Ямамото Цунетомо
Хагакуре (8) (Записките на самурая)

245. Ако предварително не си овладял ума и тялото си, ти не ще сразиш врага.

Нарутоми Хього казал: „Да победиш ще рече да надделееш над съюзниците си. Да вземеш надмощие над съюзниците означава да превъзмогнеш себе си, а да победиш себе си означава енергично да овладееш тялото си.

То е като да бъдеш насред десет хиляди съюзници, но никой да не те последва. Ако предварително не си овладял ума и тялото си, ти не ще сразиш врага.“

246. Да загинеш в битката в парадни дрехи.

По време на бунта в Шимабара, тъй като доспехите му останали в лагера, Шюгьо Ечидзен но ками Таненао участвал в боя, облечен само в хакама и хаори^[1]. Казват, че той загинал в битката в тези парадни дрехи.

247. По доспехите може да се разбере що за човек ги носи.

По време на атаката срещу замъка при Шимабара Тадзаки Геки бил в блестящи доспехи. Това не се понравило на господаря Кацушиге и оттогава всеки път, когато видел нещо крещящо и безвкусно, той казвал: „Досущ като доспехите на Геки.“

В светлината на тази история воинските доспехи и снаряжение, които са показно бляскави и претенциозни, могат да бъдат разглеждани като уязвими и лишени от якост. По тях може да се разбере що за човек ги носи.

248. Статуята на господаря.

Когато Набешима Хидзен но ками Таданао умрял, неговият прислужник Кинбей Едзое^[2] събрал останките и ги занесъл за освещаване в планината Коя. След това се затворил в една отшелническа колиба и издялал статуя на господаря си и още една на себе си в поклон пред господаря. На първата годишнина от смъртта на Таданао той се върнал у дома си и извършил цуифуку. По-късно статуята била пренесена от планината Коя в Коденджи.

249. До края на дните си той никога не допуснал небрежност.

По времето на господаря Мицушиге отначало Оиши Косуке бил пехотинец от личната гвардия на господаря. Винаги, когато през годината господарят отивал в Едо, за да бъде на разположение на шогуна съгласно установения ред^[3], Косуке обикалял около спалните покои на своя господар и ако някоя зона му се виждала несигурна, просвал пред нея сламена рогозка и прекарвал нощта в бдение. В дъждовно време той просто нахлупвал бамбукова шапка и дъждобран от непромокаема импрегнирана с масла хартия и стоял на пост, докато поройният дъжд се изливал върху него. Казват, че до края на дните си той никога не допуснал небрежност дори в една-единствена нощ.

250. За различната гледна точка.

Когато Оиши Косуке бил учитонин^[4], някакъв тайнствен човек се промъкнал късно през нощта в зоната на женските покои. Настанала голяма суматоха, по стълбите се щурали мъже и жени от всички съсловия, само Косуке никакъв не се виждал. Докато старшите придворни дами го търсели, Косуке бил изтеглил меча от ножницата си и спокойно стоял в стаята пред спалнята на господаря. Тъй като навсякъде царяло объркване, той се опасявал за господаря и бил там, за да го защити. Затова казвали, че неговата гледна точка била твърде различна.

Човекът, който се промъкнал, бил Нарутоми Кичибей. Той и съучастникът му Хамада Ичидзаемон били осъдени на смърт за прелюбодеяние.

251. Проява на несравнима съобразителност.

Веднъж, когато господарят Кацушиге ловувал в Нишима, по някаква причина той много се разгневил. Свалил меча с копринения пояс, ножницата и всичко останало, и започнал да бие с него Соеджима Дзенноджо, но неволно го изтървал и мечът паднал в един дълбок овраг. Дзенноджо веднага се затъркалял след него и го взел. След това го мушнал в реверите на дрехата си, изпълзял нагоре по урвата и без да оправи тоалета си, веднага подал меча на господаря. От гледна точка на бързата реакция и самообладанието това било проява на несравнима съобразителност.

252. Пример за подражание.

