Кони Мейсън
Дивачката (15)

14

Шериф Прингъл предложи на Тереза стол и се върна на мястото си зад бюрото.

— Какво мога да направя за вас, госпожице Каулинг?

Тереза приглади поли над коленете си и отправи блестяща усмивка към шерифа.

— Разбрах, че държите Райън Дилейни във вашия затвор.

— Само не и още един — изстена Прингъл. — Не ми казвайте, че и вие сте братовчедка на Дилейни.

— О, не, шерифе, с Райън определено не сме роднини. Мисля, че трябва да знаете, че той гостуваше в ранчото при нас с татко Бърт.

— Така ли, госпожице Каулинг? Бърт е добър човек. Знае ли, че е подслонил разбойник?

— Е — поде свенливо Тереза, — наистина го чух да казва на татко Бърт, че по едно време бил яздил с бандата на Бартън. — Премига ситно, поглеждайки към шерифа. — И Райън излезе сам в деня, когато се опитаха да ограбят банката. Има и още нещо, което би могло да ви заинтересува. Доведената ми сестра също е яздела с бандата на Бартън. Обличала се като момче и казвала, че името й е Кит.

Прингъл скочи на крака.

— Момчето, което дойде да види Дилейни! Каза, че му е братовчед. Това доведената ви сестра ли е била?

— Склонна съм да се обзаложа, че е така, шерифе — изрече убедено Тереза.

— Това е щастливият ми ден. Ще бъдете нашият коронен свидетел, госпожице Каулинг! Ще свидетелствате ли в съда? Само трябва да повторите това, което току-що ми казахте.

— Разбира се — обеща самодоволно Тереза. — Всичко, което току-що ви казах, е самата истина. Може да разчитате на мене.

Стана, за да си тръгне, но сякаш се беше сетила за нещо, запита:

— Може ли да видя затворника, шерифе? Бих искала да го питам как е могъл така да злоупотреби с доверието ни. Татко Бърт смяташе, че се е променил.

— Не виждам нищо лошо в това — каза Прингъл. — Петнадесет минути е всичко, което мога да позволя.

— Това е цялото време, което ми е необходимо, шерифе.

Прингъл съпроводи Тереза до коридора.

— Килията на Дилейни е в края на коридора. Не искате ли да ви придружа?

— Няма да е необходимо, шерифе — каза Тереза, като тръгна по полутъмния коридор.

Райън чу стъпки по коридора и притисна лице към пречките. Шумоленето на поли му показа, че идва жена, и той се уплаши да не би да е Кити. Нямаше да понесе да я види отново, като знаеше, че може да умре след по-малко от две седмици. Стъпките наближиха. Той присви очи към мрачния коридор и доста се смути, когато разпозна Тереза.

— Здравей, Райън — каза тя е тон, от който тръпки полазиха по врата му.

— Тереза, какво, по дяволите, правиш тук? Да не си дошла да говориш с шерифа в моя защита? Кити каза ли ти какво стана?

— Искаш да кажеш, дали Кити ми е казала, че си се опитал да ограбиш банката заедно с бандата на Бартън, нали?

Райън изруга.

— Знаеш, че не е така. Какво ви каза Кити, на тебе и Бърт?

— Татко Бърт не знае. Получи удар и докторът каза, че всяка възбуда или напрежение ще го убие.

— Оценявам това, че си дошла тук да говориш в моя защита — каза Райън. — Шерифът повярва ли ти? Каза ли му кой съм и че никога не съм бил разбойник?

Усмивката на Тереза не стигна до очите й.

— Казах на шериф Прингъл истината, Райън. Как да излъжа, когато знаех, че си яздил с бандата на Бартън? Нямам представа какво е ставало, след като замина от ранчото в деня, когато щяха да ограбят банката. Може да си се присъединил към бандата.

Райън пребледня. Не можеше да познае тази жена, застанала пред него. Тя въплъщаваше всичко, което той презираше у жената. Лъжата, ревността, липсата на морал. Беше отмъстителна и лъжлива до дъното на душата си, не по-добра от Кора Лий Дулитъл, която беше причинила толкова страдания на Пиърс и Чад.

