Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (3)

В града на огнедишащата планина

Ким премигна на ярката слънчева светлина.

Да не би да са в Помпей?

— Разкарайте се от пътя ми! — изрева някой и Ким стреснато се обърна.

Към тях се движеше впряг, теглен от два яки вола. На капрата седеше не по-малко як каруцар, а колата бе натоварена догоре с огромни амфори^[1].

Ким, с Кия в ръце, Леон и Юлиан бързо се отдръпнаха от пътя на колата.

Трополейки, каруцата мина през градската порта. Към града се точеше неспирен поток от хора и каруци. Ким с облекчение помисли, че едва ли някой е забелязал странния начин, по който се озоваха тук, защото не можеше да има никакво съмнение, че Темпус ги пренесе в миналото именно през тази порта.

Огромната порта на градската крепостна стена бе висока пет или шест метра, над нея имаше голяма арка^[2]. В ниши, отстрани на портата, бяха поставени статуи на богове. Върху крепостната стена над портата стояха двама легионери^[3], въоръжени с дълги копия и мечове. Сега вече Ким бе сигурна, че се намират в римски град и че този град се нарича Помпей.

През отворената порта тя видя внушителна планина с меки извивки и величествен връх. Хвърли въпросителен поглед към Юлиан, нали вече беше идвал в Помпей.

— Това Везувий ли е?

— Да, струва ми се — отвърна тихо Юлиан. — Само че е много по-висок, отколкото го видях това лято. Което впрочем не е за чудене. При ужасното изригване е разрушен и целият му връх, а щом това е Везувий, значи се намираме пред Порта дел Везувио^[4]. От тук до центъра на града е съвсем близо.

Ким пусна Кия на земята. Улицата беше павирана с едри камъни и с високи тротоари.

— Защо ли са тези издигнати камъни по паважа? — почуди се Ким.

— По тях може да се пресече улицата, когато по нея потекат дъждовни води — обясни Юлиан. — Разказаха ни го по време на екскурзията. Виждаш ли как са поставени на разстояние един от друг — за да може колелата на каруците да преминават между тях.

Задмина ги носилка, в която вероятно се бе настанил аристократ. Перденцата на носилката бяха дръпнати и Ким успя да зърне отегченото лице на дебел мъж, излегнал се върху планина от възглавници. Върху туниката^[5] си мъжът носеше тога^[6] с пурпурна ивица.

Ким видя и елегантно облечени жени, съпровождани от роби. Едната жена бе с изкусно направена прическа с вдигната нагоре коса. Беше облечена със зелена копринена стола^[7], пристегната с колан. Друга жена, която мина покрай Ким, носеше изящни обеци с форма на делфин, гривна с форма на змия и огърлица от седеф и смарагди. Върху вишневочервена стола се беше загърнала с пала^[8].

Ким се погледна — никакво разточителство, никакви украшения. Също като Леон и Юлиан, беше обута в кожени сандали и носеше бяла туника. Нейната обаче бе по-дълга от тези на момчетата и стигаше почти до глезените й.

— Ако не бъркам, в момента се намираме на Виа Стабиана^[9] — каза Юлиан.

Широко разтворили очи и любопитно озъртащи се на всички страни, децата се оставиха да ги повлече потокът от хора. Улични музиканти с флейти и барабани се опитваха да привлекат вниманието на тълпата, укротител на змии се бе настанил пред някаква статуя с двете си змии, роби, приведени под тежестта на товари от дърва или топове плат, уморено сновяха нагоре-надолу. От една сергия се разнасяше миризма на печена риба, на друга предлагаха дребни сладки с мед. Пред някаква невзрачна къща бе седнал плешив човек и тракаше с ножица — най-вероятно беше бръснар и си търсеше клиенти.

— Вадя и зъби, в името на Асклепий^[10]! — хвалеше той разностранните си умения и размаха под носа на Ким един изваден зъб.

Момичето ускори крачка.

Възрастна жена седеше зад сергия с множество амфори.

— Купете си от най-хубавото вино в града! — подвикваше тя. — Ще го намерите само при мен!

Ким едва успя да скрие усмивката си и продължи да върви покрай магазинчетата за сандали, мебели, украшения, плодове. Не пропусна да разгледа и къщите, макар да нямаше много за гледане. Повечето бяха двуетажни, с покриви от червени керемиди, целите измазани в бяло и почти без прозорци към улицата — така обитателите се предпазваха от крадците, шума и горещината. В някои къщи имаше магазинчета или кръчми. От време на време през отворените врати на къщите Ким успяваше да хвърли поглед във вътрешността и видя коридори с красиви мозайки и дори ромолящ фонтан в една добре поддържана градина.

