Янош Вег
Ян ван Ейк, Мемлинг, Бош (4)

Йеронимус Бош
(около 1450–1516)

Йеронимус Бош (по-точно: Бос) е роден в Схертогенбос, сравнително далеч от споменатите досега центрове, в южната част на днешна Холандия. За родното му място бихме могли да употребим и думата „затънтено“, тъй като по онова време този край е още изостанала, затворена в себе си област, където населението се препитава от лов, риболов и земеделие. Тук нравите са много по-патриархални, отколкото в големите фламандски градове, които благодарение на търговията поддържат оживени връзки с целия свят. Живописта също започва да се развива по-късно, отколкото във Фландрия, и дълго време не може да се нарече истински самостоятелна — художниците или се учат в споменатите вече центрове, или дори остават там, защото могат да разчитат на по-щедри поръчки от страна на живеещото при по-добри условия бюргерство.

Той е странна личност с много богато и живо въображение. Картините му гъмжат от невиждани дотогава фигури и комбинации от фигури. Може би за разгръщането на тази своеобразна живопис допринася и това, че в града няма ярка живописна школа, защото тя очевидно не би му позволила да тръгне по толкова индивидуален път.

Трябва особено да се наблегне на самобитността, на новаторството в неговото творчество. Защото колкото и вярно да е, че в средновековното изкуство фантастичните фигури играят голяма роля — като се започне от преплетените един в друг дракони по времето на преселението на народите и се мине през предпазващите от зло чудовища на църквата, за да се стигне до често изписваните във вид на илюстрации животни по белите полета на ръкописите — разнообразието на фигурите у Бош не може да се обясни задоволително само с това. Въпреки че е почитан в своя град бюргер и дори понякога търсен в далечни страни художник, Бош е сам със своя стил в собствената си епоха. Изкуството му е твърде много индивидуално, за да може да прерасне в школа.

Бош е съумял да създаде цяла галерия от забележителни фигури, между които и множество такива, които въплъщават най-елементарните, най-древните страхове на човека по начин, който ни кара да настръхнем. Може би на това той дължи — след многовековна забрава — внезапната си популярност през 20 век. Вярно е, че това възхищение в много случаи се подхранва от чужди на изкуството съображения. Едни го смятат за предтеча на сюрреализма, дори за най-големия сюрреалист, други пък изтъкват, че тези картини съдържат суров материал за много дълбоки психологически анализи. И двете становища не отдават заслуженото на Бош, който е, достатъчно голям живописец, за да могат картините му сами по себе си да будят възторг у зрителя.

Докато преди него са си служили предимно с по-едри, непречупени цветни петна, Бош въвежда тънки, необикновено нежни нюанси в багрите. Той вдъхва особен живот на този изтънчен колорит и създава светли, потопени в светлина картини. Те не приличат на таблата на Ван Ейк и на другите големи нидерландци след него, при които и зрителят усеща потока от светлина; у Бош като че ли самите предмети са осветени отпред. Характерно за него е, че фигурите му общо взето нямат сенки, поради което изглеждат по-малко действителни, по-малко осезаеми. Той често пренебрегва пространствената дълбочина и затова фигурите ни се виждат по-скоро разположени една над друга, отколкото една зад друга, както е например в картината „Градината на наслажденията“.

Дали тук нямаме работа с консервативен художник, отричащ постиженията на предшествениците си? Съвсем не. Просто Бош открива съвсем различни сфери.

Краят на 15 век носи много сътресения за вярващите и мислещите хора. Географските открития изменят вкоренената в съзнанието на хората представа за света, все повече нарастващата роля на парите ускорява разслояването на обществото, а дошлият от Италия хуманизъм поставя под въпрос цяла редица утвърдени научни и нравствени ценности. Религиозният живот става твърде интензивен, много хора са убедени, че скоро ще удари часът на Страшния съд. Затова и няма нищо чудно, че в картините на един съвременник прозвучават страховете на тогавашното време, нещо повече, че чувството за несигурност е доведено до терзание, до демоничност.

