Хедър Лонг
Нейният пехотинец (3)

Глава 3

Броди облегна едната си ръка на облегалката на сепарето, без да си позволява да я докосне. Всичко в нея крещеше, че е крехка и ранима, но той знаеше, че под повърхността се крие ядро от неизчерпаема сила. Тихичкият й глас, когато му призна защо се е записала в 1Night Stand, го накара да се засрами от по-ранните си мисли. За щастие не бе казал нищо на глас и по тази причина не се налагаше да се извинява. Искаше му се тя да знаеше името на насилника си. Да му счупи краката щеше да е по-лесно, отколкото да се бори с призрак.

— Предполагам, че песента е от няколко части, защото в момента пеят за това как са се видели за пръв път и за първата им среща. — Шанън се обърна към него, а гласът й се снижи една октава.

Той остана напълно неподвижен. В приемната грижа бе срещал достатъчно момичета. Момичета, които бяха насилвани, момичета, които бяха малтретирани, и повече от едно, паднало си по грешното момче. Беше нужна сила, за да го признаеш. И повече от сила, за да го преживееш.

— Денят е бил тъмен, тя е била сама, нямала е приятел, на който да се облегне, и тогава се е появил той. Донесъл слънцето със себе си и прогонил всичките тъмни сенки в живота й. Не знаела как да диша, докато не се запознала с него.

Думите заседнаха в гърлото й. Емоциите, трептящи в нея, го обгърнаха, карайки го да желае да отстъпи назад. Но той никога не бе отстъпвал, дори пред лицето на най-страшната ситуация. През годините бе защитавал много хора и сега всеки инстинкт в него крещеше да защити тази нежна жена.

— Той също си спомня онзи ден, облаците, закриващи луната, избледнелите звезди на небето и как небесата се разтварят, и щом се появява тя, слънцето пробива тъмата, осветявайки пътя му, стопляйки го и отвеждайки го отново у дома.

Броди хвърли поглед на дуета на сцената. Двамата стояха в двата края на сцената с гръб един към друг. Бездната между тях бе осезаема като музиката, като песента им и като гласа на Шанън.

— Тя иска винаги да върви под слънцето, но знае, че дори най-блестящия ден трябва да се предаде пред нощта, и макар да си казват сбогом, тя ще носи слънцето в гърдите си и ще го пази там. — Лека въздишка последва думите й, но тогава гласът на мъжа се извиси и той поде песента.

Въпреки езика и силата, великолепието на гласа му дори малко не се доближаваше до този на жената. Думите му бяха прями, изпълнени с гняв, тревога и нужда.

— Когато падне нощта и дневната светлина избледнее, той чува как тя вика името му. Чуди се дали спи и тази мисъл го плаши, но тя е там до него и го задържа до себе си, въпреки разстоянието, което ги разделя. — Попивайки музиката, Шанън отпусна гръб и рамото й се облегна на гърдите му, в началото леко, но когато се обърна и продължи да превежда, тя се отпусна изцяло върху него. — Сама е и обикаля из стаята си, сенките са около нея, но от другия свят, от онзи, където никой не може да я последва, тя чува как той я вика. Ще го последва в сънищата, където могат да се срещнат отново, и никога няма да се чувства близо до дома, щом той е така далеч. В сънищата й той търси, завинаги изгубен, надяващ се, вкопчен в спомените, спомените, които винаги ще ги обвързват. — Тънките й пръсти се свиха в юмруци и Броди гледаше как кокалчетата й побеляват. Пускайки чашата си с бира, той посегна и обгърна с ръка нейната. Тя пое остро и дълбоко дъх, притисвайки се към него. Но той се насили да остане спокоен, отпуснал ръка върху нейната като щит срещу тъгата, породена от песента.

Тя дишаше тежко, но нито се отдръпна, нито го отблъсна. Когато мъжът запя отново, тя може би дори леко се успокои. Или просто Броди си въобразяваше.

— Той знае, че скоро ще се събуди, и тя няма да е до него, щом отвори очи, и макар да си тръгва, той трябва да вярва, че един ден ще са заедно наистина, а не само в сънищата. Не знае причината, но това е най-близкото, в което може да се доближи в този океан от причини. Той ще се вкопчи в него и ще намери начин да я открие отново. — Тя млъкна, последните акорди заглъхнаха и сцената потъмня. Избухнаха аплодисменти, подобно на стрелба от пистолет, разцепвайки тишината.

Шанън подскочи и Броди обви ръка около нея.

— Всичко е наред — промърмори той и тя се засмя разтреперено, отпускайки се срещу него. Стисвайки я леко за последно, той я пусна, за да може тя да се отдръпне от него, ако пожелае.

Когато светлината отново проблесна и на сцената излязоха танцьорките, тя посмя да го погледне. Той срещна нервния й поглед с усмивка.

