Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (25)

24

Пак съм аз, Лора Ричи. Обзалагам се, че сте ме забравили, докато Мери Джейн се сражаваше с болките си в Ню Йорк. Нищо чудно. Холивуд е привикнал на къса памет. В този град всеки или се изкачва нагоре, или слиза надолу. Всички са като акули, които плуват в океана, никой не може да си позволи да стои на едно място. И мотивацията на всеки е: глад и страх. Гладът и страхът са и горивата, които подхранват взаимоотношенията между импресарио и клиент. Младите старлетки, които се надяват на успех, ревнуват филмовите агенти и се боят от тях, като да са боговете на Пантеона, известен под името Холивуд. Един импресарио може да създаде, а може и да разруши кариера.

Но страхът е двупосочна улица. След като утвърдят таланта си и станат знаменитости, звездите често зарязват своя импресарио, за да го заменят с някой по-могъщ от него.

Лайла надушваше страха в приемната на Ейра Сагарян и се надяваше, че тя самата не го излъчва. В приемната имаше десетина млади хора, един от друг по-красиви, всеки стиснал по някоя папка или прелистващ последния брой на „Варайъти“. Само на неудачниците им се налага да чакат! Тя мразеше чакането. Но Лайла бе сигурна, че нито един от тях няма среща лично с Ейра Сагарян. Сигурна беше и че чакащите са от клошарите, които редовно наобикалят приемните на всеки голям агент и всеки път се надяват, че в края на петминутното интервю ще получат работа като актьори, ще им дадат някаква роля на глухоням статист и дори ще се доберат до заветната цел да имат свой импресарио. Защото в Холивуд актьор без импресарио е просто без никакви шансове.

— Вие ли сте мис Кайл? — попита младата секретарка и всички погледи се извърнаха към Лайла. — Мистър Сагарян ви очаква. Моля, последвайте ме.

Лайла се усмихна доволно и вдигна чантата си, захвърлена на пода. Преметна я през рамо и последва момичето по дългия коридор, покрит с дебел килим. От двете страни по стените висяха фотографии в рамки, всичките с автографи. Минавайки забързано покрай тях, тя успя да различи Франк Синатра, Сами Дейвис младши, Люсил Бол, Дюк Уейн, Джоан Крофорд и много други. Всички посвещения започваха с думите: „На Ейра…“.

— Ето снимката на майка ви, мис Кайл. Правена е за реклама на нейния филм „Роди се звезда“.

Лайла позна снимката. Виждала я бе много пъти вкъщи. Стените на библиотеката — бърлогата на Кукловодката — бяха покрити със стотици нейни снимки. Секретарката почука лекичко на вратата от палисандрово дърво.

Лайла беше неспокойна, но си повтаряше, че Ейра вече не е това, което е бил някога. Сега вече не представляваше Синатра, Дейвис, Уейн, Крофорд и Бол. Някои от прочутите му клиенти бяха излезли в пенсия, други бяха покойници. Той се нуждаеше от свежа кръв, но съвсем не от некадърниците, които чакаха в приемната. Имаше нужда от звезда като Мадона, Том Круз или… Лайла Кайл. От суперзвезда. От някого, който притежава заложбата да стане суперзвезда. Той имаше нужда от Лайла Кайл. Поне така мислеше самата тя.

— Влизай, влизай! — извика силно Ейра, щом вратата се отвори и Лайла застана на прага.

Кога ли го бе срещнала за последен път? Преди пет… десет години? Не бе очаквала да види това същество, което сега се доближи куцукайки към нея. Бе много прегърбен и отслабнал. Лявата му ръка висеше безжизнено, влачеше левия си крак. Лявата страна на устата му бе частично парализирана и затова приветствието прозвуча завалено. Всичко у него се бе смалило в сравнение със спомена на Лайла. Разбира се, че тогава съм била малка и може би той не е бил толкова едър и силен, колкото ми се е струвало. Но положително се е смалил. И явно е прекарал сериозен инсулт.

— Мистър Сагарян, колко любезно от ваша страна, че се съгласихте да ме приемете! Зная колко сте зает. — Лайла енергично се приближи към него с протегната ръка.

Ейра стисна дланта й, после попи с ленена кърпичка слюнката, която течеше от устата му.

— Нищо подобно, мила моя. Очарован съм, че пак те виждам. За последен път те видях… чакай, кога беше това… трябва да си била на седем-осем години. Изпълни една сценка с майка си и с нейните кукли на някакво празненство в дома ви.

— Той я огледа с очите на познавач. — Доста си се потрудила да пораснеш оттогава. Ела, седни тук. — Ейра й посочи канапето, върху което безразборно бяха разпръснати малки възглавнички, след което сам се тръшна върху голяма пухена възглавница с плюшена калъфка.

