Керелин Спаркс
Сърце на вампир (13)

Глава 13

Ема веднага бе погълната от целувката. Не само я възпламеняваше физически, но и я объркваше емоционално. Той бе почтеният секси герой от мечтите й и тя му отвърна с такъв силен копнеж, че сърцето я заболя. Само ако можеше да е жив.

Той подръпна долната й устна с устата си и я засмука. Тя простена, когато напрежението затрептя в корема й и се спусна надолу. Ерекцията му се притискаше до бедрото й. О, небеса, не беше ли достатъчно жив за нея? Но защо не можеше да бъде човек като нея?

Ангъс поставяше леки целувки по бузата й. Дрезгавият му стон погъделичка ухото й, преди да продължи с още гризвания и целувки по врата й. Ръката му покри гърдите й и леко ги стисна. Тя ахна в отговор. Не беше ли достатъчно човек? Може би технически той бе мъртъв през деня, но, ох, само като си представеше нощите, които би могла да има с този мъж.

Но знаеш, че не може да продължи. По дяволите, цяла нощ ли щеше да спори със себе си? Защо не можеше просто да се наслади на това? Вече не се страхуваше, че ще я ухапе, така че какъв бе проблемът? Страх те е, че се влюбваш.

Не, тя никога не би могла да си позволи да го обича. Но не можеше да спре тялото си да реагира. В мига, в който той обходи зърното й с палец, то се втвърди.

— О, по дяволите всичко — промърмори тя.

— Хмм? — Той се отдръпна, за да я погледне. Очите му светеха ярко. Вместо да я изплашат, те я развълнуваха. Тя плъзна ръцете си около врата му и зарови пръсти в дългата му, мека коса.

— Целуни ме.

Този път нямаше вътрешен спор. Тя го придърпа близо и го целуна с глад, който съответстваше на неговия. Устите им се отвориха. Езикът му нахлу. Тя го посрещна, смучейки го, галейки го със своя.

Ангъс я придърпа така, че гърдите им бяха притиснати едни в други. Ръцете му се мушнаха под ризата към гърба й. Докосването на пръстите му върху голата й кожа беше въздушно леко, въпреки това я шокираше със суровата си сила. Тя изследваше устата му и усети метален вкус. Кръв. Отдръпна се. Преглътна и отново усети кръвта от последното му ядене. Не трябваше ли да бъде ужасена? Той я погледна въпросително, докато ръцете му опипваха сутиена на гърба й.

— Къде са проклетите кукички? Горката девойка, да не си родена в тази измишльотина?

Тя се засмя, а с това и сърцето й се открехна и целият й копнеж се освободи. Този мъж не бе ужасяващ, той бе красив. Сълзи напираха в очите й.

— Откопчава се отпред. — Тя притисна ръка към гърдите си. — Тук, до сърцето ми.

Той изучаваше лицето й. Червената топлина в очите му избледня в топла светлина, която блещукаше около зелените му ириси. Коледни очи. Само ако можеше да повярва в чудото, че може да има бъдеще между тях.

— Това никога няма да се получи.

Той взе ръката, която охраняваше сърцето й и целуна всеки пръст.

— Казвали са ми, че всичко е възможно с любов.

Казваше, че я обича ли? Или просто я съблазняваше? Една сълза се търкулна по бузата й. Бог да й е на помощ, при начина по който се чувстваше, съблазняването бе много възможно.

— Шшшт. — Той избърса сълзата с палец, а след това целуна влажната й буза. — Никога няма да те нараня. Имаш официалната клетва на Ангъс.

Усмихната, тя проследи силната му челюст с върховете на пръстите си.

— Ние не знаем какво е това.

Той разкопча ризата й отпред.

— Ще я измислим по пътя.

— И какво е наказанието за нарушаване на официалната клетва на Ангъс?

Със стон, той я свали от скута си върху дивана.

— Да седиш върху ерекцията ми е достатъчно наказание.

Бутна я назад върху меката кадифена възглавница и се изтегна до нея.

— Мога да чуя как сърцето ти тупти, как кръвта ти се движи. — Той притисна дланта на ръката й върху тънкия памук, покриващ гърдите му. — Можеш ли да почувстваш как препуска сърцето ми?

— Да. — Би могла, обаче мислите й бяха заети с току-що споменатата ерекция. О, Ангъс, защо се бавиш? Той разтвори ризата й, след това разкопча сутиена й и отмести всяка чашка настрани. Зърната й се втвърдиха, когато погледът му отново стана червен.

