Джилиан Итън
Похотливата лейди (8)

Осма глава

Чувстваше се така сякаш потъва. Потъва в тъмни, бурни води. Сякаш потъваше в Жозефин. Тя се извиваше около него, а стройното й тяло бе гъвкаво като на змия. Ръцете й обхванаха вратът му, а пръстите й се заплетоха в косата му.

Миришеше на орлови нокти и нещо тъмно. Нещо опасно. Той вдиша аромата й, когато двамата станаха едно цяло, устните й върху неговите, а езикът й върху неговия. Тя простена гърлено и всяка част от тялото му застина.

Нямаше никаква нежност, когато Траверсън прокара ръце в стегнатата й прическа, хвърляйки фибите й на тревата. Нямаше нежно ухажване, когато уви пръстите си около заплетения водопад и дръпна, принуждавайки устата й да се наклони под нов ъгъл, който му позволяваше да я плени изцяло.

Необезпокоена от агресивността му, тя отвърна на удара с удар и заби нокти в гърба му през тънката материя на ризата.

Дълбоко в него бушуваше огън. Пламъците поглъщаха всичките му задръжки. Обгаряха съмненията му. Нямаше никакви „ами ако“. Нямаше никакви въпроси. Имаше само страст, любов и Жозефин.

— Вземи ме — замоли тя, откъсвайки се от него, за да го целуне по шията, където трептеше пулса му. — Вземи ме Траверсън. Тук. Сега.

Заедно те се отпуснаха на земята. Дивите цветя бяха нейната възглавница, а дългото и стройно тяло на Траверсън, нейното одеяло. Тя му се усмихна свенливо, а виолетовите й очи засияха с жадна страст, която го остави без дъх. Изведнъж стана колеблив, а съмнението му нарасна, когато се сети, че опитът му с жените беше нищо в сравнение с това на Жозефин с мъжете. Щеше ли да го намери за ужасно неопитен? Можеше ли да я задоволи? Знаеше ли изобщо как да я задоволи?

Сякаш усетила предстоящото му отдръпване, Жозефин хвана раменете му, а тънките й пръсти се увиха около твърдите мускули и го придърпаха бавно и настоятелно надолу.

— Не мисли — прошепна, целувайки чувствителното място между ключицата и врата му. — Люби ме, Траверсън. Люби ме така, както винаги си искал.

Бедрата й се повдигнаха многозначително, извивайки се към възбудата му, и той стисна зъби от чистото, опияняващо удоволствие.

Забравяйки съмненията си, той се отпусна върху нея и разкъса прозрачната материя на роклята й, за да разкрие тънката риза, която носеше отдолу. Тъмните й зърна се виждаха ясно, и внимателно напътстван от опитните й ръце, наведе глава и засмука едното, а след това и другото, докато Жозефин не завика името му.

Траверсън изръмжа и повдигайки се нагоре разкъса ризата и деликатния корсет, докато гърдите й не се освободиха, а вече влажните й зърна не проблеснаха на слънчевата светлина. Тя се размърда под него, а ловките й пръсти се спуснаха надолу, и надолу, и надолу, докато не се пъхнаха под колана на панталоните му и не погалиха твърдия му член.

Той потрепери, а дланите му се разтвориха върху земята, докато се опитваше да се пребори с нарастващата топлина, която го беше обзела и която го караше да разлее семето си, преди даже членът му да е усетил влажната мекота на Жозефин.

— Харесва ли ти? — измърка тя, а дяволитото пламъче в очите й му казваше, че е наясно колко близо е той до кулминацията, докато плъзгаше ръка нагоре и надолу по възбудата му.

— Спри — изръмжа, като се пресегна между тях, за да хване китката й в желязна хватка, която я накара да се нацупи. Повдигайки ръката й над главата, той улови и другата с лекота и стискайки я здраво под себе си, плъзна пръсти под полите й и ги повдигна нагоре докато не се събраха около бедрата й.

— Не носиш бельо — каза, а шокът в гласа му беше досущ като този на лицето му, докато пръстите му се движеха нагоре по едното й голо бедро, усещайки допира на кожата й като гладка коприна.

— О, майчице — отвърна тя, без въобще да изглежда извинително — Сигурно съм забравила да си сложа бельото тази сутрин. Просто ще трябва да… оу — ахна тя, когато той откри сърцевината й и плъзна един пръст вътре — О, Траверсън… да… продължавай… да, точно така.

Той добави още един пръст и ги задвижи навътре и навън, докато Жозефин не се загърчи под него и не замята глава настрани от безумно удоволствие. Забори се срещу хватката на китките й, а раздразнението й се показа ясно от начина, по който беше свила устни, и от линията, която се беше появила на челото й. Изведнъж тя застина, затвори очи, устните й се разтвориха…

Траверсън усети как сърцевината й започва да се стяга, но отказа да я дари с освобождение, като се закиска тихо и извади пръстите си. Силата да има контрол над нея минаваше през него като мълния и дори когато очите на Жозефин се разшириха в отчаяние и го замоли да я докосне, да я обладае, да я плени, той изпита мрачно удоволствие от това да я докарва до края и да я лишава от това, за което копнееше най-много в последния момент.

