Джанин Фрост
Обречена на ранен гроб (14)

Глава 14

Следващите три седмици минаха с невероятна бързина. Като оставим настани продължаващото високомерие на Канел и тревогата за семейството ми, трябваше да призная, че никога не съм била по-щастлива.

Да бъда около Грегор бе прекрасно — стига да не спорех с него или да го предизвиквам с различно мнение. Научих това бързо. Коя бях аз, един тийнейджър, та да спори е вампир на хиляда години, който притежаваше сили и знания, които дори не можех да си представя? Това беше любимата реплика на Грегор, когато бе предизвикан. И беше наистина добра. Нямах нищо, с което да я оборя.

Но когато Грегор беше в добро настроение, бе райско. Той слушаше с часове, когато говорех за несигурностите докато растях. Насърчаваше ме да покажа нечовешките си черти — нещо, което се опитвах да скрия колкото се може повече около майка ми. После ми донесе дрехи, обувки и бижута, отхвърляйки протестите ми като каза, че хубавите момичета трябва да имат хубави неща.

Никой мъж преди не ме бе наричал хубава. Всъщност, никой никога не ми бе обръщал внимание по начина, по който го правеше Грегор. Почти за една нощ се бях превърната от това да се чувствам като самотен изгнаник в много предпочитана и специална. Този атрактивен, благ, харизматичен мъж прекарваше цялото си време с мен и въпреки да знаех, че е глупаво всеки ден си падах все повече по Грегор.

И все пак Грегор не се държеше по-различно от защитник. Всеки ден се опитвах да се откажа от това смущаващо увлечение. Не само, че Грегор беше с около хиляда години по-голям от мен, но и вероятно имаше десет приятелки. Канел не можеше да бъде по-очевидна в желанието си по него, но той не й даваше и един миг, въпреки че бе красива жена. Така че какъв шанс имах аз? Никакъв, ето какъв.

Бях убедила себе си да спра да мечтая за Грегор, когато ме заведе да гледаме Английският пациент. След бърз курс френският ми беше достатъчно добър, че да не се нуждая да чета всички субтитри, за да разбера какво се случва, а имаше и определени части, които не се нуждаеха от превод.

Името на героинята бе Катрин. Да чуя името си прошепнато по време на еротичните сцени от филма беше като прожектор към скритите ми фантазии. Бях свръхчувствителна към коляното на Грегор, което ме докосваше леко, ръката му, почиваща върху разделителя на седалките и колко голям беше в седалката си. Започнах да чувствам изчервяване и изхвърчах от мястото си със забързано извинение за тоалетна.

Не стигнах до там. В коридора бях хваната и завъртяна, притисната срещу тялото на Грегор. Устата ми се отвори с изненада, само, за да бъде покрита от неговата, шокирайки ме е нахлуващия си език. Сграбчи косата ми и задържа главата ми, докато ме целуваше.

Почувствах се унищожена, ужасена и добре, всичко наведнъж. Не можех да помръдна от хватката, с която ме държеше и не можех да дишам заради това колко дълбоко ме целуваше. Най-накрая трябва да е забелязал размахващите ми се ръце, защото ме пусна. Почти залитнах, радвайки се, че стената беше там, за да ме спре да не падна. Сърцебиенето ми бе достатъчно силно, че да ми причини главоболие.

— Първата ти целувка? — попита интимно Грегор, поглеждайки грубо към двойка, спряла да ни зяпа.

Не исках да го призная, но изглежда той винаги знаеше, когато лъжех.

— Да. — Колко жалко. Бях на шестнадесет години; половината от съучениците ми вече бяха правили секс.

Усмивка изви устните му.

— Това беше отговорът, който исках. Справи се много добре. — Той постави ръцете си около мен, приковавайки ме към стената. — Чудя се колко добре ще се справиш и с другите удоволствия, които ще ти покажа?

Зяпнах го като си помислих, че не съм го разбрала. Това бе такова преобръщане на това как Грегор обикновено се държеше около мен, че не можах да издържа.

