Книстер
Лили Чудото и трудният драконов изпит на Хектор (4)

Трета глава

Във вътрешния двор цареше суматоха. Безброй дракони се суетяха насам-натам. Лили бързо се прикри зад едно спящо бебе — дракон, което беше голямо колкото крава. Оттам можеше да се огледа по-добре. Имаше дори щанд за наденички. Леле! Не беше никак чудно, че Хектор беше на опашката. Нямаше какво да се направи! Той си беше доста лаком.

Лили се ослуша. Някъде в края на замъка се чуха аплодисменти. Прикривайки се умело, тя успя да стигне до това място. Скри се в една ниша в стената. Всички гледаха в друга посока. Това беше дървена сцена, на която се появяваха различни дракони. Лили притаи дъх. Това бяха кандидатите за изпита. Първият на сцената беше един огромен дракон с две глави. Едната глава спеше и хъркаше. Лили се ухили. Личеше си, че беше много спокоен.

Вторият беше червен дракон, приличаше на пожарна кола, а крилете му бяха по-дълги от леглото на Лили вкъщи.

— Ох! — изпъшка Лили. — На Хектор ще му е много трудно.

Номер три и четири бяха два много красиви екземпляра, по-големи от крокодил, с блестящи люспи и крила в цвета на дъгата. Те бяха близнаци и се казваха Либела и Либело. Лили взе леко да се изнервя. Къде се губеше Хектор? Започна да го търси с поглед. Когато отново погледна към сцената, там се бяха качили други два дракона. Един много срамежлив с очила и един, на който Лили истински се възхити. Той беше като от приказките. Изглеждаше много горд, все едно беше спасил стотици принцеси и изял стотици принцове.

Лили се изправи на пръсти. Идваше ли Хектор? Не. Лили въздъхна. На сцената се качи един огромен дракон с три глави, които гледаха наблюдателно във всички посоки. Люспите му бяха като от метал, както и ноктите на краката му. Очите му бяха като цепки и не гледаше никак приятелски. От ноздрите му излизаше дим. Лили така се стресна от този зловещ екземпляр, че за малко щеше да пропусне представянето на Хектор. Той се появи доста плахо и се поклони, за да бъде поздравен с ръкопляскане. На сцената се появи дракон със златен високоговорител и обяви:

— Многоуважаема публика!

Лили се изсмя, защото водещият беше много смешен.

— Всичките осем кандидати, които са се записали за турнира, са тук и аз преброих единадесет глави, за които можем да сме сигурни, че са драконови! Надлъж и нашир няма и помен от магьосница! И още нещо е съвсем сигурно: дори и драконите да нямат гащи, със сигурност някои от тях биха ги напълнили от страх, ако ги имаха.

— Всички сме минали по този път преди изпита — извика един дракон от тълпата.

— Ако сте съгласни, можем да започнем с изпита и да не чакаме залеза, както е по правилник — предложи водещият.

Публиката започна да ръкопляска и да вика в хор:

— Да започваме! Да започваме!

— Добре — чу се от високоговорителя. — Надявам се и кандидатите да нямат нищо против?

Десет глави кимнаха. Една спеше.

— Изпитващите съгласни ли са?

Един от тях скочи, защото беше против.

— Ако изпитът започне на дневна светлина, ще трябва да сме много строги при някои от задачите. На дневна светлина е много по-лесно да се целиш с огън в мишена, отколкото през нощта.

— Уууу… — започнаха да викат някои от зрителите, защото не им се чакаше до вечерта.

— Всичко трябва да си остане както си е било — продължи да настоява изпитващият. — Ние не провеждаме в момента изпит за дракончета в детската градина. Ние провеждаме така наречения голям драконов изпит. Иначе да не се казвам Парцифал Упорития — главен изпитващ.

Лили забеляза, че от страх Хектор се беше свил в ъгъла. Всичко беше много строго. Щеше да му е нужна помощ.