— Розови — прошепна той и докосна втвърденото зърно с пръста си.

Тя въздъхна, когато една малка тръпка се спусна от гърдите към корема й.

— Сини — прошепна той и проследи вените под бледата й кожа.

Той се плъзна леко надолу по дивана, така че устата му да бъде на едно ниво с гърдите й. Тя се оплака, защото сега ерекцията му беше извън обсега й, но бързо забрави този проблем, когато езикът му обиколи зърното й. Със стон, тя се изви към него.

— Възхитително — прошепна той и засмука зърното в устата си.

— О! — Тя зарови пръсти в косата му.

Той смучеше едната гърда, докато ръката му дразнеше другата, въртейки зърното между палеца и показалеца си. Тя дръпна кожената връв, която държеше косата му да не се разплита. Дългата му, кестенява коса падна напред, гъделичкайки гърдите й, докато правеше любов с нея.

Ръката му се плъзна надолу по корема й, карайки я да трепери. Той спря с ръка върху ципа на черните й панталони. Погледна я, косата му бе разпиляна, а очите му светеха в червено.

— Може ли да те даря с удоволствие?

Все още джентълмен. Ема се усмихна. Но гласът му бе дрезгав, а външният му вид бе като на див варварин. Тя сграбчи в шепи косата му и дръпна главата му близо до своята.

— Накарай ме да крещя.

Очите му заблестяха още по-силно.

— Ще го направиш. Много пъти, преди нощта да е приключила.

Тогава тя почти свърши. Стисна бедрата си, наслаждавайки се на сладката болка, която нарастваше дълбоко в нея. Със стон затвори очи.

— Скъпа, не започвай без мен. — С невероятна скорост, той разкопча панталона й и го дръпна надолу до глезените й.

Тя изрита обувките и панталоните си. Той прокара пръстите си по краката й.

— Мога да усетя аромата ти — прошепна той, докато правеше малки кръгове от вътрешната страна на бедрото й. — Обгръща сърцето ми като най-сладкия парфюм. — Той се наведе, за да целуне бедрото й.

Кожата на Ема изтръпна. Сърцето й препускаше. Между краката й се събра влага. Той плъзна ръката си под червените й дантелени бикини, като внимателно изучаваше къдриците.

— Първият ти писък ще дойде от ръката ми. Вторият от устата ми.

Тя преглътна. Той потопи пръст между гънките. Тя ахна и потръпна.

— Ти си влажна и свежа като утринна роса. — Той се усмихна. — Така готова за удоволствие. Направо мога да го обявя на всеослушание.

— Да не си посмял. — Тя повдигна бедрата си, за да се притисне в него.

— Търпение, скъпа. — Той смъкна бикините надолу по краката й.

— Търпение? Някои от нас не разполагат с цяла вечност. — Изрита бикините си и видя как червеното парче дантела прелита в другия край на стаята.

— Все пак съм ограничен. Когато слънцето… — Той замълча, наклони глава, докато я изучаваше.

— Нещо… не е наред ли?

Той докосна голата, деликатна кожа до тясната ивица от къдрици.

— Никога преди не съм виждал този… стил.

— Оу. Това е кола маска. — Тя ли бе първата му съвременна жена? Хареса тази мисъл. Допадна й идеята да му покаже как съвременната жена се отнася към секса. Повдигна единия си крак и го постави върху горната част на възглавницата на дивана. После вдигна другия си крак над главата му и го постави върху рамото му.

Очите му се разшириха при гледката, която тя му предложи. Челюстта му се напрегна. Изведнъж той отмести поглед към тавана. Дали го бе обидила с дързостта си?

— Мислиш ли, че съм твърде…

— Твърде красива. — Той стисна очи. — Не искам да загубя контрол.

— Оу. — Това прозвуча като предизвикателство. Колко щеше да й хареса да го докара до ръба. Или може би не? Какво правеше един вампир, ако загубеше контрол? Той си пое дълбоко дъх и отвори очи. Червеният цвят се бе превърнал в топло сияние. Той целуна крака, поставен на рамото му.

— Един мъж може да прекара цял живот в изучаване на всяка форма и извивка на тялото ти и да се смята за благословен.

Тя въздъхна. Ако той продължаваше така, щеше да свърши без дори да я е докоснал. Той плъзна ръка по бедрото й към нейния център. Тя наблюдаваше как ръката му напредва и се приближава по-близо и по-близо. Не беше изненада, но все пак подскочи, когато той най-накрая я докосна.

— Гънките ти са хлъзгави и подути. Изпълнени с кръв.

