Дейвид Уебър
За честта на кралицата (20)

19.

— Как смеят?! — Джаред Мейхю оглеждаше съвещателната зала, сякаш търсеше мантикорец, когото да удуши собственоръчно. — За какви се мислят?!

— С цялото ми уважение, съветник Мейхю, мислят се за единствените хора, които могат да спасят системата ни от масадските фанатици — отвърна канцлер Престуик.

— Бог не би искал да се спасим с цената на такова, такова… богохулство!

— Спокойно, Джаред. Спокойно. — Протектор Бенджамин сложи ръка на рамото на братовчед си. — Спомни си, че те не гледат на това като на богохулно искане.

— Може и да е така, но сигурно си дават сметка, че е обидно, унизително и нахално — изръмжа Хауард Клинкскейлс, министърът на сигурността. Двамата с Джаред Мейхю бяха най-консервативните членове на Съвета. — Това е подигравка с нашите институции и убеждения, Бенджамин!

— Точно така! — измърмори съветник Филипс, а съветник Адамс, министърът на земеделието, изглеждаше така, сякаш търси още по-силни думи. По всичко личеше, че цели две трети от присъстващите са съгласни с изказаното от Джаред мнение, реши Престуик, докато оглеждаше хората около дългата маса.

През петте години, откакто Бенджамин беше станал протектор, двамата с Престуик бяха в постоянен конфликт, но конфликт кротък и подплатен с взаимно уважение. Повод за добронамерените им атаки и контраатаки неизменно бяха прерогативите, които последните шестима протектори бяха изгубили в полза на канцлерите преди Престуик, но самият Престуик от самото начало беше дълбоко предан на династията Мейхю и двамата с Бенджамин бяха работили заедно, за да осигурят положителен изход на преговорите за съюзничество с Мантикора. Сега всичките им усилия бяха на път да се провалят и той не можеше да скрие тревогата си. Изкашля се и започна:

— В момента основната ни грижа…

— Знам, че виждаш нещата по този начин, Хауард — прекъсна го протектор Бенджамин, взрян в лицето на Клинкскейлс, сякаш за да изключи всички останали, — но трябва да обмислим три въпроса. Дали мантикорците наистина си дават сметка колко обидно е тяхното искане? Наистина ли ще изтеглят корабите си от нашата система, ако откажем? И ще бъдем ли ние в състояние да защитим въпросните институции и убеждения, ако това стане?

— Естествено, че си дават сметка колко е обидно! — тросна се Джаред Мейхю. — Никой не може да измисли нещо толкова обидно и унизително по случайност!

Протекторът се облегна назад и изгледа братовчед си със смесица от досада, несъгласие и кротко раздразнение. За разлика от баща му, чичо му Оливър категорично беше отказал да подложи своите синове на развалата на галактическото образование. Джаред Мейхю беше умен, талантлив и закърмен с консервативните възгледи на Грейсън. Освен това беше пряк наследник на протекторатството след брата на Бенджамин и с десет години по-голям от самия Бенджамин.

— Не съм сигурен, че става въпрос за „обидно“ отношение, Джаред. А дори да беше така, сам ще признаеш, че ние сме им нанесли не по-малко обиди.

Джаред го погледна изумено и Бенджамин въздъхна. Братовчед му беше експерт по индустриален мениджмънт, но беше толкова дълбоко убеден в правотата на собствените си възгледи, че изобщо не можеше да осмисли варианта някой да приеме отношението или вярванията му като обидни. Ако не им харесва как се отнася с тях, тогава да стоят далеч от неговата планета. А ако държат да заразяват света му с присъствието си, то той ще се отнася към тях така, както Бог иска от него, и ако това ги обижда, проблемът си е техен.

— Ще ме простите, протекторе — намеси се един силен глас, — но спорният въпрос дали мантикорците си дават сметка как ние възприемаме предложението им е по-незначителен от другите два проблема, които повдигнахте. — Почитаемият Джулиъс Ханкс, духовен глава на Църквата на освободеното човечество, рядко се обаждаше на заседанията на Съвета. Погледна към Престуик. — Смятате ли, че наистина ще се изтеглят и ще ни оставят сами да се оправяме с масадците?

— Не знам, преподобни — отговори откровено Престуик. — Ако адмирал Курвозие беше жив, бих отговорил отрицателно. При това положение… — Сви рамене. — Харингтън контролира еднолично военното им присъствие в системата, което означава, че дипломатическата им позиция следва нейните указания. Съмнявам се, че посланик Лангтри би одобрил решението да се изтеглят, но не знам дали има власт да я спре. Освен това… — канцлерът се поколеба за миг, като местеше поглед между Клинкскейлс и Джаред Мейхю, — трябва да кажа, че начинът, по който Грейсън посрещна капитан Харингтън и другите жени в екипажите й, като нищо може да наклони решението й в наша вреда.

— Ха! — изсумтя Клинкскейлс. — Какво друго да очаква човек, когато обличат жени в униформа? Те нямат нито самоконтрола, нито стабилността за такова нещо, по дяволите! Засегнали сме чувствата й, така ли? Е, това поне обяснява защо сега ни го връща по този начин! Отмъщава си, проклета да е!

