от гърдите й, слизаше към корема и слабините, увличайки я във вихрушка на неземна наслада. Заливаха я неописуеми усещания, влага се събираше в сърцевината й и изведнъж нещо се разпадна в нея. Тя изкрещя от върховно удоволствие и се отпусна.

Още трепереше от силата на кулминацията си, когато Райън се надвеси над нея. Тя усети горещата му, твърда плът да напира в нейната мекота и затаи дъх. Преди да беше имала време да осъзнае тези нови чувства, Кити усети как пръстите му я разварят, разтягат я и я подготвят за навлизането му.

— Ти си стегната, любов моя. Ще се опитам да го направя колкото може по-безболезнено.

Кити не можеше да мисли свързано, тялото й още трепереше от силата и чудото на първата й кулминация. Тя се стегна, когато той разтвори краката й с коленете си, а ерекцията му започна да прониква в нея.

— Не се стягай — посъветва я той. — Опитай се да се отпуснеш. Казвали са ми, че болката не трае много дълго. Обещавам ти, че удоволствието ще си струва.

— Доста си самоуверен, а? — изрече тя с напрежение в гласа. — Всички мъже ли са така самоуверени?

— Не всички мъже ги бива като мене — отвърна той с незавоалирана арогантност. — Целуни ме, котенце.

Тя усети как устата му се надвесва над нейната и посрещна устните му с накъсана въздишка. Докато потъваше в насладата на целувката му, той настани твърдия си секс между краката й и започна полека да навлиза, изсъсквайки от удоволствие. Кити се изви и от устата й се изплъзна лек стон. Сърцето й започна да тупти неравномерно, когато насладата отстъпи пред внезапна болка. Той навлизаше неотклонно все по-навътре и болката се засилваше.

Тя извика и се опита да го отблъсне.

— Спри! Боли ме.

— Спокойно, любов моя, скоро ще свърши.

Той разтвори по-широко краката й, после изви ханша си и рязко проби бариерата на нейната девственост.

Тя премига, вгледана в него, лицето й беше бледо, устата отворена в безмълвен вик. Усещаше се като разпрана. Нажежена до бяло болка вилнееше в тялото й и тя не можеш да възпре сълзите, които избиха в очите й.

— Добре ли си? — запита тревожно Райън.

— Не знаех, че ще боли толкова — каза тя, преглъщайки едно изхлипване.

— Няма да мърдам, докато не ми кажеш. Дано не е много дълго, иначе ще умра, преди това да свърши.

Напрегнатият му глас показваше на Кити колко много усилие му струва да се владее. Тя искаше да му каже, че оценява усилието му, но това странно и ново усещане да го чувства в себе си й отнемаше способността да говори свързано. Той я изпълваше така плътно, че тя помисли, че със сигурност ще се пръсне. Но за негова чест той не помръдваше, оставяйки й време да се възстанови.

Тя го чувстваше как тръпне, чу го да изстенва и погледна към него шокирана от това, което видя. Пот беше избила на челото му, напрегнати жили се издуваха на врата му, устните му бяха стиснати в гримаса. Изражението му издаваше тренирано съсредоточаване и Кити се запита как нещо, което трябва да носи удоволствие, може да бъде толкова болезнено не само за нея, но очевидно и за Райън.

— Сега мога ли да се движа? — запита той, стиснал зъби.

Без да чака отговор, той започна да навлиза, а после да излиза. Кити затаи дъх, когато приятните усещания започнаха да отвеждат тялото й към ново осъзнаване.

Тя полека помръдна ханша си. Нерешително срещна тласъка му и му отвърна.

— Не боли толкова много — каза тя плахо. — Мисля, че бих искала да се движа.

— Слава богу — чу го да казва тогава.

Той раздвижи ханша си, навлизайки полека и уверено, докато тя не започна да се отпуска, а после ускори темпото, налагайки ритъм, който накара топлината да препуска из тялото й. Болката беше стихнала, заменена от възхитителни усещания, които бързо се превръщаха в нарастващо удоволствие. Тя не осъзнаваше нищо друго, освен тласъците на слабините му, как той влиза и излиза от нея, почти непоносимата възбуда, която растеше в тялото й.

Ръцете й стискаха мускулестите му рамене, пръстите й се впиваха в плътта му, докато той усилваше тласъците — все помощни, по-бързи, по-дълбоки. Кити беше чувала груби описания на секса от бандитите на Бартън, но не беше осъзнавала, че жената може да получи същото удоволствие като мъжа. Райън й доказваше колко е грешала. Ако това не свършеше скоро, тя се страхуваше, че ще умре от насладата.

