Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (69)

18

Майкъл Маклейн едвам тътреше крака по коридора на „Шато Мартен“, което в никой случай не се отразяваше добре върху ръчно изработените му ботуши от змийска кожа за хиляда и седемстотин долара. Отиваше на предварителната среща със Сай, Лайла Кайл и онзи гаден хлапак Рики Дън. Без други агенти, без адвокати. Просто задушевна сбирка.

Закъсняваше, но какво от това? В крайна сметка той бе човекът, който бе дал своето. Когато този двайсет и три годишен некадърник успее да се задържи две десетилетия на върха на хлъзгавата купчина, наречена Холивуд, тогава ще заслужи уважение. Майкъл реши да играе в проклетия филм, но хлапето трябваше да му отстъпи първото място на афиша. Както при Нюман и Круз в „Цвета на парите“. Просто в знак на почит и уважение, а онзи филм бе донесъл и добри касови печалби. Така че той щеше да играе във филма, а Сай щеше да му осигури първото място на афиша.

Сай бе видял видеозаписа с Джийн и фалшифицираната снимка с Лайла и бе принуден да уреди тази среща, за да уточнят нещата, да им даде възможност да се срещнат лично. Но Майкъл още отсега изпитваше досада. Защо, по дяволите, я уреждаха тук, а не в кантората на Сай, или пък в компанията продуцент? От „Шато Мартен“ го побиваха тръпки. Беше калифорнийският еквивалент на хотел „Челси“ в Ню Йорк, където хипарите отиваха да умрат от свръхдоза. Скъп, но западнал, което караше Майкъл да се чувства много неловко.

Сега стоеше пред стая 711. Щастливо число. Майкъл се изправи в целия си ръст, прибра корема си и почука.

Отвори му Сай. Странно, но ако Сай искаше да се прави на домакин, това си беше негова работа.

— Майкъл! — възкликна Сай, като че ли изненадан и изключително доволен да го види. Майкъл не му отвърна и влезе.

Стаята изглеждаше доста мизерна. Провисналите сини завеси не достигаха с десет сантиметра до пода, килимът беше син, от онези, пръсканите, които са набедени, че мръсотията не им личи. Тя обаче си личеше наред със следите от угасени цигари отстрани на бюрото, евтините стъклени пепелници на масичката за кафе и дивана, който май бе тапициран с някаква изкуствена материя. Освен гадната мебелировка в стаята нямаше никой.

— Къде е онова копеленце? А Лайла?

— Майкъл, той се обади. Имало някакъв проблем. Нещо там с монтажа, който не бил както трябва. Ще дойде всеки миг.

— Значи закъснява? Закъснява за среща, определена от него самия? — Майкъл добре знаеше, че той самият бе закъснял поне с двайсет минути. Това означаваше, че онова лайно щеше да закъснее с половин час и повече. — Да не би да си мисли, че ще седя него да чакам? Каза ли му, че и аз закъснявам?

Точно в този момент Лайла Кайл излезе от банята. Е, страхотно, сега и тя стана свидетел на унижението му. По дяволите! Майкъл направи гримаса. Ортис въздъхна.

— Майкъл, моля те. Това не е начин да се започне съвместна работа във филм. Той ще пристигне всеки момент. Просто…

Лайла му се усмихна.

— Не искаш ли да разговаряш с мен? — попита.

— Не, освен ако не настояваш името ти да е на първо място в афиша — изгука Майкъл.

— На първо място ли? Та аз ще съм щастлива да играя в който и да било филм с теб — отвърна му тя.

Исусе, не знаеше кога е по-лоша — когато се преструваше, че го боготвори, или пък когато проявяваше истинската си същност на акула. Е, той не беше дошъл тук да й урежда роля или пък да набира точки за Сай Ортис.

— Майкъл, тази среща е много важна — каза Сай. — Лайла иска да се запознае с Рики, той иска да се срещне с теб, и всички ние имаме нужда да поговорим за някои неща. Все още ни предстои да уредим въпроса кой къде ще бъде на афиша…

— Знаете ли, може би трябваше да доведа Ейра — каза Лайла.

— Не. Не. Съвсем не. Той е стар човек. Болен човек. Ще изчакаме, докато се поизгладят нещата.

Майкъл изпръхтя. Да де, когато Сай си уреди договор да представя Лайла. Господи. В крайна сметка какво имаше да се изглажда?