Престуик стисна устни, за да не отговори прибързано, а протекторът скри поредната си въздишка. Беше си по-скоро стон този път. Клинкскейлс беше служил при баща му и дядо му и не само като министър на сигурността: командваше Протекторатския отряд за сигурност, охранителите, които пазеха Бенджамин и семейството му денонощно.

Освен това беше живо изкопаемо. Старецът му беше нещо като неофициален дядо — вечно намусен, сприхав и често нетърпим дядо, но все пак дядо, — а и Бенджамин знаеше, че се отнася към съпругите си с голяма нежност и внимание. Но макар да обичаше стареца, Бенджамин си даваше сметка, че Клинкскейлс се отнася към тях с нежност и внимание, защото са негови съпруги. С тях той се отнасяше като към хора, отделно от принадлежността им към класата на съпругите и жените, но нито за миг не би му хрумнало да ги третира като равни на себе си. Идеята, че една жена — която и да е жена — може да се смята за равноправна на един мъж — който и да е мъж, — му беше повече от чужда. Тази идея беше абсолютно непонятна за него и като олицетворение на въпросната идея капитан Хонър Харингтън представляваше фундаментална заплаха за целия му начин на живот.

— Добре, Хауард — каза след кратко мълчание Бенджамин, — да приемем, че си прав. Че тя ще изтегли корабите си, защото е жена и иска да си отмъсти. Колкото и неприятна да ни е мисълта за поставения ултиматум, самата емоционална нестабилност на капитан Харингтън не ни ли задължава в още по-голяма степен да обмислим ултиматума сериозно и като вземем предвид всичките му възможни последствия?

Клинкскейлс го изгледа отровно. Старецът беше консервативен до крайност, но не беше глупак и опитът на протектора да обърне срещу него собствения му аргумент беше трик, който умната издънка на протекторската фамилия му въртеше от години, още откакто се беше върнал от галактическия университет. Старецът стисна устни, защото всеки отговор би бил в посока на очевидното заключение.

— Добре де — каза съветник Томпкинс. — Щом има реална вероятност тази жена да ни зареже, имаме ли изобщо някакъв шанс срещу Верните без нея?

— Разбира се, че имаме! — остро отвърна Джаред Мейхю. — Моите хора се въоръжават, а корабостроителниците преоборудват всичките ни товарни кораби в ракетоносачи! Не ни трябват чужденци, за да се защитим срещу онези масадски невежи. Бог ще ни помогне!

Всички мълчаха и дори Клинкскейлс отклони смутено поглед. Джаред не пропускаше случай да даде публичен израз на страстната си омраза и презрение към Масада, но никаква реторика не можеше да скрие военната безпомощност на Грейсън. И макар всички да знаеха, че хвалбите на Джаред са нелепи, никой нямаше волята — или смелостта — да го изрече на глас. Бенджамин Мейхю огледа събралите се в съвещателната зала почти отчаяно.

Филипс и Адамс се бяха противопоставили на мантикорския договор от самото начало, точно като Джаред и Клинкскейлс, макар че Филипс май беше поомекнал под влиянието на Курвозие, след като Харингтън бе изчезнала от сцената. Повечето от останалите предпазливо подкрепяха становището на Престуик, Томпкинс и другите, които вярваха, че съюзът е жизненоважен за оцеляването на Грейсън. Но това беше по времето, когато една масадска атака изглеждаше като далечна възможност. Сега атаката беше факт и унищожението на грейсънския флот изпълваше повечето съветници с ужас. Мисълта, че презрените и примитивни масадци незнайно как са се сдобили с военни технологии от последно поколение, наливаше масло в паниката им, а паникьосаните хора разсъждават емоционално.

Въпреки отчаяното положение, ако Престуик обявеше гласуване сега, мнозинството несъмнено би отхвърлило искането на капитан Харингтън. Протекторът усети как сърцето му натежава при тази мисъл, ала точно тогава един неочакван глас се обади в защита на здравия разум:

— Простете, брат Джаред — меко каза преподобният Ханкс. — Знаете какво е мнението ми за съюза с Мантикора. Църквата се е научила от примера на Масада да не се меси в политическите решения, но аз, както мнозина други от Вярата, хранех сериозни съмнения в мъдростта на една така близка връзка със сила, чиито фундаментални ценности се различават радикално от нашите. Но това беше по времето, когато с Масада бяхме в приблизително военно равновесие и нито те, нито ние имахме изразено превъзходство.

Джаред гледаше намусено преподобния, обиден и изненадан, че Ханкс е минал в другия лагер, но преподобният продължи тихо и решително:

— Не се съмнявам, че лично вие и вашите служители и работници ще се сражавате храбро и че сте готови да умрете за своя народ и своята вяра, но важното е, че ще умрете. Вие, вашите съпруги и деца. Масада винаги е заявявала намерението си да избие всичко живо на Грейсън, ако това е единственият начин да изчисти планетата от нашата „ерес“. Боя се, че трябва да повярваме на думите им, и ако наистина смятат да приведат заплахите си в действие, брат Джаред, на нас ни остават три варианта за избор. Да осигурим цялата нужна подкрепа за чуждите кораби на онази жена, да предадем на Масада всичко, което обичаме — или да умрем.