Веднъж, когато учителят Сано Укьо пресичал река Такао, мостът бил в ремонт и имало една тежка греда, която не можели да изтеглят. Учителят Укьо слязъл от коня, хванал здраво гредата, надал вик и започнал да я тегли нагоре. Чул се страховит звук и въпреки че той успял да я изтегли на височината на своя ръст, не могъл да я извади по-нагоре и тя обратно цопнала в реката. След като се върнал у дома си, той се разболял и скоропостижно умрял.

По време на погребението при храма в Джьобару, когато процесията преминавала през моста Такао, трупът скочил от ковчега и паднал в реката. Един шестнадесетгодишен помощник от храма в Шукуфуджи незабавно скочил в реката и хванал мъртвото тяло. Тогава всички се втурнали към реката и изтеглили трупа. Главният монах бил много впечатлен и посочил този младеж като пример на подражание на останалите помощници. Казват, че по-късно той станал много прочут монах.

253. Да казваш, че може да се мине без такъв род неща, означава да търсиш оправдания и начин да се измъкнеш.

Когато Ямамото Кичидзаемон^[5] бил петгодишен, баща му Джинемон го накарал да отреже главата на куче, а като станал петнадесетгодишен, получил заповед да екзекутира престъпник. В ония времена всеки четиринадесет-петнадесетгодишен младеж трябваше да може безпогрешно да обезглавява. На младини господарят Кацушиге получил заповед от господаря Наошиге да се упражни в убиване с меч. Казват, че това време той бил накаран да обезглави повече от десет души последователно.

Тази практика дълго време беше следвана, особено сред висшите съсловия, но днес дори децата от простолюдието не изпълняват екзекуции и това е извънредна немарливост. Да казваш, че може да се мине без такъв род неща, или че не е никаква заслуга да убиваш осъден човек, или че това е престъпление, или че опетнява името, означава да търсиш оправдания и начин да се измъкнеш. Накратко, можем ли да не смятаме, че тъй като воинската доблест днес е слаба, то самураят е настроен само да си пили ноктите и да се издокарва?

Ако изследваме духа на човек, който намира тези неща за неприемливи, ще видим, че той се е отдал на хитроумни извъртания и оправдания, за да не убива, тъй като се чувства лишен от сила и мъжество. Но Наошиге е издал своите заповеди именно защото това е нещо, което трябва да бъде вършено.

Миналата година аз отидох на плаца за изпълнение на присъди в Касе, за да изпитам ръката си в обезглавяването и открих, че чувството при този акт е извънредно приятно. Да мислиш, че то лишава от сила и мъжество, е признак на малодушие.

254. Ако не бяха го измамили така, може би той щеше да посрещне смъртта си достойно.

Сред слугите в свитата на господаря Мицушиге имало един прислужник на име Томода Шодзаемон. Той бил твърде покварен момък, който се влюбил в някакъв актьор на име Тамон Шодзаемон, изпълнител на главни роли в театъра, и си променил и името, и герба като тези на актьора. Като се самозабравил напълно, той похарчил всичко, което имал, и изгубил всичките си дрехи и лични вещи. И накрая, когато прахосал всичко, прислужникът откраднал меча на Маватари Рокубей и накарал един копиеносец да го занесе в заложната къща.

Копиеносецът обаче се разприказвал за случилото се и при разследването двамата с Шодзаемон били осъдени на смърт. Следовател бил Ямамото Городзаемон. Когато четял съдебното решение, той на висок глас обявил:

— Човекът, който обвинява ответника, е копиеносецът еди-кой си.

— Обезглавете го — бързо отвърнал Мицушиге.

Когато дошло време да се обяви каква ще е участта на Шодзаемон, Городзаемон се приближил до него и му казал:

— Нищо не може да се направи за теб. Готви се за смъртта си.

— Много добре. Разбирам какво казвате и съм благодарен за думите, които изрекохте — отвърнал Шодзаемон, след като успял да се съвземе.