— Защо правиш това, Тереза? Ако ме видиш обесен, това ще те ощастливи ли?

Тереза отметна глава.

— Петнадесетте ви минути свършиха, госпожице Каулинг — извика шерифът от дъното на коридора.

— Благодаря, шерифе — отговори Тереза. — Готова съм да си тръгна. Довиждане, Райън. Съжалявам, че трябваше да свърши така.

Врътна се и се отдалечи, без да погледне назад.

Райън се опря на пречките. Запита се дали Кити е прозряла двуличието на Тереза и скоро реши, че не е. Тереза му беше нанесла непоправима вреда и той се съмняваше, че братята му ще могат да го измъкнат. Изобличителните показания на Тереза със сигурност щяха да го пратят на бесилката. Ако не станеше някакво чудо, беше обречен.

 

 

Кити чакаше тревожно в ранчото връщането на Тереза. Можеше да не я харесва, но оценяваше усилията й да защити Райън. Според Кити Бърт изглеждаше малко по-добре днес, но тя не беше експерт. Само докторът би могъл да определи дали е така. Но Бърт я разпозна и даже й позволи да му даде малко бульон. Когато попита за Райън, Кити му каза, че е отишъл заедно с работниците да поправя огради. Бърт като че ли го прие и скоро след това заспа.

Кити се приближи към прозореца и се взря в мрака навън. Тереза трябваше вече да се върне и тя се заразхожда напред-назад пред предната врата, изпълнена с нервна енергия. Нададе радостен вик, когато видя облак прах да приближава към къщата. Излезе на верандата и зачака фургонът да спре пред къщата.

Един от работниците беше откарал Тереза до града и каросерията на фургона беше пълна с припаси. Кити пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, докато Тереза изчакваше говедаря да й помогне да слезе, а после да извади покупките й от каросерията на фургона.

— Къде беше? Късно е — укори я Кити. — Видя ли Райън?

— О, да, видях го — каза Тереза, внасяйки пакетите си в къщата. — И понапазарувах. Само чакай да видиш. Взех си едно хубаво боне, малко копринени чорапи и…

— По дяволите, Тереза! Престани да дърдориш и кажи какво стана. Каза ли на шерифа, че Райън не може да бъде разбойник?

— Ще свидетелствам на процеса — каза Тереза, изкусно заобикаляйки темата.

— Какво каза на шериф Прингъл? — настоя Кити.

— Казах истината, както я знам — рече самодоволно Тереза.

Тръпка на подозрение пролази по гръбнака на Кити. Думите на Тереза не й дадоха очакваното от нея успокоение.

— Ами процесът? Ще има ли процес? Не можа ли да убедиш шерифа да свали обвиненията срещу Райън?

— Все пак ще има процес — каза Тереза, свивайки фаталистично рамене. — Райън е бил заловен на местопрестъплението.

— Но твоите свидетелски показания ще го очистят, знам, че ще стане така — каза Кити в опит да се самоубеди. — Благодаря ти, Тереза. Не знаеш какво означава това за мене.

Очите на Тереза потъмняха от чувство, което Кити не можа да интерпретира.

— Говориш като влюбена жена. Да не си се влюбила в този измамник, Кити?

Кити не видя причина да отрича онова, което знаеше, че е истина.

— Влюбих се в Райън преди много време, колкото и да е безполезно. Райън е категорично против брака и обвързването. Никога няма да ме обича така, както аз го обичам.

— Радвам се, че разбираш това — отвърна Тереза. — Вече ме предупреди за антипатията на Райън към брака и се радвам да видя, че вземаш собствените си думи присърце. Ако ме извиниш, искам да пробвам новите си дрехи.

Кити имаше ужасното предчувствие, че Тереза крие нещо от нея. Имаше само един начин да разбере това със сигурност. Трябваше да отиде пак в Тусон и да говори с шерифа. Може би щеше да й позволи да види Райън и да я допусне да свидетелства в негова защита.

