Франсис Едмъндс
Най-ценното бижу (26)

26.

Привечер изтощената Мейзи се прибра у дома в Булонския лес. Бледото слънце бе слязло ниско, духаше студен ветрец, който сякаш отбелязваше наближаващия край на лятото. Треперейки, тя се загърна по-плътно с дългия си кашмирен шал и забърза към къщата. От алеята видя, че в спалнята на Чарлс все още свети. Отключи вратата и бързо се изкачи по стълбите.

Поизтрезнял след неколкочасовия сън, Чарлс бе зает с опаковането на багажа си. Костюми, вратовръзки и ризи бяха пръснати по леглото и той се опитваше да реши кои от тях да избере.

— Заминаваш ли? — попита тя, щом влезе в стаята.

Той дори не си направи труд да я погледне, а продължи безредно да тъпче дрехи в куфара си.

— Да, и този път завинаги, слава богу.

Изведнъж Мейзи избухна:

— Жалък проклет страхливец! Каза си думата и сега си мислиш, че можеш просто да се измъкнеш като гущер изпод камък!

В гласа й прозвучаха необичайно твърди нотки и това го накара да се обърне и да я погледне.

— Смятах, че съм се изразил ясно. Дотегна ми от всички вас.

Той се опита да продължи да събира дрехите си, но Мейзи рязко затвори капака върху пръстите му.

— Какво, по дяволите… — В гласа му имаше болка и удивление.

— Само се погледни! — насмешливо каза тя.

Чарлс хвърли един поглед в огледалото и забеляза червена подутина на мястото, където Скорпио го беше ударил.

— Всичко е наред — отвърна той, правейки немощен опит да се изперчи. — Ще ви го върна, негодници такива. А сега, ако нямаш нищо против, тази вечер заминавам за Лондон. Ще ти съобщя къде да ми изпратиш останалото.

Изведнъж Мейзи избухна в смях.

— Все още си мислиш, че ти командваш, нали? Е, нека ти го кажа. Свършено е с теб! Без името и фирмата на баща ти си едно жалко и отритнато нищожество.

Кръвта шумно пулсираше в тъпанчетата на Чарлс. Той имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

— Няма защо да ме учиш на любов към семейството! Ами ти къде, по дяволите, щеше да бъдеш без милионите на стария Джон Апълфорд?

Устните й се свиха здраво и се превърнаха в тънка линия. Той знаеше, че я е засегнал смъртоносно. Като хищно животно Чарлс продължаваше да мачка жертвата си.

— Сигурно вече си проумяла, че винаги съм те презирал. Ожених се за теб само заради парите ти. Дори глупачка като теб би трябвало най-накрая да разбере това!

Винаги! Винаги! Думите се въртяха ли, въртяха в главата й, докато накрая й се зави свят. Значи и най-лошите й опасения се оказаха верни. Бракът им е бил една измама от самото начало. Нещо в нея сякаш се пречупи.

— Добре, драги, нека да свалим картите. Аз знам всичко. Знам истинската причина, поради която нямаме деца.

Чарлс пребледня като платно.

— За какво говориш, по дяволите?

— Ти! — кресна тя, преминавайки отново в нападение. — Ти си егоист и арогантен негодник! Ти с твоето безплодие!

Той рязко се обърна към нея и стисна заплашително юмруци.

— Млъкни или ще те ударя. Не знаеш какво говориш. Това са истерични приказки.

— Видях писмото! — Мейзи гневно сграбчи една ваза. — Видях резултатите от изследванията! Цели двайсет години си ме карал да се чувствам виновна, цели двайсет години, когато можех да имам собствени деца, които да обичам и за които да се грижа. Но не! Заради глупавата си и егоистична гордост ти никога не посмя да признаеш, че проблемът е твой!

С неочаквана сила тя запрати вазата към главата на Чарлс. Той я забеляза навреме и се наведе, но за секунда зърна убийствения поглед в очите й. Изведнъж се изплаши.

— Махай се от къщата ми! — Гласът й отново прозвуча спокойно и хладно. Сякаш циреят се бе пукнал и всичката гной вече бе изтекла. — Смяташ, че всичко си уредил, но запомни думите ми: с всички сили и с всеки цент, който имам, ще се боря против твоята проклета сделка.

В апартамента на Гастон Карълайн и Лора притеснено очакваха Мейзи да се обади по телефона. Всички бяха настояли да не отива при Чарлс тази вечер, но тя сама бе пожелала. Явно беше решила да унищожи призраците, които я преследваха толкова години, и накрая дори Скорпио неохотно я пусна да тръгне.

Вечерният сумрак ставаше все по-гъст, а Лора все повече изпадаше в депресия. Бе събрала достатъчно сили, за да се сбогува с гостите, но това усилие й струваше скъпо. В желанието си да я поразсее Карълайн бе поканила Скорпио и Шариф на вечеря, но явно никой нямаше апетит.

— А вие смятате ли да останете тук за известно време? — попита Скорпио, докато седяха пред великолепния, но почти недокоснат пудинг.

Карълайн се постара гласът й да прозвучи весело:

— Ако Лора и мадам Ди ме искат.

Домашната помощничка се усмихна благосклонно, прибирайки чиниите.

— И двете ще сме много доволни, нали, Лора?

Всички обърнаха очи към Лора, надявайки се на някаква реакция, но тя само мълчаливо се взираше в празното кресло на баща си.

Дългите нокти на дясната ръка на Скорпио вече бяха изгризани до живеца.

— Този тип е смахнат! — ненадейно избухна той. — Дали да позвъня? Или да отида дотам?

Карълайн поклати глава.

— Мейзи иска сама да се справи с това. Струва ми се, че трябва да й позволиш да го стори.

Явно в много лошо настроение, Шариф взе ръката на Лора.

— Не знам как да ти го кажа, но трябва да се върна в Пешавар. Майка ми отново се е разболяла. Трябва да отида да я видя.

Тя сякаш не разбираше какво иска да й каже.

— Настоявам да дойдеш с мен.

Шариф почака за някаква реакция, но безизразното й лице подсказваше, че мислите й са някъде много далеч.

Телефонът във всекидневната иззвъня, но Лора не помръдна.

— Да се обадя ли аз? — попита Карълайн.

— Моля ви! — Скорпио седеше като на тръни. — Ако този негодник дори само я докосне…

Тя отиде да вдигне слушалката. След две минути се върна широко усмихната. Скорпио я погледна изпитателно.

— Мейзи е добре — каза Карълайн в отговор на неговия мълчалив въпрос. — Чарлс заминал за Лондон, този път завинаги.

— Нещо друго?

Карълайн замълча, изглеждаше малко объркана.

— Да, тя каза също да отидете направо при нея и да й занесете скорпиона.

Шариф и Скорпио си тръгнаха заедно. Тази вечер разговорът въобще не вървеше, а и Карълайн искаше да остане насаме с Лора.

— Ще поговоря с нея — каза тя на двамата мъже, когато ги изпращаше в преддверието.

Шариф изглеждаше много уморен.

— Тя трябва да дойде с мен в планината. Там ще си спомни за някои неща.

Карълайн с благодарност му се усмихна.

— Оставете това на мен. Все ще успея да я убедя някак. Обзет от нетърпение да тръгне, Скорпио леко я целуна по челото.

— И не забравяйте, ако започнете да се чувствате много потисната тази вечер…

— Няма такава опасност — каза тя, като отвори тежката входна врата. — Нали разбирате, поне знам, че съм си у дома.