Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love: Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: Любов: НЕцивилизован

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: новела; повест

Националност: американска

Редактор: ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10170

История

  1. — Добавяне

Глава пета

Мойра

Е, това не продължи дълго.

Блясъкът… след оргазменото вълнение… чувството на връзка между мен и съпругът ми.

Той беше пример за това как човек трябва да се прибира късно вечер… пет дни подред… и докато разтягах спагетите, знаех, че и днес няма да се прибере навреме за вечеря. Не заради интуицията ми, нито защото той бе образец на работохолика, а защото Лила ми се обади да ми каже, че отново е изникнал спешен случай. За да отдам дължимото на Зак, през изминалите четири дни, когато пропусна вечерят, и вследствие на това секса с мен, той сам ми се бе обадил, за да ме уведоми, че е затънал до гуша в работа. Той се извиняваше толкова много и обещаваше, че ще ми се реваншира, че трябваше да го уверя, че няма проблем.

Дори днес, когато Лила ми се обади, бе много обяснителна защо тя ми звъни, а не Зак. Очевидно бе зает с конферентен разговор с другите членове на борда, опитвайки да се справят с огромния проблем… изненадващото напускане на изпълнителния директор на компанията, който бе приел пост в друга, по-голяма фирма.

И макар да беше оправдание, това бе доста добро и нямаше как да се сърдя за това.

Но можех да бъда тъжна.

И раздразнена.

И…

— Защо се мръщиш на пастата, скъпа Мойра? — попита Рандал и аз вдигнах лице към него.

Той държеше малка чашка и помагаше на Джейми да пие вода, настоявайки, че тя е готова да остави настрани шишето, и хей… ако той успееше да я научи да пие, без да излива вода навсякъде, аз бях с две ръце за идеята. Кенън пишеше тихичко нещо на лаптопа ми, след като му бях отворила една таблица, беше наистина удивително колко добре се справяха днешните деца с технологиите и изобилието на приложения, които им позволяваха да се забавляват и учат едновременно. Не съм сигурна, че бих могла да сготвя нещо, ако Джейми не гледа динозавъра Барни, а Кенън не се занимава с лаптопа или таблета.

Въздъхнах и казах всичко на Рандал, защото, макар да не ни свързваха толкова много неща, каквито свързваха него и Зак, аз наистина го обичах. Бе направил толкова много за Зак… за мен… за семейството ни. И раздаваше любовта си, без да очаква нещо в замяна. Той се бе превърнал в бащината фигура както за мен, така и за Зак, и му имах достатъчно доверие, че да му поискам съвет за връзката ни, ако се налага.

Вдигайки гевгира, аз раздрусах пастата, от която се издигаше пара.

— Просто съпругът ми ми липсва. Имам чувството, че единственото, което прави, е да работи.

Зная, че звучи така, сякаш хленча. Някой би решил, че това е най-глупавото нещо, което бих могла да кажа пред шефа на Зак, но на първо място Рандал бе част от семейството ни, затова дори не се поколебах.

Рандал кимна разбиращо.

— Знам, че пропуска от време на време някоя вечеря и се прибира късно, а днес… е, Чарли изненада всички ни.

Хвърлих бърз поглед на Рандал, не можейки да повярвам на ушите си, и поклатих глава. Беше ли възможно той да не знае за това как Зак непрестанно закъсняваше през последните няколко месеца?

— Рандал… това е петата вечер подред, в която той пропуска вечерята. Последните четири нощи не се връща преди десет часа вечерта и това продължава вече от месеци.

Рандал се размърда на стола си и отдръпна чашката от Джейми. Дори започна да се изчервява леко.

— Ами… имам предвид, сигурен съм, че той работи, и не се случва нещо нередно…

Засмях се, което го накара да млъкне на мига.

— Успокой се, Рандал… не мисля, че Зак ми изневерява. Извинявай, ако те оставих с това впечатление.

— О, добре — промърмори той.

— Просто… той пропуска толкова много от живота на децата, а аз съм самотна, защото имам само тях. Освен това следващата седмица започвам работа, и макар това да не значи, че няма да пропуска важни неща, времето ни заедно ще бъде още по-ограничено. Просто е…

— Нетърпимо?

— Дразнещо.

— Непоносимо?

— Дразнещо — повторих аз. — Знам, че работата му е важна, и той работи толкова много, за да те накара да се гордееш с него и да се чувстваш удобно с възможността, която му предоставяш.

— Но аз съм горд с него — объркано каза Рандал. — И той няма какво да ми доказва. Знам стойността на Зак.

— Е, не съм сигурна, че той е съгласен с теб за това — казах му и изсипах пастата в голяма купа. Започнах да изсипвам сос отгоре, когато Рандал се изправи на крака. Той заобиколи кухненският остров и сложи малката пластмасова чашка в мивката.

Джейми ни погледна любопитно, преди да впери поглед в спагетите, които й бяха любими.

— Чувствам се малко виновен — каза Рандал и се наведе, опирайки лакти на плота. Той бе винаги спретнат, със снежнобяла коса, младолика кожа и модерна сива риза.

— Защо? — попитах и се обърнах, за да извадя чиниите от шкафа.