Тишина затисна съвещателната зала, след като духовният водач на Грейсън сложи така категорично картите на масата. Повечето съветници изглеждаха по-шокирани от думите на Ханкс, отколкото когато разбраха за унищожението на флота, а пулсът на Бенджамин Мейхю се ускори — съотношението на силите се беше променило от раз.

Вече от цял век Съветът беше орязвал властта на протектората, налагал бе нови и нови ограничения. Самият Бенджамин беше повече или по-малко фигурант, но фигурант, който отлично знаеше, че в съзнанието на грейсънците протекторът има много по-голям авторитет, отколкото Съветът си даваше сметка. Сега мъжете в тази стая бяха изправени пред решение, което не искаха да вземат. Бяха като вкаменени, смазани под отговорността на собствените си увеличени правомощия, и Бенджамин изведнъж осъзна, че историята и капитан Хонър Харингтън са му дали неочаквано оръжие.

Той си пое дълбоко дъх и стреля.

— Господа. — Стана и се изправи в целия си ръст, с високо вдигната глава и неумолим поглед. — Това решение е твърде трудно, а времето ни — твърде кратко, за да го обсъждаме до безкрай. Ще се срещна с капитан Харингтън.

Разнесоха се възклицания, но той продължи със същия твърд глас:

— Предвид обстоятелствата бездействието би било престъпно нехайство от моя страна, като протектор на Грейсън. Ще се срещна с капитан Харингтън и освен ако исканията й не са напълно неразумни, ще ги приема от името на Грейсън.

Братовчед му и Хауард Клинкскейлс го гледаха с ужас. Бенджамин се обърна и погледна Джаред.

— Знам, че мнозина от вас ще възразят на това мое решение, до което стигнах трудно. Никога не е лесно да приемеш нечий ултиматум. Въпреки това решението ми е окончателно. Но за да се чуят различните гледни точки, смятам срещата да се проведе в семеен кръг. Ще поканя капитан Харингтън да се срещне с мен и моето семейство на вечеря, на която каня и теб, Джаред.

— Не! — викна Джаред Мейхю и скочи. — Никога няма да ям на една маса с жена, която плюе на всичко, в което вярвам!

Бенджамин гледаше братовчед си и се надяваше, че добре прикрива болката си. Въпреки философските си различия двамата бяха близки. Мисълта, че тези различия най-накрая ще отворят пропаст между тях, му причиняваше болка, но той така или иначе трябваше да се срещне с мантикорския капитан. Заложено беше оцеляването на планетата му, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Бенджамин усещаше как политическата структура на Грейсън се пренарежда под натиска на обстоятелствата — и се пренарежда около него. Поколебаеше ли се сега, нито родният му свят, нито шансът му да изкове една нова и прогресивна социалнополитическа база щяха да оцелеят.

— Жалко, че приемаш нещата така, Джаред — каза той. — Ще ни липсваш.

Джаред го гледа още миг изумено, после скочи и излезе от съвещателната зала. Това невиждано нарушение на протокола предизвика нова вълна от възклицания сред съветниците, но Бенджамин реши да не обръща внимание.

— Добре, господа. Мисля, че с това дискусията ни приключи.

И излезе през вратата към личните си покои.

Стъписаните съветници го проследиха с поглед и когато вратата се затвори след него, разбраха, че се е затворила и друга врата — тази към техния контрол върху управлението на планетата.

Комуникационният екран в задната стаичка на малкия магазин беше тъмен, без образ. Правеха това от съображения за сигурност, но черният екран означаваше и друго — че човекът, приел разговора, няма как да знае дали не е влязъл в капан. Въпросният човек си пое дълбоко дъх и потисна страховете си.

— Ало?

— Второто пришествие не ще ни сполети два пъти — каза познат глас.

— Нито ще се боим от поражение, защото този свят е на Господ — отвърна мъжът и раменете му се отпуснаха. — С какво мога да помогна, Макавей?

— Дошло е време да си върнем Храма, братко. Протекторът ще се срещне лично с богохулницата, която командва мантикорската ескадра.

— С жена! — ахна магазинерът.

— Именно. Ала този път богохулството ще послужи на Божието дело. Решението му ще бъде оповестено до един час. Дотогава трябва да сте събрали екипа си. Всичко готово ли е?

— Да, Макавей! — Ужасът на магазинера се беше превърнал в нещо друго и очите му пламтяха.

— Добре. До четирийсет и пет минути ще се обадя пак с последни инструкции. След това Божието дело ще е във вашите ръце, братко.

— Разбирам — прошепна магазинерът. — Аз и екипът ми няма да ви разочароваме, Макавей. Този свят е на Господа.

— Този свят е на Господа — отвърна гласът без лице. След това се чу щракване и връзката прекъсна.