Движени от инстинкта, краката й се обвиха около ханша му и тя усети как напрежението в тялото му нараства. Но той продължаваше да се движи, докато тя не усети как твърдият възел у нея започва да се разплита и да се раздува. Тогава изведнъж избухна. Изкрещя името му, докато летеше към върха и нагоре във висините.

Райън продължи да се движи, дъхът му излизаше със съскане от гърлото му в накъсани хрипове, докато държеше здраво седалището й и я вдигаше по-високо, за да проникне по-навътре в нея. След още няколко тласъка тялото му се вцепени и тя го усети как потръпва от наслада. Той отпусна глава на гърдите й и изстена, после се строполи върху нея.

Тежкото им дишане беше единственият звук в стаята. Лежаха неподвижни няколко минути, преплели ръце и крака, телата им блестяха от пот, сърцата биеха в яростен ритъм.

Райън се раздвижи пръв. Положи лека целувка на сладките й устни и вдъхна доволната й въздишка, преди да се отмести от нея.

Вгледа се в лицето й със загрижено изражение. Ако го бяха попитали в този момент какво е усещал, докато е бил в нея, не би могъл да го опише. Беше имал повече жени, отколкото би могъл да преброи, но никоя не можеше да се сравнява с малката дива котка, свила се до него в леглото. Прилягаше му като стегната ръкавица. Трудно щеше да му бъде да обясни какво е изпитал, когато проникна през нейната бариера. Сдобил се с нова сила, може би. Силен и мъжествен, със сигурност. Едно беше ясно. Никога досега не се беше чувствал така.

— Много ли те заболя?

— Повече, отколкото мислех — оплака се Кити.

— Но ти хареса — отвърна той уверено. — Мъжът може да разбере кога е доставил удоволствие на жената.

Тя се изчерви и отвърна поглед.

— Не знаех… Никога не съм мислила… след като болката отмина, почувствах… невероятно удоволствие. Възможно ли е да се изпитат тези чувства повече от един път?

Той я се усмихна хитро.

— Не само е възможно, но е и много желателно.

— Ще се чувствам ли така с друг мъж?

Усмивката изчезна от лицето му. Видението как Кити се люби с друг мъж определено го смути.

— Не мога да отговоря на този въпрос. Не всички мъже се отнасят деликатно към чувствата на жената. Лично на мене ми харесва да давам на партньорката си удоволствие, преди сам да го изпитам.

Кити като че ли се замисли над отговора му.

— Наистина ми хареса да се любя с тебе, Райън, но ако мислиш, че това ще промени намеренията ми за отиването в Тусон, грешиш. Няма да замина с тебе.

Райън почувствува как у него се заплита възел от гняв. Любенето беше нещо сериозно. Той никога не го използваше като начин за уреждане на спорни въпроси или за да нарани някого.

— Любих се с тебе, защото те желаех. Това няма нищо общо с Бърт Лаури или с Тусон. Ти го искаше толкова, колкото и аз.

Той чу въздишката й и разбра, че тя няма с какво да оспори логиката му.

— Колкото до Тусон, идваш и толкоз.

— Това е моят живот, Райън, защо не ме оставиш да го живея както си искам? Бях си добре, преди да те срещна.

— О, наистина — изрече той подигравателно. — Виж, ще направим сделка. Съгласи се да дойдеш с мене в Тусон да се срещнеш с Бърт и обещавам, че можеш да си заминеш, когато искаш. На следващия ден, ако желаеш.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Не лъжа.

— Ще си помисля.

— Кити…

— Не! По дяволите, Райън! Не разбираш ли? Те не са като мене. Аз не съм дама. Не се държа и не мисля като дама. Само ме виж как говоря. С груби думи, езикът ми е ужасен. Не мога все да внимавам как говоря. Мога да ругая като кавалерист, да стрелям като мъж и да яздя като индианец. Не ми е там мястото. Бърт Лаури ще очаква да бъда нещо, което не съм. Не мога да се променя за една нощ. Ами ако се изпусна и кажа нещо, дето никоя дама не казва?

— Ще обясня на Бърт. Той ще разбере.

— Ами доведената му дъщеря? Тя сигурно е фина млада дама, много по-горна от такива като мене.