— Как е очарователната ти майка?

— Много е добре, мистър Сагарян. Естествено, изпраща ви най-сърдечни поздрави. Толкова ви е благодарна, че отделихте време да говорите с мен за кариерата ми. Както казва тя, ако мистър Сагарян не е твой импресарио, смятай, че изобщо не си в шоубизнеса.

— Моля те, наричай ме Ейра. Всъщност ние сме нещо като роднини. Сега кажи в каква професия очакваш да ти помогна? — попита той и пак обърса устата си.

— Аз съм актриса — каза тя и внезапно се почувства малко момиченце. Господи, трябва да се справя — по-скоро мама казва, че имам вроден талант и от години ме кара да започна кариерата си. — Лайла нервно опъна гънките на полата си и продължи. — Най-накрая се предадох. И ето ме, дойдох. — Тя отправи към него най-бляскавата си усмивка.

— Да, дойде, наистина. И си много красива, бих добавил аз. А сега какво очакваш да направя за теб, мила? — попита Ейра.

Лайла угасна. Смелостта, която я изпълваше, докато идваше към Ейра, се изпаряваше. Въпреки инсулта, въпреки възрастта си, той бе толкова… толкова уверен в себе си. Държеше се така достолепно и любезно. Не бе подготвена да изкаже молбата си. Той трябваше да се досети какво иска тя. Лайла със сигурност не мечтаеше да я покани на вечеря. Подиграваше ли й се? Усети, че я обхваща пристъп на гняв, но опита да се овладее. — Ами… аз… исках да ви помоля да станете мой импресарио. Разбирате ли, отначало възнамерявах да започна в телевизията, но всъщност много повече ме привлича киното. — Тя припряно зарови из купчинката фалшиви препоръки, въпреки че в живота си не се бе появявала пред камера.

Ейра сбърчи вежди.

— Много съжалявам, че ти загубих времето, Лайла. Не се занимавам с млади таланти. Не смятай, че това е насочено лично срещу теб. Всъщност от години не приемам нови клиенти. Ако знаех, че това е целта на посещението ти, щях да ти спестя разкарването. Но може да ти помогна по друг начин. Искаш ли да ти посоча друг филмов агент?

Лайла беше на ръба на паниката. Нещата не следваха нейния план. И не искаше да я препращат към някакъв взел-дал или новоизлюпен импресарио с представи от миналия век, който да няма повече връзки от нея самата. Може би ласкателството ще свърши работа.

— Но аз не искам друг импресарио, Ейра. Само вас искам. Мама винаги казваше, че никой друг не проявява такова разбиране към темперамента на актьорите, никой режисьор дори. — Лайла сведе очи, уж за да прикрие сълзите си на разочарование и безсилие. — С вас искам да работя, мистър Сагарян.

— Навярно си мислила много по това — каза Ейра. — Сигурен съм, че майка ти те е подготвила за някои от опасностите, които крие такава кариера. Но нека ти обясня с две думи какво значи актьорска кариера в Холивуд. Виж как се развиват нещата: „Кой е този Глен Форд?“, „Дайте ми Глен Форд!“, „Намерете ми някой, който да прилича на Глен Форд!“, „Намерете ми млад Глен Форд!“. И после отново: „Кой беше Глен Форд?“. Зная, че това звучи малко цинично, но така вървят нещата в този свят. — Ейра отново избърса слюнката си. — Видяла си какво трябваше да прави майка ти, за да се изкачи на върха и да се задържи там толкова дълго. Сигурно не искаш до края на живота си да вървиш по този път, нали?

Боже мили! Да не започне сега с бащински съвети? Защо просто не вземе да млъкне, да си избърше устата и да я изпрати при Спилбърг, Лукас или поне при Робърт Олтман, по дяволите! Тя си пое дълбоко дъх. Оставаше й само да започне с лъжи.

— Майка ми искаше да поема този път много преди аз самата да го пожелая. Подготвена съм от кралицата на шоубизнеса.

— Хм, значи майка ти изцяло поддържа тази идея? — попита Ейра и вдигна вежди. — Значи тя е убедена, че притежаваш таланта и упоритостта да се справиш с тази професия? — Ейра пак си послужи с кърпичката, после продължи: — Странно. Не си спомням такова нещо. Но паметта ми вече не е същата. Знаеш, че извънредно много уважавам мнението на Тереза. Навремето тя по-добре от всеки друг умееше да съзира таланта. Благодарен съм й за откриването на няколко от най-даровитите актьори, които съм представлявал. Именно Тереза ми изпрати Мерилин, също и Джеймс Дийн. Ако Тереза мисли, че у теб има нещо, бих променил решението си. Естествено, може и да те хвали като майка, но тя не е глупава. Стар съм, боледувах и мислех да се оттеглям. Но може би… още веднъж… — Той замълча.