— Ах, не бъдете толкова коравосърдечен — каза една добре облечена дама от първия ред и изпърха с мигли към Парцифал Упорития.

Той се изчерви и се помъчи гласът му да звучи малко по-меко:

— Добре, тогава да започнем с ловенето на гевреци. За тази задача дневната светлина не е от значение.

Водещият обяви правилата. Лили слушаше много внимателно от скривалището си. Журито щеше да хвърля гевреци към сцената, като драконите трябваше да ги ловят или с нокти, или с уста, или с края на опашката си, така че те да не паднат на земята.

— Това ще са гевреци, намазани с масло — обяви Парцифал Упорития. — Те са по-тежки и по-хлъзгави.

Хектор поиска думата.

— Да, питайте — каза главният изпитващ.

Хектор се изкашля и попита:

— Ако хванеш масления геврек с уста, може ли да го изядеш?

Лили едва се сдържа да не се изсмее. Това беше типично за Хектор.

— Може да изядете изпитния материал. Ние имаме достатъчно запаси в кухнята — отвърна Парцифал Упорития, без да направи гримаса.

Хектор се потупа по стомаха и Лили разбра, че той ще бъде два пъти по-мотивиран да изпълни задачата.

Чрез гонг водещият обяви началото на изпита.

— Нека изпитът да започне! Моля да освободите сцената и на нея да остане първият, който ще лови гевреци.

Хектор започна да си проправя път. Подскачайки от крак на крак, той отвори широко уста, за да може да захапе вкусния геврек. След миг геврекът полетя, Хектор подскочи и за секунди изяде вкуснотията. Публиката започна да аплодира.

— Това беше прекалено лесно — започна да протестира Парцифал Упорития. — Ние не тестваме лакомници, а летящи дракони! Нека аз да хвърля нов геврек!

Той взе геврек от кошницата, завъртя се и го хвърли към сцената като гюле. Лили притаи дъх. Дали Хектор щеше да се справи? Тя въздъхна, когато видя как Хектор отскочи и на мига излапа геврека. Този път публиката го аплодира още по-силно, така че той засрамено се поклони. Дори Лили започна да ръкопляска силно, като забрави, че беше под прикритие.

После на сцената излезе следващият кандидат. Геврекът хвръкна и той величествено го улови с края на опашката си. Либела и Либело също се справиха без проблеми с тази задача. Но драконът със заспалата глава беше прекалено флегматичен за това изпитание. Геврекът го удари по заспалата глава и той не успя да го улови. Парцифал Упорития беше безпощаден. Този дракон трябваше незабавно да напусне изпита. Сънливкото слезе бавно от сцената, застана в един от ъглите на замъка и продължи да похърква.

Беше ред на триглавия дракон и публиката тръпнеше в очакване. Той бавно зае позиция.

— Чакайте — извика един от младите изпитващи. — Триглавите дракони нямат право да хващат геврека с уста, защото техният шанс е три пъти по-голям от този на другите. Това няма да е честно!

Всички започнаха да шушукат. Но Парцифал Упорития бързо взе думата.

— В нашия правилник не е записано нищо такова. Даже напротив. За всички важат едни и същи правила.

Така триглавият Уругуру също получи правото да избира с какво да хване геврека.

Парцифал Упорития намигна на триглавия дракон. Публиката се възмути. Лили също. Това не беше никак честно. Но очевидно Парцифал Упорития имаше думата и никой нямаше право да възразява. Главният изпитващ сам хвърли геврека. Този път той не го метна като гюлле, а като малка топка направо към изпитвания. Мина много леко и триглавият без усилие хвана геврека с една от главите си.

— Тук има нещо гнило — каза си Лили, докато публиката аплодираше седемте кандидати, които се бяха класирали за следващото ниво на изпита.