Тя потръпна, когато пръстите му очертаха всяка гънка. Той обиколи клитора й, след това го подръпна с палец и показалец. Тя извика.

— Дори това — той си играеше с него — е изпълнено с кръв и почервенява като най-красивата руменина.

Напрежението растеше, а тя се гърчеше под ръката му.

— Ангъс.

— Имам нужда да те целуна. — Той свали крака й от рамото си и се изтегна до нея на дивана.

— Да. — Тя обви ръце около врата му.

Той я целуна внимателно, след това нахлу в устата й, като в същото време потопи пръст в нея. Със стон, тя изви гръбнака си. Погали небцето на устата й с езика си в същия ритъм, в който движеше пръста си. Напрежението в нея нарасна. Той прекъсна целувката, когато дишането й стана твърде затруднено и насочи вниманието си към гърдите й. Пое зърното й с устните си и го засмука, точно когато притискаше и възбудения й клитор. Ема извика отново. Напрежението нарасна рязко, а тя се задъха. Той я галеше по-бързо и по-бързо.

— О, боже. — Тя повдигна бедра и се притисна към него.

— О, мамка му. — Той внезапно вдигна поглед. — Какъв неподходящ момент.

— Какво…? — Стаята се завъртя около нея. Тя извика, когато цялото напрежение избухна.

— Какво, по дяволите, беше това? — Мъжки глас прогърмя от фоайето.

Ема бе все така смаяна, макар тялото й да продължаваше да пулсира от най-възхитителните, разтърсващи вълни. Не, това не може да е истина. Не и той.

— Ема ли викаше? — извика гласът.

О, небеса, това беше той. Нейният шеф, Шон Уилън, беше във фоайето.

Ангъс постави пръст на устните й. Като че ли имаше нужда от напомняне да мълчи?

— Освободи ме, по дяволите! — изкрещя Шон. — Един от вашите проклети вампири измъчва Ема.

По-тих глас отвърна:

— Не мога да ви пусна през ограниченията, докато не се успокоите.

— Да се успокоя? — изрева Шон. — Ще ти покажа спокойствие, копеле, когато забия кол в сърцето ти.

Той продължи да крещи, докато Ема хвърли обезумял поглед на Ангъс. Достатъчно лошо бе да бъде хваната полугола от вампирските му приятели, но от шефа си? Това бе катастрофа! Какво, за бога, можеше да каже? Че изпробва нова техника за разпит? Ангъс я взе в обятията си и прошепна в ухото:

— Довери ми се.

Всичко потъна в мрак. Ема тъкмо започна да усеща тялото си и ръцете на Ангъс отново, когато и двамата паднаха от около метър разстояние с глухо тупване на пода.

— Уф. — Тя се опитваше да си поеме дъх. Къде се намираше?

— Съжалявам за грубото приземяване. — Ангъс я пусна и се изправи на крака. — Случва се, ако по време на телепортирането не стоиш изправен.

Тя седна и огледа тъмната стая. Лунната светлина се процеждаше през три тесни прозореца, като осветяваше достатъчно, за да се видят силуетите на мебелите, клекнали като тъмни сенки около нея. Къде се намираше? Тя се изправи на крака, но стаята се завъртя около нея.

— Внимавай. — Ангъс я сграбчи, за да не падне.

О, небеса, тя стоеше полугола в непозната стая. Надяваше се, че няма никой друг тук. По дяволите, нищо не можеше да види. Изглеждаше, сякаш Ангъс се взира под килта си.

— Какво правиш?

Той пусна килта си.

— Нищо. Просто глупав навик.

Ъх? Тя отблъсна надигащата се вълна от паника. Можеше да се справи с това. Бе попадала в неприятни ситуации и преди. Разбира се, преди винаги се бе изправяла пред опасността обута в панталоните си. Тя стисна зъби.

— Къде сме?

— На петия етаж в градската къща. В офиса на Роман.

— Какво? Роман е тук? — Тя се завъртя, като очакваше Негово Кралско Вампирско Височество да изскочи от сенките.

— Той вече не живее тук. Сега аз използвам тези стаи. В пълна безопасност си.

— Безопасност ли? Не мисля. Чувствам се малко… охладена, ако се сещаш какво имам предвид. — Гласът й се повиши. — Полугола съм.

Той стисна раменете й.

— Но това е добрата половина.

— Не ми помагаш. — Тя се отдръпна от него. — Полугола съм, а дрехите ми са по пода.

— Не се безпокой. Ще ти ги донеса.

Тя започна да се разхожда.

