Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (2) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Безбрежни пасища, стада с безброй овце и няколко ниски хълма в близост до крайбрежието — тази толкова типична за Нова Зеландия гледка се откри пред Кейт Съливан, когато погледна през прозореца си. Тя видя да идва пощальонът, който разнасяше пощата в района от десетилетия насам.

Кейт отиде да му отвори.

— Днес имате писмо чак от Европа — каза старият Смит. Той познаваше всички в околността.

— Наистина ли? — учудено попита Кейт, вземайки писмото. Тя не беше получавала вест от роднините си в Германия от години.

— Освен това писмо няма нищо интересно — каза Смит, любопитно гледайки в ръцете й.

Кейт обаче реши да не му достави удоволствието да отвори писмото в негово присъствие. Старият пощальон, който и без друго знаеше всичко за всеки, със сигурност много скоро щеше да научи кой и какво й беше писал.

Кейт му благодари за доставката и отиде във всекидневната — голяма и малко старомодна стая, където веднага отвори плика, почти разкъсвайки го. Тя започна да чете и лицето й се озари от усмивка.

Кейт излезе от стаята, тръгна по коридора и извика баща си.

— Татко, би ли дошъл за малко?

Пол Съливан почти веднага слезе от горния етаж. Той беше човек на средна възраст, едър и силен, с приветливо и симпатично лице. Той, за разлика от майката на Кейт — графиня Силвия, нямаше синя кръв и когато графинята реши да се омъжи за този „планинец“ (така го наричаха с насмешка роднините й в Германия), предизвика голям семеен скандал. Графиня Силвия фон Вайнхайм обаче и за миг не се поколеба в избора си. След ранната смърт на съпругата си Пол Съливан заедно с дъщеря си Кейт се беше върнал обратно в Нова Зеландия.

Кейт погледна баща си с красивите си тъмни очи.

— Виж, татко, Янина ми е изпратила писмо. Ще се омъжва през юни и иска да съм й шаферка.

Пол Съливан взе писмото и го прочете с известно недоверие. Семейството на покойната му съпруга така и не й прости, че се омъжи за някакъв си „овчар“ от другия край на света.

— Ще приемеш ли поканата? — попита я той.

Кейт кимна.

— Разбира се, с най-голямо удоволствие. С Янина дълго време бяхме най-добри приятелки. Веднъж с нея и учителката ни по литература пътувахме за Мюнхен. Ние обаче решихме да слезем на някаква малка гара по средата на пътуването и й казахме, че отиваме до тоалетната. Когато ни видя на перона от прозореца на потеглящия влак, тя само успя да извика: „Стоп“. Беше обаче твърде късно и ние се превивахме от смях, гледайки я да ръкомаха от отдалечаващия се влак. С удоволствие бих се видяла с Янина — каза Кейт и внезапно лицето й придоби твърде сериозен вид. — Освен, разбира се, ако полетът дотам не е прекалено скъп.

— Не ставай глупава — отвърна баща й. — Аз далеч не съм толкова богат, колкото знатните ти роднини в Германия, но със сигурност мога да си позволя да ти купя самолетен билет до Германия и обратно. Не се тревожи за това.

— Татко, ти си истинско съкровище — каза тя и го прегърна.

— Такъв съм си аз — каза той.

В следващия момент отвън се чу клаксон на кола.

— Това трябва да е Стивън — каза Пол Съливан. — Иска да прегледа една овца, която вчера се оагни.

Доктор Стивън Бергер беше местният ветеринар. Макар и много млад, той беше спечелил доверието на местните хора и те го уважаваха и му се доверяваха. С Пол го свързваше дългогодишно приятелство, а към дъщеря му доктор Бергер изпитваше чувства, които тя за съжаление не споделяше. На него повече от всичко му се искаше с Кейт да са повече от приятели, но желанията му се разминаваха с нейните.

Кейт последва баща си и двамата излязоха навън.

— Добър ден, Кейт, здравей, Пол. Как е овцата?

— Мисля, че е по-добре от вчера, но за всеки случай я прегледай.

Пол Съливан тръгна към кошарата, а лекарят го последва.

Кейт се загледа в безбрежните пасища пред себе си и й се прииска да се поразходи, но реши, че ще е по-разумно да се прибере и да продължи с ученето си. Тя учеше биология и беше специализирала екология в местния университет и ако искаше да отиде в Европа за почти два месеца, трябваше да залегне над книгите и да вземе успешно изпитите си.

Баща й и докторът след малко се върнаха в къщата.

— Разбра ли, че Кейт ще пътува до Европа — до Германия, родината на майка й — каза Пол, докато приготвяше нещо за пиене на доктор Бергер.

Стивън Бергер погледна към Кейт учудено.

— Наистина ли?

Тя се засмя.

— Да. Братовчедка ми се омъжва и аз ще съм й шаферка.

Доктор Бергер се постара да прикрие разочарованието си от тази новина и се опита да запази израза на лицето си колкото се може по-непроменен.

— Колко ще останеш там?

— Два месеца, а защо не и малко повече. Сватбата е планирана за края на юни — отвърна Кейт.

Стивън Бергер замълча. След като баща й излезе от къщата, за да се върне при овцете си, той й каза:

— Радвам се, че имаш възможност да се върнеш отново в родината си. Това обаче ме прави и малко тъжен.

— Тъжен ли? Защо пък тъжен?

— Ами, как да ти кажа… страхувам се да не забравиш старите си приятели в Нова Зеландия…

Кейт се засмя.

— Не се притеснявай, никога няма да ги забравя.

Стивън отвърна на усмивката й.

— Знам, но все пак. Ние живеем на края на света, а Европа може да ти предложи много повече от Нова Зеландия.

— Ти също си бил там, нали?

— Да, няколко пъти, и то не само в Европа. Корените ми обаче винаги ще си останат тук. А твоите?

Кейт погледна надолу. Стивън Бергер беше чудесен млад мъж и тя високо оценяваше всичко, което той беше направил за семейството й. Тя обаче беше наясно и с чувствата му към нея, които в някаква степен дори я плашеха. Освен всичко друго тя не беше готова за сериозна връзка. Не още. Кейт беше толкова млада и искаше да гребе от живота с пълни шепи. Освен това трябваше да довърши твърде сериозни неща, като например да завърши образованието си успешно.

— Аз също добре знам откъде идвам и накъде отивам — уклончиво му отговори тя.

— Ще съм тук и ще те чакам, Кейт — каза той, подавайки й ръка за сбогом.

Тя го изпрати до входната врата, която затвори, след като той излезе.

Кейт нямаше търпение да се върне отново в Германия и да се види пак с Янина.