Вследствие на нечия измама обаче, макар на Шодзаемон да бил представен един кайшаку, нещата били наредени така, че един пехотинец на име Наодзука Рокууемон да застане отстрани и да го обезглави.

Като отишъл на плаца за изпълнение на екзекуции, където кайшаку стоял срещу него, Шодзаемон го поздравил с извънредно спокойствие. Но като видял, че в този момент Наодзука изтеглил меча си, той подскочил и извикал:

— Кой си ти? Никога няма да позволя ти да ми отсечеш главата!

От този момент съзнанието му се помътило и той се показал крайно малодушен. Накрая го съборили на земята, повалили го и го обезглавили.

Городзаемон казваше по-късно под секрет: „Ако не бяха го измамили така, може би той щеше да посрещне смъртта си достойно.“

255. Как да бъдеш добър кайшаку?

Нода Кидзаемон казваше за функцията на кайшаку: „Когато човекът, стигнал до мястото за изпълнение на смъртната му присъда, загуби ума и дума и почне да пълзи, има опасност да се изложиш, когато дойде моментът да изпълниш задълженията си на кайшаку^[6]. В такива случаи първо изчакай малко и по някакъв начин събери силите си. След това, ако застанеш стабилно и го съсечеш безпогрешно, ти си се справил успешно.“

256. Колко са ноктите?

По времето на господаря Кацушиге в свитата му имало хора, които, независимо от високия или ниския си ранг, служели от младини на господаря. Сред тях бил и Шиба Кидзаемон. Веднъж господарят си изрязал ноктите и му казал:

— Изхвърли ги.

Кидзаемон ги взел в ръка, но не се изправил и господарят го запитал:

— Какво има?

— Един липсва — отвърнал Кидзаемон.

— Ето го — рекъл господарят и му подал нокътя, който бил скрил.

257. Това писмо няма равно на себе си.

На Савабе Хейдзаемон било наредено да си направи сеппуку на единадесетия ден от единадесетия месец във втората година на Тенна^[7]. Когато разбрал това в нощта на десетия ден, той се обърнал чрез пратеник с молба до Ямамото Гонноджо [Цунетомо] да му бъде кайшаку. Ето копие от отговора на Ямамото. (По това време Цунетомо бил двадесет и четири годишен.)

„Съгласен съм с твоето решение и приемам искането ти към мен да бъда твой кайшаку. Инстинктът ми подсказва, че трябва да отклоня молбата ти, но тъй като събитието ще стане утре, не е време за търсене на оправдания и аз ще се заема с работата, фактът, че си ме избрал сред мнозина други, е голяма чест за мен. Моля не се безпокой за всичко, което трябва да последва. Въпреки че сега е късна нощ, аз ще дойда у дома ти, за да уточним подробностите.“

Казват, че когато Хейдзаемон прочел отговора, той отбелязал: „Това писмо няма равно на себе си.“

От незапомнени времена се смята, че е лоша поличба за самурая да бъде поканен за кайшаку. Причината е, че тази работа не носи слава, дори ако бъде добре свършена. Ако пък случайно допусне груба грешка, той се опозорява до живот.

258. Пази се от неверни слуги.

Веднъж, когато Танака Яхей бил по работа в Едо, един от неговите слуги се държал безочливо и Яхей жестоко го нахокал. Късно през нощта Яхей дочул как някой се изкачва по стълбите. Това му се сторило подозрително и той тихо се надигнал. С къс меч в ръка той попитал кой е там, оказало се, че това е нахоканият слуга, който се промъквал с къс меч. Яхей скочил долу и с един удар го съсякъл. По-късно чувах мнозина да казват, че здравата му е провървяло.

259. Онзи, който се присмива на хората, е глупак.