— Да ги поизгладиш ли? Мислех, че вече всичко си оправил.

— Е, отчасти. Но има някои въпроси, важни въпроси, и тази среща…

— Що не си я завреш тази среща знаеш къде! — изкрещя Майкъл и тъкмо закрачи към вратата, когато тя се разтвори широко. В стаята влезе мършав мъж, подобен на скелет — най-бледият и слаб човек, когото Майкъл бе виждал някога. Целият облечен в черно. Подире му вървеше малкото гаднярче Рики Дън, който, както Майкъл тутакси забеляза, съвсем не беше малък. Хлапето бе по-високо от него с цели пет сантиметра.

Дън беше облечен с чифт оръфани мръсни джинси, нещо като камуфлажна тениска и яке от промазан брезент, което сигурно бе взето от гардероба на някой филм за австралийските пущинаци. По образ и подобие на Мики Рурк, но чист. Също така носеше чифт големи черни очила с огледални стъкла. Не ги свали, макар че в стаята беше мрачно.

— Аз съм Шей Райт — каза скелетът, протягайки ръка на Сай, който очевидно вече го познаваше, но я стисна. Майкъл не посегна и Шей свали скелетоподобната си ръка. — А това е Рики Дън.

Шей кимна на Ортис и Лайла, но Рики не им обърна никакво внимание. Двамата отидоха до дивана и седнаха толкова близо един до друг, като че ли бяха скачени в бедрата. Сай притегли за Майкъл едно кресло и Майкъл седна неохотно. Лайла се усмихна на Рики. Майкъл забеляза, че тя си облиза устните и тръсна коса, преди да кръстоса дългите си крака пред очите им. Господи, защо направо не ги разкрачеше?

— Съжаляваме, че закъсняхме — каза Шей.

— Няма проблем — измърка Лайла.

— И аз току-що влизам — каза Майкъл. Копелета.

— Чудесно, чудесно — каза Сай. — Е, Рики, приключи ли всичко по последния ти филм?

Рики се обърна към Шей, наведе се още по-ниско и прошепна нещо в ухото му.

— Мистър Дън каза, че е много доволен от първоначалния монтаж.

Майкъл не вярваше на очите и ушите си. Преди да успее да си отвори устата, Сай продължи:

— Как ви хареса да работите с Карпентър? Чувал съм, че е страхотен режисьор.

Рики отново се наведе и промърмори нещо неясно в ухото на Шей. Шей кимна.

— С цялото си уважение мистър Дън казва, че Бил Карпентър е лайнар, който не би могъл и регулировчик да стане.

Сай примигна. Майкъл забеляза, но прочутият агент се съвзе, без да гъкне. Какво влечуго!

— Определиха ли дата за излизането му на екран?

Този път Шей отговори без подсказване.

— На Коледа.

Сай кимна.

— Е, да поговорим сега за бъдещата ни работа.

Майкъл се наведе над Сай и прошепна:

— Какво, по дяволите, става?

Лайла, която продължаваше да се усмихва, следеше всичко с очи на сфинкс.

Сай само сви рамене.

— Имаме няколко въпроси относно Бък — персонажа, който ще играе Майкъл.

— Може би ще играе — поправи го Майкъл. Беше му писнало от всичко това. Защо да не се заемат направо с въпроса? — Но по-важното е, че трябва да поговорим за имената на афиша.

— Не избързваме ли? — каза Сай и се изкашля.

Какво, по дяволите, трябваше да означава това? Майкъл хвърли поглед на Сай.

— Очаквам, че името ми ще е на първо място в афиша — заяви Майкъл.

Лицето на Рики остана безизразно, както и това на Шей, но Рики отново започна неясното си мърморене. Когато свърши, дойде ред на Шей да се изкашля.

— Без желание да ви оскърби мистър Дън казва, че по-скоро ще се навие да чука Майкъл Джексън, отколкото да остави името си под това на мистър Маклейн. Нали разбирате, че аз само повтарям думите на мистър Дън?

Майкъл се изправи на крака, събаряйки масичката за кафе.

— Чакай! Чакай! Ако мистър Дън желае да каже нещо, той преспокойно може да си го каже и сам. Ако чуя от теб още само една дума, ти, скапан безкръвен труп, ще те направя на кайма…

— Няма нужда да разговаряте така — подхвана Сай. — Ние сме разумни хора и…

Без думичка от страна на Рики Дън Шей се наведе напред.