— Многоуважаема публика! — чу се водещият. — Продължаваме със следващата дисциплина. Знаете, че всички казват за нас, че миришем. Това е свързано с нашето умение да бълваме огън. Всички дракони на този свят са единни в мнението: един добър дракон не трябва да мирише добре, а добре да надушва!

Отново се чу ръкопляскане.

— Следва задачата за надушване на скрит предмет. Нашата комисия не щади сили и след закуска скри в замъка седем лавандулови стръкчета. След гонга изпитваните дракони трябва да ги подушат и да ги намерят. Моля публиката да не помага на кандидатите! Готови ли сте?

Водещият удари гонга и търсенето започна.

Оле! В този момент Лили осъзна колко опасна за нея беше тази задача. Трябваше да се скрие много добре, за да не бъде открита. Кой знае колко добри бяха сетивните способности на драконите! Може би щяха по-добре да надушат магьосницата, отколкото лавандулата. Какво трябваше да направи? Драконите сведоха глави до пода и започнаха да душат по двора.

Помощ! Къде можеше да се скрие?

Изведнъж й хрумна идея. Това щеше да бъде нейното спасение. Като се прикриваше, тя си проправи път към входа на замъка. Спря се до един кладенец. Оттам се виждаше целта й. Това беше павилионът за наденички.

Какво ли беше намислила?

Използва момента, в който продавачът разпалваше огъня. Огледа се за всеки случай и изтича. Подскочи и се озова направо в кофата с горчицата. Каква гадост! Внимателно се измъкна оттам. Сега дори и да я надушеха, нямаше да я разпознаят нито като човек, нито като магьосница. Много внимателно се скри отново в цепнатината на стената. Очите й сълзяха, защото горчицата беше доста люта. Миришеше толкова силно, че дори и куче нямаше да я разпознае като човек.

След секунди до нея се доближи триглавият дракон. Лили се изпоти от напрежение. Май му харесваше миризмата на горчица, защото той непрекъснато навираше една от трите си глави в цепнатината. Лили не смееше да помръдне. Но изведнъж Уругуру направи отвратена физиономия и започна да киха и с трите си глави. Лили се засмя.

В този момент се чу гонгът.

Ох, беше й се разминало. Лили избърса облекчено горчицата от челото си. От напрежение изобщо не беше разбрала дали Хектор се беше справил със задачата.

— Моля всички кандидати да се качат отново на сцената! — извика водещият от високоговорителя.

Само Уругуру и приказният дракон не успяха да покажат лавандулово стръкче.

— Съжалявам — каза водещият. — Два от драконите не се справиха с тази задача. Много е срамно, че сред тях е триглавият дракон. Той имаше истинска преднина с неговите три носа.

— Спрете! — извика главният изпитващ Парцифал Упорития. — Аз забелязах, че кандидатът Уругуру имаше пристъп на кихане. Трябва да сме честни да му дадем пет минути в повече, за да довърши задачата…

Чу се освиркване от страна на публиката. За втори път този триглав дракон беше привилегирован. Докато Уругуру все пак започна да търси лавандула, приказният дракон напусна сцената с високо вдигната глава. Той знаеше как да губи с достойнство.

Лили беше възмутена, но в същото време беше много радостна, че Хектор се беше справил със задачата.

— Сега всички трябва да се справят със задачата за ядене — обяви водещият.

„Хектор ще се справи с лекота“, помисли си Лили. Но когато разбра какво трябваше да се яде, не беше вече толкова сигурна. Трябваше да се погълне една камара коприва и то без да се пие вода, за да се утоли пожарът в гърлото.

— Горкият Хектор — въздъхна Лили, когато видя колко голяма беше купчината с коприва.

След секунда се чу гонгът.

Хектор пое дълбоко въздух и се втурна смело към копривата, като изцяло се скри в нея. Когато отново се появи, се чу леко оригване. Със сълзи в очите, но много горд, Хектор се беше справил с това изпитание. Лили не трябваше да се притеснява за него. Яденето си беше ядене, независимо какво ядеш. А това беше най-голямото изкуство, което Хектор владееше.