— Искаш да кажеш, че искаш, ъ-ъ, да правиш секс с мен?

Той отговори на зашеметения ми шепот като ме дръпна към себе си.

— Защо мислиш си тук? Защо мислиш, че те взех в дома си, обсипах те с хубави дрехи и прекарах дните и нощите си с теб? Изчаквах да се приспособиш към новия си дом и бях много търпелив, нали? Но търпението ми се изчерпва. Ти си моя, Катрин, и ще те имам скоро. Много скоро.

Изгубих думи. Разбира се, лудо си падах по Грегор, но не бях готова да скоча в леглото с него. Колебливо се усмихнах.

— Шегуваш се, нали?

Веднага разбрах, че съм допуснала грешка. Веждите му се сключиха, разтягайки белега и лицето му потъмня.

— Подиграваш ми се? Предложих ти това, заради което Канел би убила, а ти се усмихваш самодоволно и се кикотиш. Може би трябва да прекарвам времето си е жена, а не е глупаво дете.

Сълзи нахлуха в очите ми. Не трябваше да се оглеждам наоколо, за да знам, че хората ни зяпаха, когато бързаха покрай нас в коридора.

— Съжалявам. Не исках… — започнах аз.

— Не, ти не искаше — прекъсна ме той, гласът му беше пропит е насмешка. — Не искаше да го кажеш, защото не мислиш. Хайде, Катрин. Достатъчно време беше навън тази вечер.

С това той ме дръпна за ръката и ме изведе от киното. Държах главата си наведена, за да не могат да видят хората, които подминавахме, че плача.

Грегор не ми говори два дни. Обадих се на майка ми, само за да ме наругае, че съм обидила такъв невероятен мъж. Не знаех ли каква късметлийка бях, че ме е взел? Не се ли интересувах, че той имаше най-добри интереси към сърцето ми? Не й споменах, че сърцето ми изглежда беше малко по на север от това, към което той изразяваше интерес. Може би наистина бях неблагодарна. В крайна сметка Грегор беше направил толкова много за мен. И беше възрастен мъж — много възрастен мъж. Не можех да очаквам някой възрастен колкото Грегор просто да иска да се държим за ръце, ако се интересуваше от мен.

Напълно разкаяна, изчаках до третия ден, за да говоря с него. Имах план; просто нямах никаква идея дали ще проработи.

Първо, сложих малко грим. Грегор, изглежда, предпочиташе да нося. После, оправих косата си. Последваха дрехите. Панталоните ми бяха любими, но Грегор ги мразеше. Разрових се в новите си дрехи, докато сипех жарава върху главата си. Виждаш ли всички тези хубави неща? Той ги купи за теб. Погледни тази спалня. Голяма е почти колкото цялата къща на баба ти и дядо ти. Никой никога не се е отнасял с теб толкова добре. Разбира се, Грегор бързо си менеше настроението, но ти си изрод хибрид. Коя си ти, че да хвърляш камъни?

Избрах бяла рокля без ръкави и разработих извинително безумие. После измих зъбите си за още един последен път и се отправих към вратата му.

И все пак, спрях пред вратата му. Ами ако вече беше решил да ме прати обратно вкъщи? Господи, как може да съм такъв идиот?

— Влез, мога да те чуя, — извика той.

О, мамка му. Сега или никога.

Влязох в спалнята му и обзавеждането почти ме накара да забравя целта си. Уау. Колко варварски антично.

Леглото беше два пъти по-голямо от кралското в моята стая. Извивайки се нагоре от четирите страни имаше усукани, полирани дървени колони. Те бяха издълбани в различни очертания, вплитащи се форми и се срещаха отгоре, за да осигурят балдахин от изваяно дърво. Цялото легло изглеждаше сякаш беше от едно гигантско, натъпкано със стероиди дърво. Никога не бях виждала подобно нещо и се изчервих, когато разучих някой от формите по-добре. Бяха фигури заключени в бой и други неща.