— Ами… без проблем оставих Зак да поеме голяма част от собствените ми задължения. Трябваше тази вечер да съм там и да се справям с проблема заради напускането на Чарли. Просто… опитвам се да му помогна да научи всичко относно бизнеса. И той се справя с всичко така ефективно. Но никога не съм се замислял за факта, че той се справя така добре с цената на толкова много труд… и с цената на това, че пренебрегва брака си.

— Това не влияе на брака ни — уверих го бързо и се обърнах, за да му дам уверена усмивка, която в действителност не изпитвах. Влияеше на брака ни до такава степен, че ме караше да се чувствам ужасно, но не исках да позволявам на Рандал да го разбере и да се чувства зле.

И дори по-лошо, макар само преди пет дни със Зак да си бяхме обещали да говорим за тези неща, не бях събрала куража да повдигна тази тема пред него. Не исках да се оплаквам и да хленча. Не исках да виждам „онзи“ поглед на лицето му, когато се опитвах да му кажа нещо, карайки го да се чувства притиснат. Исках да бъда от онези кротки жени, които с лекота правеха жертви за благото на семейството, без значение колко нещастни се чувстват.

— Мойра — каза Рандал, взимайки чиниите от мен и обръщайки се, за да ги отнесе до масата. Грабнах купата с паста и го последвах. След като нареди чиниите, се обърна и взе купата от мен. Оставяйки я на масата, се завъртя отново към мен и сложи ръце на раменете ми, стисвайки ме леко. — Чуй както ще ти кажа… има много съпрузи, които нямат нищо против техните любими да отсъстват толкова много. И това е добре, няма нищо нередно. Но има и такива, които не са съгласни, и в това също няма нищо нередно. Всъщност, смятам, че при вас е така заради невероятната връзка, която споделяте със Зак. Дори очаквам това да ти влияе.

— Така ли? — попитах с лека усмивка, искайки той да ми каже какво смята, че е така специално между мен и Зак. Беше глупаво, но имах нужда от уверението му.

— Знам го. Никога не съм виждал нещо подобно. И макар според теб Зак да е фокусиран върху работата, мога да те уверя, че той също е ужасно нещастен, задето е далеч от теб и децата. Обзалагам се, че единственото нещо, което му помага да продължава да го прави, е мисълта, че го прави за теб и за децата ви.

— Никой от нас не иска да те разочарова — казах му, искайки да се уверя, че той разбира, че Зак ще направи каквото е нужно, за да се отплати за щедростта на Рандал.

— Не е възможно някой от вас да ме разочарова — засмя се той и тежестта, която притискаше гърдите ми през голяма част от седмицата, започна да изчезва. — Ще трябва Зак да отстъпи назад и да успокои топката, това е, а аз и компанията ще се приспособим към него. Всичко ще бъде наред, довери ми се.

Изпуснах това, което вероятно бе най-голямата облекчена въздишка в историята на въздишките. Усмихвайки му се с благодарност, аз го прегърнах, казвайки му колко много значи това за мен.

— Мислиш ли, че ще се бори с теб заради това, или ще се съгласи?

— Прощавай, какво? — попита Рандал навеждайки глава настрани.

Заекнах несигурно и промърморих.

— Каза, че той трябва да отстъпи…

— Ами, Мойра, да, така е — ведро заяви Рандал. — Но аз няма да съм този, който ще му го каже. А ти. Това е проблем между теб и Зак и трябва да намерите начин да комуникирате помежду си и да се справите с това.

— Моля? — попитах напълно объркана.

Сумтейки, Рандал седна и използва големите вилици, поставени върху пастата, за да сипе малко на Джейми. След това започна да реже храната на малки парченца с вилицата.

— Няма да се справям с трудната работа вместо теб. Мисля, че е достатъчно да ти споделя малката тайна, че не очаквам Зак да работи до посред нощ. Очаквам старание от него и той ми го дава, но не е наистина нужно да пропуска толкова много време със семейството си. Обаче тук трябва да тропнеш с крак и да накараш Зак да разбере това. Нямам намерение да се замесвам, защото има макар и малка вероятност Зак да прави всичко това заради собственото си желание да постигне нещо повече и не бих искал да му попреча, ако е така. Това е проблем, с който двама съпрузи трябва да се справят сами.

Гледах го за миг, очаквайки тревогата да се завърне, защото това не бе толкова лесно за поправяне.

Но това не се случи, защото той бе прав.

Трябваше да направя това.

Поглеждайки го, вдигнах вежди и поклатих глава.

— Как стана толкова умен?

— Години практика, мила моя — заяви той и сложи чинийката с нарязаната паста на пластмасовата масичка пред стола на Джейми. Взех една малка чиния и сипах храна на Кенън. Не му я нарязах с вилица, защото той бе голямо момче и бе усъвършенствал… донякъде… изкуството за навиване на спагети около вилица. Сложих чинията пред него и издърпах лаптопа извън обхвата му. Той понечи да възрази, но аз пъхах чинията под носа му, моментално пренасочвайки вниманието му, тъй като това бе и неговото любимо ядене.

Когато седнах до Рандал, той ми подаде чинията ми. Останахме замълчани за миг, докато си сипвахме паста и започнахме да се храним. След като преглътнах и избърсах устните си с кърпичка, пуснах вилицата си и вдигнах поглед към него.

— Рандал… благодаря ти.

Той погледна към мен, усмихна се, докато дъвчеше, и кимна кратко. Това ми казваше всичко, което имах нужда да зная.