На Лили й се искаше да извика: „Ти си много смел!“.

Уругуру отново имаше преднина заради трите си глави. Либела имаше проблем с преглъщането на копривата. Тя се разплака и се наложи брат й да я утешава.

Не след дълго отново се чу гласът на водещия.

— Идва ред и на задачата за промъкване. За целта ще имаме нужда от помощта на нашия Отобачидерий.

Когато Отобачидерий се качи на сцената, веднага стана ясно защо той щеше да вземе участие в тази задача. Той имаше уши като грамофони, които можеше да мести насам-натам и да прихване дори и най-малкия шум. Не можеше да му убегне дори най-тихото шептене.

Водещият обясни:

— Отобачидерий ще застане на портата към замъка с гръб към сцената. Кандидатите за изпита трябва да се промъкнат зад него, да поставят един слънчоглед зад гърба му и отново да се върнат на сцената, без Отобачидерий да разбере нещо. Моля зрителите да са много тихи по време на тази задача, за да могат кандидатите да имат равни шансове.

После се чу гонгът.

Либело беше пръв. Той започна безшумно да се промъква през тълпата. Успя да остави един слънчоглед зад гърба на Отобачидерий и да се върне отново безшумно до сцената.

Чу се гонгът, който обяви, че Либело се беше справил със задачата. Публиката си отдъхна и заръкопляска. Много от тях използваха случая да се изкашлят. Някои дишаха дълбоко, защото по време на изпитанието не си бяха поемали дъх.

— Внимание, вторият кандидат!

Пак се чу гонгът.

Срамежливият дракон с очилата се запромъква бързо и безшумно. Той успя да положи цветето, но на връщане беше невнимателен за секунда и удари с опашка камара от консервени кутии, които бяха натрупани до будката с наденички. Чу се тракане и Отобачидерий вдигна ръка по посока на будката.

— Задачата не е изпълнена! — извика Парцифал Упорития.

Публиката взе да негодува, но главният изпитващ беше непреклонен.

— Скъсан е!

Беше ред на Хектор и отново се чу гонгът.

Хектор не избра най-прекия път като драконите преди него. Той мина покрай щанда с напитките и се приближи към Отобачидерий отстрани. И тогава се чу леко потракване. Ужас! Отобачидерий отново повдигна ръка и посочи щанда с наденички.

— Извинявайте — извика оттам един дракон. — Но киселите краставички са толкова вкусни, че не можах да се въздържа. Няма да се повтори!

— Това беше фалшива тревога. Нашият кандидат не беше виновен — извика водещият.

— Щом си сигурен, нека да продължи — каза главният изпитващ. — Но сега искам пълна тишина, иначе ще заповядам да изпразнят целия двор.

Лили се засмя, защото се сети за времето, което беше прекарала в детската градина. Там бяха играли на подобна игра.

Чу се гонгът.

— Нека изпитът да продължи!

Хектор носеше слънчогледа като факла. Сложи го безшумно и започна да се връща. Този път избра директния път. Браво! Справи се!

Чу се гонгът. Публиката започна да ръкопляска, а Хектор сияеше.

Лили въздъхна облекчено. При следващия кандидат всичко мина по вода. При Уругуру се чу два пъти алармата и драконът с киселите краставички беше изхвърлен от замъка, въпреки че той се кълнеше, че този път не е ял нищо. Парцифал Упорития не искаше да му повярва. Така Уругуру издържа и тази задача.

Така кандидатите останаха само четирима: Хектор, Уругуру, Либело и червеният дракон. Наред беше задачата за бълване на огън. Точно срещу сцената на стената имаше закрепени факли. Кандидатите трябваше един след друг да ги запалят.

