Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (15) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Графиня София откъсна лист от календара на стената и се обърна към съпруга си.

— Сватбата е само след десет дни. Шаферката ни е в Нова Зеландия, Янина реши да я последва и оттогава не сме я чували, дори принц Клаудиус не се е появявал скоро. До какво ще доведе всичко това? Катастрофа, истинска катастрофа…

— Да — машинално каза граф Александър.

— Какво да, какво да? Това не може да продължава така! Направи нещо!

— Защо пък аз? — все така спокойно попита граф Александър.

— А кой? Ти си главата на това семейство, за бога!

Графинята много рядко говореше на съпруга си по този начин. Щом го правеше, значи над семейството бяха надвиснали сериозни проблеми или поне тя така смяташе.

— Добре де, какво мога да направя аз?

Тя го погледна ядосано.

— Глупав въпрос! Трябва да се погрижиш Янина да се върне тук възможно най-скоро със или без шаферка! За сватбата е задължително да имаме булка и младоженец, шаферка все отнякъде ще намерим. Освен това трябва да разговаряш и с принц Клаудиус.

— Защо пък да разговарям с принца? Той какво общо има с цялата ситуация и какво може да направи?

— Много неща. В края на краищата той е младоженецът. Принцът трябва да отиде в Нова Зеландия и да върне булката си обратно тук. Тя явно няма да се върне по своя воля. Някой трябва да се погрижи за това!

София фон Вайнхайм направи кратка пауза, за да си поеме дъх.

— Освен всичко друго, вчера ми се обади херцогиня Аренсбах, за да ме попита в колко часа ще е церемонията — продължи графинята. — Какво можех да й отговоря, след като дори булката я няма?!

Граф Александър кимна разбиращо.

— Добре. Ще се погрижа — каза той и излезе от стаята, отивайки към телефона. Графът покани принц Клаудиус да дойде в замъка Вайнхайм и да си поговорят като мъже.

 

 

— Както можете да си представите — започна разговора граф Александър, след като принцът пристигна — жена ми… всички сме много притеснени от случващото се напоследък. Сватбата е след седмица, а Янина е в Нова Зеландия. За избягалата шаферка изобщо да не говорим.

Принц Клаудиус стоеше със скръстени ръце до стената. Изражението му не издаваше какво мисли или чувства в този момент.

Графът, който нервно обикаляше из стаята, спря и погледна към принца, търсейки погледа му.

— Не знам защо Янина се бави толкова в Нова Зеландия — отговори Клаудиус.

Това беше самата истина. Принцът добре знаеше защо Кейт беше отпътувала, без да се обади на никого, но нямаше никаква представа защо Янина не се беше върнала вече от Нова Зеландия.

— Може би се опитва да убеди Кейт да се върне с нея обратно в Германия, а тя упорства и затова все още и двете са в Нова Зеландия — предположи граф Александър. — Поведението на племенницата ми е абсолютно необяснимо за мен. Но всъщност кой може да каже, че разбира жените?

Клаудиус фон Хернфелд сведе поглед, сякаш се страхуваше да погледне графа в очите.

— Та, драги ми Клаудиус, искам да ви помоля да отидете до Нова Зеландия и лично да разберете какво се случва там.

Принцът поклати глава.

— Аз бих отишъл сам, но подаграта напоследък не ми дава покой и дългият полет би ме съсипал. А и не мога да оставя жена си сама тук. Ще получи нервен срив, ако и аз замина за някъде.

— Смятате ли, че ще е разумно и аз да отида там? — попита принцът, но всъщност зададе въпроса към себе си.

— Разбира се. Най-добре ще е лично да отидете и да се уверите, че нещата са наред. Или, ако не са, да ги поставите по местата им. Моля ви, направете всичко възможно поне булката да е тук навреме за сватбата. Иначе ще трябва да обясним на херцогиня Аренсбах, че всъщност тя се отлага…

 

 

Янина беше напълно наясно, че сватбеният й ден наближаваше и тя трябваше да се прибере в родината си възможно най-скоро, най-малкото, за да спести нервното разстройство на майка си, която със сигурност вече беше на ръба на криза. Въпреки това обаче Янина постоянно отлагаше полета си.

Тя отлично осъзнаваше, че причината за това не беше толкова Кейт, колкото доктор Стивън Бергер.

Те се виждаха всеки ден и Янина свикна да ходи с него на посещения във фермите из околността.