Лайла започна да се отпуска. Какво пък. Той захапа въдицата, а тя знаеше, че ако я изпрати само веднъж на пробни снимки, ще й дадат роля, ще има на какво да стъпи. Тя се усмихна.

— Мама ме подкрепя сто и петдесет процента. Часове сме прекарвали да обсъждаме плюсовете и минусите на моето решение и тя бе извънредно откровена с мен, когато ставаше въпрос за шоубизнеса.

— Тогава ще ме извиниш. Искам набързо да се обадя по телефона, Лайла — каза Ейра и се пресегна да вземе телефона от масичката за кафе.

Сърцето на Лайла подскочи в гърдите й. Нима всичко се уреди толкова лесно? Той ще се обади по телефона и аз вече започвам кариерата си? Лайла благодареше мислено на боговете на славата, които пърхаха върху рамото й и прикри тържествуващата си усмивка. После чу, че той каза:

— Добро утро, Естрела. Тук е Ейра Сагарян. Мога ли да разговарям с Тереза О’Донел? — Той погледна към Лайла и се усмихна леко и накриво, после пак избърса с кърпичка ъгълчетата на устните си.

— Тереза, скъпа. Как си? Не съм те виждал, откак бях в болница. Толкова мило, че дойде да ме посетиш там. Познай кой седи сега тук до мен! — Ейра се заслуша в гласа на Тереза, който му отговаряше — Не! Тук е Лайла, дъщеря ти. Благодаря ти, че я изпрати при мен, скъпа. Мисля, че ще мога да й помогна.

Лайла видя как изражението на лицето му се променя, докато слуша напрегнато какво му разправя Тереза. Той започна да гледа строго. Лайла усети как кръвта се качи в лицето й, а стомахът й се сви на топка. Господи! Какви ги дрънкаше Кукловодката? Не трябваше да идва тук! Не трябваше да слуша Роби!

— Съжалявам, че те обезпокоих, скъпа. Сигурно не съм разбрал нещо. Между другото, нали ще те видя на връчването на наградите „Еми“? — Изслуша какво му отговори тя и кимна: — Добре. Без теб приемът няма да струва нищо.

Ейра постави слушалката на мястото й и се изправи. Отиде до бюрото си, отвори най-горното чекмедже, измъкна някакво шишенце и взе едно хапче. Сипа си чаша вода от сребърната гарафа, която стоеше върху бюрото му, и го изпи. После се обърна към Лайла и най-сетне я погледна в очите.

— Трябва да знаеш, че не съм вчерашен. Без малко не ме изпързаля най-жестоко. Майка ти не само че не те е изпратила при мен, но и е решително против твоя избор на професия. — Ейра бавно заобиколи бюрото си и седна на стола. — Освен това тя смята, че имаш емоционални проблеми, които биха възпрепятствали желанието ти да живееш в обществото. Каза и че нямаш капка талант и никакъв опит. Тя те е молила да се върнеш в колежа и да си избереш друга професия. Но, честно казано, нищо не ме тревожи повече от това, че ме излъга.

— Ейра, мистър Сагарян, нека да ви обясня. — Гласът й бе напрегнат поради обхваналата я паника.

— Няма какво да се обяснява. Всичко разбирам. Но няма да ти помогна по две причини. Едната е, че подложи на изпитание едно много старо и ценно приятелство, каквото не поддържам с нито една друга звезда. Втората е, че ме подцени. — Ейра вече не сваляше кърпичката от устата си, тъй като непрекъснато му течаха лиги. — И поради тези причини, Лайла, може да се смяташ за щастлива, че те изхвърлям само от кабинета си, а не и от професията. — Ейра натисна някакъв бутон върху бюрото си и вратата незабавно се отвори.

— Мис Брадли, моля придружете мис Кайл до асансьора. И още, мис Кайл вече няма да си урежда срещи с мен. Приключихме каквото имахме да уреждаме.

Ейра Сагарян се завъртя на стола си с лице към прозореца и хвана телефона.

Лайла последва мис Брадли, този път в мълчание. Когато стигнаха до асансьора и Лайла се качи в него, мис Брадли каза:

— Толкова много съжалявам, мис Кайл. Винаги съм обичала майка ви.

Вратата на асансьора плавно се затвори.

Останала сама, Лайла покри лицето си с ръце и се разплака.