Метаданни
Данни
- Серия
- Лили Чудото (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hexe Lilli und Hektors verzwickte, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Марина Михова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Книстер
Заглавие: Лили Чудото и трудният драконов изпит на Хектор
Преводач: Марина Михова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Немски
Издание: Първо
Издател: A & T Publishing Ltd.
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: повест
Националност: Немска
Печатница: ПК „Димитър Благоев“
Редактор: Благовеста Цветкова
Художник на илюстрациите: Биргит Рийгер
ISBN: 978-619-7106-10-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1971
История
- — Добавяне
Четвърта глава
Водещият взе думата и обяви на високоговорителя какви са правилата на най-важната задача от изпита.
Лили слушаше съсредоточено и разбра, че само най-добрият летец ще получи лиценз за летене. Значи щеше да има само един победител. Двамата кандидати щяха да получат по едно клонче от специално дърво, което расте в близост до замъка и го няма никъде другаде по света. Кандидатите трябваше да отлетят на около дванадесет километра до местността с дърветата и да откъснат по един негов плод. После трябваше да го донесат колкото се може по-бързо, за да докажат, че наистина са били там. Който се върне пръв, той ще да получи сертификат за летене.
— Това се казват честни правила — промърмори Лили. — Дано разстоянието да не е прекалено голямо за Хектор, иначе той никога няма да вземе лиценза.
Лили се показа предпазливо от скривалището си, за да се огледа за Хектор. Той стоеше с провесен нос на сцената.
— Горкият. Как ще се справи с това?
Лили започна да размишлява трескаво. Трябваше да й хрумне нещо, за да спаси Хектор от провал! Но какво?
Изведнъж се сети за един план…
Тя извади тревата, която беше набрала извън замъка, притисна я до сърцето си и тихо измърмори заклинанието за магическия скок.
Лили се озова в гората извън замъка. Скалата, на която Хектор се беше упражнявал да бълва огън, не беше далече. Лили се замисли дали да не се изкъпе набързо в близкия поток, понеже горчицата беше залепнала и се беше втвърдила.
— Не, нямам време — каза си Лили. — Не трябва да изпускам Хектор. Банята ще почака, ако ще да замириша като пор.
Малко след това от замъка полетя Уругуру, който директно се запъти към специалните дървета. Лили погледна след него, но скоро той дори не се забелязваше.
— Дано Хектор да не лети толкова нависоко, иначе няма да ме разпознае — пожела си Лили.
Но след секунда видя, че тревогите й са били напразни. Хектор се приближи. Не можеше да се каже, че лети. Подскачайки, се опитваше да се отдели от земята, като създаваше впечатление, че ще падне всеки момент. Така никога нямаше да стигне до целта. А за връщане не можеше да става и дума. Лили се качи на скалата и започна да жестикулира и да маха с ръка към Хектор. Не смееше да го извика по име. Не се знаеше кой можеше да я види. За щастие дракончето я забеляза и литна към нея. Понеже береше душа от умора, Хектор се зарадва, че ще може да си почине за минута. Бум! Приземи се той до Лили.
— Що за полет! — каза радостно той, като едва си поемаше въздух. — Добре че дълго време се упражнявах!
Лили едва прикри усмивката си. Тя погали Хектор по главата.
— Зурулунда щеше да се гордее с постиженията ти.
Хектор я погледна учудено:
— Откъде знаеш?
Лили постави пръст на устните си.
— Тихо! Не сега. Ще ти разкажа по-късно.
— На какво вони тук толкова ужасно? Не може да се търпи чак… — смръщи нос Хектор.
— Това е само горчица — каза Лили. — Но и това ще ти го обясня по-късно.
— Горчица? Да не би тук в гората да има щанд за наденички? — заинтригува се Хектор.
— Хектор, нека да помислим как да стигнеш до дърветата.
— Имаш право — сепна се той. — Трябва да тръгвам. Ах, ако това не беше толкова далече… не съм сигурен, че ще успея…
— Мисля, че си заслужи лиценза. Премина без грешка през всичките изпитания. А и преди време ми помогна чрез грандиозен полет да спася света. Затова мисля, че сега трябва аз да ти помогна.
