Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
When Passion Rules, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Автор: Джоана Линдзи

Заглавие: Любовта е приказка

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Симолини 94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-346-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1982

История

  1. — Добавяне

Трийсет и пета глава

Алана отметна одеялото и видя, че шейната е спряла почти пред вратата на къщата, толкова близо, че погледна наляво и надясно да види колко далеч се простира постройката. Доста далеч. Голямата къща беше на няколко етажа и е крила зад централната част. Беше видяла само още три такива имения по пътя към столицата, когато пристигна в страната.

Разположени на високи хълмове като дома на семейство Бекер, една от тези господарски къщи бе привлякла вниманието на Папи тогава и му бе дала повод да й обясни:

— Преди доста време земевладелците се надпреварвали кой ще построи по-голяма и по-внушителна къща и прибавяли крила, от които нямали нужда. Тази надпревара сигурно щяла да стигне до абсурд, ако тогавашният крал не спрял лекомисленото пилеене на средства. Хората шушукат, че било просто заради неговата ревност, защото няколко станали по-големи от неговия дворец!

В Англия беше виждала аристократични имения големи колкото тези, но повечето от домовете в английската провинция бяха с много по-скромни размери. В Ливания изглежда бяха всичко друго, но не и селски къщи или господарски, най-малкото в провинцията.

— Хората не се ли възмущават от такава демонстрация на богатство? — попита тя.

— Колкото и да е странно — не. Гордеят се с имението на техния земевладелец. Моето семейство се гордееше. Но пък съперничеството е заразително разсмя се Папи.

Кристоф слезе от шейната и протегна ръце към нея. Тя предположи, че ще й помогне да слезе. Но не, той я взе на ръце и я занесе до входната врата. Благодарение на рицарското му поведение снегът не полепна по ботушите й и не се подхлъзна по стъпалата, по които бе навалял вече десетина сантиметра сняг. Той изтупа краката си и влезе.

Но пак не я пусна да стъпи на земята. Като погледна към него да разбере защо, той впи устни в нейните. Тя се сепна от тази целувка, въпреки близостта им в шейната. Дотук беше рицарското поведение.

По някаква причина тя не се съпротивлява. Кристоф я притисна още по-силно към себе си и продължи да я целува още по-дръзко, при което тя, вместо да се отдръпне, се прилепи до него. Навярно близостта им в шейната й бе въздействала, без да го осъзнае. Иначе как би могла да си обясни своята пълна капитулация?

— Ако не валеше, щяхме да сложим мангал в шейната — изрече той възбудено до устните й. — Носът ти или ще замръзне, като продължим, или ще се държа като варварин, за какъвто ме мислиш.

Да прави любов с нея в шейна под открито небе и с кочияш на по-малко от метър от тях! Наистина ли го изкушаваше толкова много? Ако целувката му не бе я сгорещила, думите му със сигурност свършиха същата работа, защото според нея той не се шегуваше.

— Доведе ли най-после жена да ни запознаеш с нея? — чу се дълбок, мъжки глас. — Кога е сватбата?

Кристоф се подсмихна и спусна внимателно Алана на земята.

— Не смущавай дамата — каза той на стареца, който ги наблюдаваше с интерес. — Аз я охранявам. По пътя имахме неприятности. Ще пренощуваме тук, ако снегът не престане съвсем скоро.

Защо без никой да го пита съобщава толкова много сведения? И той ли бе смутен колкото нея, че са го изненадали, докато я целува, при това от един слуга? Освен ако този човек не бе слуга.

Алана се вгледа по-внимателно в стареца. Сребристосивата му коса не беше оредяла още. Носеше я дълга, вързана на опашка, но половината кичури от двете страни падаха до раменете, от което придобиваше раздърпан вид. Очите му бяха светлосини, лицето — с остри черти и бръчки. И беше странно облечен. Над тъмносинята риза нямаше жакет, а дреха от бяла пухкава кожа. Не носеше обувки, а дълги чорапи.

— Всички дами, които охраняваш, ли целуваш? — попита старецът.

Кристоф се разсмя.

— Само хубавите. Алана, запознай се дядо ми Хендрик Бекер.

Тя се зачуди дали страните й можеха да станат още по-горещи. И станаха, когато след малко жена на средна възраст се появи на вратата на салона.

Като я видя, Хендрик извика веднага ликуващо:

— Виж кой е тук, Ела. И го хванах да целува тази млада жена. Трябва да му кажеш да се ожени за нея. Той ще те послуша. Ако ти родят внук бързо, нашият Уесли ще си има другарче за игри.

— Млъкни, Хенри — скастри го тя. — Притесняваш момичето. Пък и Уес си има другар за игри — теб. Трябва да се бия, за да го изтръгна от ръцете ти. — След това разпери ръце към Кристоф. — Ела тук.

Той се засмя и двамата се прегърнаха.

— Представи се, мамо, и настани госпожица Алана удобно. Ще се върна бързо.

— Но ти току-що влезе! — протестира Ела.

Алана загуби ума и дума. Нима щеше да я остави сама със семейството си? Тъкмо щеше да протестира, когато той каза на майка си:

— Застрелях двама души недалеч оттук. Отивам да видя мъртви ли са, а ако са живи, да ги докарам тук и да ги разпитам. След това се обърна към Алана и я погали по лицето.

— Оставям те в добри ръце.