Дейвид Хосп
Адвокат за милиони (18)

Шестнайсета глава

Детектив Стоун пристигна на океанския бряг още на зазоряване. Сградите бяха само силуети на фона на сивото небе на изток. Имаше лека мъгла, в която се отразяваха мигащите синьо-червени светлини. Пътят беше преграден от полицейска лента, а един сънен патрулен полицай му направи знак да паркира на улицата.

— Тук имаме да работим върху доста голяма част от терена — каза той на Стоун. — На криминалистите ще им трябва време.

Когато детективът слезе от колата и тръгна по пътя към колибата, друга кола забави скорост и му присветна с фарове. Колата спря до него и Санчес свали стъклото.

— Сега ли идваш? — попита го тя.

— Сега ми се обадиха.

— И на мен. — Тя погледна към пътя — Балик ли?

— Така изглежда. И някои от хората му. Още нямаме потвърждение.

Санчес вдигна стъклото и паркира седана си пред колата на Стоун.

Гледката към дългия автомобилен път, ограден от дървета от двете страни, му заприлича на сюрреалистична картина. Докато криминалистите си вършеха работата, прожектори проблясваха в мъглата, подобно на предупредителни сигнали на десетки малки морски фарове.

Изминаха само няколко метра и се озоваха пред първите следи от касапницата. Един труп лежеше по средата на пътя с лице към земята, покрито с лек чаршаф. Стоун се наведе и повдигна леко чаршафа.

— Джими Кент — каза той на Санчес.

— Това е достатъчно за потвърждение — отвърна тя. — И Балик ще е тук някъде.

— Изглежда е бил застрелян в гръб. Чисто убийство. Нищо необичайно.

Виждаха се още три места, на които работеха колегите им. По няколко прожектора от двете страни на пътя и няколко други около една купчина от казани за раци в края на пътя. Малката колиба близо до пристана обаче като, беше в центъра на вниманието на всички. Край вратата й сновяха ченгета и криминалисти. Дори и от това разстояние се виждаше, че някои от тях са потресени.

Детективите огледаха набързо всяко от трите други тела край колибата. Те не познаха никого от убитите, но и тримата приличаха на редови бойци на мафията.

— Който го е сторил, е доста добър — отбеляза Санчес.

— Не съм сигурен дали „добър“ е точната дума — отвърна Стоун.

— Тогава е опитен и обучен. Както искаш го наричай, но си имаме работа с човек, който знае какво прави.

Тръгнаха към колибата, промъквайки се покрай застаналите отвън. Никой не искаше да ги погледне в очите. Когато доближиха вратата, сержант Макафи излезе отвътре и застана пред тях.

— Детективи — каза, — няма да повярвате. Може би е по-добре да изчакате малко, за да ви подготвя за това, което ще видите.

— Като Мърфи ли е? — попита Стоун.

— Нещо подобно — отвърна той. — Само че е доста по-зле. Вътре има много ножове и куки за кормене, рязане и чистене на риба. Копелдакът се е развихрил творчески. Предполагаме, че убитият е Балик, но ще трябва да сравним отпечатъци от зъбите, за да сме сигурни. Почти не е останало друго, по което да го идентифицираме. Там има една голяма мивка и той лежи в нея. Поне е малко по-чисто.

Стоун надникна покрай Макафи във вътрешността на колибата. Не можа да види кой знае колко, тъй като имаше прекалено много хора. Той позна един от тях. Трудно беше да го сбърка с друг. Беше висок около два метра и чернокож.

— Федералните са тук — каза Стоун на Санчес.

Макафи кимна.

— Той дойде почти по едно и също време с нас.

— Как е разбрал? — попита Стоун.

Сержантът сви рамене.

— Не знам. Може би федералните са се сдобили с някакви супермодерни детектори, които крият от нас. Може да го е чул по радиостанцията, но за тази цел трябва да е подслушвал честотите ни.

Санчес пристъпи вътре.

— Хюит! Излез навън!

Хюит се беше подпрял на стената и наблюдаваше работата на криминалистите отстрани. Щом чу името си, заобиколи един от работещите, който взимаше някаква проба, и се приближи с протегната ръка.

— Детектив Санчес.

Тя го бутна към вратата.

