Ървин Уелш
Щастието винаги ни се изплъзва (1)

(Фармацевтичен розов роман)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Ървин Уелш

Заглавие: Екстази

Преводач: Веселин Иванчев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КРОТАЛ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „ЕКСПРЕС ПРИНТ“

Излязла от печат: 1998

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9335


Посвещава се на Кени Макмилън

Пролог

Щолдорф беше много красиво селце, притежаващо хубостта на типичните пощенски картички от Бавария. Намираше се на около осемдесет мили североизточно от Мюнхен, сгушено в полите на Байришевалд сред пищната растителност на баварската гора. Сегашното село, всъщност бе по-късният Щолдорф. Средновековните руини на първото селище се намираха на малко повече от миля надолу по пътя, където преди много време придошлите води на Дунав бяха помели част от него. За да избегнат водната стихия, обитателите преместили селото по-далеч от реката, точно под гористите хълмове на издигащата се към чешката граница планина.

Гюнтер Емерих, който имаше роднини в областта, бе избрал да създаде свой дом в това идилично, девствено място. Местната аптека бе останала без собственик и преди шест години Емерих се бе решил да я вземе, отказвайки се от работата си в корпорацията и съпътстващия я стрес.

Това се оказа добър ход. Гюнтер Емерих се беше превърнал в един удовлетворен от живота мъж, комуто не липсваше нищо, освен това, той се изпълваше с дяволито задоволство от факта, че хората наоколо го възприемаха като възрастен съпруг на млада жена, баща на прекрасно бебе, човек, притежаващ богатство и здраве. Авторитетът на местен аптекар му придаваше тежест, а роднинските връзки допринасяха за бързото му приемане в местното общество. По природа Емерих бе скромен човек и не навираше в носа на другите собственото си благосъстояние, затова и никой не изпитваше завист към него. Това му качество бе недостатък в предишната му работа за корпорацията. По-малко талантливите, но по-настъпателни служители го изпреварваха в кариерата. Тук, в Щолдорф, скромността му бе предимство. Местните хора почитаха този тих, внимателен и трудолюбив мъж възхищаваха се на прекрасната му съпруга и се радваха на детето. Макар че Гюнтер Емерих имаше всички причини да се чувства доволен, той непрекъснато изпитваше леко безпокойство на фаталист, който знае, че всичко, което днес притежава, някой ден би могло да бъде и вероятно ще бъде отнето. Гюнтер Емерих познаваше крехкостта на живота.

Бригите Емерих може би бе дори по-наясно с това от съпруга си. Преживяла юношество, изпълнено с наркотици и лични проблеми, тя считаше брака с възрастния аптекар за най-добрия ход в живота си. Често се сещаше за онези дни в мюнхенския квартал Нойперлах, когато продаваше и вземаше амфетамини. Каква ирония само, че се бе омъжила за фармацевт! Тя си даваше сметка, че тази връзка не е породена от любов, но за четирите години съвместен живот се бе създала силна привързаност, заздравена от раждането на детето.

Макар Щолдорф да изглеждаше едно към едно като пощенска картичка, този му вид бе напълно измамен. Подобно на много други места, селцето имаше скрита история. Щолдорф бе разположен в един от най-недостъпните доскоро райони на Европа — залепен до желязната завеса между Изтока и Запада. Нощем гората заплашително се надвесваше над селцето като зла поличба, съживявайки старите легенди за чудовища, обитаващи дълбините й. Гюнтер Емерих бе религиозен, но и човек на науката. Той не вярваше, че из гората броди чудовище, което незабелязано дебне жителите на селцето, макар понякога да чувстваше, че е набелязан от някой, които го следи и не престава да го наблюдава. Гюнтер познаваше много по-добре огромните злини, причинени от хората, а не от някакви таласъми. Точно тук, в Бавария се бе зародил и процъфтял нацизмът. Голяма част от по-възрастното население имаше своите добре пазени тайни и никой не задаваше твърде много въпроси за миналото. Тази местна черта особено допадаше на Гюнтер Емерих. Той бе човек вещ в тайните.

 

 

Една студена декемврийска утрин Бригите замина с малкия им син Дитер в Мюнхен на коледен пазар. Като християнин Гюнтер Емерих бе против комерсиализацията на коледните празници, но се радваше на семейното тържество и размяната на подаръци. Тъй като малкият се роди точно преди последната Коледа, това щеше да бъде първият им истински празник заедно. След раждането на детето Бригите бе изпаднала в депресия. Гюнтер се опитваше да я окуражава и насочва към молитви. Молитвите бяха спасителното убежище в техния живот. Съдбоносната им среща бе станала в една християнска мисия в Мюнхен, където и двамата работеха като доброволци. След известно време Бригите напълно се възстанови и с удоволствие си спомняше този хубав период.

Само няколко минути бяха нужни, за да се преобърне всичко.

За няколко минути тя остави детето пред магазин за подаръци в оживената пешеходна зона на Мюнхен, само за да надзърне вътре и да купи една игла за вратовръзка, която бе харесала за Гюнтер. Когато излезе, количката и детето ги нямаше. Ужасяващ вакуум бе заел тяхното място. Болезнено студен ужас избухна в основата на гръбнака й и започна да се катери нагоре, сякаш разрушаваше след себе си всеки прешлен. Тя се отърси от парализиралият я стрес и се заоглежда отчаяно — наоколо нямаше и следа от детето, само безкрайна върволица хора, тръгнали на коледен пазар. Забеляза няколко колички с бебета, но не и своята, не и собственото си дете. Кошмарният шок бе разбил всяка опора, която я задържаше в изправено положение и надавайки безумно стенание, тя се сви и изведнъж се свлече до витрината на магазина.

— Was ist los? Bist du krank? — попита я една възрастна жена.

Бригите продължи да пищи. Лицата на коледната тълпа се втренчиха в нея.

Полицията нямаше почти нищо, от което да тръгне. Млада двойка била забелязана да се отдалечава с количка в близост до магазина, където бе изчезнал синът на Бригите. Никой обаче не си спомняше как точно са изглеждали евентуалните похитители. Никой не беше обърнал внимание — просто още една двойка с дете. Свидетелите все пак отбелязваха, че е имало нещо странно около двамата. Нещо, което трудно би могло да се определи с думи. Нещо в начина им на придвижване.

 

 

Осем дни по-късно покрусеното семейство получи анонимен пакет от Берлин. В него се съдържаха две увити в полиетилен малки, сини, подпухнали, пълнички ръчички. И двамата веднага разбраха какво е това и какво означава, но само Гюнтер разбираше причината.

Полицейските лекари изказаха мнение, че няма никакъв начин детето да е оцеляло при подобна ампутация, извършена с толкова груб инструмент, нещо като трион. Над лактите имаше следи от менгеме. Ако шокът не бе убил малкият Дитер Емерих, то детето бе загинало за минути от огромната загуба на кръв.

Гюнтер Емерих разбра, че собственото му минало го връхлита, за да получи разплата. Той влезе в гаража и се застреля в устата с пушка, за чието съществуване жена му дори не подозираше. Бригите Емерих бе открита силно дрогирана от съседите, лежаща в локва кръв и с прерязани вени. Тя бе откарана в клиника за душевно болни в покрайнините на Мюнхен, където прекара последните шест години в пълно вцепенение.