— С цялата ми почит към вас ще предам позицията на мистър Дън: ще остави името ви на първо място в афиша, ако ви пораснат цици и хвръкнете.

— Достатъчно! — изрева Майкъл Маклейн. — Няма ме в шибания ви филм.

Той ритна масичката встрани и закрачи към вратата.

Лайла хукна подир Майкъл и го настигна чак навън.

— Това, предполагам, означава, че за мен няма да има роля — каза тя почти без дъх, когато го настигна. — Виж какво, никога не съм смятала, че Рики Дън става за нещо. Но ние двамата в „Роди се звезда“…

Майкъл подаде бележката за колата си на пиколото и едва тогава се обърна към нея.

— Забрави го — изрева той.

За миг тя остана безмълвна. После тръсна червената си коса. Като че ли това щеше да й помогне. Майкъл изпръхтя.

— Виж какво — каза му Лайла — мислех, че сме се разбрали. Че имаме споразумение.

Тестаросата пристигна и Майкъл почти изрита пиколото от нея в бързането си да седне зад волана.

 

 

Сай Ортис вдигна глава и се втренчи в Джийн.

— Ти луда ли си? — попита тихо. — Луда ли си? — повтори.

Беше опитал вече всички разумни доводи, за които се сети, за да я разубеди. Изпрати й десетина факса на снимачната площадка и в хотела. Врънка я по телефона. Извика я в кантората си на тази специална среща. Но тя не искаше да го слуша, не искаше да помогне. Първо Майкъл издънва срещата с Рики. Второ, в отчаянието си иска да играе в това преработено лайно, и то от кого? От Ейприл Айрънс, а сега и тази, от която той направи човек, му пристига ледена като дайкири и му заявява — заявява му, а не го моли — че ще играе главната роля в „Роди се звезда“. Без да му е казала и дума преди това. Той получава от Ейприл договора, всичко е свършен факт. Посегна към празния си инхалатор и го погали, като че ли бе някакъв вълшебен амулет, който щеше да накара Джийн Мур да изчезне.

— Ти луда ли си или какво?

Имаше още само едно нещо, което можеше да направи. Ще трябва да я сплаши. Тогава може би ще се държи прилично.

Тя отвърна нахално на погледа му. Беше дръзка. Още от самото начало.

— Мисля, че не съм — отвърна му тя.

Сай се разсмя.

— Да де, сигурно мислиш, че си хитра или талантлива, или някакви други подобни напомпани глупости. Новата Сара Бернар. Е, нека ти обясня едно — друго. Ти не си тук, защото си талантлива, хитра или трудолюбива и прочее измишльотини. Това не обяснява присъствието ти. Просто ти провървя. Точно сега в момента си една от трите най-големи късметлийки на земята. Но си твърде глупава, за да го разбереш.

— Това сигурно означава, че не смяташ „Роди се звезда“ за добра идея — каза тя хладно.

— Чудесно. Великолепен сарказъм. Може и да не си толкова глупава.

Сай усети как се задушава. Задръж, каза си. Губиш контрол. Трябва да ги изплашиш, но не така, че да си отидат. И въпреки всичко беше възмутително. Сай Ортис, абсолютният сделкаджия, отрязан от преговорите дори без да го питат. Оставен на сухо. Не от един, а от двама свои клиенти. Ейприл сигурно се киска като хиена в павилиона на смеха. Което само показваше колко пари струва тя самата и „Интърнешънъл Студиос“. Мисълта за Ейприл Айрънс пристегна гърдите му като в обръч. Кога ще донесе секретарката му новия инхалатор?

— Сай, сделката е добра. Обещаха ми процент. Пет процента не е лошо.

— Пет процента от нето печалбите. Такова нещо няма! Това е фалшива работа. Дори „Батман“ не събра нето печалба. На теб ти трябва процент от брутото, а в този случай просто нищо. Трябва ти да не се захващаш.

— Защо?

