Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (73)

22

Джийн бе помолила Май да й помогне да се облече за обяда със Сам.

— Искам да съм с нещо обикновено, но да изглеждам елегантна — засмя се тя. Най-сетне бе подписала договора за „Роди се звезда“ и въпреки всички приказки на Сай Ортис се чувстваше като петгодишно дете, което отива на рожден ден. — Нали разбираш, Май? Небрежно неотразима.

— Ясно — усмихна се Май. — Като че току-що навлякла нещо, без да погледне какво, а ти седяла пред огледалото с часове. Това е номерът. Да се прави естествена е цяла наука. Но ти не получи ли вече ролята, миличка?

— Да, но…

— Може би ще явиш на пробни снимки за друга роля? Така ли?

Джийн само се разсмя.

— Какво мислиш? Панталон или пола? С панталон ще изглеждам по-небрежна, но с пола мога да покажа крак.

— Къде ще обядвате?

— В Музея на Гети.

Май направи гримаса.

— Може да е културен, но има лош вкус за храна. — Тя огледа изпитателно Джийн. — Мисля, че може би най-добре да бъде с корсаж и сако от същи тон. От коприна. С подплата. Синя подплата. Сакото черно, а корсаж — синьо, като подплата.

— Така ли? Но ще се чувствам твърде претенциозно със сако.

— Не ако сложи се с джинси — каза й Май. — Идеално, нали?

— Идеално е, да. Но ще можеш ли да ги ушиеш?

— Кога е тоз обяд?

— Утре — призна Джийн виновно.

— Коя съм аз, та да преча на твое издигане? — Май се разсмя. — Но ще трябва веднага да ида да купи плат.

Понякога Джийн се чудеше дали Май й угажда толкова, защото бе настояла старата жена да остане на работа, когато Лайла яхна метлата и искаше да я изхвърлят. Или пък защото на Май й бяха необходими тези допълнителни пари. Или пък защото Джийн й бе осигурила работа в „Роди се звезда“. Или защото Джийн беше звезда. Дали щеше да се преструва, че ме харесва, ако всъщност не ме харесваше, чудеше се тя. Но Май не проявяваше никога някаква специална обич към Шарлийн или, естествено, към Лайла. А те биха могли да бъдат полезни за кариерата й.

Ще трябва да повярвам, че наистина ме харесва, и ако това означава работа в още един филм за нея или пък някой допълнителен долар, или пък човек, който да я защити, когато Лайла откачи или Боб започне да обижда, какво от това? Нали така се познават приятелите, питаше се Джийн. Не бива да искам твърде много, не бива да се отнасям с нея като че ли ми е длъжна, нито пък да й плащам по-малко.

Въпреки всичко смущаваше я мисълта, че на жената, която й бе най-близка, й плащаха, за да бъде с нея. Помъчи се да изхвърли тази мисъл от главата си. Вместо това се опита да си представи коприненото сако. Ще изглежда страхотно с него. На Сам, който винаги забелязваше такива неща, това щеше да направи впечатление.

 

 

Всичко в Лос Анджелис бе различно от Ню Йорк. Дори музеите, помисли си Джийн развеселена.

Музеят на Гети бе разположен до панорамното шосе край брега на океана. И колкото и невероятно да изглеждаше, трябваше човек да си направи предварителна резервация. Не за да разгледа музея, а за да си паркира колата! Съвсем в стила на Лос Анджелис, засмя се тя.

Разбира се, научи това едва когато служителят от паркинга й поиска номера на резервацията. Отначало си помисли, че се шегува. Но той й обясни, че музеят е бил построен от Дж. Пол Гети в жилищен район и че хората в околността имали достатъчно връзки, за да попречат на когото и да било да паркира по техните улици.

За щастие служителят я позна и направи изключение.

— Винаги пазим по едно-две места за знаменитости, мис Мур — каза й той доверително.