— Какво искаш да кажеш? — не проумяваше Хектор.
— Остави на мен — каза Лили. — Къде ти е клончето от специалното дърво?
Хектор й го подаде с въпросителен поглед.
— Време е да отидем там.
— Ние ли?
— Няма да те оставя сам.
— Не знам дали ще се справя сам — въздъхна Хектор. — Но не мога да те оставя да летиш върху мен, защото съм прекалено малък.
Лили хвана Хектор и го напъха в раницата си.
— Да не мислиш, че ще те оставя в беда? — прошепна тя. — Не аз, а ти ще летиш с мен. Хвани се здраво!
Лили се огледа добре, защото искаше да е сигурна, че никой не я следеше. После откъсна едно цвете, което щеше да й гарантира обратния полет.
— Внимание, тръгваме!
Притисна клончето до сърцето си и измърмори заклинанието за магическия скок…
Двамата веднага се озоваха под екзотичното дърво.
— Леле, колко бързо беше това — въодушеви се Хектор и веднага скочи към едно от дърветата.
После се огледа и ловко се покатери, за да откъсне най-червения плод. Подаде го на Лили.
— Не го яж, само го дръж! — заповяда той.
— Кой го казва! — засмя се Лили. — Да се махаме, преди триглавият дракон да е дошъл.
— Добре — отвърна Хектор.
Но откъде Лили знаеше за триглавия дракон? Както и да е. Той отново се метна в раницата…
Отново се озоваха до скалите при поточето.
— Може да почакаш минутка, преди да се появиш в замъка с този червен плод — обясни Лили. — Не трябва да ставаме подозрителни. Уругуру сигурно едва сега е успял да стигне до дърветата.
— Нека да отида сега. Изпитващите трябва да разберат, че съм отличен летец.
Той започна да маха разпалено с крила. Издигна се бавно и се отправи към замъка…
— Да не забравиш плода. Иначе всичко ще е било напразно!
Лили се притесняваше, защото Хектор летеше много тромаво, като размахваше ръце, а не криле. Той толкова се беше улисал в летенето, че се издигна много нависоко.
— Какво си намислил? — извика тя след него.
Но Хектор нямаше как да я чуе. Какво беше това?
Отговорът на този въпрос дойде малко по-късно. Когато беше набрал височина и се намираше точно над замъка, Хектор спря да маха с ръце и крила. Започна да пада надолу като камък. Беше бърз като стрела. Когато беше на височината на кулите на замъка, се опита да намали скоростта, като разпери крила.
Лили гледаше с отворена уста. Тя почти не дишаше.
— Колко умно от негова страна — помисли си тя. — С това приземяване ще убеди всички, че за нула време е профучал до дърветата и обратно. Трябва да видя как ще кацне — каза Лили и притисна камъка от замъка до сърцето си.
Тя успя да види как Хектор падна с трясък върху сцената. Публиката се изплаши.
— За бога! Това се казва бързо! — каза водещият, който от страх почти беше забравил да коментира случващото се.
Публиката също не беше предполагала, че този мъничък дракон можеше да развие такава скорост. В началото останаха безмълвни и изведнъж започнаха да ръкопляскат неудържимо. Водещият взе плода от Хектор и го вдигна високо, за да могат всички да видят доказателството.
— Това наистина е плодът на специалното дърво — обяви той. — Този малък дракон успя да го донесе преди неговия конкурент триглавия Уругуру. Задачата е изпълнена, дори и приземяването да не беше на ниво. Браво!
— А къде ми е лицензът? — попита плахо Хектор и погледна към Парцифал Упорития.
Публиката притаи дъх. Всички впериха поглед към главния изпитващ и очакваха решението му.
Парцифал Упорития въздъхна и каза:
— Ще получиш лиценз.
Лицето му беше почервеняло от злоба.