Едва когато започна да стене тихо, а тялото й да трепери от незадоволената страст, той свали панталоните си и пусна китките й. Тя му се нахвърли на секундата, дращейки с нокти по гърба му чак до дупето, докато зъбите й намериха ухото му и го захапаха болезнено.

— Ще те накарам да си платиш за това — просъска и Траверсън едва прикри усмивката си. Ще го накара да плати, задето й беше отказвал да свърши? Нямаше търпение.

Той й позволи да се завъртят настрани, докато не възседне бедрата му, а разрошената й коса се спусна като златна завеса, когато наведе глава, за да подразни зърната му. Използвайки езика си, започна да си проправя път надолу по тялото му, ближейки и целувайки, докато дъхът му не стана накъсан и всеки мускул по тялото му не се напрегна, много преди да го поеме в устата си.

— По дяволите — ахна той, оставайки главата си да се отпусне назад. Зарови пръсти в косата й, за да я направлява, въпреки че се беше приготвил да я отскубне от себе си. С дяволита усмивка тя се плъзна по тялото му, а палавите неща, които прошепна в ухото му, докато се наместваше над пулсиращия му член накараха челюстта му да се стегне, а ръцете му да се свият в юмруци.

Привеждайки се назад, тя се отпусна върху него, а гърдите й заподскачаха докато го яздеше. Той я хвана за бедрата пришпорвайки я, и когато тя извика, а той усети как сърцевината й се стяга около члена му, се разля в нея, тласкайки се отново и отново, докато светкавиците и гръмотевици наистина не се появиха в далечината.

Жозефин се беше отпуснала върху гърдите на Траверсън със затворени очи и натежали крайници, слушайки туптенето на сърцето му. Гърдите му се повдигаха и спадаха в унисон с всяко негово вдишване и тя последва разсеяно контурите на едно от зърната му с пръст.

С голямо задоволство беше осъзнала, че не си бяха направили труда даже да си свалят дрехите. До нея ризата й беше на парцали, но все още носеше роклята си, а Траверсън ризата си.

— Знаеш ли — промърмори тя, когато се сгуши в извивката на рамото му — Никога преди не съм правила любов на открито.

Дори преди Траверсън да се напрегне и да се претърколи настрани, знаеше че беше глупаво от нейна страна да казва подобно нещо. Повдигайки се на лакът, тя протегна ръка към него.

— Недей — каза Траверсън, а тонът му беше остър като нож. Изправяйки се, той се пресегна за панталоните си, които бяха захвърлени насред множество жълти диви цветя и се облече набързо.

Объркана от хладното му държание, Жозефин смръщи вежди.

— Какво има?

— Покрий се — изплю Траверсън, пренебрегвайки въпроса й, когато погледа му попадна върху голите й гърди. — Така ли примамваш мъжете обратно в леглото си? Като показваш стоката си, като обществена уличница?

Възмущението на Жозефин беше приглушено от внезапната поява на гарвани, които кръжаха ниско над тях, тъмните им крила хвърлящи сенки на поляната, докато грачеха, а очите им искряха. Повдигайки роклята си непохватно, тя се изправи на крака и едва не падна, когато босият й крак се заплете в подгъва на полите й. Тъй като не беше свикнала да е толкова непохватна, когато най-накрая успя да се оправи, вече се беше задъхала. Премятайки пусната си коса през рамо, тя притвори очи и повдигна брадичка.

— Обидите не ти прилягат, Траверсън — каза тя нежно и без злоба, отказвайки да бъде въвлечена в спор. За първи път в живота си щеше да се изправи пред проблемите си като голяма жена, без сарказъм или хапливи забележки, които да отклонят вниманието от темата на разговор.

— А на теб ти прилягат чудесно — отвърна той. Един мускул над челюстта му, който никога не беше забелязвала досега, играеше диво показвайки, че гневът му кипеше много под повърхността.

Объркана от източника му на ярост, тя се нахвърли върху първото колебливо предположение.

— Да не си… незадоволен ли си? Защото мислех… като се има предвид това, което се случи… е, просто за… — Небеса! Кога беше последният път, когато не беше могла да оформи нормално изречение? Около Траверсън, помисли си. Само около Траверсън.

— Задоволен съм толкова колкото мога да си представя, че са били и другите мъже, с които си спала — отвърна той хапливо, а сивите му очи станаха буреносни.

Значи това беше. Раменете на Жозефин едва не се отпуснаха в облекчение. Можеше да се справи с малко ревност. Траверсън й беше прощавал преди, щеше да го направи отново. Не можеше да каже, че съжалява за връзките си с малкото други мъже освен съпруга си, защото по някакъв начин те я бяха довели тук, до този момент.