— Наистина си много добра в превода.

— Благодаря ти. Когато бях в гимназията, ходих на обмен на ученици във Флоренция.

— Аз така и не стигнах до Италия. Но вече трябва да отида.

— Обожавам я. Винаги си казвам, че ще се върна там, но все нямам или време, или пари, за да го направя. — Тя отново се изчерви. — Какво е това, което има в теб? Казвам първото нещо, което ми дойде на ума. Обикновено съм по-сдържана.

— Харесваш ми така. Затова не се променяй. Какво ти хареса най-много в Италия? — Вдигайки глава, той улови погледа на сервитьорката, и, кимайки към чашата с кафе, той вдигна два пръста.

— Изкуството, историята, усещането да вървиш по същите пътища, по които е вървял Медичи, където са се провели бунтовете, където са учили едни от най-великите артисти, и където най-великите артисти са създали великолепните си монументи. Тя е дом на Микеланджело, на Да Винчи и още толкова много. Там се е родил Ренесансът. Докато бях там, си мислех, че никога няма да се наситя на града, а семейството, у което бях, беше прекрасно. Водеха ме навсякъде и бяха готови да ме чакат с часове, докато рисувам или изучавам нещо. — Сияйният блясък в очите й се трансформира от нещо прелестно в нещо абсолютно удивително.

— Ти си артист.

Руменината на скулите й добави още един нюанс към прелестността й.

— Виновна.

— Какво правиш?

Шанън се поколеба, когато сервитьорката донесе две нови чаши с кафе с канела. Броди плъзна ръка към чашата и я стисна лекичко, преди да започне стратегическо отстъпление. Тя все още седеше точно до него, кракът й се притискаше в неговия, раменете й се опираха на гърдите му, а ръката му зад гърба й, бе достатъчно близо, че пръстите му да си играят с яката на якето й.

Просто не можеше да откъсне ръце от нея.

— Скулптор съм и мога да кажа, че звучи много по-бляскаво, отколкото е в действителност.

— Не знам — той наклони глава и се усмихна, — мисля, че си доста бляскава.

Тя застина с чашата кафе пред устните си, преди да се засмее. Това бе първият истински смях, който чуваше от нея, откакто се бяха запознали. Беше богат, гърлен и изпълнен с живот. Смехът накара искри да се появят в очите й и в тях блесна огън, сякаш зад ирисите й засияха пламъците от стотици свещи. Звукът го изпълни, свивайки стомаха му на топка и разтърсвайки го из основи.

— Наричали са ме с много имена, но никога бляскава. — Тя остави чашата кафе и се обърна към него. Завъртайки бедра, тя опря коленете си в него и невинния контакт изпрати бучащата му кръв направо към слабините му.

— Тези ръце изглеждат ли ти много бляскави? — попита тя, вдигайки пръсти. Тънки и добре оформени, те бяха без никакъв маникюр. Кокалчетата бяха одраскани, всяко едно от тях, а кожата бе цялата надраскана, зачервена и прясно порязана най-вече в края на пръстите. Мръщейки се, той взе ръцете й, обръщайки ги с дланите нагоре, за да огледа покритите с мазоли и охлузвания длани.

— Не. Изглеждат силни, способни ръце, които не се боят да се изцапат, да вършат физическа работа или да се пресегнат към това, което желаят. — Изглеждаха като ръцете на всеки пехотинец, прекарал седмица в пустинята… засъхнали пръсти, напукани и покрити с мехури от горещината, порязани и надраскани от работа.

Погледът й трепна и Броди вдигна ръцете й към устните си, целувайки всяка една от тях.

— Точно като умната, сексапилна жена пред мен.

— Как го правиш? — Очите й се разшириха леко, но тя го гледаше усмихната и замаяна.

— Какво правя? — Той повдигна предизвикателно вежди.

— Да обръщаш всичко негативно в позитивно. Не може наистина да си си представял тази нощ по този начин.

— Научен съм да работя с това, което имам, и когато прекарваш живота си с много малко, се учиш да оценяваш всичко, което е различно от това, което си очаквал. Нямах никакви илюзии за тази вечер, затова престани да мислиш за мен като за някой идиот, който иска да те изведе за едно бързо на задната седалка на колата си. Нямам време за простотии. Харесвам те. Забавна си. Умна си. Секси си. И не ядеш много. — Той изви леко устни, когато тя отново избухна в смях.

— И аз те харесвам. — Думите й бяха съпроводени с усмивка. — Мислех, че е нелепо да се запиша за свалка за една нощ…

Броди отпусна ръце, обгръщайки я внимателно. Хареса му това, че тя не се отдръпна.

— Защо се записа?

— Не искам да ме съжаляваш.

— Честно, не те съжалявам. Ако не искаш да ми кажеш, няма проблем. Но бих се радвал да науча.