Джийн мразеше да се възползва от това, но толкова държеше на обяда си със Сам, че просто благодари на служителя и паркира.

Тясната стълба водеше към широка градина, изсечена в скалите. И там в типично холивудски стил се мъдреше имитация на вила от древния Помпей, съоръжена не само с дорийски, но и с йонийски и коринтски колони едновременно. Типично по холивудски — ако единият вид ставаше, защо да не стават и трите? Майната й на автентичността. Пламтящо ярки стенописи с още колони, този път силно стилизирани, изпъстряха галериите на двете покрити колонади, обгръщащи правоъгълния двор, в чийто център имаше гигантски тюркоазен басейн. Джийн сложи тъмните си очила, за да не примижава от ярките отблясъци. Тръгна бавно покрай южната галерия, стъпвайки леко по фигурния мраморен под. Чайната беше в западната градина и преди да отиде там, тя се отби в дамската тоалетна, за да се огледа и малко да се поуспокои.

Оказа се сама. Усмихна се на отражението си. Сакото на Май й прилягаше като втора кожа, а корсажът разкриваше точно колкото трябва от гърдите й. Извади розовото червило на „Фландърс Козметикс“ и отново се начерви. Бе посветила петдесет минути на грима, очертавайки старателно клепачите си с деликатно черно и синьо, а после подсилвайки ефекта с подходящ туш за мигли. Контактните й лещи бяха в тон и бе сложила съвсем малко сенки. Но това бе достатъчно. Когато свали черните си очила, очите й изглеждаха огромни. Знаеше, че е красива, и се усмихна на отражението си.

Той стана, когато я видя да прекосява градината. Тя седна срещу него на стола, доволна, че масата е на сянка.

Поръчаха си изстуден чай и салати. Сам отново я поздрави, че е предложена за наградата „Еми“. Заговориха несвързано. Сега можеше да го разгледа внимателно.

Не беше се променил много. Май бе поотслабнал малко. Тъмната коса бе прибрана назад, но конската опашка бе подстригана дискретно в стил Джордж Вашингтон. Беше почернял и кафявата му ръка до нейната на масата изглеждаше красива, тънка, дълга и чувствителна както винаги.

Той улови погледа й и взе нейната ръка в своята.

— Колко е студена!

— Колко мъже са ми го казвали — отвърна му Джийн в тон — но мислех, че с теб ще е различно.

Той се втренчи в нея за миг, разпознавайки диалога от „Джак и Джил“, после тя се разсмя, а след нея и той. Зъбите му, винаги хубави, бели и здрави, блеснаха още повече сред загара на лицето му. Жилите на врата му се раздвижиха.

— Бях зашеметен от пробните ти снимки — каза той. — Прочитът беше толкова… нов. Нещо повече. Беше интелигентен. И емоционален.

Джийн усети, че се изчервява. Промърмори нещо за благодарност.

— Сигурно съм ги изгледал поне сто пъти. И винаги изпитвах нещо особено. Напомняш ми за някого. Не съм сигурен за кого. Но беше толкова наситено с чувства.

Наложи й се да промени темата.

— Чакам с нетърпение да изиграя Джуди. Как върви сценарият?

— Ами върви. Темата е страхотна — дали една жена обича мъжа заради неговия успех или заради него самия? И може ли един мъж да обича себе си, след като се е провалил?

— Странно, аз пък винаги съм си мислела, че филмът е за завистта… Джуди обича Джеймс и не завижда на успеха му. Но когато успява тя, той й завижда толкова много, че спира да я обича, ако изобщо я е обичал някога.

— Интересно виждане — каза той и този път я погледна с въпросителен поглед. — Ти завистлива ли си?

— Не. Всъщност не. — Бе изненадана от въпроса му и своя отговор, но съзнаваше, че казва истината. Чудеше се защо. — Може би защото очакванията ми никога не са били кой знае какви. Никога не съм се виждала като кандидатка за успеха на другите.

