Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Хауърд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Atlantis, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Гибинс
Заглавие: Мисия Атлантида
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: канадска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-756-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4541
История
- — Добавяне
33.
Изведнъж се чуха стъпки — към тях тичаше Бен, придружаван от двама моряци.
— Излизайте веднага! Имаме неканен гост.
Джак и Костас забързаха към изхода.
— Кой? Какво става?
— Неидентифициран летящ обект по ниска траектория, лети към нас. Радарът го засече преди пет минути. Не отговаря на никакви позивни.
— Курс?
— 140 градуса: юг — югозапад.
Излязоха в тронната зала и вкупом тръгнаха да заобикалят платформата към входа. Дори от това разстояние усещаха изпепеляващата горещина, излъчвана от централния комин: явно вулканът се активираше.
— Май нещо се пече.
— И то буквално.
Джак направи знак на другите да вървят напред, а сам изчака Хибермайер и Дилън, след което тримата забързаха към входа. Край тях излетя колона нажежен газ и те се хвърлиха встрани. Вече бяха в снопа слънчеви лъчи, проникващи през отвора.
— Нещо в кората се надига — извика Костас, за да надделее рева на земните недра. — Сигурно е като онези събития, които атлантите са регистрирали в календара си. Може да има и лава.
— Том Йорк вече нареди пълна евакуация заради натрапника — извика в отговор Бен. — Да побързаме!
Изтичаха след Бен по стъпалата към импровизираната вертолетна площадка и излязоха под яркото слънце. И последният от вертолетите „Сийхок“ бе вече над морето и единственият останал бе „Линкс“-ът на „Сий Венчър“, вече готов за излитане.
— Самолетът, който идва, е военен — каза Бен, притискаше до ухото си слушалка. — Според един от руските капитани е „Хариър“.
На Джак изведнъж му призля. Беше сигурен какво става. Помогна на Дилън да се качи.
„Укрепените хангари на Аслан. Олга Ивановна Ворцева!“
— Смятат, че се насочва към подводницата. Вече е прихванат. Не желаят да рискуват. Стреляха…
Джак скочи във вертолета и в същия миг видя следите на две ракети, които се устремиха в небето от най-близкия до „Казбек“ катер. Срещу тях над вълните на изток се появи черна точка.
„Тя изобщо не се интересува от подводницата! Дошла е да се присъедини към своя любим в ада!“
— Давай! — изкрещя Джак. — Идва към нас!
Пилотът вдигна вертолета и те видяха вече по-ясно как самолетът се стрелва над подводницата, следван от двете ракети. Джак рязко се извъртя към отворената врата и успя да види как ракетите взривяват опашката на „Хариър“-а. Вертолетът се издигна във въздуха в момента, в който към тях полетяха разлетелите се парчета. За миг Джак зърна пилота на самолета — а в следващата секунда той се превърна в огнено кълбо. Мощната взривна вълна подхвърли вертолета нагоре като играчка и всички се хванаха кой, за каквото може.
Горящият „Хариър“ летеше към скалата като комета. Пилотът се бе прицелил точно във вулкана — и след миг огнената топка изчезна в кратера.
— Ще изригне! — изкрещя Костас.
Вертолетът се издигна на триста метра, зави и се наклони и всички загледаха сцената, разгръщаща се пред погледите им. Секунди след удара се разнесе раздиращ слуха тътен и от гърлото на вулкана изригна огнен език. Попадението на „Хариър“-а бе компресирало газовете в кратера и след това ги бе възпламенило. Конусът на вулкана се забули в дим, после от него излетя огнен гейзер, висок стотици метри.
По периферията на кратера, под раздуващия се облак прах се появи огнен пръстен и към морето потекоха езици разтопена лава.
Атлантида пак бе скрила тайните си.