Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (4) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

— Трябва да знаете, че като деца Кейт и Янина бяха неразделни — каза графиня София на принц Клаудиус. — Те постоянно бяха заедно и се обичаха като сестри, макар да са толкова различни. Искам да кажа не само на външен вид — външната разлика е очевидна — Янина е светлоруса, а Кейт е тъмнокестенява. Нашата Янина — засмя се графинята — винаги беше весела и любвеобилна, а Кейт беше по-скоро сериозна и доста по-сдържана. Не съм ли права, Александър — обърна се графинята към мъжа си, който кимна утвърдително. — Но вие всеки момент ще се запознаете с нея лично и ще можете да си изградите собствено впечатление.

Принц Клаудиус кимна любезно, но всъщност беше безкрайно отегчен. От половин час седеше в трапезарията на празна маса, чакайки тази прословута братовчедка от Нова Зеландия.

Ако трябваше да е честен, Клаудиус съвсем спокойно щеше да мине и без нейното присъствие на вечерята днес. Защо беше нужно шаферката да пристига толкова рано? Графиня София трябваше да си намери някакво друго занимание, защото започваше да досажда твърде много на принца с тази олелия по приготовленията за сватбата. Той не й казваше какво мисли по въпроса само от любезност и добро възпитание, но понякога едва се сдържаше да не го направи.

Освен всичко друго принц Клаудиус умираше от глад.

Той се надяваше тази братовчедка най-сетне да дойде, за да започнат да вечерят.

В следващия миг вратата на трапезарията се отвори и влезе Кейт.

Графиня София стана, отиде до нея и я прегърна.

— Милата ми Кейт, колко се радвам да те видя отново! Минаха толкова години, а ти си все така прекрасна. Явно климатът в Нова Зеландия ти се отразява добре. Виж какъв хубав загар имаш. Можеш ли да познаеш чичо си Александър?

Графът стана и подаде ръка на племенницата си.

— Тенът ми със сигурност не е хубав като твоя и може да съм се посбръчкал от последния път, когато сме се виждали, но съм сигурен, че няма как да не познаеш стария си чичо.

Кейт се засмя. В сравнение с едрия и висок граф тя приличаше на малко момиче.

Принц Клаудиус се изправи и поздрави гостенката.

— Това е милата ми братовчедка Кейт — представи я Янина. — Кейт, това е принц Клаудиус — годеникът ми.

Принц Клаудиус и Кейт стояха един срещу друг и погледите им се срещнаха. Ръцете им се докоснаха съвсем за кратко, но и двамата усетиха този допир като изпепеляващ огън.

Коментарите и обясненията на графинята за миналото на Кейт минаха покрай ушите на принца. Той виждаше само лицето на Кейт с неговото сериозно изражение и тъмните й красиви очи.

Кейт забеляза погледа му, но в никакъв случай не можеше да каже, че й е неприятен — напротив, тя се усещаше като привлечена с магнит към него.

— И двамата изглеждате като ударени от гръм — с усмивка каза графинята, гледайки Кейт и принца. — Клаудиус, моля да придружите младите дами до масата. Всички вече сме много гладни.

Всички седнаха на масата. Кейт беше настанена между граф Александър и София фон Вайнхайм, а графиня Янина и принцът бяха един до друг.

Донесоха супата.

Кейт седеше почти непосредствено срещу принца и той постоянно се улавяше, че гледа към нея, търсейки погледа й. Опитваше се да не го прави, но за съжаление не му се удаваше.

Когато погледите им се срещнаха, Кейт усети, че се изчерви, и дояде супата си, гледайки право надолу.

Граф Александър погледна към племенницата си.

— Не те помня толкова срамежлива — каза й той.

— Кейт не е срамежлива — отвърна Янина. — Сдържана, може би, но не и срамежлива.

— Мисля, че съм просто малко уморена от дългия полет — извинително каза Кейт.

Тя осъзна, че на практика ги излъга. Никак не беше уморена. Причината за странното й държание беше присъствието на принц Клаудиус.