— Тереза е…

Как да обясни каква е Тереза? Беше красива, разглезена млада жена, която прилагаше хитрините си върху всеки мъж, нещастно оказал се в близост до нея. Беше горещо малко парче, в много отношения по-опитна от Кити, която беше живяла с груби разбойници в годините, когато се е оформял характерът й. Той беше започнал лек флирт с Тереза, докато беше в ранчото на Лаури, и с облекчение замина оттам. Тереза беше започнала да го преследва прекалено агресивно и това не му харесваше.

Не че смяташе да се жени за нея. Флиртът му беше това, което би направил Райън Женкаря с която и да било друга красива жена, привлякла вниманието му. Обикновено флиртовете му бяха интензивни, но краткотрайни, флиртът му с Тереза се различаваше по това, че беше проявил достатъчно разум да избегне сексуалните отношения. Изпитваше ясното чувство, че ако беше спал с Тереза, щеше да се озове вързан и застанал пред свещеника още преди да разбере какво му се е стоварило на главата.

— Тереза е… ами, не мисля, че нейното мнение ще повлияе на Бърт. Той няма търпение да те види. Ти си му дъщеря, в края на краищата.

— Дай ми няколко дни да взема решение — каза Кити.

Райън имаше странното усещане, че на Кити ще й трябват повече от няколко дни, за да се съгласи да замине за Тусон. А те нямаха време. Кити щеше да замине, независимо дали иска или не. Но внимаваше как подхожда към нея. Първата му стъпка към целта беше да й даде времето, което й беше необходимо. Така и така му трябваха няколко дни, за да подготви пътуването им до Тусон.

— Много добре, няколко дни, но не повече — каза той. Нерешително се надигна от леглото. — Вземи да поспиш.

— Къде отиваш? Скоро ще съмне.

Ъглите на плътните му устни се извиха в неустоима усмивка.

— Да не би да ме молиш да остана?

Той усети войната, бушуваща у нея, но не настоя. Изборът трябваше да бъде неин.

Тежкият товар на нерешителността притисна раменете на Кити. Тя знаеше кое е редно и кое не е, знаеше, че това, което бяха направили с Райън, нямаше да бъде посрещнато с одобрение от обществото. Освен ако жената не е курва, разбира се. Кити не мислеше, че като е позволила на Райън да се люби с нея, това я е направило лош човек. Тя не се чувстваше курва. Мисълта друг мъж да прави с нея това, което Райън беше правил, я караше да се чувства физически зле. От друга страна, знаеше, че не бива да очаква Райън да се ожени за нея. Той вече беше изказал мнението си по този въпрос. Освен това, тя не беше достатъчно дама за мъж като него.

Но някак си любенето с него й си струваше редно. Когато беше с него, не съществуваше нищо друго, освен моментът. Нито минало, нито бъдеще, нито последици. Само мъжът и ненаситната жажда, подхранвана от ръцете и устата му по нейната плът. Тя вече му беше позволила свободи, отиващи далече отвъд всичко, което някога си беше представяла, и беше решила, че тази нощ ще бъде единствената, която някога ще прекара в обятията на Райън.

Започваше прекалено много да се привързва към красивия фермер и това я безпокоеше. Знаеше, че когато той излезе от живота й, никога няма да погледне назад, но можеше ли да каже същото за себе си? Отговорът беше болезнено очевиден. Райън винаги щеше да бъде изключителен човек в живота й. Човек, когото лесно ли могла да обича, ако беше мъж, който цени или желае любовта на жената, но тя не беше жена, с каквато Райън би се свързал в обществото.

— Май мълчанието ти означава, че искаш да си вървя — каза той, когато тя не отговори.

— Остани — прошепна Кити, съзнавайки, че ще съжалява за това по-късно, но без да може да отрече, че иска, да бъде с него още един, последен път. — Аз… не искам да си тръгваш.

Ако тази нощ е единственият път, когато мога да позволя това да случи, не искам да пропилявам нито миг от нея, помисли тя. Райън беше достатъчно самонадеян… не трябваше да увеличава арогантността му, като му позволи да разбере колко силно й въздейства, колко много го желае.

Чу го да изстенва и усети как тялото й се напряга в предусещане, докато зеленият му поглед се плъзгаше по нея, нескривано горещ.

— Не знам дали бих могъл да си тръгна, дори да ме беше изгонила — прошепна той, докато се вмъкваше в леглото и се сгушваше до нея. — Мислех, че щом те имам един път, ще бъде достатъчно, но не беше. Още те искам, любов моя. Но ако те боли много, за да се любиш пак, ще те разбера.

