Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (32)

31

Кейтъл Крейгън нямаше досие. Брайън никога не беше чувал за него. Нито пък някой от служителите от екипа за борба с организираната престъпност. Името не говореше нищо и на Милисънт. Използвах компютъра на Спайк, за да проверя дали има нещо за Брок Патън в Интернет.

— Внимавай — каза Спайк. — Ако отвориш не каквото трябва, ще попаднеш на сексуалния ми живот.

— Поне си го имаш.

— Чувстваме се малко онеправдани, а?

— Може би само мъничко.

— Жалко, че не съм в списъка ти — каза Спайк. — Представи си каква симфония щяхме да сътворим.

— Винаги ще се намери нещо, което да попречи — казах аз. — Каква ти е паролата?

Той ми я каза, аз я набрах и влязох в Интернет. След много повече време, отколкото се показва в рекламите за компютри, се опитах да намеря нещо за Брок Патън. Беше във всички списъци, в които фигурираше думата „Брок“ или „Патън“. Получих много статии за генерал Патън и няколко за някакъв футболист на име Брок Мариън; доста за някакъв актьор, наречен Брок Питърс, и някакъв политик Брок; две за футболиста Питър Брок и друга за Стан Брок, който май беше брат на Питър; и сред тях няколко за човека, когото търсех.

Ето го изпълнителния директор на „Масбей Тръст“, деветата по големина банка в страната. Преди това бе работил като президент на най-голямата банка на Роуд Айланд. Енергично беше събирал средства за Републиканската партия както на Роуд Айланд, така и в Масачузетс. Бе министър на търговията в последния републикански кабинет и се твърдеше, че след две години ще се кандидатира за губернатор. Освен това беше постигнал резултати от световна класа в стрелбата по подвижна цел и беше завършил Харвард. Имаше статия за Бети Патън, която събираше средства за няколко почтени благотворителни организации. Във файла нямаше нейни снимки. И нито думичка за някой, който да се казва Кейтъл Крейгън. В никоя от статиите не се споменаваше за разочарована от семейството дъщеря.

Облегнах се във въртящия се стол в кабинета на Спайк и се загледах в синьо-зеления екран на седемнайсетинчовия му монитор „Сони“. Бях сама. Спайк и Милисънт бяха извели Роузи на разходка. Бях настояла Милисънт да си сложи шапка и слънчеви очила. Спайк каза, че едва ли някой ще тръгне да обикаля Саут Енд, за да я търси, но дори и да има някой, шансът да я познаят, е още по-малък. Казах му, че може да познаят Роузи и да направят връзката. Спайк каза, че може би надценявам външния вид на Роузи. Междувременно Роузи скачаше във въздуха, преобръщаше се и дъвчеше каишката си. Много обичаше да се разхожда. Би излязла на разходка дори и с Дракула. Милисънт не гореше от нетърпение, но, изглежда, нямаше и нищо против. Всичко, срещу което не се противопоставяше, трябваше да бъде окуражавано. Спайк ми напомни, че Милисънт ще бъде с него, а той е безстрашен и опасен. Съгласих се, а той пъхна големия армейски колт в колана си и излязоха. Трябваше да си призная, че ми харесваше да бъда сама. Може би не бях напълно обективна.

И преди знаех, че Брок Патън е банкер, но фактът, че може да се кандидатира за губернатор, придаваше ново значение на информацията, че жена му позира за порнографски снимки, а дъщеря му е била проститутка, макар и за кратко. Разбирах защо иска да потули нещата. Разбирах и жена му, която искаше същото. Но какво общо имаше с това Кейтъл Крейгън? Знаех, че се изпълнява някакъв план. Може би за губернаторските избори, а може би за нещо друго. Но имаше хора, които бяха готови да убиват в изпълнение на този план и Бети Патън беше замесена в него.

Можех да я попитам, но тя нямаше да ми каже, а освен това така щяха да разберат, че знам, от което всичко щеше да стане по-трудно, включително и оцеляването ми.

Обадих се на телефонния си секретар по мобилния телефон. Дори ако някой успееше да проследи разговора, нямаше да разбере къде се намирам. Имаше обаждане от Брайън. Имаше едно и от някакъв адвокат, представляващ Брок Патън. Прекъснах връзката и набрах номера на Брайън.

— Някой е пречукал Бъко Мийхан — каза той, когато се свързахме. — Рано тази сутрин.

— Заподозрени?

— Няма.

— Как?

— В леглото. Застрелян е в челото. С магнум 357. Куршумът е излязъл отзад, пробил е матрака и е потънал в дъските на пода под леглото.

— Кой го е намерил?

— Чистачката, имала е ключ. Влязла около девет и половина тази сутрин и той бил там.

— Горката — отбелязах аз.

— Знаеш ли нещо, което аз не знам? — попита Брайън.

— Не. Сигурно някой го е видял, че говори с нас.

— И аз така предположих — каза той. — Освен ако не е някой, изпратен от бившия ти съпруг.

— Не. Ричи не е престъпник.

— Но произхожда от семейство на престъпници — каза Брайън.

— Знам. Но това не означава, че и той е такъв.

— Както ми го разказа, е използвал престъпното си семейство, за да изцеди от Бъко информация за теб.

— Да. Но не би поръчал убийство. Освен това какво печелим от това? Беше единствената ни връзка с Кейтъл Крейгън.

— Сега вече не е — каза Брайън.

— Така че може би Ричи е извън подозрение.

— Да, може би.

— Звучиш така, все едно ти се иска да бъде сред заподозрените.

— Просто се опитвам да се хвана за нещо. Но не съм нарочил Ричи.

— Добре — заявих аз.

— Мислех, че си разведена — каза Брайън.

— Така е. Но от това не следва, че съм глупава.

— Разбира се — отвърна той. — Искаш ли да вечеряме заедно?

— Чакай да проверя в бележника си.

Отворих го.

— Свободна съм всяка вечер до две хиляди и трета година — заключих гордо аз. — На теб кога ти е удобно?