Ние бихме могли да открием в изкуството на онова време най-различни прояви на тези кризисни настроения, но всички те бледнеят в сравнение с Бош. Затова с основание смятаме, че той се е издигнал над другите преди всичко благодарение на полета на обаятелната си фантазия и на въведения от него нов колорит. Като че ли Дюрер е най-сполучливият паралел. В своя цикъл гравюри на дърво „Апокалипсис“ големият немски майстор също представя ужасите на един свят, който смята, че мечтите му са рухнали, но в по-сетнешното си творчество той става челният представител на ведрото и уравновесено Възраждане на север от Алпите. Бош е много повече свързан със Средновековието — той е с две десетилетия по-възрастен от Дюрер — но що се отнася до развитието на стила, все пак наблюдаваме някои съществени сходства: холандският художник, който рисува предимно картини, облъхнати от демоничното, стига в зрелите си години до идеала за ренесансовия човек.

Бош живее в преломна епоха и изразява в картините си противоречията на тази епоха, обърнатия към миналото и към настоящето неин поглед и произтичащото от тази раздвоеност напрежение. Може би затова той е и толкова привлекателен за днешния зрител.

Кола сено. Около 1490 г. Дърво, 135 x 100 см. Мадрид, Прадо.

Темата е почерпена от фламандската поговорка „Светът е кола сено и всеки гледа да вземе от него колкото може“. Върху лявото крило са изобразени „Грехопадението“ и „Неуспелият бунт на ангелите“, върху дясното — „Адът“: пътят на човека води от несполучливо начало до сигурно унищожение и изобразеният персонаж напълно заслужава това. С какво настървение се блъскат те, за да се доберат до олицетворяващата земните наслади купа сено, като се тикат един друг под колелата на каруцата, дори се убиват. Първенците на света безразлично яздят в колона. Появилият се сред златисти облаци Христос е разперил тъжно ръце в знак на безсилие.

Йоан Кръстител в пустинята. Около 1490 г. Дърво, 48,5 x 40 см. Мадрид, музей „Ласаро Галдиано“.

Светецът, притворил очи, е потънал в размисъл. Избуялото в нозете му растение е символ на плътските наслади. Неговата пищност, необикновените му размери, разрушителната му агресивност (да погледнем как корените му разпукват земята) свидетелствуват за това средновековно схващане. Агнето срещу Йоан е символ на чистотата; несъзнателният жест на пръста показва на чия страна е отшелникът.

Градината на наслажденията (детайл от изготвено в ателието на майстора копие по картината на Бош). Началото на 16 век. Платно, размери на цялата картина 166 x 158 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Платното е изцяло покрито с дребни фигури, седефеният тон, на чиито голи тела доминира над цялата повърхност. Жени и мъже — между които и негри — се движат с несигурността и несъзнателността на сомнамбули, в унес се наслаждават един на друг. Разнообразно изградените групи засилват въздействието на тънката, лека живопис и на нежния и свеж колорит.

Адът (детайл от дясното крило на триптиха „Градината на наслажденията“) 1495–1500 г. Дърво, размери на цялото табло 220 x 97 см. Мадрид, Прадо.

Цялата земя се е превърнала в ад, всички грешници от средното крило са подложени на наказания. Призрачни пръски светлина, бликащи от фантастични дворци, преминават през целия потънал в мрак свят, където малки зли същества са подкарали като стада нещастниците към избраните от тях мъчения. Ние не виждаме самите мъчения (с изключение на изобразеното вляво обесване), трудно е да се досетим и каква е функцията на търкалящия се в ухоподобното колело нож, но при все това едва ли ужасите на ада биха могли да бъдат представени по-нагледно и по-осезателно.

Поклонение на влъхвите. Около 1510 г. Дърво, 138 x 72 см. Мадрид, Прадо.

Пред нас е излъчващ празнично настроение, просторен пейзаж, сред който ясно е изписан витлеемският обор. Тук Богородица със седналия в скута и Исус приема тримата влъхви, които са дошли да се поклонят. Върху малката ивица небе доминира витлеемската звезда, довела влъхвите тук. Няма и следа от по-ранните картини на майстора, гъмжащи от демонични фигури, само облечените в странни дрехи любопитни зяпачи ни напомнят за тях.

Носене на кръста. 1515–1516 г. Дърво, 76 x 83,5 см. Гент, Музей за изящни изкуства.

Пръстен от зли, безмилостни глави е притиснал като в менгеме призрачното лице на Христос. Добрият разбойник в горния десен ъгъл и Вероника долу вляво просто се губят сред тях. Претрупаността ни позволява да почувствуваме шумната многолюдност на шествието. Мълчанието на човека, който носи кръста, изразява не само безпомощността на осъдения на смърт, но и добротата на Спасителя. Рисуването на такива образи трябва да е било приятен отдих за Бош и те ни дават възможност да го видим в светлина, различна от обичайната.