За съжаление, изминаха три дни, преди Кити да успее да отиде пак в Тусон. В състоянието на Бърт видимо очертаваше криза и той се държеше за Кити като за спасителен пояс. Доктор Шийди дойде отново и като че ли се изненада, че Бърт още се държи здраво за живота. Каза на Кити, че нейното присъствие очевидно успокоява Бърт, и тя нямаше сърце да го остави сам. Разкъсвана между потребностите на баща си и отчаяното положение на Райън, Кити усещаше, че сърцето й се дели на две.

Когато състоянието на Бърт продължи да се подобрява, тя му каза, че има да върши една работа в града. Отначало Бърт изглеждаше уплашен, сякаш очакваше тя пак да избяга. Но когато Кити го увери, че ще се върне много преди свечеряване, той й позволи да отиде.

Кити беше почти до вратата, когато Бърт попита:

— Къде е Райън? От дни не съм го виждал. Или паметта ми отслабва?

Кити нямаше представа как да обясни дългото отсъствие на Райън по такъв начин, че да не разтревожи Бърт. Докторът беше доволен от подобреното му състояние и изказваше предпазливи надежди. Но не преставаше да настоява, че всяка дребна тревога може да удари по крехката връзка на Бърт с живота.

— Той получи телеграма от брат си Пиърс преди няколко дни — излъга тя. — Пиърс го помолил да провери за един кон шампион, за когото бил чул, някъде близо до Финикс. Не очаквам скоро да се върне.

— Кажи му, че искам да говоря с него веднага щом си дойде — каза Бърт. — Имаме недовършена работа. Трябваше да ми даде отговор на един въпрос, който му зададох.

— Разбира се — каза Кити, облекчена, че Бърт не поставя под съмнение нескопосните й обяснения.

Тя се облече обмислено за посещението си при шерифа. Не искаше нищо във вида й да му напомня за момчето, което беше казало, че е братовчед на Райън. Не взе фургона, нито пък помоли някой от работниците да я придружи. Оседла собствения си кон и замина сама.

Кити пристигна в Тусон по обед и уви юздите на коня си върху коневръза пред затвора. Пое си дъх на пресекулки, отвори вратата на канцеларията на шерифа и влезе вътре.

Шерифът седеше на бюрото си и разглеждаше плакати за търсени престъпници. Вдигна поглед и се усмихна на Кити.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице?

— Надявам се, шерифе. Аз съм Катрин Лаури и…

— Доведената сестра на Тереза Каулинг? Отдавна изгубената дъщеря на Бърт?

— Да. Тереза ми каза, че е говорила с вас.

— Така е. Научих много от доведената ви сестра.

Кити едва не припадна от облекчение, но то не трая дълго. Следващите думи на шерифа я накараха да се олюлее.

— Може би бихте искали да обясните как сте станали член на бандата на Бартън. Разбирам, че сте се обличали като момче, докато сте яздили с тях.

Цветът се отля от лицето на Кити. Нима Райън беше разгласил тайната й, за да се спаси? Не, реши тя. Райън никога не би съсипал живота й. Оставаше само Тереза, освен ако някой друг не я беше разпознал като Кит, докато беше в града в деня на опита за грабеж.

Изнервена, тя събра мислите си и се изсмя треперливо.

— Сигурно грешите, шерифе. Приличам ли ви на разбойник? Моля ви се — засмя се тя. — Не мога да си представя как сте стигнали до такова заключение.

Прингъл се вгледа в лицето й, сякаш претегляйки невинността й срещу обвиненията на Тереза. Накрая каза:

— Не мога да назова осведомителя си, но има начин да установим това веднъж завинаги.

— Надявам се, не мислите да разпитвате баща ми. Той е много болен. Докторът няма да позволи да припарите до него.

— Чух, че баща ви е в тежко състояние, но това, което предлагам, няма нищо общо с Бърт Лаури.

— Не знам за какво говорите — заяви Кити?

— Може би не, но някой, който със сигурност ще разпознае разбойника Кит, се намира точно тук. Дуранго няма нищо да спечели, ако излъже.

Дуранго! Беше ли я познал предишния път, когато беше посетила Райън в килията му? Кити преглътна конвулсивно и се замоли дано Дуранго да не е видял лицето й.

