Керелин Спаркс
Сърце на вампир (25)

Епилог

Три месеца по-късно…

— Благодаря, че дойдохте. — Шана прегърна Ема.

— Няма проблем. — Ема се усмихна. — Знаеш, че бихме направили всичко за нашия кръщелник. — Двамата с Ангъс се развълнуваха, когато ги помолиха да станат кръстници на Константин. Това бе най-близкото до истински родители, което някога биха могли да бъдат.

Ангъс стоеше до креватчето в детската стая в „Роматех“, изучавайки спящото дете.

— Той е много специален.

— Разбира се, че е такъв. — Топлата усмивка на Шана помръкна. — Надявам се, че баща ми ще се съгласи.

— Сигурна съм, че ще го направи. — Ема се опита да я окуражи, но имаше своите съмнения. Шон Уилън трябваше да пристигне всеки момент и за първи път да се срещне със своя внук.

Шана бе направила уговорката преди седмица и бе толкова нервна, че Ема се бе съгласила да дойде за морална подкрепа. Тя знаеше колко избухлив можеше да бъде Шон. Бе крещял и проклинал, когато му бе връчила оставката си. Той бе поискал да знае защо.

Тя му беше казала, че е обзета от носталгия и се връща в Шотландия. Тъй като той бе побеснял, не се бе осмелила да му каже, че се омъжва за господаря на Британското вампирско сборище. Или че самата тя се е превърнала във вампир.

— Той е буден. — Ангъс се ухили, докато закачливо подръпваше пръстите на краката на бебето.

Константин се заливаше от смях.

— Той те обожава, Ангъс. — Шана се приближи до креватчето.

— Да. — Ангъс вдигна пълничкото бебе. — Как си, момче?

Сърцето на Ема се изпълни, докато наблюдаваше как Ангъс държи бебето.

Вратата се отвори и Конър придружи бащата на Шана в стаята. Шон бързо огледа детската стая.

— Благодаря, че дойде — каза Шана тихо.

Шон я погледна и се намръщи.

— Радвам се да видя, че все още си жива. Нараниха ли те?

Челюстта й се стегна.

— Аз съм съвършено добре. И съм много щастлива.

Той се намръщи към внука си.

— Оставяш кръвопийци да държат бебето ти?

Ангъс изсумтя.

— Аз съм кръстник на Константин.

Шон погледна към Ема.

— Какво правиш тук? Мислех, че бързаш да се върнеш в Шотландия.

— Дошла съм на гости. — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Харесва ми да посещавам често Константин. Той е очарователно дете.

Сякаш по поръчка, Константин изписка щастливо. Ритна и се размърда. Ангъс се засмя.

— Много е жизнен.

— Така ли? — Шон погледна подозрително към бебето. — Той… жив ли е?

Шана се подсмихна.

— Изкарах цели седмици без сън. В действителност можех да се справя и с малко по-малко оживление от негова страна.

— Той е щастливо момче. — Ангъс завъртя бебето в кръг.

Константин се изкиска.

Шон премести тежестта си.

— Той… нормален ли е?

Ема бе готова да му избие зъбите.

— Разбира се, че е нормален.

— Което е невероятно, като се имат предвид моите гени — промърмори Шана.

Конър се засмя. Шон го изгледа гневно. Ангъс тръгна към тях.

— Нима не искаш да подържиш внука си?

Шон изглеждаше притеснен, докато Ангъс се приближаваше.

— Какво яде?

Конър повдигна вежди.

— Изпива три пинта^[1] на вечер. Бъди внимателен, или ще нападне врата ти.

Шон отскочи назад. Конър се засмя. Шана му хвърли раздразнен поглед.

— Дръж се прилично. — Тя насочи поглед към баща си. — Константин е нормално бебе. Той не може да те ухапе. Няма никакви зъби.

Вратата към коридора се отвори и една жена надникна вътре.

— Съжалявам, че ви прекъсвам.

Ема я разпозна като Радинка, смъртната майка на Грегори, която сега управляваше стоматологичния кабинет на Шана.

— Шана, скъпа — продължи Радинка, — имаме малка извънредна ситуация. Ласло си е счупил зъб.

— О, боже. Надявам се, че не е кучешкия. — Шана закрачи към вратата. Тя погледна назад към приятелите си. — Ще се върна възможно най-скоро.

— Не се притеснявай — успокои я Конър. Когато вратата щракна, той продължи: — няма да позволим на този глупак да нарани внука си.

— Какво? — Шон тръгна към Конър. — Мислиш, че ще го нараня?

— Мисля, че би го направил, ако изведнъж му пораснат зъби — отговори Конър.