— На повече от четиристотин години е, моделирано като леглото на Одисей и направено за мен от дърводелец, който отглеждаше дървета, които можеха да се огъват и преплитат, по какъвто начин той искаше, — отговори Грегор на мълчаливото ми страхопочитание. — Великолепно е, нали?

— Да. — Прехвърлих прикования си поглед от леглото към него. Той беше на бюро пред компютър. Той минимализира екрана и седна назад със скръстени ръце. Чакащ.

— Съжалявам за предишната вечер — започнах аз, — Много силно си паднах по теб, но си помислих, че е глупаво, защото ти не би могъл да си заинтересуван от мен. И, когато ме целуна, когато каза… е, знаеш какво каза, бях толкова отнесена, че си помислих… че не може да е истина, защото никога не съм била такава късметлийка.

Докато формирах извинението в ума си си помислих, че ще мине по-добре ако разкриех себе си за увлечението си, без значение колко смущаващо беше. И беше истина. Не знаех защо Грегор ще ме иска, когато имаше тонове от хубави, невероятни жени, които щяха да се радват да го имат. Ако не беше темпераментът му, мислех, че е перфектен.

— Ела по-близо.

Издишах въздишка на облекчение, че вече не звучеше ядосан и се приближих, спирайки на метър от него.

— По-близо.

Продължих, докато колената ми не докоснаха краката му.

— По-близо.

Навеждах се, когато очите му започваха да се променят. Сивото в тях отстъпи място на вихрушки от смарагдово.

Поставих ръце на раменете му като започнах да треперя. Краката му се разтвориха и застанах между тях.

— Целуни ме.

Нервна, заради това, но уплашена да откажа, положих устни върху неговите, като се чудех дали дори го правех правилно.

Устата му се отвори и ръцете му оживяха. Притиснаха ме към себе си, дори когато езикът му задълба през затворените ми устни. Изведнъж лежах върху него, столът се люлееше напред-назад, а Грегор ме целуваше сякаш устата ми притежаваше скрити съкровища.

Хареса ми да целувам Грегор, въпреки че беше подчиняващо. Това, което ме накара да изсумтя в протест бе той, вдигайки ме е една мощна ръка, а после матрака се изравни с гърба ми.

— Грегор, почакай.

Беше изпъшкано, когато устата му се премести към гърлото ми. Студен въздух падна върху краката ми, когато роклята ми беше вдигната нагоре.

Уау. Исках да се извиня и да бъдем в добри вербални отношения — можеше дори и да се поцелуваме — но това не беше нещото, което възнамерявах.

— Какво каза?

Той почти извика въпроса, спирайки, за да разкопчае роклята ми. Треперех от гледката на зъбите му, подаващи се от устата му. Бях виждала зъбите му само веднъж преди това на верандата на баба ми и дядо ми в нощта, в която се запознахме и той ми доказа, че е вампир. Зъбите му ме изплашиха, но също така ми дадоха и идея.

— Искам да ме ухапеш, — импровизирах. Сърцето ми биеше със страх от това също, но се нуждаех от алтернатива и то бързо. Такава, която нямаше да го хвърли в побесняла тирада. — Пий от мен.

Грегор ме зяпна. После се усмихна.

— Добре. Тази вечер кръв от твоето тяло, а утре кръвта на твоята невинност.

О, Господи, какво бях направила току-що?

Грегор седна и ме дръпна заедно със себе си. Ръката му отметна настрани косата ми, когато дръпна надолу яката на роклята ми.

Всичко вътре в мен се стегна. Колко ли лошо щеше да бъде?

— Страх те е — промърмори той. Езикът му, въртящ се около гърлото ми, ме накара да отскоча назад. Хватката му се затегна до заварена стомана. — Диагоналът ще направи вкуса ти по-сладък. Започнах да казвам нещо — но после излезе само като вик. Зъбите ме прободоха и буквално усетих как кръвта ми експлодира от кожата ми. Грегор смучеше, изпращайки трескава болка през мен, но това, което я облекчи бе топлината, която ме заля. Той засмука по-силно, като засили световъртежа, който ме беше обхванал и аз се отдадох на мрака, който ме очакваше.