Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (2)

Застинали в камъка

Тримата приятели Ким, Леон и Юлиан се бяха излегнали край басейна в Зибентан. Невероятно красивата котка Кия се бе скрила в чантата на Юлиан. Прекрасният летен ден, за съжаление, бе и последният ден от ваканцията. Утре започваха училище — при това още първия ден щяха да имат два часа математика. Но на Юлиан не му се мислеше за това, още бе под влияние на преживяното неотдавна, защото вчера се върна с родителите си от почивка в Неапол^[1]. Успяха да разгледат и древните градове Помпей и Херкулан^[2].

— Казвам ви, хора, беше страшно интересно! Помпей е невероятно място! Когато се разхождаш из него, имаш чувството, че си попаднал В Древен Рим, сякаш времето е спряло…

— Да, звучи интересно… Ние пък бяхме две седмици в Алпите на екскурзионно летуване и правихме преходи от хижа на хижа — прекъсна го Ким и подхвърли на Кия платнена топка, към която бе пришила малко звънче. Кия хвана топката и я върна обратно на Ким, побутвайки я с лапа.

— Наистина ли? — попита Леон. Изтегнат по гръб, той премигваше срещу слънцето. — Обичам спорта, но да трамбоваш цял ден… Мисля, че ще ми дойде в повече. Нашата почивка на Майорка беше върхът. Разгледахме много места, но повечето време бях в басейна или в морето.

Юлиан се подпря на лакти.

— Звучи супер! Но за мен Помпей е нещо невероятно. Представете си как се разхождате в град, който е на повече от 2500 години! Виждате градските порти, големи обществени къпални — римляните ги наричали терми^[3], храмове, къщите с великолепни стенописи, амфитеатъра^[4], улиците… сякаш вчера са построени. — Той внезапно се замисли. — Но беше и някак потискащо…

Ким го погледна с изненада.

— Защо?

— Ами когато Везувий^[5] изригнал, огнената стихия помела всичко по пътя си. Помпей и близките градове били погребани под нажежената вулканска пепел. Загинали много хора. Животът замрял и тези градове останали като консервирани в буквалния смисъл на думата. Затова, когато се разхождах из улиците, се чувствах странно. Но въпреки това е невероятно интересно.

Ким подхвърли топката на Кия.

— Надявам се, че си направил снимки.

Юлиан кимна мълчаливо.

— Много искам да ги разгледам… — започна Ким, но внезапно се сети. — Но знаете ли какво ще е още по-вълнуващо?

Момчетата я погледнаха, изпълнени с очакване. Ким понечи да продължи, но Юлиан вдигна ръка.

— Сещам се какво имаш предвид — почти шепнеше. — Искаш да посетим Темпус, нали?

— Точно така! И да видим твоя Помпей в пълния му блясък. Юлиан, аз съм за! Да се върнем 2000 години назад! — въодушеви се Ким.

Леон подсвирна тихо.

— Това е музика за ушите ми. Ти какво мислиш, Юлиан?

Юлиан сгъна кърпата си.

— Чудесно! Нямам търпение да видя града — с хората, които са го построили и са живели в него!

— Ами да го направим тогава! — рече нетърпеливо Леон. — Но преди това да попрочетем нещичко. Ким и аз все пак не сме ходили в Помпей.

— Точно така, малко подготовка няма да ни се отрази зле — съгласи се момичето.

Един час по-късно приятелите вече бяха в библиотеката на манастира „Свети Бартоломей“. Както винаги, бяха избрали времето, когато библиотеката е затворена за посетители. Но тъй като Юлиан разполагаше с ключ от царството на книгите, то беше изцяло на тяхно разположение.

Ким се насочи към отдела с исторически книги, Леон започна да разглежда пътеводителите, а Юлиан се зае да търси информация в интернет.

Какво правеше Кия ли? Тя се беше настанила, както обикновено, на перваза на прозореца — любимото й място. Лежеше свита на кравай с полупритворени очи и наблюдаваше какво правят приятелите.

— Юлиан, кога точно е изригнал вулканът? — попита Ким, разлиствайки някаква книга.

Юлиан се обърна.

— На 24 август 79 година, така е написано в пътеводителя.

— Хм… в такъв случай трябва да се озовем в Помпей преди това. Но кога точно? — разсъждаваше Ким на глас и продължаваше да прелиства книгата.

В този момент Леон доволно потупа корицата на един пътеводител:

— Знаете ли какво е цялото име на Помпей?

Юлиан и Ким поклатиха глави.

— Колония^[6] Венерия Корнелия Помпеанор! Така го е кръстил римският диктатор^[7] Сула^[8]. Колония означава град, Венерия идва от Венера — римската богиня на любовта, любимата богиня на Сула, а Корнелия — от фамилното му име, Корнелий! Логично, нали?

— Няма да се побере върху никоя табела — засмя се Ким. — Вижте, тук има карта на града.

Тримата се наведоха над картата.

— Това е супер! — ахна Юлиан. — Бил съм навсякъде!