— Предлагам след вечеря веднага да си легнеш, за да си починеш от дългия път и часовата разлика — каза Янина.

Графиня София повика иконома и му поръча да сервира основното.

На сребърен поднос донесоха филе от риба, а заедно с нея купа с прясно сварени цели картофи, зеленчуци и ухаещ на билки маслен сос.

Кейт ядеше изисканите ястия, без изобщо да усети вкуса им. Единственото, за което мислеше, беше присъствието на принца. Тя се стараеше да не го гледа, но нямаше как да не забележи сините му очи, които постоянно търсеха нейните, благородните му черти и тъмнорусата коса, покриваща малко от челото му.

Ядосана на себе си, тя почти хвърли салфетката пред чинията си. Какво й ставаше? Принц Клаудиус беше годеник и бъдещ съпруг на Янина. Защо просто не спреше да го гледа и не проведеше с него нормален разговор?

Тя реши, че трябва да каже нещо, и опитвайки се да звучи сериозна, попита:

— От дълго време ли се познавате с Янина?

Принц Клаудиус също се опита да звучи максимално естествено.

— Да, от много време. Може да се каже, че се познаваме откакто се помним.

— Но аз не ви помня, а като малки с Янина прекарвахме много време заедно…

— Аз също не мога да си спомня да съм ви виждал тогава. Със сигурност не сме се запознавали. Непременно щях да си спомня, ако съм ви виждал.

— Особено като се има предвид колко красива е Кейт — с усмивка каза Янина.

Кейт се усмихна и притеснено погледна надолу.

— Кой иска сладолед с ягоди? — попита графиня София.

— Аз — каза Янина. — Кейт, непременно трябва да опиташ ягодите. Те не са от градината на замъка. Тук не растат, но са от нашето имение. Превъзходни са — допълни тя и подаде купичка на Кейт.

Кейт вече не беше гладна, но любезността не й позволяваше да откаже.

— Като си починеш и наспиш, трябва да поговорим за роклята ти за сватбата, Кейт — каза графиня София.

Граф Александър махна отегчено с ръка.

— Моля те, София, не виждаш ли колко уморена от пътя е Кейт?! Стига вече с тази сватба! Стресираш всички.

— Чухте ли го, Клаудиус. Стресирала съм всички. Аз само искам всичко да е идеално в сватбения ви ден. Какво смятате вие по въпроса?

Принцът не я слушаше.

— Разбира се, имате право — автоматично отговори той.

Графинята го погледна и повдигна вежди. Къде бяха мислите на този млад човек? Тя се изправи.

— Някой иска ли кафе?

Никой не пожела.

Принц Клаудиус стана, отиде до камината, която беше запалена в тази прохладна пролетна вечер, и хвърли в нея няколко цепеници, макар да не беше нужно.

Кейт стоеше в противоположния ъгъл на стаята, но и двамата усещаха присъствието си така, сякаш бяха плътно един до друг.

— Странно. Сякаш Кейт и принц Клаудиус се стараят да са далеч един от друг — каза тихо на мъжа си графиня София.

Граф Александър ги погледна, но не каза нищо.

Янина се опита да разведри създалото се в стаята напрежение.

— Компанията, в която сме днес, много ми допада, Кейт — каза тя. — Даже бих казала, че тук присъстващите хора ще са ми напълно достатъчни на сватбата.

— Не съм чувала за сватба в чак толкова тесен кръг — усмихна се Кейт.

— А защо не? Само ние четиримата. Кой повече ни трябва? Когато си с мен, никога не ми е скучно.

— Но това е твоята сватба. Няма как да ти е скучно на нея, дори и мен да ме няма — отвърна любезно Кейт.

— Да, разбира се. Но, знаеш ли, ние с Клаудиус се познаваме толкова отдавна и толкова добре, че вече сме като женена от години съпружеска двойка.

Кейт погледна към камината. Профилът на принца се открояваше на фона на огъня в нея.

— Обичаш ли го?

Янина я погледна с известна изненада.

— О, да, разбира се. Щях ли иначе да се омъжа за него?