— Не познавам човек на име Дуранго, но вървете и го питайте. Сигурна съм, че ще докаже, че никога не съм яздила с бандата на Бартън. Аз съм жена, шерифе, само глупак би се усъмнил в това.

— Седнете, госпожице Лаури — покани я Прингъл. — Ще доведа Дуранго, за да ви види на светло.

Кити загледа внимателно как той откачва един ключ от куките и изчезва към дъното на коридора. Още седеше неподвижно на стола, когато шерифът се върна с Дуранго.

Метисът беше небръснат и разчорлен, изражението му беше начумерено както винаги.

— За какво е всичкото това, шерифе? — запита той, извивайки насмешливо уста. — Не е ли достатъчно, че ще ме обесите?

— Ще получиш честен процес и после ще те обесят. Погледни добре дамата, Дуранго, и кажи виждал ли си я преди.

Дуранго огледа Кити с присвити очи, докато тя потискаше паниката си. Гледаше дръзко метиса, вирнала брадичка, предизвиквайки го да я идентифицира.

— Това някаква шега ли е, шерифе? — запита Дуранго. — Никога досега не съм виждал тази дама. Единствените дами, които познавам, са курви, а и те не са истински дами.

— Сигурен ли си? Погледни добре, Дуранго. Представи си я облечена като момче, с торбести дрехи и на име Кит.

Дуранго се втренчи в Кити. Тя почувства как пот се събира по слепоочията и между гърдите й. Внезапно Дуранго се изсмя шумно.

— Кит беше едно опако джереме, ругаеше като кавалерист и яздеше като вятър. Косата му беше кафява, не такава руса, и смърдеше ужасно, щото никак не се къпеше. Ако тая дама е Кит, аз съм кривоглед пор. Може ли да се връщам вече в килията?

Прингъл кимна, очевидно удовлетворен, че Кити никога не е била член на бандата на Бартън.

— Почакайте ме тук, госпожице Лаури, връщам се веднага — каза той.

Кити се отпусна на стола, разтърсена до мозъка на костите. Ако Дуранго я беше разпознал, не знаеше какво би станало с нея. Сигурно щеше да увисне на въжето наред с него и Райън. Мислите й се пръснаха, когато Прингъл се върна.

— Доволен ли сте, шерифе? — запита тя кисело. — Това беше доста неудобно.

— Съжалявам — измърмори Прингъл. — Моят осведомител се е объркал. Не приличате момче или на човек, когото биха могли да вземат за момче, но трябваше да разнищя следата докрай.

— Извинението е прието — изрече надменно Кити. — Ами Райън Дилейни? Тереза не ви ли каза, че не е възможно той да е разбойник? Мога да гарантирам за него. Той ни гостуваше в ранчото и никога не е показвал някаква склонност да нарушава закона.

— Госпожица Каулинг даде ценна информация — каза Прингъл загадъчно. — Очевидно Дилейни е заблудил всички. Дуранго със сигурност го идентифицира като член на бандата. Знам, че Бърт Лаури е тежко болен, и то от доста време, но трябваше да уведоми закона, когато Дилейни се е появил в ранчото му.

— Не разбирате, шерифе — протестира Кити. Следващите й думи умряха, преди да се родят. Нямаше начин да докаже невинността на Райън, без да се разкрие като Кит. Кит беше яздил с бандата, не Райън. — Райън Дилейни не е разбойник — повтори тя. — Ако баща ми можеше, щеше да ви го каже лично. За съжаление, здравето му е твърде деликатно, за да обяснява за Райън. Защо не приемете моята дума?

— Вашата дума не може да анулира факта, че лично видях Дилейни да влиза в града заедно с бандитите на Бартън и да слиза пред банката. Всичките мъже, които назначих за заместници този ден, могат да потвърдят какво видях. Дилейни е красив мъж — продължи той с хитър намек. — Разбирам как ви е заблудил.

— Бих искала да видя Райън, ако може — каза Кити.

— Съжалявам, госпожице Лаури, не е позволено да се пускат посетители при него.

— Но… но това е незаконно — изфуча тя.