Целувката му беше още по-нежна, отколкото тя беше очаквала или желала. Просто докосване на устни, бавно плъзване на езика му в устата й. Макар още да я болеше, целувките му отпъдиха всякакви мисли. Тя го искаше. О, божичко, да. Ближеха я пламъците на ада и тя знаеше без никакво съмнение, че съдбата й е решена. Нейният ад на земята щеше да бъде да преживее остатъка от живота си без Райън.

— Не ме боли много — каза тя, когато той прекъсна целувката. — Покажи ми отново какво означава да бъда жена. Не знаех, че е възможно да изглежда така.

Той започна отново да я люби, без да бърза, за да има време тя да се възбуди, устата и ръцете му се движеха нежно и опитно по зачервената й кожа, докато тя не започна да го моли да я вземе. Беше повече от готова, когато той я намести върху себе си и полека я отпусна върху ерекцията си. Започна да се движи. Тя чувстваше как тялото му се напряга, а нейното реагира в неговия ритъм, докато светът около нея не избухна и тя падна изтощена на гърдите му.

 

 

Кити се събуди от слънчевата светлина, струяща през прозореца на спалнята. Съдейки по положението на слънцето в небето, предположи, че е доста след пладне. Размърда се и усети странна болка между краката си. Един стон излетя от устните й, когато си припомни всичко, което беше правила снощи с Райън. Това беше най-хубавото преживяване от досегашния й живот, но знаеше, че след време ще съжалява за него.

Надигайки се на лакът, Кити осъзна, че е сама. Очевидно Райън беше излязъл през нощта така тайнствено, както се беше и появил. Тя знаеше, че той няма да напусне незабелязано Тумбстоун, без да доведе докрай мисията си, затова вярваше, че ще го види пак. Но не в леглото си. Този епизод беше свършил, и то окончателно. Райън Дилейни не беше мъж, който ще се задоволи само с една жена. Той имаше нужда от разнообразие, а тя не беше жена, която ще остави някой мъж да взема нещо от нея, без да дава нищо от себе си в замяна.

По-късно същата вечер Райън мина през летящите врати на „Колелото на късмета“, оглеждайки внимателно претъпканото помещение, за да намери Кити. Не я видя веднага и седна на една свободна маса насред хаоса. Повика с махване на ръка една сервитьорка, поръча си чиния пилешко и кнедли с питки и започна да оглежда вечерната тълпа.

Кръчмата тази вечер беше по-шумна и по-разюздана от друг път, защото беше събота, когато говедарите идваха в града да пиянстват и да буйстват. Райън беше прекарал деня в подготовка за пътуването до Тусон и не беше виждал Кити, откакто беше я оставил дълбоко спяща в леглото й. Беше прекрасна с разрошените си къдрици, обграждащи прекрасното й лице. Чаршафът се беше спуснал до кръста й и той беше поглъщал жадно гледката на гърдите й, как се издигат и спускат с всеки неин дъх — твърди и с розови връхчета; беше си припомнил как тежината им преливаше от дланите му и му беше потрябвала цялата сила на волята, за да се обърне и да се отдалечи от тази разкошна женственост.

Като че ли мисълта за Кити беше призовала образа й, той я видя да носи халба бира на клиенти, седнали на съседната маса. Още не го беше видяла и той предпочете това да си остане така. За момента просто искаше да седи и да я наблюдава.

Сега беше облечена в слънчевожълта сатенена рокля и късите й къдрици бяха вързани на тила със също такава панделка. Изглеждаше измъчена и уморена, той усети угризения, задето я беше държал будна до толкова късно предната нощ. Погледът му се спря на полуоткритите й гърди и у него се породи гняв. Не му харесваше да я гледа така разголена, дощя му се да бухне по един юмрук на мъжете, които я зяпаха.

Скочи, когато видя един от пияните говедари да бръква в деколтето й и да щипе гърдите й, докато тя се навеждаше над масата. Райън беше стигнал до средата на помещението, когато видя Кити, от чиито очи изригваха сини светкавици, да зашлевява един шамар на мъжа. Безмълвно аплодира смелостта й и се върна на масата си. Но не беше предвидил реакциите на говедаря. Мъжът дръпна Кити на скута си и я задържа здраво, докато брутално опипваше гърдите й, а пияните му приятели се хилеха и го подканваха да не спира.

