Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (13)

По време на сутрешния тоалет на Бен Северин му разказа за разкритията на Леноре. Той обаче отказа да повярва на чутото.

— Невъзможно — заяви той уверено. — Не и Анита! Със сигурност тя има по-логично обяснение за случая.

— Няма как тя да няма — отвърна Северин, малко обиден заради това, че Бен отказваше да му повярва. — Питай Леноре, ако не вярваш на мен — продължи да настоява той.

— Ще го направя. Защо й е на това момиче да поставя под въпрос реномето на толкова уважаван лекар специалист?

Северин помогна на Бен да стигне до зимната градина, където цялото семейство вече беше седнало за закуска.

— Каза ли му — веднага попита Леноре.

— Да, но той не ми вярва.

— Как да повярвам на такава глупост?! Анита Керер е безукорен професионалист, почтеността й е извън всяко съмнение.

— Какво за доктор Керер? — попита графиня Отилде. Граф Юстус и Малте също погледнаха към Бен въпросително.

— Леноре и Северин твърдят, че в миналото Анита Керер се е опитала да убие свой пациент. Глупости!

— Това е невъзможно — каза графинята.

— И аз така казвам. Всъщност, Леноре, къде е сестра ти?

В този момент и Северин забеляза, че Корина не е на масата.

— Отиде при доктор Керер, за да изясни случая лично с нея — отвърна Леноре и погледна часовника на ръката си.

— Трябваше вече да се е върнала.

— Хм — каза Бен. Северин забеляза, че приятелят му се разтревожи за Корина.

След закуска той му помогна да стигне до кабинета си. Мина половин час, а Корина още я нямаше. Бен започна наистина да се тревожи.

— Защо се притесняваш? — попита Северин, носейки му кафето. — Доктор Керер е извън всякакво съмнение. Ти сам го каза. Нямаш повод за притеснение.

— Ти каза, че Анита се е влюбила в своя пациент, нали? — замислено попита Бен.

— Да — отвърна Северин и погледна към приятеля си, който ставаше все по-нервен с всяка минута. — Нали не искаш да кажеш, че…

— Да, и на мен се обясни в любов…

Северин не беше много учуден от чутото.

— Допусках, че е станало така — каза той. — Тя не се държеше по начин, който би се очаквал от нормален доктор към обикновен пациент. Според мен тя нарочно не позволява състоянието ти да се подобри. Държи те под контрол, разбираш ли, че…

— Притеснявам се за Корина — прекъсна го Бен. — Аз съм сигурен, че Анита знае какво чувствам към Корина…

— Чувстваш значи…

— За бога, да, обичам я! Луд съм по нея! Доволен ли си?

Северин се засмя.

— Абсолютно доволен. Тръгвам веднага да търся Корина.

— Ще дойда с теб — каза Бен и тръгна с количката си към вратата.

— Искаш да излезеш от къщата? Та ти до вчера и дума не даваше да…

— Става дума за Корина. Да тръгваме!