— Ще се мотае до края на света. Все още няма снимачен сценарий. А ти имаш само десет седмици отпуск. Ще е необходимо двойно повече време за заснемането му, ако изобщо стане. Отгоре на това, просто не става за теб — опита да се успокои той. — Слушай, Джийн. Говоря ти като на дъщеря. Не може хем така, хем онака. Играеш в най-големия телевизионен сериал. Най-големия, който са показвали. Може да спаси проклетата телевизионна мрежа. Ти си на най-доброто възможно място. Защо да рискуваш с „Роди се звезда“? Те нямат дори свестен сценарий! — повтори той. — Как можеш да се обвържеш с нещо, без да си видяла завършения сценарий? Всички ли са откачили? Ами ако се окаже голяма издънка? Защо да рискуваш златна мина заради птица в небето?

Кучката се усмихна. Добре, значи я е разубедил. Но, света Богородице, тия жени щяха да го уморят!

— Аз не виждам така нещата.

Той не повярва на ушите си.

— Какво? — попита Сай с хриплив глас.

Когато му се обади и каза, че иска да поговорят, той не беше готов за това. И кой ли щеше да бъде? Но тя излезе с идеята да се снима във филма на Ейприл Айрънс по време на отпуска си от „Три момичета на път“, а после му сервира, че ще й трябват още четири седмици отпуск. Като че ли сериалът можеше да чака. Като че ли Марти щеше да го преглътне. Като че ли мрежата нямаше да откачи. Като че ли не беше нищо. Беше на връх света, а ето че зад гърба му искаше да снима някакъв скапан римейк с новоизлюпен режисьор, вместо да се държи за питомното.

— Истината е, Сай, че или ще ми издействаш отпуск, или ще напусна.

— Какво? — прошепна той.

— Виж, така, както го виждам, сериалът оттук нататък ще върви само надолу. Той печелеше, защото беше нещо ново. Но другия сезон вече няма да е така. И ще започнат имитации. Ако напусна сега, ще бъде нещо ново. Да си отида в разгара. В крайна сметка сериалът не е онова, в което искам да играя. Той беше само начално стъпало. А диалогът между Хюи, Дюи и Луи направо ме съсипва. Искам да играя в нещо сериозно.

— Откога боклук като „Роди се звезда“ се смята за нещо сериозно? Това не е „Хеда Габлер“, за бога.

— По-добър е от боклука, в който съм сега. И е игрален филм. Мразя телевизията. Гълбрайт ли беше казал, че нямаме равни в това да правим лишени от морал телевизионни програми? Искам да прекъсна договора с „Фландърс Козметикс“ и изобщо не желая да играя в сериала.

Невероятно. Жените от цялата страна биха дали мило и драго, за да се появят в тези реклами, а тя искаше да ги зарязва. И да напусне сериала, така ли?

— Чакай малко. Сега казваш, че искаш изобщо да напуснеш сериала?

— Ами защо не? Подписала съм договор само за една година.

— Защо не? Защо не ли? Защото ще те заменят толкова бързо, че никой няма да си спомни дори името ти след една година. Името ти ще стане синоним на баналното.

— Може би. Но мога да мина и с по-малко слава, отколкото в момента. Ако не си съгласен, може би трябва да напусна агенцията ти.

Сай стана от бюрото си, отиде до прозореца и погледна напеченото и прашно шосе за Лос Анджелис. Свети Господи, Исусе. Не лайнарите, и не помиярите. В крайна сметка щяха да го съсипят талантите. Започна наистина да се задушава. Колко пъти още ще го разпъват и кастрират? Кристал Плинъм настоя да играе в онази фъшкия „Джак и Джил“, която съсипа кариерата й. Сега се превръщаше в Жажа Габор на поколението си. Майкъл изложи себе си и Сай пред Рики и Лайла Кайл. А ето и това! Марти щеше да го убие, ако изгубеше Джийн. Джийн щеше да напусне импресарската му агенция, ако не можеше да играе във филма на Ейприл Айрънс. А Ейприл щеше да му оглозга кокалите заради глупавия договор на Джийн.

Той беше един от най-силните хора в проклетата индустрия, а тези празноглавки искаха да се изкарат по-хитри от него. Вечно бяха по-хитри. Докато не им залезеше славата. Той се обърна към Джийн.