— Не мога и да си мечтая за по-добра асистентка от теб — беше я похвалил Стивън. Един ден двамата бяха в една конюшня. Една кобила се беше ожребила преди минути и Янина помагаше на Стивън в манипулациите. Тя погледна жребчето, което мърдаше копитца, легнало върху купчина слама. В този миг се усети истински щастлива.

— Мисля, че имаш най-хубавата работа на света — каза му тя.

Той се усмихна и се изправи.

— Мислиш ли?

— Да, напълно сериозна съм.

— Радвам се.

Собственикът на кобилата влезе в конюшнята, за да ги покани на по чашка бренди вкъщи.

— Моля, елате, доктор Бергер. Искам да ви почерпя за здравето на жребчето и за добрата работа. Млада госпожице, моля заповядайте и вие.

— Да отидем ли? — погледна го въпросително Янина.

Стивън се усмихна.

— Обикновено отказвам подобни предложения, когато съм на работа. Днес обаче смятам да приема.

Тримата заедно излязоха от конюшнята и влязоха в къщата.

— Знаете ли, госпожице, ако не беше доктор Бергер, фермерите наоколо направо сме обречени — каза старият фермер, наливайки бренди в две чаши. — На него винаги може да се разчита и всички много го уважават. А аз лично много се радвам, че си е намерил такава прекрасна дама, която да му помага — с усмивка каза възрастният човек.

Съпругата на фермера — закръглена жена, която преди няколко минути беше влязла в стаята, го попита нещо на маорски, при което той се засмя.

— Жена ми пита кога смятате да се ожените — преведе той. — Тя смята, че сте чудесна двойка.

Янина усети, че се изчерви, а Стивън замълча. И двамата се сетиха за скорошната сватба на графинята. Тя щеше да се омъжи за друг далеч в Германия.

Стивън изпи брендито си и реши, че е време да си тръгват. Доброто настроение си беше отишло заедно с въпроса на усмихнатата фермерка за бъдещата им сватба.

— Много благодарим за брендито, но трябва да тръгваме — любезно каза Стивън.

Янина го последва и двамата излязоха навън.

— Какво ли става с Фифи — попита тя, докато се качваха в колата. Тя знаеше, че кученцето е добре, но попита за него просто за да започне някакъв разговор.

— Много е добре — отвърна Стивън. — Вече тича, неуморна е. Кога я оперирахме… преди около седмица, нали?

Цяла седмица! Янина се сети за предстоящата сватба, която неумолимо наближаваше. Какво правеше още тук? Защо не се върнеше час по-скоро в Германия, където майка й със сигурност се беше поболяла от притеснение?

И какво ли смяташе Клаудиус по въпроса? Тя обаче не искаше да мисли за годеника си сега, най-малкото защото се чувстваше виновна пред него.

Ситуацията беше твърде странна и започваше да се превръща в абсурдна.

Стивън Бергер също не одобряваше случващото се и дори го намираше за нелепо. Той обаче се постара да не издаде мислите и настроението си и се съсредоточи в шофирането.

— Скоро трябва да се връщаш в Германия. Женихът ти те чака — неочаквано каза той.

— Така е — отвърна Янина.

— Реши ли вече кога ще пътуваш?

— Не. Звучиш така, сякаш нямаш търпение да си тръгна от тук — обидено каза тя.

Той отби и рязко спря.

— Знаеш, че не е така, нали?

— Защо се държиш така тогава?

— Как се държа — ядосано попита той. — Само попитах кога ще летиш обратно за Германия. Какво лошо видя в това?

— Нищо лошо…

— Ами ето, питам кога ще си тръгнеш, защото искам да останеш. Не заминавай, Янина!

— Как така?

— Ами ей така. Не трябва да се омъжваш за този твой принц просто защото някой ти е казал, че така трябва. Послушай сърцето си. Твоето място не е в някакъв замък, в който да си затворена.

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че мястото ти е другаде.

— И къде е това „другаде“?

Той се обърна към нея.

— Тук, до мен. И ти много добре го знаеш.

Той я притегли към себе си и я целуна. Янина не се възпротиви. Тя знаеше, че той беше напълно прав. Мястото й беше тук — в Нова Зеландия, до него. Замъкът Вайнхайм и сватбата с принц Клаудиус сега й изглеждаха по-далечни и по-чужди от всякога.