Маргарет Мур
Рицарят на Розамунд (5)

Пета глава

— Какво, за бога, става тук — попита Доминик, поглеждайки подозрително Кийнън и Роуз. — Защо сте тук с този уелсец, при това сами?

— Лейди Розамунд бе така любезна да ми покаже доспехите на баща си — отвърна Кийнън спокойно, докато Роуз се изпълваше с гордост и гняв.

— Намекваш ли нещо, Доминик? — отвърна студено тя.

Годеникът й присви очи, местейки погледа си между двамата.

— Трябва да призная, Розамунд, любов моя, че е неприлично да оставаш насаме с мъж, който не е член на семейството ти.

Кийнън пристъпи напред.

— Толкова малко доверие в честта на годеницата си ли имате? Или не сте нищо повече от една стара клюкарка, която търси вина там, където няма.

Когато Доминик хвана инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на камата си, Роуз застана между двамата мъже.

— Сър Кийнън, бихте ли ни оставили насаме — попита тя, докато държеше погледа си насочен към Доминик.

— Милейди, не мисля, че е разумно…

— Но аз да — прекъсна го тя, продължавайки да гледа годеника си в очите, който я наблюдаваше така, сякаш я виждаше за първи път. В известен смисъл това бе вярно, тъй като никога не я беше виждал такава. — Искам да говоря с годеника си насаме. Затова, моля ви, излезте.

Кийнън се поклони без желание и се обърна.

— Моля, оставете вратата отворена, сър Кийнън — каза тя. — Може да се окаже, че имам нужда от вашата защита.

— Ще бъда наблизо, милейди — увери я уелсецът мрачно, преди да напусне стаята.

Самият факт, че той бе наблизо, накара Роуз да се чувства по-спокойна и решителна.

— Вярно ли е, че днес си ударил една жена, Доминик?

Виновно изражение пробяга по лицето на норманина, но той се съвзе бързо и се намръщи.

— Това е лъжа! — изрева той. С няколко стъпки се приближи до Роуз и я хвана за раменете, причинявайки й болка. — Този уелсец ти е наговорил лъжи, защото иска да те отведе в леглото си. Той те наблюдава през цялото време, както прегладняло куче гледа към прясно уловен дивеч.

Тя се освободи от здравата му хватка и се отдръпна назад.

— Нямаш право да ми причиняваш болка!

Изражението на Доминик се промени веднага и стана помирително. Усмихнат, той разпери ръце.

— Розамунд, скъпа моя Розамунд, прости ми, че позволих на чувствата ми да вземат връх. Бях завладян от ревност и нямам доверие на този уелсец.

Думите му не подействаха успокояващо на Роуз.

— И на мен ли не вярваш?

— Разбира се, че ти вярвам и те обичам с цялото си сърце.

Какъв подъл лъжец беше! Тя разпозна студения, пресметлив поглед, в който нямаше любов, привързаност или загриженост. Той я обичаше също толкова малко, колкото й вярваше. От друга страна сър Кийнън беше без съмнение загрижен за нея.

— Въпреки че брачният договор е подписан, аз промених решението си — каза тя накрая. — Няма да се омъжа за теб, Доминик.

Ярост проблесна в сините му очи. Мъжът пристъпи отново напред и се втренчи гневно в нея, стискайки ръцете си в юмруци, без да я докосва.

— О, напротив, ще се омъжиш — изсъска той. — Ако не се омъжиш за мен, ще направя всичко по силите си, за да унижа, разруша и унищожа семейството ти. Ще наклеветя баща ти като предател и ще се погрижа да бъде заловен и екзекутиран. Знаеш, че мога да направя това, моя сладка Розамунд. Имам достатъчно власт и влияние. Другите благородници, и дори кралят, ще повярват на всичко, което кажа. — След кратка пауза той добави: — А относно съпружеските ти задължения…

Изведнъж я хвана, придърпа я към себе си и притисна устни към нейните във влажна целувка.

Тя напразно се опита да се освободи от хватката му, защото бе прекалено силен за нея. Когато най-накрая я пусна, той се засмя ехидно.

— Можеш спокойно да ми се съпротивляваш, Розамунд. Не ме е грижа. Това дава на връзката ни… как да го кажа? Пикантен вкус. Но в крайна сметка краят е един и същ, любов моя, защото ние ще се оженим и ти ще споделиш леглото си с мен. Дали ще ти хареса, зависи изцяло от теб. На мен със сигурност ще ми хареса.

С тези думи отблъсна Роуз от себе си и я остави сама.

Страдание, примесено със страх, изпълни Кийнън, докато се приготвяше за сън в малката стаичка, която му бе дадена в замъка. След сблъсъка с Доминик в личната стая на баща й, той чакаше Роуз да му каже, че няма да има сватба. Вместо това в коридора се появи норманина, сякаш бе изяснил всичко с Розамунд. Тя го последва минута по-късно и се втурна покрай Кийнън, без да го погледне.

Въпреки това беше сигурен, че тя му вярваше и знаеше за какъв човек бе сгодена. Но как можеше да се омъжи за Доминик при такива обстоятелства? Каква власт упражняваше той над нея, за да я накара да постъпи така, както той иска?

Или бе направил грешка? Беше ли Роуз точно толкова алчна и амбициозна, колкото сър Доминик?

На трепкащата светлина на една восъчна факла той изтръгна вълнената туника от тялото си, сякаш му бе направила нещо, и я хвърли в сандъка, където държеше ризницата си.

Трябваше да напусне Боклер и да не взема участие в турнира. Въпреки че не беше богат като Доминик, не бе чак толкова беден, че да не може да се откаже от наградата в турнира.

Да, той наистина трябваше да си тръгне. Но накъде? Към вкъщи, където щеше остане за известно време с родителите си? Или да посети щастливо женения си по-голям брат? Но там щеше да бъде свидетел на любовта и предаността между съпруг и съпруга — любов и преданост, която би желал да изпита сам някой ден, за предпочитане с Роуз, но тя бе избрала Доминик, който…

Мислите му бяха прекъснати, когато Роуз влезе в стаята му и затвори вратата зад себе си.

Кийнън не можеше да повярва на дързостта й. Да бъде тук бе по-опасно за нейната репутация, отколкото да бъдат двамата в една стая.

— Какво искаш — попита той и посегна към ризата си.

— Искам да бъда с теб — отговори тя тихо и бавно се приближи.

Кийнън протегна подозрително ръка, за да я задържи на разстояние.

— Не знам защо си дошла, но…

— Казах ти вече — прекъсна го тя настойчиво. — Искам да бъда с теб, искам да бъда обичана.

Зашеметен, той се втренчи в нея, докато тя застана пред него, сложи топлите си ръце върху голите му гърди, погали го, после вдигна глава и го погледна. В очите й откри желание, което накара сърцето му да бие по-бързо и кръвта му да заври.

— Дойдох тук да споделя леглото ти, Кийнън. Позволи ми да остана с теб тази вечер, моля те.