— По-спокойно, детектив — предупреди я той. Гласът му беше плътен и заплашителен. — Ние сме в един и същи екип.

— Глупости, това е моят екип и аз командвам тук. Ако ти беше в моя екип, щях да знам какво правиш. А аз не знам.

— Последния път в Сервиза нали ти казах. Аз участвам в група за борба с организираната престъпност. Задачата ни е да разследваме убийствата на видни престъпни босове.

— Пак глупости. Престъпните босове ги убиват всеки ден. Досега не съм те виждала на местопрестъпление.

Хюит се почувства неловко.

— Разследването е ново. И случилото се тук може би има отношение към нашата работа.

Санчес сложи ръце на кръста.

— Ами добре, защо тогава не ми разкажеш за вашето разследване? Какво е естеството на работата ви? Може би ще сме в състояние да ви помогнем.

Изражението на Хюит от неловко стана измъчено.

— Много бих искал, но информацията е засекретена. Ако имаше начин…

— Ясно — каза Санчес. — Ако имаше начин… Виж какво ще ти кажа, специален агент Хюит. В момента имаш три възможности. Можеш да ми кажеш какво разследваме и да си сътрудничим. Можеш още сега да заявиш, че ФБР поема случая, и аз на секундата ще изтегля хората си. Или можеш да направиш по официалните канали искане за сътрудничество. Ако обаче не избереш никой от трите варианта, искам да се разкараш от мястото на престъплението. Кълна се, че ако те видя да припариш и на сто метра от моето разследване, ще те арестувам за възпрепятстване на правосъдието.

— Не, няма — отвърна той и я изгледа накриво.

— Ще го направя. Сигурна съм, че бостънският отдел на ФБР ужасно ще се зарадва на още едно вътрешно разследване. Последното мина много добре. — Тя стоеше и го гледаше предизвикателно. Стоун си каза, че е по-добре в момента да не й се мярка пред очите.

— Ще подам искане за сътрудничество — накрая отговори Хюит. Той заобиколи няколко полицаи, които се бяха събрали, за да погледат представлението.

— Направи го! — провикна се тя след него. — Ще се постарая да получи подобаващо внимание. — Агентът не се обърна. — Не им вярвам — добави Санчес с по-тих глас.

— На ФБР ли? — попита Стоун. — Не вярваш на Бюрото? На цялата организация?

Тя го погледна.

— Ти не беше тук през деветдесетте години. Бяхме спипали Бългър и бандата му поне десет пъти, но федералните всеки път го предупреждаваха за готвещите се полицейски акции. Тъкмо го притискахме натясно, и той всеки път успяваше да се измъкне. Решихме, че копелето е някакъв ясновидец. Но се оказа, че във ФБР е имало къртици. Така че, да, не вярвам на цялото ФБР.

— Но агентът-предател е бил само един, нали? Джон Конъли. И е бил изпратен в затвора. Не можеш да виниш цялата организация.

— Джон Конъли беше само единият, когото хванаха. Единственият, когото съдиха и когото пратиха в затвора. Ти мислиш, че само той е бил замесен ли? Снасял е на Бългър, но никой друг в целия отдел изобщо не е подозирал нищо в продължение на повече от десет години? Хайде, стига!

— Ти наистина ли мислиш, че Хюит е купен от мафията? — Стоун подсвирна. — Направих проверка. Той има солидна репутация дори и с нашите хора. Не ми прилича на корумпиран предател.

Санчес погледна назад към пътя. Хюит беше стигнал почти до улицата. Слънцето беше изгряло и прожекторите бяха изгасени. Теренът беше изгубил свръхестествената си атмосфера. Сега мъртъвците отвън изглеждаха напълно реалистично.

— Не знам — отвърна тя. — Казвам само, че тук става нещо лошо и аз не им вярвам. — Вдигна очи към Стоун. — Готов ли си да се сблъскаш с картината вътре?

Той кимна.

— Добре. Да вървим тогава.

Докато вървеше след нея, Стоун отново хвърли поглед към пътя. Хюит вече го нямаше. Така беше по-добре. Ако Санчес беше права в съмненията си, тогава никога нямаше да стигнат до положителен резултат, ако той им се пречка. Въпреки това не можеше да приеме, че Хюит и ФБР също са замесени.