— Така ли? — попита той. — Аз пък точно обратното. Щом прочета за успеха на някой режисьор, първата ми мисъл е защо аз не съм го направил, защо аз не съм го режисирал.

— Това би трябвало да прави живота ти много неприятен.

Джийн отпи от изстудения си чай, наблюдавайки го над ръба на чашата. Вървеше добре, много добре. Успяваше да бъде съблазнителна, но да запази дистанция — смъртоносна комбинация. Усмихна се. Ами ако той се влюби в нея? Ами ако го направи и тя не успее да го отблъсне? Едва не се изкикоти.

— Ти си толкова невероятно красива — каза той. — Тази усмивка свърши страхотна работа на пробните снимки.

Джийн примигна. Това професионално ли беше или лично?

— Толкова бях нервна.

— Не си личеше — отвърна й той. — Ние с Ейприл бяхме пленени. Тя каза…

Джийн усети как усмивката й се стопи. Хайде пак. Въобразяваше ли си, или наистина те с Ейприл имаха нещо повече от професионални отношения? Той продължи да говори, а тя продължи да се чуди. Защо я беше поканил? От професионална любезност, на бизнес обяд или нещо повече? Опита се да се съсредоточи върху онова, което й говореше.

— Гледат на филма като на „Хубава жена“ за тази година.

— Е, надявам се да не е така. Искам да кажа, че „Хубава жена“ бе филм за проститутка, на която й излиза късметът. Надявам се, че този филм ще бъде по-съдържателен.

Сам изглеждаше притеснен.

— Ти наистина го вземаш на сериозно.

— С кого ще играя? — попита тя.

— Мислехме за Майкъл Дъглас, но той не е достатъчно стар.

— Но е такъв страхотен актьор! Колко бих искала да играя с него!

— Какво мислиш за Нюман?

— Пол Нюман? — Тя не вярваше на ушите си.

— Ейприл смята, че той е твърде стар, но мисли, че ще може да го заинтригува.

— О боже, това би било чудесно!

— Мислиш ли, че ще можеш да изиграеш убедителна любовна сцена с него?

Тя се разсмя.

— Пробвай ме.

— Като нищо! — отвърна й той и се усмихна. Джийн усети как й става топло. Интересуваше се от нея. — Единственото ми възражение е, че не виждам Джуди като хубавица. Помислих си, че може би няма да си толкова убедителна като грозновато момиче.

Тя се разсмя. И за миг се уплаши, че няма да може да спре.

— Ще обмисля въпроса — каза тя най-сетне.

— Страхотно. Радвам се, че успях да те позабавлявам. — После погледна часовника си и Джийн забеляза, че е златен ролекс. — Беше страхотно, но имам да пиша сценарий. Мога ли да те изпратя до колата?

Тя му отказа. Имаше нужда да остане за малко насаме.

— Не, бих искала да разгледам музейната сбирка.

— О, да. Ако искаш, намини тази вечер покрай кантората ми. Да изрепетираме малко реплики? — Погледна я.

— Не — усмихна му се тя. — Мисля, че разменихме доста реплики.

Той се разсмя, наведе се към нея и взе ръката й.

— Прости ми — целуна той дланта й — не мога да устоя.

Трябваше й секунда да овладее гласа си.

— Успех със сценария — извика подире му тя.

Джийн поседя сама няколко минути. Обядът беше най-малкото интересен. Но може би за Сам това просто бе професионален флирт? Ще успее ли тя да запази хладнокръвие?

Начерви се отново, после тръгна към галериите.

Очите й се опиваха от картините, но умът й бе другаде. След тежките години в Ню Йорк, след пластичните операции, след провала й с Пийт и гадната връзка с Майкъл Маклейн, след като прие тази роля, най-вече за да работи със Сам, струваше й се, че той и Ейприл все пак бяха „ние“. И Сам си бе все същият флиртаджия. Но може би той се интересуваше от нея само като от актриса. Е, каза си тя, толкова по-добре.