Някакъв учител на име Токухиса от рождение бил твърде различен от другите хора и изглеждал малко слабоумен. Веднъж поканил гост и му сервирал салата от една риба, която живее в тинята. Скоро всички говорели за „салатата от тинеста риба на учителя Токухиса“ и се подсмихвали. Когато по-късно той прислужвал и някакъв човек му се надсмял със същата фраза, Токухиса извадил меча си и го съсякъл. Тази случка била разследвана и докладвана на господаря Наошиге: „Препоръчваме сеппуку, защото става дума за необмислена постъпка в чертите на двореца.“

Като чул това, господарят Наошиге казал: „Да търпиш мълчаливо насмешки е проява на малодушие. Няма основание да пренебрегваме това обстоятелство само защото събитието било станало в чертите на двореца. Онзи, който се присмива на хората, е глупак. Сам си е виновен, че са го съсекли.“

260. Тази работа не трябва да се разчува.

Веднъж, когато Накано Мокуносуке се качил на малък кораб, плаващ по река Сумида, за да се наслади на прохладата, на палубата се оказал и някакъв негодник, който се държал грубо и оскърбително с всички. Щом Мокуносуке забелязал, че негодникът се облекчава през борда, той му отсякъл главата и тя цопнала в реката. За да не забележат хората какво е сторил, той бързо покрил тялото с каквото намерил наоколо. След това казал на капитана: „Тази работа не трябва да се разчува. Насочи кораба нагоре към мястото между следващите два завоя на реката и зарови трупа. Естествено, ще ти платя добре за това.“

Капитанът изпълнил всичко, но в лагуната, където тялото било заровено, Мокуносуке отсякъл главата на капитана и веднага се върнал. Казват, че случилото се никога не станало публично известно. Свидетел на станалото бил един млад хомосексуалист, който проституирал на кораба. Мокуносуке казал: „Този момък също е мъж. Най-добре е да се научи как се съсича човек, докато е още млад“ и онзи съсякъл трупа веднъж. Затова по-късно нищо не издал.

261. Младите хора трябва строго да възпитат в себе си решителност и смелост.

Казват, че всеки път, когато групата на Оки Хьобу се събирала и приключвала работата си, той казвал: „Младите хора трябва строго да възпитат в себе си решителност и смелост. Това може да бъде постигнато само ако смелостта е утвърдена в сърцето на човека. Ако мечът му се строши, той ще се бие с ръце. Ако му отрежат ръцете, той ще притисне с плещите си противника. Ако му отсекат и раменете, той със зъби ще прегризе гърлата на десет-петнадесет от враговете. Ето това е смелост.“

262. Но първо да спиш, а после да се напъваш…

Шида Кичиносуке казвал: „Изпърво е мъчително да бягаш, докато дъх не ти остане. Но пък колко е приятно, когато застанеш да си починеш след бягането. Още по-добре би било да поседнеш. А още по-добре би било да полегнеш. И още по-добре би било да сложиш една възглавница и здраво да поспиш. Целият живот на човека трябва да протича по този начин. Много да се стараеш и да напрягаш сили, докле си млад, а когато остарееш или си на прага на смъртта, да спиш — ето това е начинът. Но първо да спиш, а после да се напъваш… Да опъваш жили до края и целият ти живот да премине в блъскане е достойно за съжаление.“ Тази история ми разказа Шимомура Рокуроуемон.

Едно подобно изречение на Кичиносуке гласи: „Животът на човека трябва да премине в колкото се може по-усилен труд.“

263. Да се напиеш така и да вадиш меч е проява на малодушие и нерешителност.

Когато Уено Рихей надзиравал счетоводители в Едо, той имал един млад помощник, към когото се отнасял много приятелски. През първата нощ на осмия месец той се запил с Хашимото Таемон, надзирател на пехотинци, и така се напил, че изгубил всякакъв разсъдък. Тръгнал да се прибира у дома, придружен от младия си помощник, бръщолевейки пиянски из целия път, и когато стигнали, Рихей заплашил помощника си, че ей сега ще го съсече. За да се предпази, онзи отблъснал върха на ножницата на Рихей. Те се счепкали и паднали в канавката, като помощникът се оказал отгоре. В това време дотичал слугата на Рихей и извикал:

— Господарю, отгоре или отдолу сте?