Райън скочи отново, но не можа да стигне до Кити навреме, за да попречи на говедаря да вдигне полите й и да я ощипе отзад. Не можа да попречи и на любопитните наблюдатели да видят изящните извивки на бедрата й. Провираше се сред зяпачите, изпаднал в сляпа ярост. Когато стигна до нея, я дръпна от скута на говедаря.

— Какво, по дяволите? — изръмжа говедарят, изправяйки се със залитане. — Върви си намери жена, господине, тая е моя.

Посегна към Кити, но тя успя да се измъкне от лапата му.

— Дамата не обича да я опипват — изрече Райън, като избута Кити зад себе си.

— Кой го казва? — изрепчи се говедарят. — Пък и жена, дето работи в кръчма, не е никаква дама. — Фиксира Кити с размазан поглед. — Кажи си цената, миличка. Иска ми се нещо повече от едно пипване.

— Дамата не е за продан — каза Райън, отговаряйки вместо Кити.

— Аз пък казвам, че е — каза войнствено говедарят. — Имам и приятели тука, ей ги зад мене.

Приятелчетата му пристъпиха по-близо, когато ръката му се плъзна към пистолета.

— Изчезвай оттук, Кити — изсъска Райън. — Ще се видим в къщата.

— Недей, те са много. Върви си. Мога да се справя с това.

— Да, бе, както се справяше така добре, преди да се намеся — беше саркастичният отговор на Райън. — Направи каквото ти казах.

— Не го слушай, миличка — намеси се говедарят. — Можеш да дойдеш с мене, ако искаш. Ще се оправя с шефа ти. Имам пълен джоб пари и мога да ти платя за времето.

Умът на Кити заработи яростно. Трябваше да направи нещо, за да не се стигне до стрелба, ако нещата отидеха в тази посока. Беше виждала този говедар и преди. Винаги идваше с купчина шумни приятели, готови да му се притекат на помощ. За съжаление, Чет Марлоу имаше работа другаде тази вечер и не беше тук, за да прекрати спора. А барманът беше сам срещу тях. Ако искаше да опази Райън, трябваше да действа бързо.

— Много добре, ще дойда с тебе — каза тя, без да поглежда към Райън. Ако го беше погледнала, щеше да види върховното неверие, изписано на красивото му лице. — Ще отидем у нас, на няколко крачки оттука е.

Говедарят й отправи крива усмивка.

— Знаех си, че ще се разберем, миличка. Да вървим.

— Как ли пък не! — викна Райън. — Да не си полудяла, Кити?

— Остави ме да се справя с това, Райън — помоли го тя, като най-накрая погледна към него.

Пожела си да не го беше направила, защото лицето му беше тъмно и яростно като буреносен облак.

— Да, остави момичето на мира — предупреди го говедарят. — Тя знае какво прави.

— Съмнявам се — изрече сурово Райън.

Хвана Кити за ръката, като че ли искаше да я изведе.

Ръцете му изведнъж се озоваха приклещени зад гърба му от двама грубияни, явно приятели на говедаря.

— Чу какво каза дамата, господине — изрече единият от мъжете. — Иска да иде със Спарки.

— Ще тръгваме ли? — изръмжа Спарки, сграбчвайки ръката й, и се насочи несигурно към летящите врати.

— Проклета да си, Кити — извика Райън, дърпайки се от мъжете, които го държаха.

Кити знаеше, че той е объркан и ядосан, но това беше по-добре, отколкото да е мъртъв. Къде беше шериф Ърп, когато имаше нужда от него? Не че законът по западната граница имаше особено значение.

— Минутка — каза Кити. — Трябва да си взема наметката.

— Не се бави — каза Спарки и се оригна високо. — Имам камък в гащите, става все по-голям и по-твърд с всяка минута.

— Не го пускайте — каза Кити, махвайки към Райън. — Мисли си, че съм негова собственост.

— Никъде няма да ходи, момиче — увериха я приятелите на Спарки.

Кити побърза да излезе, сподирена от ругатните на Райън.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш? — запита Нели, докато влизаше в кухнята след Кити.

— Страх ме е, че ще направят нещо на Райън — каза Кити. — Ще се оправя със Спарки.

Намери наметката си, уви се в нея и потупа джоба си, за да се увери, че пистолетът, който носеше, си е на мястото.

Беше си там. Изправи рамене, излезе от кухнята и отиде при Спарки. Райън изглеждаше така, сякаш иска да я убие, докато тя излизаше от кръчмата заедно с говедаря.

