Маргарет Мур
Рицарят на Розамунд (6)

Шеста глава

— Може да се окаже, че ще се омъжа за Доминик въпреки всичко. Но докато това се случи, мога да правя с тялото си всичко, което поискам — прошепна Роуз. — И точно сега бих искала да го споделя с теб. Вземи ме в леглото си, Кийнън. Приеми това, което ти предлагам, и не изпитвай угризение или съжаление. Без значение какво ще се случи, аз няма да съжалявам за нищо.

Сър Кийнън Морган беше почтен човек и не бе сигурен защо Роуз иска да му се отдаде. Но когато тя го погледна и му каза, че иска да бъде обичана от него, той трябваше да се бори с всяка фибра на тялото, за да не я вземе в прегръдките си.

— Роуз, няма да…

— Обичай ме, Кийнън, моля те — помоли го тя и дръпна главата му към себе си, така че да може да го целуне.

В мига, в който устните им се срещнаха, той се предаде. Гореща страст се разгоря дълбоко в него и той не можеше да направи нищо друго, освен да притисне Роуз към себе си и да я целуне.

Тя отговори със страст, равна на неговата. Тази нощ трябваше да му принадлежи. Щом бе принудена да се ожени за Доминик, щеше да си достави удоволствие само веднъж — и в същото време да възнагради мъжа, който й отвори очите за истинската същност на годеника й. Нямаше да съжалява за тази нощ.

Колко прекрасно бе да усеща кожата му под дланите си.

Когато го погали, усети как силните му мускули се движат под върховете на пръстите й. Той плъзна ръцете си по копринената й рокля като нежен полъх в горещ летен ден.

Коленете й се подкосиха, когато усети езика му върху устните си. Неговото докосване предизвикваше неподозирани усещания в нея. Той сложи ръка на гърдите й, погали с палец през плата зърното и това беше достатъчно, за да я доведе на ръба на екстаза.

Но бе сигурна, че има повече — много повече…

Направи крачка назад, без да откъсва очи от Кийнън, чийто поглед отразяваше ясно желанието му. Бавно дръпна връвта, която придържаше робата й. Той стоеше неподвижен и гледаше как тя се съблече, докато остана само по тънка, почти прозрачна ленена риза.

С гърлен вик я вдигна, понесе я през стаята и я постави на леглото, сякаш бе нежно цвете.

Но тя бе всичко друго, но не и цвете. Бе жена, изпълнена с горещо, неумолимо желание. Едва легнал до нея, тя обви крака около него и притисна бедрата си към неговите. Усети възбудата му и това само засили желанието й. Целувките й станаха по-жарки.

В същото време той плъзна ръка по крака й и вдигна ризата до кръста й. Роуз дръпна шнура на панталоните му, за да освободи мъжествеността му.

Кийнън продължаваше да я гали, достигайки гърдите й, нежно масажирайки ги, докато тя се изви в очакване. Мъжът се обърна настрани и тя се озова под него. Той вдигна глава и попита:

— Сигурна ли си, че наистина искаш това, Роуз?

— Да, искам — въздъхна тя, обвивайки отново крака около него, и го привлече по-близо. Усети, че бе нужно само едно движение, и Кийнън щеше да я направи своя. Надигна се към него. — Вземи ме, Кийнън, моля те.

Страстен стон се отрони от устните му, той затвори очи и я облада.

За един кратък миг тя усети неприятно парене и разбра, че вече не е девствена. Нетърпеливо го придърпа към себе си, за да могат целувките му да изтрият болката.

Той отново влезе в нея и тя го почувства дълбоко в себе си. Сега бяха едно. „Дори ако трябва да стана съпруга на Доминик, никога няма да се почувствам толкова прекрасно свързана с него.“ Изхвърли решително годеника си от съзнанието си, в този момент само Кийнън имаше значение за нея. Само него щеше да целува, докосва и гали така. Само на него щеше да отдаде сърцето си.

Роуз го обичаше не само с тялото, но и със сърцето си.

Изпълнена с желание, тя сви колене, хвана се за леглото и посрещна всеки негов тласък с необуздана страст. Наслаждаваше се на силата му и усещането за свобода, което й даряваше. Чувстваше се дива и непокорна като създание в Едемската градина преди грехопадението на човечеството.

Той се наведе напред, за да погали гърдите й с устни и да засмуче зърната й. Роуз се притисна още повече към него и се наслади на играта на устните му по кожата си. Тя не знаеше какво ще се случи, докато не чу Кийнън да стене. Тласъците му станаха по-бързи и трескави и Роуз се напрегна цялата.

Настъпи момента, в който те не можеха да контролират страстта си, и вика й изпълни цялата стая. Обгърна раменете на Кийнън, които бяха единствената й опора в един непознат свят, изпълнен с удоволствие и щастие.

Когато невероятното усещане постепенно отшумя, тя се вкопчи в него, за да се наслади още веднъж на преживяването тази вечер. Знаеше, че няма да изживее друг такъв миг.

— През целия си живот не съм изпитвала това, което изпитах тази нощ с теб — каза му шепнешком.

— Аз също не съм.

Тя го погледна невярващо.

— Със сигурност мъж като теб не е целомъдрен.

— Не, но има разлика да спя с жена, за да задоволя собственото си желание, и да се любя с теб. — Той целуна потното й чело и тя съзря тъга в очите му. — Бог да ми прости, трябваше да бъда по-силен.

— Ако беше по-силен, щеше да ме убиеш — отговори тя с усмивка, за да прекъсне разкаянието му. — Не съжалявам за нищо, Кийнън. Никога няма да съжалявам, че дойдох при теб.

— Аз ще съжалявам през останалата част от живота си… Винаги ще съжалявам, че не те срещнах, преди да се сгодиш — каза той и нежно я притисна. — О, милейди, как бих те ухажвал и как бих се опитал да спечеля сърцето ти.

Мисълта, че предава Доминик, не я притесни, щеше да се омъжи за него, за да подсигури безопасността на баща си. Но чувайки думите Кийнън за това, как всичко би могло да бъде коренно различно, ако бе дошъл в замъка Боклер само шест месеца по-рано, накара очите й да се напълнят със сълзи.

Тя стана от леглото и вдигна небрежно хвърлената настрана роба. Не трябваше да остава повече в стаята му, иначе нямаше да има сили да го напусне.

— Трябва да вървя — каза тя, не смеейки да го погледне. Страхуваше се, че ще се изкуши да загърби всичко останало и да го люби още веднъж. — Трябва да си починеш, за да имаш сили за турнира утре.

— Права си — съгласи се той, подпирайки се на лакът, за да я гледа как се облича. — Искам да спечеля.

Наистина искаше да спечели, но преди всичко искаше да отправи предизвикателство на омразния норманин. Но не желаеше като награда злато, сребро или скъпоценни камъни, нито коне, брони или оръжия.

Щеше да върне свободата на лейди Розамунд де Боклер.

Или щеше да изгуби живота си, опитвайки се.