Сам Милър
Тъмното място (34)

Тридесет и трета глава

„Един женски косъм може да привлече сто говеда“

Джеймс Хауъл, „Познати букви“

Началник-инспектор Марк Уилсън стоеше пред панорамния прозорец на кабинета си и сърбаше кафе. Гледаше как сънените му съграждани пъплят към центъра на Белфаст на път за работа. Малкото му бирено шкембенце бе единственото нещо в него, което разваляше иначе стройната му като ръжен фигура. Късата му пехотинска прическа, оформена като желязна ютия, правеше белезите на лицето му още по-отчетливи. Те не бяха от акне, а от изстрел с пушка от близко разстояние преди много години.

Почукване по вратата го накара да се обърне.

— Да?

Вратата се открехна и вътре се мушна притесненото лице на инспектор Малкъм Чамбърс.

— Има една жена тук, сър… имам предвид отвън. Тя… иска да се срещне с вас незабавно. Аз… казах й, че това е невъзможно. Дори не знам как е стигнала догоре, без да я спрат при…

— Жена? Какво, по дяволите, иска?

— Каза ми да ви… да ви извикам, а аз да…

Изведнъж Чамбърс бе избутан настрани от жената, чието лице бе като буреносен облак.

— Лин? — възкликна Уилсън и едва не изпусна чашата с кафето. — Какво, по дяволите? Какво си мислиш, че правиш…

— Какво правите за Кейти? — сряза го безцеремонно Лин.

— Кейти? — попита Уилсън и се намръщи объркано. — Какво имаш предвид? Какво е станало с Кейти?

— Искаш да ми кажеш, че Карл не ти се е обадил за това, че вчера Кейти изчезна? — попита тя и привлекателното й, но изумено лице почервеня. — Не мога да повярвам.

При споменаването на името на Карл веждите на Уилсън подскочиха.

— Просто се успокой за една секунда, Лин — рече той, пристъпи към сестра си и я настани в един стол. — Чамбърс? Не ме гледай с отворена уста като риба, момче. Донеси чай и бисквити за сестра ми… и още едно кафе за мен.

— Веднага, сър! — възкликна Чамбърс и бързо избяга от кабинета.

— ОК, Лин — утеши я Уилсън. — Започни от началото.

Лин изглеждаше на прага на сълзите. Това обърка и стресна Марк Уилсън — тази напълно неестествена проява на уязвимост от страна на сестра му, която никога не бе показвала признаци за слабост.

— Преди няколко дни Кейти се прехвърли в „Куинс“. Започва след края на лятото — започна Лин.

— „Куинс“? Това е страхотно — отвърна Уилсън с усмивка. — Сега ще виждам много по-често любимата си племенничка.

— Тя… в четвъртък тя отиде да каже добрите новини на баща си, но в петък следобед още не се беше прибрала и аз реших да се обадя на Карл и да го питам дали Кейти е при него.

— И? Какво каза Кейн?

— Те… те се скарали за нещо. Кейти не е оставала при него. Видял я за последно в „Склада на Ник“, а тя си тръгнала ядосана още преди да поръчат.

— За какво са се скарали? Каза ли?

— Не. Познаваш го. Не може да каже истината, дори ако звучи по-добре от лъжата, копелето — рече Лин и се намръщи. — Сега е твой ред да ми кажеш истината.

— За какво говориш?

— Защо Карл не ти се е обадил? Това щеше да бъде първото му действие, независимо от това колко е безполезен по принцип.

— Откъде, по дяволите, мога да знам защо не ми се е обадил? Защо не питаш него?

— Очите винаги те издават, Марк. Още откакто бяхме малки. Точно затова мама и татко винаги познаваха, когато беше направил някаква беля. Не можеш да криеш неща от хора, които познаваш.

Уилсън дълго изучаваше сестра си с поглед, сякаш притегляше думите в главата си.

— Неща… случиха се едни неща между мен и Кейн. Не мога да ти кажа нищо повече, Лин. Дори на теб. Бившият ти съпруг се движи на границата. Това е всичко, което…

Изведнъж Уилсън млъкна. Не бе забелязал Чамбърс, който стоеше на прага с поднос в ръка. Откога бе стоял там, колко бе чул?

— Остави проклетия поднос на масата, момче. Да не искаш да изпием чая от тук като жирафи!

— Да, сър! Почуках на вратата, преди да вляза. Извинете.

След като изчака Чамбърс да излезе и да затвори вратата, Лин каза:

— Сега ти ме чуй, Марк, и ме чуй много добре. Не си въобразявай, че ще позволя на някакви глупости между теб и Карл да застанат на пътя на сигурността на дъщеря ми.

Лин зяпна брат си по начин, който накара топките му да се свият.

— Лин, знаеш, че ще направя всичко по силите си…

— Не смей. Не смей да ми говориш като на една от твоите пресконференции — изсъска Лин и се изправи. — Искам двамата да намерите Кейти, при това, бързо. Ясна ли съм?

Уилсън не успя да издържи на погледа й и извърна очи.

— Да — отвърна той накрая. Чувстваше присъствието на сестра си в стаята дълго след като тя излезе.