Лили гледаше внимателно. При тази задача нищо не трябваше да се обърква. Нали това беше любимата дисциплина на Хектор! Триглавият дракон веднага възпламени факлите. Това не беше трудно за някой с три глави! Либело също нямаше затруднения. Червеният дракон заради големината си трябваше само да въздъхне и това вече беше възпламенило факлата му. Беше ред на Хектор. Той пое дълбоко въздух. Малкото му коремче се закръгли. След това изкара въздух с всичка сила и от гърлото му блъвна прекрасен огън. Той беше толкова малък! За размера му този огън беше направо огромен, въпреки че сравнен с конкуренцията беше едва забележим. Той не достигна факлата.

— Оооо! — извикаха от публиката.

Хектор направи втори опит и се напрегна толкова много, че Лили си помисли, че очите му ще изскочат. Но колкото и да се стараеше, разстоянието беше прекалено голямо за малкото драконче. Той все не успяваше да възпламени факлата.

— Съжалявам, малкото драконче не издържа този изпит! — обяви Парцифал Упорития. — Той просто е много малък.

Публиката започна да вика възмутено, защото условията на изпита не бяха равноправни. Изглежда Хектор беше пленил сърцата на всички.

Водещият също беше объркан.

— Някой има ли предложение? — попита той по високоговорителя.

Тогава сред тълпата се чу гласът на Лили:

— Той заслужава още един шанс!

— Да, още един шанс за малкия дракон — подхвана тълпата, която започна да скандира. — Шанс за Хектор! Шанс за Хектор!

Главният изпитващ Парцифал Упорития запуши уши. Скандирането не стихваше. Тогава той се принуди да каже:

— От мен да мине. Нека да скъсим разстоянието до факлата и нека да опита още веднъж.

Веднага настана тишина.

— Но само още един опит — каза строго Парцифал Упорития.

Той беше наясно, че не трябва да пренебрегва публиката, която и без това не гледаше на него с добро око. „Дори и да издържи този изпит, малкият дракон ще пропадне на задачата с летенето“ — помисли си главният изпитващ.

Лили въздъхна. Беше се получило добре. Понеже този път беше близо, Хектор успя да запали факлата. Публиката ликуваше, но Хектор не. Той застана на пръсти и започна да се оглежда нервно. Да не би да беше разпознал гласа на Лили? Май се лъжеше…

Водещият надигна високоговорителя и обяви:

— Всички кандидати издържаха тази задача и отиваме към следващата. За нея се изисква хитрост, или както казваме ние драконите, добре работещ мозък. Искам да поканя на сцената дракона Дуплекс. Нека да донесат и двата златни съда с вълшебните питиета. Сега ще обясня на всички присъстващи каква е задачата. Всички виждат, че Дуплекс има две глави. Особеното при него е, че едната му глава — пак повтарям, едната глава — винаги казва истината, а другата винаги лъже. Само Дуплекс знае в кой съд каква вълшебна отвара има. Единият съд съдържа синя течност, която дава на нас драконите вечен живот и е много вкусна. В другия също има синя отвара, но тя е горчива и предизвиква разстройство. То е толкова страшно, че всеки дракон се бои от него. Всеки кандидат трябва да изпие една от двете отвари. Но коя е правилната? Всеки има право да зададе на Дуплекс само един въпрос. Той трябва да е толкова интелигентен, че отговорът да го насочи към отварата за дълъг живот.

Парцифал Упорития взе думата.

— Добре ли разбраха всички? Имате право само на един въпрос. Не са позволени повторни въпроси. Правилото е: въпрос, решение и пиене. Разбира се, ако пиете от грешната отвара, ще бъдете скъсани на изпита. После трябва да отидете на някое тихо, отдалечено и спокойно място.

Публиката се засмя.

— Злорадството е най-голямата радост — извика някой. — Но нали този изпит все пак е по желание.

Либело взе думата:

— Аз искам да се откажа от изпита. Ще се пробвам пак догодина.

— Това е позволено — каза главният изпитващ. — Не можем да ви караме насила да се явявате на изпита. Но не мога да обещая, че догодина ще бъде по-лесно.

