Кристина Пашут
Льо Корбюзие, Майол, Брак (2)

Льо Корбюзие
(1887–1965)

Льо Корбюзие — истинското му име е Шарл-Едуар Жанре — е роден в Швейцария, но по-късно живее във Франция и всъщност се развива и израства като френски художник. Той започва да работи по времето, когато железобетонът получава широко разпространение. Железобетонни сгради са строени и преди това, но отвън те са богато декорирани, за да се прикрие железобетонната конструкция. Учителите на Льо Корбюзие — Пере и Беренс, въвеждат в строителството съвременния железобетон. Те вдъхват на младия архитект любов към съвременните материали. Той се стреми да използува всестранно възможностите на железобетона, за да реализира така нареченото „свободно“ планиране. При въведения от него нов начин на строеж, освободен от традиционните решения, сградите се поставят на железобетонен скелет, повдигат се от земята и сякаш увисват във въздуха (по-късно оформят от бетон ​и стените). От друга страна и за разлика от много от своите съвременници, Льо Корбюзие се стреми да употребява естествени материали, строи с каменни облицовки и светли (гипсови) щукатури, които прилага особено много след пътуването си в Италия.

Льо Корбюзие работи с различни материали в зависимост от това, дали строи вили или огромни жилищни блокове, и многостранно обогатява формата и външния вид на сградите. В Италия усвоява строежа на жилищни сгради от типа „патио“ — сградата е обградена със стена и откъсната е от околната среда и е открита само към небето. Освен външните архитектурни форми Льо Корбюзие революционизира и вътрешното оформление на сградите, защото според него тогавашният облик на жилището е остарял, не отговаря на съвременните изисквания за дома, който трябва да бъде „уред, служещ за жилище“. Най-важната концепция на Льо Корбюзие е, че жилището трябва да се изгражда на две нива (еднопространствено), така че от горната спална стая се открива перспектива към обширното всекидневно помещение. Така вътрешното разпределение става по-раздвижено и пространствено по-разчленено. Това решение Льо Корбюзие прилага не само при строежа на отделни жилища, но и при проектирането на големи жилищни сгради.

Той никога не строи жилищата сами за себе си. Дори когато проектира една-единствена сграда, той търси връзката й с околната среда, с околните постройки, така че да се допълват взаимно. Вдига сградите си на колони и ги свързва с грижливо проектирани паркове по такъв начин, че пешеходците да се движат в безопасност, на разстояние от издигнатите по-високо пътища за моторните превозни средства. Льо Корбюзие обича града и в смелите си проекти се стреми да го направи колкото е възможно по-удобен и същевременно по-естетичен. Около всяка жилищна сграда той създава градина, за да могат обитателите да бъдат в непосредствена близост с природата, като същевременно разполагат с всички удобства, предлагани от големия град. Най-оригиналният проект на Льо Корбюзие е така нареченият вертикален град. Според този план улиците са прокарани през самите жилищни блокове, чиито обитатели се придвижват отдолу нагоре с лифтове и аварийни стълби (fire stair), и на всеки етаж има входни врати, които водят към отделните апартаменти от типа „патио“. От двете страни на улиците са разположени магазините, хотелите, на терасовидните покриви са уредени детски градини, басейни, ресторанти и т.н. Терасите са украсени с растения и цветя, така че природата почти се слива със сградите. По същия начин Льо Корбюзие свързва вътрешната площ с външната, тъй като големите стъклени стени на жилището откриват поглед към оформените като градини тераси. Стъклени стени обгръщат сградата по цялото й протежение; отвън жилищните блокове се характеризират с хоризонталните си, т.нар. лентовидни прозорци.

Дейността на Льо Корбюзие не се ограничава само в областта на архитектурата, той е многостранен творец: под името Жанре той се изявяван като забележителен художник, проектира вътрешно обзавеждане, пише теоретични трудове за съвременния град. Дълго време той работи съвместно с племенника си Пиер Жанре. Льо Корбюзие е преди всичко художник-експериментатор с богата фантазия. Той с лекота прилага в строителството най-различни естествени и изкуствени материали. Без да се нагажда към стандартните техники, проекти и методи за оформяне на сградите и пространството, той винаги създава нещо изцяло свое. С „Павилиона на новия дух“, „Вила Савоя“ и главно с жилищния комплекс в Марсилия той внася съвършено нови идеи и архитектурни решения, но негово връхно постижение е Роншанският параклис. Льо Корбюзие е поклонник на техническото развитие. Той възприема нововъведенията при строежа на американските небостъргачи и, прилагайки системата на съотношенията на човешкото тяло в така наречената фигура „модулор“, създава поредица от най-разнообразни и забележителни по своя архитектурен замисъл сгради.

Pavillon de l’esprit niuveau (Павилион на новия дух) 1925. Куртези, Музей за модерно изкуство.

Това е една от забележителните ранни творби на Льо Корбюзие, който тук реализира споменатите вече принципи на лежащата върху колони сграда, покрив-тераса, жилище на две нива и разнообразно свързване на вътрешната и външната площ. Вътрешната тераса с пресечена от едно дърво, което е почти вградено във вилата; от двете страни са жилищните площи, разположени на две нива, в това число и дневната стая — също на две равнища. Това е първият проект на Льо Корбюзие в мащаб 1:1 на вила от типа „две нива“.

