Дейвид Гибинс
Мисия Атлантида (1)

Признателност

Най-сърдечни благодарности на моя агент Луиджи Бономи, на редакторите ми Хариет Евънс и Бил Маси, и на Джейн Хелър. А също и на Аманда Престън, Амелия Къминс, Ванеса Форбс, Гая Бенкс, Джени Бейтман и Катрин Кобейн. Освен това и на многото приятели, колеги и институции, които години наред помагаха работата ми по обектите да се превърне в приключение и реалната археология да стане също толкова интригуваща, колкото понякога е литературната измислица. Благодаря на Ан Вериндър Гибинс, която ме заведе в Кавказ и Централна Азия, а после ми предостави райски условия за писане. Не мога да не спомена татко, Алан и Хю, Зебъдий и Сузи. Както и Анджи и любимата ни дъщеря Моли, която се появи на бял свят в момент, когато тази книга бе още само идея, и която бе край мен, докато не я свърших.

Това е литературна измислица. Имената, героите, институциите, местата и случките са плод на въображението на автора и следователно не бива да се възприемат като истински. Всяка прилика с действителни или други измислени събития, места, организации или лица, живи или мъртви, е напълно случайна. Самата фактология е изложена в бележката на автора в края на книгата.

Съвременна карта на Средиземноморието

Могъща империя управлявала някога по-голямата част от света. Нейните управници живеели в огромна цитадела на брега на морето — необятен лабиринт от коридори, като нищо друго под небето. Имало изкусни майстори на злато и слонова кост, безстрашни бикоборци. Но хората предизвикали бога на морето Посейдон и един ден страшен потоп помел цитаделата, а народът на тази страна изчезнал безследно.