Водещият каза на високоговорителя:

— Докато един от кандидатите задава въпрос, другите не трябва да присъстват и да слушат. Те ще чакат в мазето на замъка. Кой иска да е пръв?

Лили не повярва на очите си, когато Хектор пожела да е пръв. Как можеше да е толкова сигурен в себе си? Може би не беше разбрал правилата на задачата. А тя беше много сложна!

Другите кандидати бяха изпратени в мазето. Хектор подскачаше нетърпеливо насам-натам по сцената. Като че ли нямаше търпение да започне. Лили се учуди. Дали щеше да успее да зададе правилния въпрос?

— Готов ли си? — попита го главният изпитващ. — Правилно ли разбра задачата? Имаш право само на един въпрос. След това трябва да вземеш решение и да изпиеш отварата.

Хектор се изправи пред Дуплекс, пое дълбоко въздух и се изкашля:

— Готов съм.

Лили почувства бучка в гърлото си, сърцето й биеше като лудо. Какво щеше да направи Хектор?

— Тогава да чуем въпроса — каза Парцифал Упорития настоятелно.

Хектор отново се изкашля. И той имаше буца в гърлото. Беше време. В двора настана тишина, за да може Хектор да се концентрира.

— Моят въпрос към двете глави е: Какво ще отговори другата глава, ако попитам, в кой съд е правилната отвара?

Всички мълчаха, защото не проумяваха какво имаше предвид Хектор с този въпрос. Дали щеше да му помогне да разбере къде е правилната течност. Лили също се замисли. И двете глави знаят къде е правилната отвара. Едната глава винаги лъже, но тя знае, че другата глава ще каже истината. Но понеже винаги лъже, ще посочи на Хектор грешната отвара. Главата, която казва истината знае, че лъжливата глава ще покаже грешния съд. Когато тази глава бъде попитана коя отвара ще посочи лъжливата глава, тя ще отговори, че ще посочи грешния съд.

Лили си повтори на ум въпроса на Хектор, който той беше поставил на двете глави.

Какво би отговорила другата глава, ако я попитам, коя е правилната отвара?

— Разбира се, че това е правилният въпрос! — извика Лили. Веднага се хвана за устата. — Колко е умен Хектор! — прошепна тя развълнувано.

— Въпросът е правилен — обяви водещият.

Публиката започна да аплодира Хектор, когато той взе отварата, която и двете глави го бяха посъветвали да не взима и я изпи на един дъх.

— Много е вкусно — извика той към публиката.

Всички се радваха и ръкопляскаха.

Съдът беше напълнен с течност за следващия кандидат. Но червеният дракон зададе грешен въпрос и получи два различни отговора. Той се обърка и изпи грешната отвара. После изчезна на мига. Горкият! На Лили й стана мъчно.

Нямаше много време за съжаление, защото на ред беше Уругуру. Той дойде и без да задава какъвто и да е въпрос, взе единия от съдовете и го изпи. Изчака пет секунди и се ухили.

— Трябва ти повече късмет, отколкото разум — каза той. — Кой ще се занимава с въпроси?

Лили направи физиономия. Хектор се беше представил безупречно досега. Тя беше много горда с него…

— Радвам се да обявя, че двамата кандидати се класират за летенето. Поздравявам най-сърдечно Уругуру, триглавия дракон с повече късмет, отколкото ум. Както и Хектор, умния малък дракон! Пожелавам им успех, преди да кажа правилата на следващата задача — каза водещият.

— Ако имам право да взема думата, за да обявя една промяна в правилата на задачата — обади се Парцифал Упорития. — Предишните години отдавахме по-голямо значение на уменията за летене. Но след като обсъдихме, стигнахме до извода, че този път ще гледаме повече за издръжливост при летене.

— О, не! Ужас! — изстена Лили.

После видя как Хектор посърна.