Хектор протегна малките си ръчички, а Лили извика от радост. Хектор подскочи гордо във въздуха, пое дълбоко въздух и се остави публиката да го аплодира. Водещият сложи на врата му верижка с малък златен драконов зъб. После му даде разрешителните за летене и за бълване на огън. Сега можеше да ги показва на контролните органи при проверки.
Хектор се поклони още веднъж на публиката и обяви партито за открито.
С периферното си зрение Лили забеляза, че Уругуру също се приземи. Никой не му обръщаше внимание. Триглавият дракон се огледа учудено и забеляза Хектор със златния зъб на врата. Изведнъж добре облечената драконка, която беше в публиката се доближи до Уругуру и му изсъска:
— От седмици флиртувам с главния изпитващ, а синът ми се провали толкова жалко на финала!
Лили се усмихна. Това било значи… След това тя ги видя как се отправиха към входа на замъка. Когато минаха покрай Парцифал Упорития, той се опита да обясни нещо на красивата дама, но тя се направи, че не го вижда и двамата със сина й побързаха да се махнат. Лили почти съжали Парцифал Упорития. Той май наистина беше влюбен… Сигурно рядко му се е случвало някоя дама да го хареса и сега беше като болен.
Лили чу алармата на часовника си, въпреки че тълпата наоколо беше много шумна. Тя разбра, че не й остава много време тук. Трябваше да се прибира. Но нещо не й даваше мира. Само Хектор можеше да й отговори на този въпрос. Тя успя да се придвижи незабелязано до него.
— Хектор! — прошепна тя. — Аз съм Лили.
— Лили, знаех си, че си била тук през цялото време — пое си въздух той. — Усещах го.
Лили го прекъсна.
— Подай ми ръката си. Трябва да ми отговориш на един въпрос.
Хектор нямаше никаква идея за какво говори Лили, но й подаде ръката си.
И двамата се озоваха в горичката до скалата.
— Хектор, приеми моите поздравления още веднъж. Исках да се сбогувам с теб на спокойствие — каза Лили и погали нежно приятеля си. — Аз трябва да тръгвам. Може би скоро ще се видим пак. Но имам още един последен въпрос към теб.
— Питай — отвърна Хектор.
— Откъде знаеше отговора на онзи супер труден въпрос? Нито аз, нито който и да е щеше да се сети.
— Е, значи наистина не си го очаквала от мен — отговори поласкано Хектор и се надигна на пръсти.
— Хайде, кажи ми откъде знаеше отговора!
— Това беше много лесно — отвърна Хектор. — Преди да тръгна за изпита, Зурулунда искаше да ми вдъхне кураж. Тя ми разказа за нейния изпит за магьосница. Представи си, на нейния изпит преди около двеста години са й поставили същия въпрос. Не е трябвало да зададе правилния въпрос на дракон с две глави, а са били две магьосници пред две врати. Едната винаги е казвала истината, а другата винаги е лъжела. Трябвало е да попита магьосниците, през коя врата да мине, за да излезе на свобода. Веднага разбрах, че моята задача е същата. На Зурулунда дължа правилния отговор.
— Да — каза Лили. — Много добре, че си се сетил. Много се гордея с теб!
— И Зурулунда ще се гордее с мен — каза радостно малкото драконче. — Може би ще ми направи кестенова торта за награда…
— Със сигурност — отвърна Лили. — Поздрави я от мен, когато се прибереш вкъщи.
— Разбира се, че ще го направя. Сега трябва да се връщам на партито. Не всеки ден човек има повод за празнуване.
— Да — съгласи се Лили.
Тя знаеше, че Хектор не понасяше дългите сбогувания. Тя го прегърна за последно и после проследи с поглед как той полетя към замъка и се приземи там точно в негов стил. Когато го изгуби от поглед, Лили се затича към поточето. Скочи вътре, без да се съблича. Водата беше много студена, но това не пречеше на Лили.
— Бррр… — засмя се тя и се изтръска. — Какво чудесно приключение!
Водата около нея стана жълта от горчицата. Когато излезе, беше мокра до кости.
— Леон, мамо, идвам!