Лайош Вегвари
Халс, Рембранд, Вермеер (1)

Предговор

Халс, Рембранд и Вермеер са холандски живописци от 17 век, творци на онази страна, която около 1600 г., след дълги борби и благодарение на героизма и жертвоготовността на своя народ се освобождава от кървавото владичество на испанските завоеватели. Тази война разклаща не само устоите на испанската империя, но е и сигнал за борба срещу феодализма. Трудолюбивите холандски занаятчии, търговци и мореплаватели образуват първата в света капиталистическа държава — холандската република, която успешно се състезава с феодално-монархическите държави във всички области.

Народното благосъстояние и свободата правят Холандия важно средище на културния живот. Надареният с практически ум народ-победител търси и цени в изкуството красотата и зримата истина за света и действителността.

Новите потребности и новото обществено устройство изискват от живописта специализиране по тематика. Затова много творци се усъвършенствуват в определен кръг от сюжети. Пейзажът, битовите сцени, мъртвата природа и портретът се обособяват в отделни живописни жанрове. Това разграничение помага на художниците да се задълбочават в отделните теми. То е и една от причините, задето творчеството на стотиците поименно известни холандски живописци от 17 век е на твърде високо равнище. Ние се възхищаваме от точното изображение, от професионалното изящество в творбите на битовите живописци Габриел Метсю, Адриан ван Остаде, Франс ван Миерис, Питер де Хоок, Герард Доу, както и на пейзажистите Якоб Рьойсдал, Ян ван Гойен, Симон де Влигер, Арт ван Неер, Паулус Потер, Вилем ван дер Велде. Това специализиране обаче затлачва много от художниците в професионализъм и рутинно самоповтаряне. Вместо да улавят същественото в действителността, холандските творци се съсредоточават в детайлите, стремят се непременно да се харесат на трезвата и твърде практична публика. Заради подробностите като че ли на действителността отвличат вниманието от стоящите над осезаемата действителност идейни ценности. Халс, Рембранд и Вермеер са творците, които долавят и разграничават важното от детайла, характерните за човека общо значими ценности от повърхностния облик на действителността, скритите под привидното спокойствие остри противоречия, нравствените проблеми и изобразяват именно тях.

Само жадните за живот холандски граждани, които ценят единствено практическите познания, не разбират и недооценяват значението на тези големи майстори. Тримата художници реагират по различен начин на сдържаността на своето време, но и тримата се стремят към една и съща цел и успяват да я постигнат. Те престават да се съобразяват с вкуса на купувачите и стигат до един нов етап на творческа свобода.

Тази тяхна независимост им дава възможност да бъдат безпристрастни в творческата си насоченост. Те не само изучават действителността както „малките“ майстори от това време, но и вникват в традициите на европейската цивилизация. Изобразителни принципи и решения те усвояват от венецианската школа и от служещата си със светлосенки живопис на Караваджо. В резултат на това Халс се доближава до изкуството на големия си испански съвременник Веласкес, Рембранд доразвива творческите методи на католическия Барок и по този начин става майстор в изобразяването на нравствените проблеми на човека и на новия свят, а Вермеер става пионер на тоналните преходи и на слънчевата живопис. И тримата са изтъкнати фигури в световната история на изкуството.