Кристина Пашут
Льо Корбюзие, Майол, Брак (3)

Аристид Майол
(1861–1944)

Майол открива призванието и таланта си като скулптор едва на четиридесетгодишна възраст. За една от най-ранните му скулптури (днес в Музея за изящни изкуства в Будапеща) Роден, прочутият му съвременник — скулптор, казва: „Не познавам творба в цялото съвременно изкуство, която да е толкова хубава и съвършена като «Леда».“

Всъщност стилът на Майол се оформя и развива в различна насока от изкуството на Роден. На импресионистичната, нервна техника на големия майстор Майол противопоставя скулптурата на затворените, гладки форми.

Майол израства в провинцията, в Банюлс, където постоянно се завръща през целия си живот. Непосредствената близост на природата, земята, реките, годишните времена и, разбира се, хубавото женско тяло вдъхновяват въображението му и определят неговият стил. Своя творчески път той започва като живописец под влиянието на Пюви дьо Шаван, Сезан и най-вече на Гоген, който така властно го покорява, че той възприема изцяло неговия стил. По-късно, след като посещава една изложба на средновековни гоблени и испански стенни килими, Майол започва да работи гоблени, и то във възприетата към началото на века техника — сам тъче основата, изготвя боите и пр. Ала тази работа, възкресяваща идилията на средновековното занаятчийство, не го задоволява напълно. Той се занимава също с дърворезба, с керамични проекти, по-късно открити и изпълнени от Волар — най-находчивия на времето си търговец на художествени произведения. Волар му урежда и първата изложба на стенни гоблени и скулптури, с която привлича вниманието на художествените среди. През 1904 г. скулпторът се представя в Есенния салон и за него пише известният изкуствовед и критик Майер Грефе. През същата година Майол намира окончателно своя жанр и стил. И той, подобно на високо ценения от него художник Роден, намира и непрекъснато открива нови и нови сюжети в красотата на женското тяло. Неговите голи тела се отличават с наивната си простота, в моделировката им не личи и следа от чувственост. Тези тела са прости, спокойни, в съвършена хармония със света и със себе си. За разлика от едрите, напрегнати, раздвижени фигури на Роден, скулптурите на Майол живеят сякаш извън времето, те са някак необяснимо спокойни и неподвижни. Майол избягва всеки остър ъгъл, всяка начупена повърхност, заглажда формите, прави ги закръглени и пластични. Многообразието от женски фигури той обобщава в един-единствен тип. Стилът му се развива бавно, стъпка по стъпка, без ярки граници между различните периоди.

В 1905 година Майол излага за пръв път фигурата „Средиземно море“, която със завършените си форми и пречистения материализиран стил става предвестник на по-късните му забележителни творби. През следващите години скулпторът се запознава с прочутия руски колекционер Морозов, които му поръчва четири женски фигури, символизиращи четирите годишни времена. Най-хубавите от тях са „Помона“, олицетворяваща есента, и създадената след едно пътуване в Гърция „Флора“, богинята на пролетта. Голите тела на Майол нямат определена индивидуалност, хубавите, изразителни движения често пъти се явяват в няколко статуи, докато узреят и намерят своята завършена, изчистена форма.

По-късно експериментаторският дух на Майол и интересът му към различните техники го насочват към нови жанрове: от 1910 година той започва да илюстрира книги с дърворези, и то със забележителен замах и декоративно чувство. Наред с това Майол се занимава и с производство на хартия за своите илюстрации — основаната от него хартиена фабрика работи и до днес.

Годините след Първата световна война му донасят международна известност: той получава многобройни поръчки. Тогава създава и скулптурната фигура на Сезан.

С любовта си към пластичната материя и със специфичния си пречистен стил Майол оказва голямо влияние върху своите съвременници, както и върху по-младите поколения, за които и до ден-днешен той е образец за подражание.