— Отдолу съм — профъфлил Рихей.

Тогава слугата намушкал помощника веднъж. Онзи се изправил и, тъй като раната му била лека, успял да избяга.

Когато започнало разследването на случая, Рихей бил поставен под стража в затвора Наекияма и осъден на смърт чрез обезглавяване. Преди този случай, когато той се бил установил в Едо и живеел в една къща под наем в търговския квартал, някакъв слуга му се опълчил и той го съсякъл. Само че тогава той действал правилно и хората казали, че се е държал мъжки. Сега обаче действията му били преценени като грубо нарушение на закона — насилнически и непредизвикани.

Ако добре премислиш цялата история от начало до край, ще проумееш, че да се напиеш така и да вадиш меч е проява на малодушие и нерешителност. Слугата на Рихей бил от Таку, но името му се е забравило. Макар да бил от нисшите съсловия, той се оказал храбър човек. Казват, че Таемон се самоубил по време на разследването.

264. Всички небесни божества ще закрилят човека, пожертвал се за правдата.

В дванадесетия раздел от петата глава на Рьоанкьо^[8] се съдържа тази история:

В провинция Хидзен^[9] имало някакъв човек от Таку, който, макар да се разболял от едра шарка, сметнал, че трябва да се присъедини към войските в нападението на замъка при Шимабара. Неговите родители настойчиво се опитвали да го възпрат, като му казали:

— С такава тежка болест, дори да стигнеш там, каква полза ще има от теб?

— За мен ще бъде удоволствие да умра по пътя. След като господарят се отнесе така топло и благосклонно към мен, как мога аз сега да кажа, че не мога да му бъда в полза в този момент? — отвърнал той.

И заминал за фронта. Макар лагерът да бил зимен и студът изключителен, той не обръщал никакво внимание на здравето си и нито се обличал дебело, нито пък свалял доспехите си ден и нощ. Нещо повече, той не избягвал нечистоплътността, но в края на краищата бързо оздравял и бил в състояние да засвидетелства своята вярност в пълна мяра. Тъй че противно на очакваното, не може да се каже, че човек трябва да се гнуси от нечистоплътността.

Когато учителят Судзуки Шьодзо чул това, той казал:

— Не е ли било акт на очистване да отдадеш живота си за господаря? Затова не е необходимо човек, който жертва живота си в името на правдата, да призовава на помощ бога на едрата шарка. Всички небесни божества ще го закрилят.

265. Етикетът трябва да се спазва точно.

Господарят Кацушиге казвал: „Не е важно дали някой човек от Хидзен сдържа скръбта си от смъртта или не. Тревожи ме това, че хората не вземат присърце заповедта да спазват точно правилата за обноските и етикета. Страхувам се, че целият клан, нашите родственици и старейшини, вследствие на прекалена убеденост, ще сметнат, че заповедта за спазване на точния етикет е преувеличение. Хората преди бяха опитни в тия неща и дори ако допускаха дребни грешки, те можеха да си припомнят правилния начин и нещата се уреждаха. Аз издадох тази заповед, защото хората са нехайни в този род дела.“

266. Решителен и на смъртното легло.

По време на периода Генроку^[10] живял самурай от ниско потекло на име Судзуки Рокубей, родом от провинция Исе. Той се разболял от силна треска и съзнанието му се замъглило. В този момент неговият болногледач внезапно бил обхванат от алчност и направил опит да отвори кутията за мастило, за да открадне скътаните там пари. Точно тогава болният неочаквано се раздвижил, извадил меча от долната част на възглавката си и с внезапна атака съсякъл крадеца с един удар. След това усилие болният паднал и умрял. По това му действие може да се съди, че Рокубей е бил човек с решителен характер.

Чух тази история в Едо, но по-късно, когато служих в същата провинция Исе с родения там доктор Нагацука, го запитах за нея. Той наистина я знаеше и потвърди, че е вярна.