— Сега ме изслушай. Никога не напускай печеливш филм. Този град гълта хубавите момичета по-бързо, отколкото журналистите лапат обедите си на аванта. Отвори ти се парашутът, започват да те търсят откъде ли не, можеш да сключиш всякакъв договор за всякакъв хонорар, после довтасва някоя по-младичка и по-различна и с теб е свършено. Няма да можеш да се снимаш дори епизодично в „Законът на Лос Анджелис“. Ще си щастлива да се появиш в „Площадите на Холивуд“. А състезаващите се дори няма да ти се обадят.

— Е, хайде, хайде. Първият филм, в който се снимам, е важен, но е просто филм. Искам да кажа, че не може да направи или провали цяла кариера. Кой се е провалил само от един неправилен избор?

— Списъкът е дълъг, и то от изтъкнати имена. Сюзън Сомърс. Сексбомба. Красива. Напусна телевизията. Десет години не можа да уреди да се снима дори в откриване на супермаркет. Шели Лонг. Напусна „Бар «Наздраве»“. Да ми кажеш някой неин филм? Или пък Фара Фосет. Най-търсеното момиче през нейното десетилетие. Един сезон, напуска телевизията. Никой не плаща да я гледа на големия екран, може би, с изключение на Райън О’Нийл. Игралните филми са по-рисковано нещо. Хората плащат в брой, за да ги гледат. Не е като телевизионен сериал, където те гледат безплатно и искат да те виждат всяка седмица. Рисковано е дори за актриса в игрални филми. Един, най-много два лоши филма и… Виж Мишел Пфайфър. Елен Бъркин. Или Мелани Грифит, Катлийн Търнър. Холи Хънтър. Всички бяха много търсени. За една година. И къде са сега?

— Работят, Сай. Всичките работят.

Котешкото му лице се изкриви от отвращение.

— Не разбираш, нали? Просто не разбираш. Точно сега си в разгара. Искат теб. Всички те искат. Можеш да идеш навсякъде. Можеш да се запознаеш с всекиго. Това не трае дълго, не и без добър мениджмънт и късмет. А изгубиш ли го веднъж, бебчо, вече край.

— Аз не съм ти бебчо — каза тя хладно.

Сай спря. Погледна я право в очите. И в този миг на мълчание Джийн разбра колко не му харесваше, колко я мразеше. Тя потръпна.

Защо ли е толкова снизходителен с мен — защото съм му клиентка, или защото съм жена, почуди се тя. Няма ли да е по-добре с друг импресарио?

— Сай, зная, че това не значи нищо за теб, но не правя онова, което не искам да правя. Сериалът е боклук. Стилен, понякога дори смешен, но боклук. Искам истинска работа. Работа, която да уважавам и другите да уважават.

Сай издаде някакъв звук, нещо като въздишка, сякаш това е детинщина и вече го е чувал от много други. Сигурно е така, призна си Джийн. Работата му е да превръща хората в сделки и машини за пари, а моята е да не допускам това. Сай облиза устните си, изпръска остатъка от противоастматичния си спрей и заговори много бавно.

— Чуй ме. Нещата сега са различни. Телевизионните мрежи са отчаяни. Телевизията все още е доходна, по-конкурентоспособна — трябва да имат хитове или следват по стъпките на старата студийна система. С един сериал хит, дори и най-малък, мрежата може да включи в програмата нещо преди или подир теб, могат да те завъртят. Могат да изградят поредица от актьори. Могат да привлекат нови зрители. И да ги задържат. Както и да привлекат спонсори. Сериал като твоя е изпратен от Бога на Лес Мърчант. Те ще направят всичко възможно да вземеш наградата „Еми“. Вероятно ще я спечелиш ти. Можеш да предложиш телевизионен филм. Те ще го подкрепят. И ще те уважават.

— Благодаря ти, Сай. Но това не ме интересува.

— Виж, кажи ми какво толкова за уважение има в износена стара мелодрама, режисирана от неизвестен режисьор и продуцирана от акула. Защо, защо искаш да си вкараш автогол?

Джийн помълча. Още преди да влезе, тя знаеше ясно какво иска, но сега не беше сигурна, дори бе малко изплашена. Нима е прав? Нима отново можеше да се окаже в положението на безработна актриса?

— Добре — каза тя най-сетне. — Добре. Ще се снимам във филма, но няма да напусна сериала. Ще играя още един сезон. И ще сключа с теб сделка — ти ще ми уредиш достатъчно отпуск за снимането на филма. Ако „Роди се звезда“ се издъни, ще остана в сериала. Но ако стане хит, напускам.