Сградата е наречена „павилион на новия дух“ на името на списанието „L’Esprit Nouveau“, на което Льо Корбюзие е бил един от редакторите от 1920 г. в продължение на три години. Списанието разглеждало въпроси, свързани с естетиката на съвременния живот — архитектура, музика, литература, изобразително изкуство, техническа култура и т.н. — и се радвало на голямо влияние в средите на творческата интелигенция.

Вила Савоя 1928–1930 г. Поаси.

Това е също един от ранните проекти на Льо Корбюзие — създаден съвместно с Пиер Жанре — който не е останал само модел като „Павилиона на новия дух“, а е завършена сграда на колони, с тераса-градина на втория етаж и място за слънчеви бани. Горната терасовидна част е по-раздвижена и по-пластична, докато сградата като цяло има строго размерен характер, сякаш е съчетание от геометрични фигури.

Вила Савоя, както и други ранни строежи на Льо Корбюзие, е облицована с ослепително бели гипсови щукатури, които покриват както белите цилиндрични форми на терасата-градина, така и стените. Бялата повърхност на облицовката се разчупва само от широката площ на прозорците. Скоро обаче чистата и ослепително бяла стена се напукала, зацапала и разрушила, което огорчило Льо Корбюзие, и той престанал да работи с щукатури.

По време на германската окупация по-голямата част от вилата бе разрушена, но по-късно тя бе реставрирана като паметник на изкуството.

Дом на швейцарските студенти 1930–1932 г. Париж.

Огромен, издигащ се над околната среда жилищен блок, който с опростената си, гладка призматична форма става образец за подражание при строежа на много съвременни сгради. Зданието представлява всъщност затворен куб, чиято масивна форма се подчертава от леко поддържащите го бетонни колони.

Общите помещения са разположени откъм тясната страна на призмата. Стъклената повърхност на прозоречните редове се уравновесява от междинна гладка каменна облицовка, а горе терасата е затворена от външния свят посредством парапет, прорязан от малки отверстия. Това общежитие — съвместна творба на Льо Корбюзие и Пиер Жанре — е един от ранните шедьоври на геометричната, т.нар. функционална архитектура.

Жилищен комплекс в Марсилия (Unite d’habitation) 1946–1952 г.

Своите идеи от млади години — които излага по-скоро като утопия в труда си „Към една архитектура“ (1923 г.) — Льо Корбюзие всъщност успява да реализира след много години при строежа на жилищния комплекс в Марсилия.

Мащабните идеи на Льо Корбюзие надхвърлят по обсег обикновения архитектурен проект, те обхващат всъщност възможностите, условията и изискванията на новите, присъщи на големия град форми на живот. Огромният комплекс се състои от 340 жилища (около 1600 обитатели). Въпреки това той не е еднотипов строеж. И тук Льо Корбюзие спазва вече познатото (както при Вила Савоя) жилищно разпределение на две нива: сградата израства от единството на едноетажното жилище. Центърът на всяко жилище е висока дневна стая и всеки апартамент има балкони, разделени с цветно боядисани стени. На височина една трета от зданието има пазарна улица, висока два етажа. Аварийната стълба откъм тясната страна на сградата смекчава донякъде с начупените си форми монументалния облик на целия комплекс.

Терасата на жилищния комплекс в Марсилия 1946–1952 г.

Това е безспорно най-привлекателната и най-оригиналната част на сградата, в оформянето, на която е участвувал не само архитектът, но и художникът Льо Корбюзие. Терасата на покрива е предназначена за общо ползуване от обитателите на комплекса — тук има гимнастическа площадка, една планина от цимент, прорязана от тунели, където играят децата, детска градина, плувен басейн, ресторант, един свободно издигащ се бетонен блок, където вечер се прожектират филми, пейки за майките с малки деца и накрая огромни комини, през които се отвежда замърсеният въздух от сградата. Всички тези елементи обаче са оформени така пластично, че наподобяват скулптури, а ансамбълът въздействува необикновено хармонично. Околността на този жилищен блок е твърде неугледна, затова парапетът на терасата е висок, за да закрива неприятната гледка и да насочва погледа към Алпите и далечния пейзаж.

Параклис Notre-dame-de-haut 1950–1955 г. Роншан.

Този параклис е едно от най-известните творения на Льо Корбюзие, рязко отличаващо се от ранните му, строго функционални и геометрични сгради и оформено по възможно най-пластичния и свободен начин. Като цяло параклисът напомня абстрактна скулптура — с гъбовидния си покрив, изнесен напред, той сякаш се издига към висините. Художникът е оживил фасадата с многобройни малки прозорчета. Вътрешната площ е малка, има всичко двеста места; в трите кули са разположени три малки параклиса. Роншанската църква за поклонение е построена на един хълм и е проектирана от архитекта така, че масивният и същевременно раздвижен светъл блок се включва органично в околния пейзаж.