Направи й впечатление и друго. Върху някои стени се виждаха драсканици като например: „Суцесий, тъкач, обича Ирис, робинята на гостилничаря“, или „Пикулий, начинаещ борец, удържа победа. Получилият свобода Абдонетий, участвал в 16 битки, издъхна“. Най-вероятно ставаше въпрос за съобщения на почитатели на гладиатори. Но Ким откри и реклами на политици, и обяви за театрални представления.

В този момент от дясната страна на улицата съзря великолепна сграда.

— Това са Стабианските терми — най-старите в Помпей. Построени са през VI или VII век преди новата ера — развълнувано прошепна Юлиан. — Невероятни са! Изглеждат като… — Не успя да довърши изречението си, тъй като точно в този момент покрай него минаха двама легионери.

Главният вход на термите бе откъм съседната улица Виа дел Абонданца^[11] и от двете страни бяха разположени дълги редици магазинчета.

— Непременно трябва да посетим тези терми — обади се Ким, когато войниците се отдалечиха. — А сега да се опитаме да си намерим работа и подслон.

— Но къде? — попита Леон.

Ким махна с ръка.

— Все ще намерим нещо. Не ни е за пръв път, нали?

В този момент се разнесоха силни гласове. Ким се огледа и видя млада жена с топове плат в ръце, застанала пред солидна къща. Беше облечена в прости дрехи, а дългата й коса бе вдигната на кок.

На входа на къщата стояха двама мъже. Единият — нисък и дебел, оплешивяващ и с дълъг нос, бе облечен в богато украсена туника. Другият бе невероятно мускулест и с кожена препаска на бедрата.

— Какво си въобразяваш, жено? — ревна дебелакът, после грабна един топ плат от ръцете й и я удари с него през лицето.

Ким усети как се изпълва с ярост. Що за кретен е този? Тя бързо пристъпи към него.

— По-спокойно, Ким! — опита се да я спре Юлиан, но напразно. Ким вече бе на метър-два от групичката и приятелите я последваха.

— Донесла си ми не това, което исках, глупачке такава! Поръчах син плат, а ти ми носиш зелен, в името на Юпитер^[12]!

Жената, която бе на около двайсет и пет години, слаба и не много висока, стисна плътно устни. Красивото й лице с изящен нос и високи скули почервеня, а в тъмните й очи се таеше гняв.

— Жена ми направо ми вгорчи живота заради глупостта ти! Тя мрази зелено! — не спираше да нарежда дебелакът. — Довечера ще имаме гости и искаше да си ушие нова стола от син плат. Чуваш ли, от син!

— Донесох това, което ми даде Тит. Нямах представа какво си поръчал, Маритим, аз съм само приносителка — каза жената.

Лицето на дебелака се изкриви в злобна гримаса.

— Така значи, на всичкото отгоре си и нахална и обиждаш приятеля ми Тит! Познавам го добре, той не би направил такава грешка! — и дебелакът хвърли плата на тротоара, после се обърна към роба си. — Нямам време да се занимавам с тази никаквица, хвърли й един бой и кажи да ми донесат син плат.

Маритим се обърна и изчезна в къщата. Робът направи крачка към жената и вдигна ръка да я удари.

— Спри! — кресна Ким и мъжът изумено я погледна.

В същия момент той получи ритник под коляното, изрева от болка и заподскача на един крак.

С огромно изумление Ким, Леон и Юлиан видяха как жената повторно ритна мъжа и този път направо подкоси роба. Той се строполи на земята, а жената стъпи с крак на шията му.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — изсъска тя със свити пестници.

— Добре, добре, само изпълнявах каквото ми наредиха… — простена мъжът.

Жената се отдръпна, вдигна плата и се канеше да си тръгне, когато от къщата изскочи Маритим.

— Какво става тук? — кресна той, като видя роба си, който се опитваше да се изправи. — Да не би тя…

Робът кимна и Ким разбра, че цялата тази работа му е твърде неприятна.

— Вдигнала си ръка на роба ми! — изрева Маритим. — Това ще ти струва скъпо! Ще се оплача на Тит и ще се погрижа да те изхвърли!

Младата жена само махна с ръка и се обърна към приятелите:

— Благодаря, че ми се притекохте на помощ, но нямаше нужда. Мога и сама да се грижа за себе си.

— О, да. Видяхме това! — отвърна Ким с уважение, докато всички заедно се спускаха по Виа дел Абонданца. Младата жена я бе впечатлила, а и можеше да им покаже къде да намерят подслон.

Ким спря и я погледна в очите.

— Виж, можеш ли да ни дадеш съвет къде да намерим работа и подслон?

Жената изгледа Ким изпитателно, не бързаше да отговори.