Ангъс остави Константин в креватчето, а след това се присъедини към другите мъже до вратата.

— Конър има право. Не трябваше да питаш дали внукът ти е нормален. Трябва да си готов да го обичаш, независимо от всичко.

Шон изсумтя.

— Ти имаш наглостта да ме поучаваш. Колко хора си нападал през вековете?

Ема въздъхна. Дотук с щастливата семейна среща. Тя се насочи към креватчето, за да види какво прави Константин. Изведнъж главата му се появи над парапета на креватчето. А след това и гърдите, и закръгленото коремче. Устата на Ема се отвори. О, небеса, Константин левитираше! Той продължи да се движи нагоре и все по-нагоре. Тя хвърли поглед към мъжете. Шон бе обърнат с гръб, а Ангъс и Конър бяха толкова заети да защитават честта си, че не бяха видели как бебето полита нагоре към тавана. Константин се изкиска, очевидно доволен от себе си. Шон понечи да се обърне. Ема скочи и левитира бързо към тавана, където хвана бебето в ръце.

— Какво, по дяволите? — Шон я погледна втрещен. Очите му се разшириха. — По дяволите! Ти си вампир!

Ема се усмихна леко.

— Имах намерение да ти кажа.

Шон се обърна към Ангъс.

— Копеле! Ти си й го причинил. Ти си я убил.

Ангъс пристъпи напред, юмруците му бяха стиснати. Конър сграбчи Шон отзад.

— Успокои се, Уилън.

Очите на Шон пламтяха от гняв.

— Би трябвало да те убия, Маккей. — Той погледна към Конър. — Теб също, копеле. Махни се от мен.

— Престанете — извика Ема, люлеейки бебето срещу гърдите си. — Няма да се биете пред бебето.

Конър пусна Шон, мъжете се разделиха, като се гледаха един друг подозрително.

— Шон, бях смъртно ранена и Ангъс спаси живота ми.

Той я изгледа раздразнено.

— Ти не си жива.

Ема слезе бавно, заедно с бебето.

— Аз съм жива, просто… съм различна. Исках да ти кажа по-рано, когато ти връчих оставката си, но ти беше твърде разстроен да се вслушаш в разума.

Ангъс скръсти ръце.

— Той винаги е твърде разстроен, за да се вслуша в разума.

Шон се намръщи.

Ема се приземи пред креватчето.

— Искам да ме изслушаш, Шон. Аз съм същият човек, който познаваше и преди. Смъртта не ме промени. — Тя постави Константин в креватчето му. — По-решена съм от всякога да победя злите вампири.

Шон мълчеше. Надяваше се, че е успяла да го убеди. Константин се изкикоти. Тя го погледна и той й се усмихна. Топлина и усещане за спокойствие се просмукваха в нея. Очите на бебето блещукаха с изненадваща интелигентност. Той започна да се издига отново. Ема сложи ръка на главата му и го избута надолу.

— Аз съм… разочарован от теб — промърмори Шон. — Но мога да призная, че не си лоша.

— Нито един от вампирите тук не е зъл. Ние… — Тя забеляза как Константин се надига отново и го бутна надолу. — Ние искаме да направим света безопасен, не само за нас, но и за цялото човечество.

— Трябва да ни оставиш да си вършим работата — добави Ангъс. — Спрете да ни пречите, когато се опитваме да ви защитим.

Шон въздъхна.

— Ще помисля за това. — Той се обърна към Конър. — Бих искал да говоря с дъщеря си.

Конър кимна.

— Оттук. — Той поведе Шон през вратата.

Ема въздъхна облекчено.

Ангъс се усмихна.

— Това беше една добра реч, въпреки че бях изненадан да видя как летиш с рожбата.

— Не го вдигнах аз. Погрижих се да го сваля. — Ема пусна Константин. Той изпищя и започна да левитира.

— Мили боже. — Ангъс закрачи напред.

— Знам. — Ема наблюдаваше как бебето се издига към тавана. — Оставих Шон да си мисли, че съм била аз. Не мисля, че може да се справи с това.

Ангъс обви ръка около рамото й.

— Имаме напредък с него.

— Надявам се. — Ема сплете ръце около врата на Ангъс. — Казвала ли съм ти наскоро, че ти си най-невероятният мъж на света и че те обичам до безумие?

Той се ухили.

— Единственото невероятно нещо у мен е, че намерих най-невероятната жена, която да обичам.

Ема докосна бузата му.

— И ти отне само около петстотин години.

Докато се целуваха, Константин внимателно се върна в креватчето си, с ангелска усмивка на лицето си.