— Полугола съм, дрехите ми са на долния етаж и шефът ми е там! Ако той ме види или види дрехите ми, никога няма да работя отново.

— Спокойно. Ще се погрижа за това.

— Как? Как можеш да обясниш бельото ми, хвърлено на пода като светещ червен фар? Със същия ефект можеше да има и мигащи неонови светлини. — Тя продължи да се разхожда в тъмното. — Толкова съм прецакана.

— Не напълно. Но все още имам надежда.

— Какво? Аз съм полугола, бельото ми е долу с шефа ми… Ох! — Ема се блъсна в част от обзавеждането. — И не мога да виждам!

— Ема, изпадаш в паника.

— Аз страдам! — Тя подскочи, наранявайки пръстите на краката си. — И съм полугола, и не виждам. Обзалагам се, че виждаш много добре, ти проклет супер вампир.

— Ема. — Той я сграбчи за раменете, заведе я до една дълга сянка и я сложи да седне. — Стой тук, поеми дълбоко дъх, а аз ще се върна с дрехите ти. — Той изчезна.

Сега беше сама, полугола, страдаща и не можеше да вижда. Тя затвори очи, пое си дълбоко дъх, като се фокусира върху това да възстанови контрола си.

Бе професионалист, по дяволите. Беше се сблъсквала с врага много пъти и бе оцеляла. Бе убила четири вампира. Бе жена. И бе непобедима.

Тя отвори очи и остави зрението й да привикне към тъмнината. Седеше върху някакъв диван, който усещаше като кадифе. Срещу нея имаше голяма правоъгълна част от обзавеждането. Бюрото. Нещо отгоре слабо проблясваше. Мониторът на компютъра, обърнат с гръб към нея. Вляво от нея бяха прозорците.

Тя закопча сутиена и ризата си. Заобиколи дивана и бавно тръгна из стаята. Килимът под босите й крака бе дебел. На светлината на един от прозорците намери бара. Достигна стената и намери дръжката на вратата. Две брави. Отвори двойните врати. Още тъмнина. Плъзна се покрай стената и натисна ключа за лампата.

Слава богу, стаята бе празна. Голямо легло покрито с жълто-кафява завивка изпълваше стаята. Много мъжествено. Дали това бе мястото, където спеше Ангъс? Или по-скоро, лежеше мъртъв. Чудовищността на положението й я удари в гърдите. Тя правеше любов с вампир.

— О, боже. — Тя обърна гръб на леглото.

Светлината от спалнята освети офиса. Обзавеждането изглежда бе от ценни антики. Дивана, върху който бе седяла, приличаше по-скоро на старомоден файтон с извита облегалка. Кафяво кадифено одеяло падаше на гънки върху повдигнатия край. Тя го уви около кръста си като пола. Забеляза вратата и надникна отвън. Теренът бе чист. Тя излезе и се озова на горната площадка на стълбите.

— Няма да си тръгна, докато не се уверя, че тя е в безопасност! — Силният глас на Шон отекна нагоре по стълбите.

Един мъж отговори с тих, спокоен глас, но не можа да различи думите. Изглежда бе почти сигурно, че Шон е във фоайето. Това бе добре, ако означаваше, че не са му позволили да влезе в хола, където бяха дрехите й. Но също бе и лошо, защото нямаше начин да слезе по стълбите, без той да я види. Може би Ангъс можеше да я телепортира. Но това все още не решаваше проблема с дрехите й. С тих стон, тя се върна в офиса.

Звънящ шум дойде от компютъра. Имейл.

Ема погледна зад гърба си. Беше сама. Разбира се, един вампир можеше да се телепортира тук за секунда. Трябваше да бъде бърза.

Заобиколи бюрото и видя, че е пристигнало ново съобщение. Съобщението беше от Михаил. Темата: Родителите на Е. Уолъс.

Сърцето й пропусна удар. Родителите й? Тя отвори съобщението.

„Все още разследвам убийството на родителите на Е. Уолъс. Прикачвам списък с имената на всички известни Бунтовници в Москва през онова лято.“

Сърцето на Ема препускаше, докато отваряше прикачения файл. Появи се списък с осемнадесет имена. Тя разпозна само едно име — Иван Петровски, а той вече бе мъртъв. От останалите седемнадесет, двама трябваше да са убийците на родителите й.

Седемнадесет вампира. Можеше ли да убие толкова много? Имаше ли избор? Тя кликна върху „Отпечатай“ и се изправи.

— Намери ли нещо полезно? — попита тихо Ангъс.