След това показа къде се намират градските порти, термите и театърът, което още повече разпали желанието им да посетят древния град.

— Знаете ли, че Помпей много дълго време бил независим от Римската държава? — с изненада отбеляза Юлиан. — Екскурзоводът ни изобщо не спомена за това.

— Какво? Мислех, че градът е създаден от римляните — учуди се Леон.

— Да, точно така, или поне за дълъг период от време. Пише го на тази интернет страница — потвърди Юлиан. — По време на Съюзническата война^[9] в Римската република през II-I век преди новата ера Помпей неизменно бил на страната на противниците на римляните. Сула го обсадил през 89 година преди новата ера и заповядал да бъде подложен на обстрел. Едва през 80 година преди новата ера градът паднал под римска власт. Сула го превърнал в римска колония и му дал онова дълго име…

Ким върна книгата на рафта.

— В такъв случай остава само да изберем годината, в която да се пренесем в Помпей.

— Какво ще кажете за 80 година преди новата ера? — предложи Юлиан. — Иска ми се да се запознаем с древноримския Помпей.

— Така да бъде — съгласиха се Ким и Леон.

Юлиан хвърли поглед към Кия.

— А ти какво мислиш?

Котката го погледна със смарагдовозелените си очи и на него му се стори, че му намигна. След това се надигна бавно, скочи грациозно от перваза и безшумно се плъзна към тайнствената стая на времето.

Юлиан се усмихна.

— Да тръгваме!

 

 

Приятелите последваха котката и след няколко минути се озоваха пред висок шкаф, монтиран върху релса, така че да може да се придвижва. Зад него бе скрит Темпус. Тримата приятели избутаха встрани тежкия шкаф.

С разтуптяно сърце Юлиан погледна мрачната врата, която се показа отзад. Върху нея бяха изрисувани страховити муцуни и тайнствени букви, трябваше да направи усилие, както винаги, да се застави да я отвори. Знаеше, че зад нея се крие цял един свят, пълен с приключения, но и с опасности. Този път обаче искаха само да разгледат един древноримски град. Какво толкова би могло да се случи?

Юлиан изправи рамене и се насили да преодолее страховете си. Всичко ще мине добре! Прекрачи прага на стаята, следван от приятелите си. Както винаги, из необятното пространство на стаята пълзеше синкава мъгла. Подът пулсираше в ритъма на времето като леко развълнувано море. Светлината бе оскъдна. Момчето с усилие различаваше отделните врати. Имаше стотици и над всяка от тях беше изписано числото на определена година.

Но в подредбата на годините нямаше никаква логика — те бяха разхвърляни в пълен безпорядък. Всеки път приятелите се изправяха пред предизвикателството да открият точната врата. Този път върху нея трябваше да пише 80 година преди новата ера.

Юлиан крачеше най-отпред, след него бе Ким, която носеше Кия на ръце, а най-отзад пристъпваше Леон.

Юлиан нямаше никаква идея накъде да върви, движеше се напосоки и вече бяха минали край много врати, но никоя от тях не бе тази, която търсеха. След като се лутаха повече от петнайсет минути, момчето въздъхна отчаяно — всеки път Темпус им даваше някакъв знак, всеки път… Но сега…

— Какво, за бога, е това? — объркано попита Юлиан.

Леон и Ким не отвърнаха, в очите им се четеше страх, а Кия измяука жално.

Внезапно подът пред краката на Юлиан се огъна, разнесе се пукот и трясък, после зейна пукнатина, в която се виждаше огненочервена клокочеща маса. Горещината, която се разнасяше на талази, бе непоносима.

„Лава, като при изригването на вулкан!“, помисли Юлиан и отстъпи назад.

— Да се махаме оттук! — извика той и се втурна назад, следван от приятелите си. Докато тичаше, изви глава и погледна назад. Пукнатината ставаше все по-широка и ги следваше като назъбена лента, за секунда му мина през ум, че просто ще ги погълне!

Отново погледна пред себе си и внезапно се закова на място. Отпред бе изплувала залостена врата и над нея блестяха цифрите на 80 година преди новата ера!

Момчето хвърли поглед назад — лавата бе изчезнала, а върху пода имаше следа като от зараснала рана.

Юлиан си пое дълбоко дъх и се загледа във вратата. Тя бе огненочервена, а по ръба бе обрамчена със златистожълти ивици. Изглеждаше така, все едно цялата е обхваната от пламъци.

Дръжката й бе златистожълта. Юлиан бавно постави ръка върху нея. Металът бе топъл, почти горещ.

Добре, каза си той, няма проблем, успокой се! Запази самообладание и натисна надолу.

В този момент вратата просто изчезна. Вместо нея можеше да се види само черна, зееща празнина.

Юлиан преглътна с усилие.

— Готови ли сте? — попита той Ким и Леон.

Двамата кимнаха в отговор.

Приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху целта си — Помпей. Само така Темпус щеше да ги отведе на точното място.

След това направиха една-единствена, но решителна крачка напред и пропаднаха в черното нищо.