Кити правеше планове, докато вървеше по тъмната улица заедно със Спарки. Не искаше да го застрелва и размишляваше над възможностите. Докато той се клатушкаше до нея, тя разбра, че е още по-пиян, отколкото й се беше видяло в първия момент. Обнадеждена, реши, че лесно ще може да се справи с един пиян мъж, без да прибягва оръжието си. Преди да пристъпи към действие, изчака да се отдалечат достатъчно от кръчмата, за да не ги чуе никой. Спря внезапно, когато стигнаха до една тъмна пресечка.

— А? К’во има, миличка? — запита завалено Спарки. — Не си размислила, нали? Може да съм пиян, но мога да оправя една малка женичка. — Сграбчи чатала си. — Тука имам нещо, дето ще ти хареса.

— Сигурна съм — изрече мило Кити. — Но не мисля, че мога да чакам. Какво ще кажеш за една целувчица сега?

Опря го с гръб до една тъмна постройка и се притисна към него.

— Ти си горещо парче, а? Дай устичка, миличка, нямам нищо против малко целувчици.

— Ще получиш нещо повече от малко целувчици, копеле такова! — изфуча Кити, докато коляното й със засилка нацели чатала му.

Спарки издаде задавен гърлен звук и се преви на две.

— Кучка такава! — извика, стиснал топките си, докато падаше, гърчейки се, на земята.

Кити не изпита особено състрадание, докато го гледаше как тупва в калта. Но когато той замря, се уплаши да не би да го е убила. Бърз оглед на падналия говедар разкри огромна буца на главата му и Кити предположи, че се е ударил в ъгъла на постройката, докато е падал. Беше студен, но не и мъртъв. След няколко часа щеше да се свести с ужасно главоболие. Кити се надяваше той да не помни какво е станало тази нощ. Но най-напред трябваше да се отърве от него. Хвана го за ръцете и го издърпа в пресечката, където минувачите нямаше да го видят.

Райън се дърпаше от мъжете, които го държаха, докато си подмятаха мръсни шеги за Кити и Спарки и какво правят в момента. Приятелите на Спарки го държаха на прицел, докато пиеха и обсъждаха атрибутите на Кити. Райън побесня, когато започнаха да се обзалагат кой пръв ще спечели благоволението й.

Трудно му беше да повярва, че Кити се беше съгласила да тръгне със Спарки. Тя не беше курва. Никой не го знаеше по-добре от него. Тя беше девица до снощи. Никой друг мъж не я беше докосвал. Сляп, абсолютен гняв накара адреналина да препуска по вените му. Кити беше прекалено наивна.

Да не мисли, че жертвата й ще го спаси? Ако мисли, че може да надхитри Спарки или да прибегне до сила, за да го неутрализира, значи беше в грешка. Не, той трябваше да направи нещо, за да спаси това глупаче от безумието му.

— Пиене за всички — извиси глас, надвиквайки се с глъчката. — Аз черпя.

— Я! Че защо да го правиш? — запита единият от приятелите на Спарки.

— Защото реших друго. Кити не е моя собственост, тя може да спи с всички ви, не ми пука. Има много други жени, така че на кого му е притрябвала? Какво ще кажете? Хайде на бара, аз черпя.

Мъжете се струпаха на бара. Когато приятелите на Спарки видяха, че на другите им сервират пиене без пари, дръпнаха Райън при бара и поискаха пиене и за себе си. Той бръкна в джоба на жакета си, извади няколко златни монети и ги хвърли на бара.

— Дръж чашите пълни — каза на бармана, правейки се, че се присъединява към всеобщия гуляй.

Скоро причината да държат Райън в кръчмата беше забравена, мъжете се тъпчеха пред бара, където безплатното пиене се лееше като вода. Райън успя да се измъкне посред настъпилата бъркотия. Излезе навън, преди някой да разбере, че го няма в кръчмата.

Реши да не се бави да взема коня си от конюшнята и хукна по улицата към къщичката на Кити. Юмруците му бяха здраво стиснати, лицето му се беше превърнало в маска на страх. Щеше да убие Спарки, ако е наранил Кити. Колкото до нея, не можеше да реши дали да я целуне, или я удуши, щом я пипне. Докато минаваше тичешком покрай една тъмна пресечка, долови движение. Проблясък на цвят. Жълта коприна. Спря моментално точно когато Кити изскочи от пресечката, изглеждайки извънредно доволна от себе си.

Видя Райън и му се ухили дръзко.

— Какво те задържа толкова?