— Имам пълното право да го забраня. Процесът наближава, не мога да си позволя да рискувам. Вече се говори за незаконно линчуване. Бандитите на Бартън много време тероризираха околността и хората искат главите им. Трябваше да назнача петима допълнителни заместници, за да поддържат реда и да бъдем сигурни, че Дуранго и Дилейни ще бъдат съдени.

Кити прехапа езика си, за да не се развика на шерифа. Обвиненията срещу Райън изглеждаха необорими. Само след няколко дни той щеше да бъде съден, намерен за виновен и осъден на обесване, и нямаше нищо, което тя да може да направи. Животът никога не беше изглеждал толкова безнадежден.

— Сигурен ли сте, че няма да промените намерението си, шерифе? — запита Кити, преглъщайки едно ридание.

Божичко, сега не можеше да се разплаче. Животът на Райън висеше на косъм и тя трябваше да държи мислите си ясни.

— Съвсем сигурен съм. Защо не си идете у дома и да забравите Дилейни. Така и така, все едно вече е мъртъв. Съсредоточете се върху здравето на баща си. Приятен ден, госпожице Лаури.

Кити разбра, че разговорът е приключил, и се надигна неуверено от стола си.

— Разбирам, че сестра ми ще свидетелства на процеса — каза тя на излизане.

— Да, така е.

— Ще ми кажете ли какво ви е казала за Райън?

Прингъл я изгледа втренчено.

— Трябва да изчакате процеса, госпожице Лаури. Сега не мога да разгласявам тази информация.

— Аз ще свидетелствам за Райън — каза Кити.

— Предполагам, това няма да навреди.

— Райън има ли адвокат?

— Не, сам ще се защитава. Във всеки случай, един адвокат няма да му помогне много.

— Това допустимо ли е?

— Напълно. Но няма значение, Дилейни си е виновен.

Кити си тръгна, молейки се нейните съмнения относно показанията на Тереза да излязат неоснователни. Тереза беше намекнала, че ще свидетелства в полза на Райън, но сега Кити не беше толкова уверена. Ако подозренията й се окажеха истина, значи Тереза е казала на шерифа, че Кити е била член на бандата на Бартън. Несъмнено Тереза не би могла да бъде толкова отмъстителна, че да иска смъртта на Райън, защото той я е отблъснал, нали? Отговорът на този въпрос никак не се хареса на Кити.

Кити се върна в ранчото навреме, за да навести Бърт преди вечеря. С удоволствие видя, че той си е възвърнал донякъде цвета на лицето. Росита му донесе поднос с храна и Кити започна да го храни със залъчета хляб, потопени в бульон.

— Изглеждаш по-добре, татко — каза тя, зарадвана от напредъка му.

— Още не бива да умирам — отвърна Бърт вдигайки ръка, за да я погали по бузата. — Имаме недовършена работа с Райън, която трябва да се уреди. Надявам се скоро да се върне.

Кити преглътна сълзите си.

— Каква работа? Можеш ли да ми кажеш?

— Още не, Кити, но скоро, надявам се. Сега иди да вечеряш. Изглеждаш ми отслабнала напоследък. Да не би нещо да не си добре?

— Много съм си добре — каза тя, отправяйки му бляскава усмивка. — Ще дойда да ти кажа лека нощ малко по-късно.

Усмивката изчезна от лицето на Кити, когато тя затвори вратата зад себе си. Трябваше да говори с Тереза и тръгна да я търси. Намери доведената си сестра в трапезарията.

— Как беше в града? — запита Тереза, докато сипваше в чинията си супа от супника. — Видя ли Райън?

— Не пускат хора при него. Нищо от това, което казах на шерифа, не промени решението му.

— Много жалко — изрече Тереза с преувеличена загриженост. — За какво си говорихте с шерифа?

— Първо ми кажи ти какво му каза, когато се срещна с него — настоя Кити.

— Той не ти ли каза?

— Каза, че ще свидетелстваш, но аз вече го знаех. И аз ще свидетелствам. Искам да знам ти за Райън ли ще свидетелстваш, или против него?

— Какво те кара да ми задаваш този въпрос?

— Много неща. Първо, казала ли си на шериф Прингъл, че съм яздила с бандата на Бартън, преоблечена като момче?