Той не я притисна, но също така не откъсна поглед от нея, дори и за да погледне лудите изпълнения на сцената. Стаята потъмня зад тях, оставяйки пред него само красивото й лице, изкривено от нерешителност.

— Правя мъже… — Устните й се извиха, осъзнавайки, че можеше да се изкаже по-добре, а Броди я чакаше да продължи. — Правя скулптури на мъже. Това е специалността ми. Обичам мъжкото тяло, формата, контурите, силата, твърдостта и нежността му. Обичам всяка част от него. Но още от колежа, един учител след друг, един критик след друг, всеки казваше, че работата ми е студена, прекалено цинична, без страст. — Тя прехапа долната си устна.

— Значи искаш да си върнеш страстта?

— Да. Не ходя на срещи. Не харесвам мъже… имам предвид, харесвам мъжете, наистина, но само като приятели. — Тя въздъхна. — Продължавам да изричам всичко по грешния начин.

— Изплашена си. — Броди реши да изпробва теорията си и вдигна ръка, прокарвайки пръст по бузата й. Тя застина напълно при действието му, но не се отдръпна. Зениците й се разшириха, устните й се разтвориха и тя пое плитко въздух. — Наистина си изплашена, но дори не си напълно сигурна от какво се боиш. И това прави по-трудно дори самото изричане на страха.

Той се уповаваше на обучението, което бе получил. Като офицер неговата работа бе да се грижи за мъжете си и да наблюдава за различни сигнали от тях. Посттравматичния стрес се излъчваше на талази от Шанън, и без значение дали го осъзнаваше или не. Това, че не помнеше нападението, правеше всичко по-трудно, от което се пораждаха вината и срама.

— С теб всичко изглежда по-лесно. Може би си прав и това, че си непознат, помага, но вече не се чувствам така, сякаш си някой случаен странник.

Той хареса признанието й и продължи нежно да милва бузата й. Тя се отпусна. Броди бе търпелив мъж и можеше да й даде времето, от което се нуждаеше.

— Имам идея… макар че е леко нетрадиционна.

— Нима? — Интерес изпълни погледа й.

— Да приема ли, че имаш студио?

— Да. Огромно пространство в един реставриран склад.

— Колко далеч е оттук? — Той проследи линията на челюстта й, плъзвайки нежно пръст до ухото й, преди да се спусне отново към брадичката бавно и нежно.

— На няколко пресечки. Голяма част от този район е запълнена със стари индустриални складове. Но сега някои от тях са превърнати в галерии, апартаменти, студиа и клубове.

Той кимна бавно.

— Ще ти бъде ли комфортно да ме заведеш там?

Дъхът заседна в гърлото й и тя вирна брадичка.

— Защо?

— Искаш да се научиш отново да намираш страстта в тялото. Оказва се, че аз имам тяло, и можеш да ме докосваш, колкото пожелаеш, без никакви очаквания, без претенции, само в твоя контрол и за твоето удоволствие.

Когато тя се отдръпна назад, той я пусна, оставяйки ръка на облегалката на сепарето. Тя раздвижи устни, но през тях не излезе нито звук. В нея вилнееше буря и всяка емоция се отразяваше на изразителното й лице. Броди си нареди да остане неподвижен с нежно изражение на лицето. Идеята бе луда, но страхът бе коварен враг. Той се промъкваше, вкопчвайки пръсти в най-крехката част на душата, разкъсвайки и разяждайки отвътре. Скоро на човек му ставаше по-лесно да държи страха, вместо да рискува раните, които ще получи, щом го освободи.

Той го разбираше.

Бореше се с него всеки ден в Афганистан, Ирак, Сомалия и много други страни, чийто имена не може да изрече. Бореше се с него, когато се качваше на самолета, когато излизаше от военния хамър, когато се будеше на сутринта. Никога не позволяваше на страха да пусне корени. Тя искаше да изтръгне своите. Затова се бе записала в 1Night Stand. Искаше да намери страстта с някой непознат, да се изправи пред страховете си и да ги надвие.

Броди бе правилният мъж за тази работа. Той се бе изправял пред много страхове, без значение колко му костваше.

— Не знам дали ще мога — призна тя.

— Но искаш да опиташ. — Бе доловил неизговорените думи.

Щом тя кимна леко, той плъзна ръка по тила й, милвайки я нежно. Пулсът й заби лудо в гърлото й.

— Няма да се случи нищо, което не искаш да се случи. Ако поискаш да спре, казваш и спира. Ако искаш да мълча, казваш и мълча. Казваш какво искаш и аз го правя, имаш думата ми.

— Имаш ли нещо против, ако отидем пеша дотам? Не е далеч, а в тази част на града няма голяма престъпност.

— Скъпа, за мен ще е чест да вървя с теб до студиото ти и, довери ми се, никой няма да посмее да те закачи.