Пристъпвайки напред, тя понечи да го хване за рамото. Той отблъсна ръката й. Тя опита отново и резултатът беше същият.

— Траверсън — каза тя, а гласът й беше изпълнен с раздразнение — Знаеш, че бях… неразумна. Но това е в миналото. Никога не съм предполагала…

— Какво? — попита той студено — Че ще спиш със собствения си съпруг? Как очакваш да те погледна в очите, знаейки че си правила същото и с други мъже? Как можеш да очакваш от мен да мисля, че вече ще си ми вярна? — една разочарована въздишка се отрони от устните му, проклинайки тихо той прокара ръка през косата си и се обърна с гръб към нея. Мускулите му се напрегнаха и заиграха под ризата му, показвайки напрежението, което сдържаше в себе си. — Обичах те, Жозефин, въпреки всичките ти недостатъци. Обичах те преди да те срещна, обичах те и след като се оженихме. Да, знаех, че беше с други мъже, и ти прощавах, защото също така знаех, че не се омъжи за мен по собствено желание. Мислех, че с времето ще се научиш да ме обичаш… и усещам, че по някакъв твой начин наистина е така. Но знаейки това, което знам сега… знаейки как може да е между двама любовници и знаейки, че си споделяла преживяното с други… не е достатъчно. Никога няма да е достатъчно.

Жозефин усети как паниката се надига в гърлото й.

— Какво… какво имаш предвид? Траверсън, какво искаш да кажеш?

— Любовта не е достатъчна — отвърна той безчувствено. — Любовта без доверие не е достатъчна. Какво чувствам към теб — какво чувствах към теб — не е достатъчно.

— Но ти знаеше! — проплака Жозефин. — Знаеше за грешките ми преди да бъдем заедно. Съжалявам, Траверсън. Съжалявам за всичко, което съм правила, за начина по който те нараних, но вече можем да загърбим миналото. Можем да продължим напред. — Тя преглътна измъчено. Това беше по-ужасно от всеки спор. По-ужасно от всяко спречкване. При спора можеше да обясниш болезнените неща, които си изрекъл, обвинявайки гнева и злобата за изричането им. Но сега… Сега всяка дума, която Траверсън казваше беше изречена спокойно, всяка дума беше истина и всяка дума я поваляше все повече и повече на колене.

Бавно Траверсън се обърна с лице към нея. Ръцете му, отбеляза тя разсеяно, бяха стиснати толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

— И аз съжалявам — каза той, без да срещне погледа й. — Не трябваше да идвам тук. Не трябваше да позволявам това да се случи.

— Не съжалявам. Това, което направихме, което се случи между нас… беше прекрасно. По-прекрасно отколкото можех да си мечтая.

Нещо изгаряше вътрешната част на клепачите й. Неочакваната болка накара гласът й да пресипне, а когато се опита да преглътне, буцата в гърлото й й попречи.

— Аз съжалявам и ми се искаше да не се беше случвало — отвърна той, като най-накрая вдигна поглед и се загледа право в нея.

Ако Траверсън я беше намушкал хиляди пъти с нож, нямаше да я рани толкова дълбоко, колкото изричайте тези думи. Устата й се отвори. Затвори. Не издаде никакъв звук и сега разбра какво беше това изгаряне. Сълзи. Беше на път да рони сълзи, нещо, което не беше правила от петнадесетгодишна. И все пак, на Жозефин й беше останала капка гордост. Траверсън можеше да се опитва да я разреве колкото си иска, но тя щеше да е проклета ако позволеше и на една сълза да се отрони в негово присъствие.

— Е, добре — започна тя, използвайки всяка капка сила, която притежаваше, за да омекоти тона си. — Щом се чувстваш така, не бих си и помислила да променям мнението ти. Трябваше да изгубиш девствеността си някога, Траверсън, и какво по-добро от това да я изгубиш с мен. Ще се връщам обратно в имението. Аз… аз забравих, че ще присъствам на операта утре вечерта и ще трябва да тръгна този следобед, ако искам да стигна навреме. Ще бъдеш ли така добър да ме придружиш обратно?

— Съжалявам, но не мога да го направя — отвърна той.

Жозефин премигна и след това още веднъж. Нямаше да заплаче пред Траверсън. Предпочиташе да умре. Или да бъде хвърлена на хиляди змии. Или да се гърчи във вряща лава цяла вечност. Всичко беше по-добре от това да покаже на мъжа, който обичаше, колко много я беше наранил. Най-ужасната част беше, че не можеше да го вини — със сигурност би направила същото на негово място. Всъщност, само от мисълта за него с друга жена й прилошаваше.

Поставяйки усмивка на лицето си, тя се поклони иронично, измърмори няколко думи за сбогом и побягна.