Тереза премига, поглеждайки към Кити с широко отворени очи и невинно изражение.

— Че защо да го правя?

— Ти ми кажи.

— Кити, за бога, въобразяваш си. Ако шерифът мисли, че си яздила с бандитите на Бартън, значи още някой, освен мене знае за това. Може би Райън…

Намекът на Тереза увисна във въздуха като есенен пушек. На Кити й беше хрумнало, че може би Райън е разкрил идентичността й като Кит, за да очисти репутацията си, но не можеше да повярва, че е възможно да е така. Ако нито Райън, нито Тереза са казали, значи очевидно някой друг я е видял и я е посочил на хората на закона. Но кой?

Апетитът й изчезна. Това, което успя да погълне, тежеше като буца в стомаха й. Райън щеше да умре. Дори ако братята му пристигнеха навреме, тя се съмняваше, че ще могат да направят нещо, за да го спасят.

Когато Тереза бутна стола си назад, Кити излезе от унеса си и стана едновременно с нея.

— Само искам да ти кажа едно нещо, Тереза. Ако кажеш в съда нещо, с което да навредиш на Райън, ще си взема ножа, ще ти одера кожата от вонящия гръб, парче по парче, и ще я дам на свинете.

Заплахата й трябва да беше изплашила Тереза, защото лицето й стана пепеляво и тя изхвърча от стаята, сякаш дяволът я гонеше по петите.

— И не мисли, че няма да го направя! — викна подире й Кити.

 

 

Норм Тъкър се върна от деловото си пътуване. Дойде да посети Кити веднага щом нагледа децата си и намери бележката, която тя му беше написала. Кити почти беше забравила за тази бележка и разбра, че Тереза трябва да я е намерила и да я е дала на Норм. Кити беше сама в приемната, когато Норм пристигна.

— За какво е всичкото това, Кити? — запита той, размахвайки бележката под носа й. — Какво имаш предвид с това, че не си била достатъчно добра за мене?

Кити въздъхна. Сега нямаше нужда от това, но осъзна, че дължи обяснение на Норм.

— Много неща не знаеш за мене, Норм. Миналото ми е доста… ъ-ъ… шарено. Седни и ще ги разкажа за миналото си и защо не мога да се омъжа за тебе.

Тъкър приседна на ръба на един стол, очаквайки я да започне.

— Яздих с бандата на Бартън — избъбри тя. — Бях на тринадесет години, когато майка ми и вторият ми баща умряха за няколко месеца. Доведеният ми брат тогава беше разбойник и рядко го виждах. Когато чул, че съм останала сама, ме взе под своя закрила. Пътувахме много в първите две години, после той се хвана с бандата на Бартън.

— Какво! Но ти си жена, за бога!

— Леке ме облече като момче, когато ме взе под крилото си. Купи ми широки дрехи, острига ми косата. Яздих с бандата на Бартън пет години, без нищо да заподозрат. Тогава Леке беше убит при един обир на банка и Райън ме намери.

— Не мога да повярвам… не ми изглежда възможно…

— Никога ли не си се запитвал защо не знам как да се държа сред хора?

— Е, да, но това никога не ме е притеснявало. То е част от чара ти.

Кити би могла да го целуне заради това.

— Не съм достатъчно добра за тебе, Норм.

— Глупости! Има още нещо, нали, Кити?

— Страхувам се, че е така. Нали разбираш, влюбена съм в друг мъж.

Норм се намръщи.

— Не е някой разбойник, отказвам да повярвам на такова нещо. Кой… — Внезапно лицето му се проясни. — Дилейни! Трябваше да се досетя. Той изпитва ли същите чувства към тебе? Мислех, че харесва Тереза.

Червенина пропълзя по бузите на Кити.

— Тя би искала да вярва, че е така, но аз знам, че не е.

— Значи това било — изрече Тъкър с нотка на пълно разбиране.

— Много неща се случиха, откакто замина, Норм — каза Кити. — Отби ли се в града по пътя за у вас?

— Не, слязох от влака и веднага си отидох у дома. Защо?