Леда 1900–1902 г. Бронз, 29 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Седящата на нисък постамент млада жена сякаш е изплашена от нещо; едната й ръка е повдигната, като че ли иска да отблъсне нещо от себе си, докато другата е спокойно отпусната. Погледът е отправен надолу, лицето е затворено, безизразно. Пълните, закръглени форми са обединени в органично единство; завършеността на линиите се нарушава само от дъгата на повдигнатата ръка. Лека, жива и все пак класическа скулптура, в която всичко е уравновесено до съвършенство.

Към този женски тип Майол се връща непрестанно, променя го, дооформя го, но по същество той си остава един и същ.

Средиземно море 1902–1905 г. Варовик, 110 см. Винтертур, Швейцария, колекция на О. Райнхарт.

От тази облегнала се с лакът на коляното женска фигура, изваяна от варовик, лъха безметежно спокойствие, сякаш тя винаги е била тук и никога не се е помръдвала от мястото си; присъствието й се разбира от само себе си, то е вечно и естествено както може би Средиземното море, което фигурата символизира. Тежко изваяните крайници са моделирани с голямо майсторство, ръката и бедрото затварят правилен триъгълник. Благородната линия на силуета кристализира в раздвижена, внушителна поза. Женствена и същевременно тържествена, фигурата е посвоему монументална и изразителна.

Паметник на Бланки (Окованото във вериги дело) 1906 г. Бронз, 215 см.

Създадена в памет на революционера Бланки, тази скулптура е била наречена впоследствие „Окованото във вериги дело“. Очевидно не е била лека задачата на Майол да извае в своя характерен стил паметник на една политическа идея, в името, на която се е пожертвувал един човек. Решението е изключително сполучливо: Майол се връща отново към женската фигура, но не в обикновения й вид — бездиханно спокойна, замряла в мечтателна неподвижност, — а обратното, разкъсвана от противоречиви сили. Паметникът на Бланки е най-динамичната скулптура на Майол — силната и мъжествена женска фигура с оковани отзад ръце пристъпва решително напред. Движенията на коленете, хълбока и двете й ръце са в противоположни посоки. Сбитите форми, стремителното и същевременно сдържано движение въздействуват силно върху зрителя.

Помона 1907–1910 г. Бронз, 161 см. Прага, Народна галерия.

Тази е най-хубавата от фигурите на Майол, символизиращи годишните времена — Помона, олицетворение на зрялата есен. Това е и една от малкото скулптури, които Майол е създал по модел. Млада, миловидна жена с безизразно лице държи в ръцете си есенни плодове. Нито уравновесените плътни форми на тялото, нито чертите на лицето издават някакво вълнение или духовно напрежение. В нервната, терзана от мъчителни проблеми епоха от началото на века тази наивно емоционална и лишена от умозрителност скулптура е сякаш идеал на някаква друга, по-близка до природата форма на живот, която едва ли е вече възможна.

Флора 1911 г. Бронз, 163 см. Мюнхен, Нова държавна галерия.

Със своето чисто, безметежно спокойствие и опростена завършеност скулптурите на Майол напомнят творбите на древните гръцки ваятели. Пътуването на скулптора в Гърция през 1908 година само разкрива потенциалната му близост с античността: скулптурата на Флора, олицетворение на пролетта, е създадена под влиянието на гръцките статуи на момичета. Меките форми на неподвижната женска фигура се очертават под гънките на лека туника. Флора стои изправена кротко, безмълвно, сякаш извън времето. Диплите на туниката, ръцете и косите подчертават вертикалното решение на фигурата.

Реноар 1907 г. Бронз, 41 см.

„Аз не правя портрети, а глави, с които целя едно определено общо въздействие. Те ме интересуват само когато мога да създам от тях архитектура“ — казва Майол и в този дух е изваяна и забележителната глава на Реноар. Със своите начупени линии и неравна повърхност той наистина подчертава структурата, архитектурата на главата, на черепа. Същевременно обаче той разказва и за самия човек — с широко отворените очи под вдигнатите клепачи, със строго затворената уста и повехналата кожа. Широкополата шапка сякаш увенчава привлекателното дори в старостта, мъжествено и изразително лице на големия художник.