Бари Късел
Прераждане в Отвъдното (7)

Глава 7
Банковият обир

На следващия ден двойката отново бе в сферите. Поставиха всички необходими сензори и докторката поде хипнозата на Петер, а Йоманда на Александра. Вкараха аурата в апарата и се приготвиха за наблюдение. Този път журналистите не бяха допуснати до лабораторията, защото въпреки забраната за разпространение, преди да е завършен експериментът, една радиостанция си бе позволила да каже това-онова и отзвуците бяха така шумни, че трябваше дори правителството да се намеси. Все още се мислеше кога и как да се поднесе тази нова истина за света. Полицията бе предупредила двете жени за възможна паника и бедствие, ако всичко се поднесе така спонтанно и необработено от цензурата на кабинета. Министър-председателят искаше незабавен доклад след привършването на опитите.

Годината, появила се върху циферблата на сферата, бе 1966. Мониторите и на Петер, и на Александра, показваха едни и същи кадри. Интересното бе, че този път образите не бяха излъчени, както винаги, от два различни ъгли, ами имаше пълно съвпадение на картините. Това хвърли в паника всички. Просто бе невъзможно. Само ако и двете души се бяха поместили в едно и също тяло, би могло да се получи този ефект. Но как?

Гледката на екраните бе приказна. Голям град, с прекрасен пейзаж. Широки улици, с изтънчени за годините здания. Познаха го веднага. Това бе австралийският Сидни.

* * *

Дълго време банкерът Брадли Саймънс, току-що придобил управлението на най-мощната банка, нямаше покой. Колкото му вървеше в бизнеса и богатството му растеше с всеки изминат ден, толкова личният му живот се превръщаше в трагедия. Съпругата му Даяна, обещаващ модел, бе все недоволна от това, че той не иска така бързо дете. Брадли искаше първо да достигне върха на кариерата си, и чак тогава, но Даяна надделя… Защо ли се бе съгласил с нея? Разочарованието, което им бе поднесло природата, бе заседнало така дълбоко в душите им.

Много рядко се срещаше явлението да се пръкне на света дете с едно тяло и две глави. Нещо, като сиамските близнаци. И то защо точно на него, на преуспяващия банкер, който бе на път да покори цял Сидни? Нямаше какво да се прави, трябваше да приеме фактите такива, каквито са. Учените даваха някакви мъгляви надежди за кратък живот на близначките до десетина години. Месеците минаваха и те растяха нормално, както всяко дете.

В този ден Даяна бе решила да посети съпруга си и да го изненада, заедно с близначките, за рождения му ден. Пропуснаха я на входа и тя се запъти към офиса му, като преди това охраната съобщи на шефа да очаква посещение.

Тогава се случи нещо неочаквано и бързо.

В банката нахлуха въоръжени мъже с нахлузени чорапи на лицето. Това бе банков обир.

Единият от охраната понечи да натисне червеното копче, но веднага бе прострелян в главата и оттам бликна кръв, смесена със свеж мозък. Гледката бе отвратителна. Кръвта опръска намиращата се наблизо Даяна. Близначките, лежащи в бебешката количка, ококориха очи и писнаха със звънливи гласчета.

— Да млъкнат! — разярено изкрещя убиецът на пазача.

— Но как? Те нищо не разбират — заплака майката.

— Така ли!? Аз ще ги усмиря набързо!

Нападателят грабна децата, но като видя, че имат само едно телце и две глави закрепени за него, остана вцепенен.

— Какво се мъдриш толкова, Бен!? — прорева с глас другият участник в обира и задърпа Даяна за косата. — Тая да си дава бижутата, иначе ще й идат децата.

— Но…, те са с едно тяло! — уплашено промълви, нареченият от убиеца, Бен.

— Хайде, хайде! — невярващ, се разписка третият обирджия.

Неподозиращ опасността, шефът на банката бе почакал доста и след като не пристигна при него жена му, той реши сам да я посрещне. Заслиза по стъпалата надолу и когато влезе в касовите помещения, това което видя го накара да замръзне на място. Нападателите все още не го бяха забелязали. Осъзнал начаса обстановката, Брадли инстинктивно извади пистолета си и го насочи към държащия децата му Бен. Извика силно и натъртено:

— Остави децата на мира, инак ще ти пръсна главата!

— О-хо…, шефът! — подигравателно изцвили убиецът, дърпащ жена му за косата. — В грешка си, скъпи! — Натисна спусъка на пистолета си и един млад мъж, явно клиент, се строполи на пода.

Тогава Брадли също стреля. Не улучи, но с това предизвика страхотна стрелба. Невинни посетители паднаха убити и ранени. В суматохата Даяна бе успяла да грабне децата от Бен и замряла на земята, бе ги прикрила с тялото си, и не помръдваше. Брадли бе добър стрелец и бе успял да простреля Бен в главата, а с друг точен изстрел да рани убиеца. Третият, прикрил се с труп на вече прострелян клиент, също стреляше успешно към Брадли. Даяна бе наблизо и се правеше на умряла. Децата раздраха въздуха със силен плач.

В този момент изпищя сирена и полицаи нахлуха в банката, като изпочупиха стъклата на вратата. За кратко време стрелбата секна. Никой не помръдваше от мястото си, само останалият жив обирджия грабна децата от Даяна, опря се в стената и извика:

— Ще ги убия! Пропуснете ме до полицейската кола и никой да няма там!

— Послушайте го! — извика Брадли на влезлите полицаи и добави крещейки. — Аз съм шефът на тази банка! Това са моите деца!

Полицаите смъкнаха оръжието и зачакаха заповед от шефа си.

— Добре, но спокойно! — рече лейтенантът и се обърна към снайпериста. — Не стреляй! Направете път до колата!

Излизайки от банката, престъпникът, вече поуспокоен от това, че децата са на банкера, виждаше дори спасението. Пари не му трябваха, искаше само да спаси кожата. Това обаче, което се случи, той не очакваше.

Брадли, който бе все още насочил пистолета си към нападателя, стреля. Инстинктивно, престъпникът се обърна точно в момента на стрелбата и телцето на децата послужи като жив щит. Патронът се заби точно в сърцето на близначките. Изуменият обирджия хвърли на пода вече безжизненото тяло и хукна да бяга. Но не за дълго. Вторият куршум на Брадли се спря в главата му.

Картината бе ужасяваща. Навсякъде трупове и кръв. Даяна пищеше, но нищо не помагаше. Двете й дечица бяха убити и то от собствения им баща.

* * *

Душевните субстанции на близначките, вече освободени от свилените нишки на живота, започнаха да се издигат нагоре. Мониторите отразяваха движението им ясно.

Група „гойки“ веднага се спуснаха към тях, с надеждата да се сдобият с лека плячка, но двете души бяха доста подвижни и не дадоха никакъв шанс на преследвачите. Просто си играеха на гоненица с тромавите „гойки“. Те се стрелваха ту в една, ту в друга посока и така бяха лесно изоставени. Другите, току-що освободени от нишките, субстанции на убитите клиенти в банката, също поеха нагоре. От тях имаше и доста бавнички, прегрешили души… и „гойките“ незабавно се насочиха към жертвите си.

Преминали тунела и Границата, сиянията на близначките се спуснаха към Големия дом. Процедурата бе ясна и както всички останали пъти, старите приятелчета По и Леа, се отправиха към техния парцел в съзвездието Лебед.