— Райън е в затвора. Щяха да оберат банката и разпознали погрешно Райън като член на бандата на Бартън.

— Бил ли е? Член, искам да кажа.

— Не. Но първо трябва да ти обясня нещо.

Кити му разказа как Райън се свързал с бандитите на Бартън, докато я търсел по молба на Бърт, и как ги срещнал отново в покрайнините на Тусон в деня, когато искали да оберат банката.

— Сега той е в затвора, чака го съд. Нещата изглеждат зле.

— Съжалявам, Кити, наистина съжалявам. Има ли нещо, което да мога да направя?

Кити поклати отрицателно глава.

— Не, нищо, за което да се сещам. Само ми се искаше…

— Какво ти се иска?

— … да можех да обикна тебе вместо Райън. Ти си добър човек, Норм, но и той е добър.

— Кити, ако Райън… ако го намерят виновен, ще бъда до тебе. Няма значение какво е имало между вас двамата. Аз още те искам.

Кити преглътна сълзите си.

— Това означава много за мене, Норм, но няма да се откажа. Райън трябва да бъде обявен за невинен. Телеграфирах на братята му, но се страхувам, че няма да дойдат навреме, за да му помогнат. Не знам какво друго да направя.

— Моли се — каза той, прегръщайки я, докато тя мокреше гърдите му със сълзите си.

— Ау, ау, каква гледка — присмя се Тереза, влизайки в приемната. — Онзи, когото казваш, че обичаш, още не е мъртъв, а вече му избираш заместник. Норм знае ли за мигалото ти?

Двамата се отделиха един от друг.

— Просто я утешавах — каза Норм. — И да, тя ми разказа всичко.

— Каза ли ти, че Бърт получи още един удар, след като тя замина? Изостави собствения си баща, без да я е грижа, че отсъствието й може да му навреди физически и емоционално.

— А, мисля, че ще се отбия да видя Бърт — каза Норм, очевидно неподготвен или нежелаещ да се намесва в конфликта между Тереза и Кити.

Побърза да излезе, оставяйки Кити и Тереза сами да доизиграят драмата.

Кити обърна вниманието си към Тереза, сините й очи бяха потъмнели от гняв.

— Ревнива кучка! И едно магаре има повече мозък от тебе. Отровните ти думи нямат никакво значение за мене. Ако Райън бъде намерен за виновен, никоя от нас няма да го има. Можеш да го спасиш, като кажеш истината. Това ще направя аз на свидетелското място. Зависи на кого ще повярват заседателите. Но ако и двете кажем едно и също, това може да повлияе.

— Смятам да кажа истината, каквато я знам — каза Тереза. — Казах ти го вече.

— А аз ти казах, че е по-добре да не свидетелстваш срещу Райън — предупреди я Кити с очи, потъмнели в заплаха. — Вече знаеш, че не съм никаква дама. Не мисля като дама и не действам като дама. Така че си предупредена и отмъщението ми няма да ти хареса.

Тереза отстъпи, окръглила очи като чинийки.

— Само да ми направиш нещо, ще те пратя да гниеш в затвора.

— Ще си струва — изрече Кити, стиснала зъби. — Вдигна високо глава и изхвърча от стаята, молейки се заплахите й да са повлияли на Тереза.

Колкото повече наближаваше денят на процеса срещу Райън, Бърт продължаваше да се подобрява, но не толкова, че да му бъде казана истината за Райън. Докторът още се изказваше предпазливо за възстановяването му и продължаваше да предупреждава, че никой не бива с нищо да го тревожи.

Кити отиде до града два пъти, за да провери дали братята на Райън са пристигнали, но шерифът й каза, че не са. Не й позволи и да се види с Райън. Кити знаеше, че Бърт се притеснява от отсъствието му, но не знаеше още колко ще може да крие истината от него. Беше научила и че Дуранго вече е бил съден и ще бъде обесен заедно с Райън на дата, която съдията ще определи след процеса на Райън. Кити се страхуваше, че процесът ще бъде фарс, само за успокояване на хората на закона, и че присъдата вече е определена.

Райън щеше да умре, а тя не можеше да направи нищичко, за да го спаси.