Джак Харт
След багера (27)

27

Днес посетих местността Розан, разходих се покрай къщата на Фланъли до мостчето над река Иски. Всяка есен лесковата гора покрай реката се позлатяваше, натежала от гроздове лешници.

Споменът за нея витаеше в мислите ти, докато лежеше буден в предната стая на къщата в Баликлеър, стискаше „Златната съкровищница“ между пръстите си, четеше заглавията на стихотворенията на оскъдната светлина на уличната лампа и съчиняваше стихове за Розан. Когато момичето на име Хейзъл запали въображението ти, ти веднага я свърза с местността и започна да съчиняваш фрази, да търсиш рими и да плетеш стихове един в друг така, както отчаяно желаеше да сплетеш Хейзъл с това място и със себе си.

Реката продължава да се носи, спокойна, но безспирна. Често двамата с Антъни идвахте тук, наблюдавахте вировете и кафявата пъстърва, твърде бърза за неумелите ви опити да я уловите. Затова решихте да използвате по-ефикасни, но и жестоки методи на лов. Започнахте внимателно да слушате разказите на разни възрастни за улова, взривен с бутилки негасена вар. Риболовът по реката беше незаконен, защото правата върху нея се водеха на господарите дори след като земята от двете страни по цялото продължение на реката им бе отнета. Техните пазачи продължаваха да следят покрай реката за бракониери. А всички мечтаехте да бъдете бракониери и да разказвате истории за това как сте преметнали пазачите. Мечтаехте да воювате срещу тази последна феодална нелепица.